Решение по дело №3694/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1189
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120203694
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 118912.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасVIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА
Секретар:ЗЛАТКА С. КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20202120203694 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.********, против наказателно
постановление № 02-0002873/ 26.08.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение
на чл.2, ал.2, т.3 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/. С жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното
постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана
страна и е допустима.
Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена на 15.07.2020г. проверка на място в офиса на ****, находящ се в
гр.******** и по документи на 31.07.2020г, контролни органи на Дирекция „Инспекция по
труда“ са констатирали, че дружеството жалбоподател, в качеството на работодател не е
уговорил в споразумение № 1 /03.07.2020г. към трудов договор № 489/23.06.2020г., размера
на основното трудово възнаграждение и на допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер с командированата в Германия Н.И.В., ЕГН ******* на длъжност
„социален асистент“.
На 31.07.2020г. жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.2, ал.2, т.3 от НУРКИРСРПУ. Актът е връчен на упълномощено лице,
1
което не е направило възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени
възражения.
Сезиран с акта и преписката към него, административнонаказващият орган е приел за
безспорни установените с акта фактически обстоятелства, поради което е издал обжалваното
постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на
чл.2, ал.2, т.3 от НУРКИРСРПУ.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“–
Бургас в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителят.

В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят ***. Същата потвърди
констатираните с акта обстоятелства. Сочи, че при извършената проверка и прегледа на
трудовото досие на Н.И.Ф., в допълнителното споразумение към индивидуалния трудов
договор на лицето, сключено във връзка с командироването и в Германия е установено, че
не е фиксиран размера на трудовото възнаграждение, което лицето ще получава, тъй като
при командироване в Германия следва да бъде договорено възнаграждение в размер не по-
нисък от установената минимална ставка за Германия. Съдът кредитира показанията на
свидетелката Георгиева, доколкото същите са ясни, логични и последователни и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът цени и събраните по
делото писмени доказателства, тъй като същите са приобщени по предвидения в НПК ред и
не са били оспорени от страните по делото.
Безспорно е, че жалбподателят има качеството на работодател. От представеното копие от
трудов договор № 489/23.06.2020г. се установява, че е бил сключен такъв между
жалбоподателя и работника Н.И.Ф.. Представеното допълнително споразумение към
трудовия договор установява, че същата е била командирована от жалбоподателя извън
страната с място на работа в Германия, 87056 ВС-Швенинген, Кийфернвег 4 на длъжността
„социален асистент“. Работодателят и работникът не са уговорили с допълнително писмено
споразумение, изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение размера
на основното трудово възнаграждение и на допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, въпреки изричното изискване по чл.2, ал.2, т.3 от НУРКИРСРПУ, че
2
при командироване на работници или служители в случаите по чл.121а, ал.1, т.1 от КТ
работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено
споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока
на командироването, като споразумението по ал.1 съдържа данни за страните и основанието
за сключването му и определя размера на основното и на допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че всички фактически елементи от състава на
нарушението са доказани по безспорен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното
нарушение, а наведените възражения се явяват неоснователни. Нарушението е описано, така
че правото на защита на жалбоподателя да не бъде ограничавано. Същият се е защитавал
срещу фактите, които заедно и в съответствие с посочената правна квалификация, водят до
извод за така повдигнатото административно обвинение по установеното нарушение.
Настоящият случай не представлява маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал. 1 от КТ,
тъй като нарушението не е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.
Не може да намери приложение и общата нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
установеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност от типичната
такава за този вид нарушения.
Законосъобразно наказващият орган е определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.1 от КТ. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в минимален размер, който е съобразен с обществената опасност на
деянието и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Обжалваното постановление е
законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна има
право на разноски, в каквато насока беше и претенцията на представителя й в съдебно
заседание. Направено е искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
административнонаказващия орган, поради което следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки
правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.


РЕШИ:
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
3
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002873/ 26.08.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.******** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /НУРКИРСРПУ/.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.********, да заплати
на Изпълнителна агенция, , Главна инспекция по труда‘‘ гр. София сумата в размер от 80
/осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4