Решение по дело №767/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.63в от ЗАНН и глава Дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хелт енд Спа Холидейс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник, против решение № 24 от 06.02.2023г. по АНД № 1112 от 2022г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № И-2-0873-1 от 13.10.2022г. на Директора на РИОСВ – Бургас.

Решението се оспорва като неправилно, като в жалбата са изложени възражения, че не са взети предвид съображенията на дружеството за липсата на доказателства, установяващи нарушение по чл.69 от ЗООС. Позовава се на нормата на чл.11, ал.2 от приложимата наредба, според която констативния протокол за неспазване на постановени в разрешителното емисионни ограничения следва да се състави в срок до 15 дни от датата на получаване резултатите от извършените анализи. В случаят, този срок не бил спазен, което влезе незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи се, че дори в протокола от изпитване изрично е описан периодът на извършване изпитването- 26-31 юли 2022г., което навежда обосновано съмнение относно законосъобразността и правилността на издадения протокол един месец след приключване на изпитването. От друга страна, твърди се неспазване на срока за изпитване качеството на водата и определяне биохимичната потребност на кислород, а именно за период от 5 до 7 дни, като в процесният случай по отношение взетите на 27.07.2022г. проби не е изчакано изтичането на този минимален срок на третиране. Съдът не изложил мотиви на изложените в жалбата обстоятелства, като е приел формално твърденията на наказващият орган и игнорирал изцяло заявените спорни обстоятелства, поради което решението е незаконосъобразно.

На следващо място, съдът не обсъдил възраженията, че липсват доказателства за компетентността на актосъставителя и наказващия орган, а посочените две заповеди са неотносими, което се установявало дори само от датите на издаване на цитираните две заповеди.

Релевира оплакване и за явна несправедливост на наложената санкция, а съдът въобще не е разгледал възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Не е разгледан и въпроса за законосъобразността на текущата месечна санкция за периоди, през които хотелският комплекс въобще не функционира, тъй като за летен сезон 2022г. комплексът е бил отворен за туристи само до 12 септември.

Иска се от касационната инстанция да отмени решението като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение и доказателства за неговото извършване, респективно да отмени изцяло НП, в условието на евентуалност дори да се приеме извършването на нарушение, същото да бъде квалифицирано като маловажно. Претендират се разноски- юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага решението да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Налице са процесуалните предпоставки жалбата да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на дружеството „Хелт енд Спа Холидейс“ ЕООД, против наказателно постановление № И-2-0873-1 от 13.10.2022г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което на юридическото лице, за нарушение по чл.69б, ал.9 от ЗООС, както и чл.19, ал.1, ал.6, ал.7, ал.9 и ал.11 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или неспазване на определени емисионни норми и ограничения /приета с ПМС № 247 от 30.08.2011г., в сила от 10.11.2011г., както и въз основа на описаните констативен протокол от 21.09.2022г., два броя протоколи за изпитване от 29.08.2022г., респективно протоколи за вземане на проби от 26.07.2022г. и 27.07.2022г., на дружеството е наложена текуща месечна санкция с фиксиран размер 1420 лв., считано от 27.07.2022г.

С оспореното решение съдът потвърдил наказателното постановление, а за да постанови този акт е преценил, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени всички процесуални правила и норми, като същите са издадени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Според съда, посочените в АУАН и НП факти са категорично установени в хода на съдебното производство. Намира, че правилно са приложени и съотносимите законови и подзаконови разпоредби. По същество решаващият състав е приел, съобразно събраните по делото доказателства, че е установено извършеното нарушение от страна на дружеството и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се, че са спазени правилата, като протоколите за вземане на пробите са съставени в присъствие на представител на санкционираното лице, като са извършени съответните лабораторни изследвания. Изтъква се, че от приложено по делото писмо се установява, че протоколите от лабораторните изследвания са получени в РИОСВ на 08.09.2022г., поради което констативният протокол издаден на 21.09.2022г. е издаден именно в предвидения 15-дневен срок. Обсъдени са възраженията на дружеството относно неспазване на цитираният 15-дневен срок. Сочи се, че правилно е изчислен и размера на наложената санкция. Оспореното наказателно постановление е потвърдено, като в полза на наказващият орган, респективно структурата в която е включен, е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случаят, съдебното решение е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е обсъдил относимите към административнонаказателното производство факти и обстоятелства, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството - касатор се споделят и от настоящия касационен състав. Действително съдът не е обсъдил самостоятелно всяко едно от възраженията в жалбата, но като е изложил съображения, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, следва да се приеме, че е счел за неоснователни всички възражения на жалбоподателя в тази насока. Ето защо, изложените в касационната жалба аргументи за липса на мотиви в първоинстанционното решение са неоснователни.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 26-27.07.2022г. в изпълнение на Заповеди № РД-821 от 30.10.2012г. и с № РД-1093 от 09.12.2021г. на министъра на МОСВ, с оглед утвърденият списък на обекти, подлежащи на задължителен контрол през 2022г. е извършена планова проверка на обекта. Сочи се вземане на еднократна и съставна средноденонощна водна проба от пречистените отпадъчни води на изход ЛПСОВ, преди заустване във воден обект река Дращела/Козлука, като резултатите от изпитванията са обективирани в протокол за изпитване № 03-0716 от 29.08.22г. и протокол за изпитване № 03-0724 от същата дата на Регионална лаборатория-Бургас. От цитираните писмени доказателства, приети по делото, се установява действително, че е констатирано превишение на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ по цитираните показатели: неразтворени вещества, БПК5,азот амониев, азот нитритен, общ фосфор и екстрахируеми вещества, с посочване на съответната концентрация на всяко от тях. Видно от представените протоколи за вземане на пробите, описаните действия са извършени в присъствие на представител на дружеството, каквито са изискванията и правото на защита на проверяваният субект е съблюдавано при всяко от тези действия.

Спазени са изискванията за извършване на лабораторните изследвания, като съставените в тази връзка официални документи – протоколи за изпитване, надлежно удостоверяват тези факти. Точно са описани приложимите методи на изпитване, респективно държавните стандарти и периодът на изпитването. Тези официални документи не са оспорени с ангажиране на други доказателства, които да ги опровергават, поради което доводите на касатора за липса на надлежни доказателства установяващи извършеното нарушение са несъстоятелни.

Както правилно е посочил е РС-Несебър, представеното по делото писмо от Регионалната лаборатория-Бургас /л.12 от първоинстанционното дело/ удостоверява факта, че процесните протоколи за изпитване от 29.08.2022г. са изпратени на 08.09.2022г., видно от изходащият номер и отразената дата, респективно са постъпили в РИОСВ-Бургас на същата дата- 08.09.22г., при което изготвеният констативен протокол № К-3-71 от 21.09.2022г. очевидно е изготвен в посоченият от нормативната уредба 15-дневен срок, съответно възраженията на касатора за неспазване на указания срок са неоснователни.

Цитираните документи са съставени от посочените в тях длъжностни лица от състава на РИОСВ-Бургас, с отразяване на конкретните им длъжности, които обстоятелства не са опровергани с други доказателства, поради което не може да се сподели тезата на касатора, че няма доказателства за тяхната компетентност. Колкото до цитирани заповеди за оправомощаване на издателя на Наказателното постановление- инж.Наталия Пачеманова, същата очевидно е разполагала с такава компетентност. На първо място, съгласно представената по делото /л.16 от първоинстанционното дело/ Заповед № РД-734 от 06.08.2010г. на Министъра на МОСВ именно директорите на РИОСВ са оправомощени да издават НП за нарушения, по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗООС, каквото е и процесното нарушение. Съгласно представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор № 1080 от 21.09.2022г. инж.Пачеманова е заемала длъжността директор на РИОСВ-Бургас към датата на издаденото НП. Това е така, защото НП е издадено на 13.10.2022г., а инж.П. изпълнява длъжността „Директор на РИОСВ-Бургас“, считано от 23.09.2022г., видно от цитирано и в съдебното решение на РС-Несебър писмено доказателство.

По съществото на вмененото нарушение, в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства опровергаващи резултатите от направените изследвания, респективно констатираните превишения на индивидуалните емисионни ограничения по така цитираните показатели неразтворени вещества, БПК5, азот амониев, азот нитритен, общ фосфор и екстрахируеми вещества, с посочване на съответната концентрация на всяко от тях, респективно извършеното нарушение е надлежно доказано.

Правилно са посочени приложимите материалноправни разпоредби, въз основа на които е наложена санкцията, а на л.7 от първоинстанционното дело е приложена и нарочна справка относно изчислената по размер текуща месечна санкция, възлизаща общо на 1420 лева, с цитиране и на конкретните правни основания за индивидуализирането и по вид и размер.

Въз основа на установената в пълнота фактическа обстановка, при редовно събрани в производството доказателства, районният съд е извел верни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и липса на основания за неговата отмяна или изменение.

Не са налице основания за квалифицирането на случаят като маловажен, поради което не би могло да се приложи института на чл.28 от ЗАНН. Установени са превишения на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ по 6 /шест/ броя показатели, описани и по-горе в решението, поради което е неуместно да се твърди, че случаят е с по-ниска степен на опасност от други сходни деяния, за да е приложим разграничителният критерий за определянето му като маловажен случай и искането на касатора в тази връзка е неоснователно.

Относно заявеното от касатора, че не е взето предвид периодът на функциониране на обекта- хотелски комплекс и до коя дата е приемал туристи, следва да се отбележи, че определянето на текущите санкции не е обусловено от подобни условия. Нормативната уредба предвижда изрична възможност да отмяна на наложените санкции, съгласно указаното в чл.69б от ЗООС, с подаване на мотивирана молба за отмяна до органа издал наказателното постановление, съответно процедурата по отмяна на наложени текущи санкции е регламентирана и в Глава Трета от приложимата НАРЕДБА за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, респективно за санкционираното лице е открита тази възможност при преустановяване на констатираното нарушение /превишение на ИЕО/, а евентуални последващи действия в тази връзка са извън предмета на настоящото административнонаказателно производство.

Предвид изложеното и при липса на касационни основания за отмяна, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно, а касационната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

Ответникът не претендира разноски и такива не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас, XVI-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 06.02.2023г. по АНД № 1112 от 2022г. по описа на Районен съд – Несебър.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: