РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл. съдия: Д. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА,
като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Алексиева гр. д. № 3371 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и следв. ГПК.
С
решение № 20265891 от 02.12.2020 г. постановено по гр. д. № 8745/ 2020 г. на
СРС, 74 състав е осъден на основание чл. 200, ал. 1 КТ „ИСС Ф.С.“ ЕООД с ЕИК ******да
заплати на С.М.Я. с ЕГН ********** на основание
чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 14 800 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 27.02.2019 г., ведно със
законната лихва от депозирането на исковата молба – 18.02.2020 г. до
окончателното плащане, както и на
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1454,17 лева – лихва за забава, начислена за
периода 27.02.2019 г. – 17.02.2020 г., като е отхвърлен иска с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за разликата до предявения размер от 15 000 лева.
С
решението е осъдена С.М.Я.
да заплати на „ИСС Ф.С.“ ЕООД разноски в размер на 18 лева, а „ИСС Ф.С.“ ЕООД е
осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на СРС сумата от 296 лева –
възнаграждение за вещо лице и сумата от 592 лева – държавна такса.
Въззивникът
„А.Ф.“ ЕООД (с предходно наименование „ИСС Ф.С.“ ЕООД) излага доводи за
неправилност на решението на СРС, с което са увжени исковете на С.Я.. Изтъква
доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответника, че
описаният маршрут на Я. не е обичайния път към дома ѝ. Сочи, че
първоначално е установено само счупването на голямопищялната кост на дясна
подбедрица в дисталната й (към глезена) част, а счупването на малкопищялния
глезенен израстък на същата подбедбедрица е установено впоследствие без да се
конкретизира на какъв етап и след какво време, като твърди, че е възможно
същата да е допринесла със свои действия за утежняване на положението й, както
и че същата е била длъжна да се грижи за здравето си с оглед съпътстващото
ѝ заболяване -остеопороза. Счита, че поради заинтересованост на свидетеля
О.С., неговите показания не следва да бъдат кредитирани. Счита, че вредите не
са доказани от ищцата. Изтъква, че обезщетението се определя от съда по
справедливост, като следва да се има предвид ППВС № 4/1968 г. Счита, че не е
налице пълно и главно доказване на претърпените вреди и прави възражение за
съпричиняване. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане
на разноски.
Въззиваемата
страна С.М.С. (предходна фамилия Я.) подала писмен отговор на въззивната жалба,
с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че трудовата злополука е установена
по специалния предвиден в КСО ред. Оспорва като несвоевременно твърдението, че
първоначалната диагноза била неточна. Изтъква доводи, че съдебната практика
приема, че показанията на свидетел –заинтересовано лице са годно
доказателствено средство. Поддържа, че вредите са доказани и обезщетението е
определено от първоинстанционния съд съобразно константната съдебна практика по
въпроса. Счита, че в случая липсва съпричиняване. Претендира разноски.
Първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен иска от С.М.Я. с ЕГН ********** срещу „ИСС
Ф.С.“ ЕООД с ЕИК ******с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над
присъдената сума в размер на 14 800 лева до предявения размер от 15 000
лева е влязло в сила като необжалвано от страните.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
В
хода на първоинстанционното производство са събрани следните писмени
доказателства:
Страните
не спорят, че към 27.02.2019 г. между тях е било налице валидно трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 195/26.04.2017 г., както и че на посочената
дата е настъпил инцидент с ищцата – при стъпване върху заледен участък по една
от пътеките на пазар „Борово“, същата се подхлъзнала и паднала, усетила силна
болка в десния крак при изправянето и не могла да стъпи на крака си.
Съгласно
представеното по делото Разпореждане № 23331/07.05.2019 г. на ТП НОИ София град,
ведно с декларация по образец О-11/2006/ НОИ от 25.04.2019 г., подадена от
управителя Станислав Шворчик на дружеството - осигурител „ИСС Ф.С.“ ЕООД и
протокол № 1 от 25.04.2019 г. – Приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки на
27.02.2019 г. при придвижване от обичайния път от работното място до основното
място на живеене, при придвижване по пътеката от павилионите на пазара и
вследствие на стъпване върху заледена повърхност, подхлъзване и падане С.М.Я.
получава счупване на дисталната част на тибията на десния крак. С цитираното
разпореждане на ТП на НОИ злополуката е приета за трудова съгл. чл. 55, ал. 2 КСО.
По
делото са представени три броя болнични листове за отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода 28.02.2019 г. – 13.03.2019 г., периода 14.03.2019
г. до 12.04.2019 г., както и в периода 12.06.2019 г. - 11.07.2019 г. По делото
са представени и четири броя амбулаторни листове, както и експертно решение №
2989/09.10.2019 г. на ТЕЛК за II
МБАЛ
София ЕАД за временна неработоспособност до 09.10.2019 г.
По
делото е приобщено удостоверение изх. № *********/18.05.2020 г. на „Дженерали
Застраховане“ АД за изплатено на 13.05.2019 г. застрахователно обезщетение на С.Я.
в размер на 200 лв., представляващо застрахователно обезщетение, дължимо за
риска „временна загуба на работоспособност, вследствие на злополука“.
По
делото са изслушани и приети съдебни експертизи:
С
оглед необходимостта от специални знания в областта на науката, за установяване
характера на причинените на ищцата травматични увреждания и наличието на
причинно – следствена връзка между тях с процесния инцидент, по делото е
изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на медицинска
експертиза, изготвена от в.л. Ц.Г., което съдът кредитира в цялост като
обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението, при ищцата С.Я.
са установени данни за счупване на голямопищялната кост на дясна подбедрица в
дисталната й (към глезена) част. При проведено на по-късен етап разчитане на
рентгенови снимки е уточнено, че е налице счупване освен на голямопищялната
кост и на малкопищялния глезенен израстък на същата подбедрица. В заключението
е разяснено, че оздравителния процес при счупване на голямопищялната кост
настъпва обикновено в рамките на 4-5 месеца. Ако счупването е съчетано със
счупване на малкопищялния глезенен израстък, този срок е по-продължителен, а
при налична остеопороза, каквато е установена при ищцата е налице
по-продължителен срок на зарастване на костите, респ. по-продължителен
възстановителен период. В конкретния случай са представени медицински документи
с данни за продължаващи ограничения в движенията на крайника до 19.10.2019 г.
включително. Вещото лице е посочило, че по правило при подобни счупвания
остават дълго време болки и ограничени движения. Възможно е с години при
натоварване и резки промени на времето да се наблюдават слаби болки, дискомфорт,
лесна уморяемост на крайника. Вещото лице е установило, че при ищцата след
снемане на имобилизацията са регистрирани лека скелетна и мускулатурна
хипотония на дясно бедро и подбедрица, отоци на подбедрица и глезенна става и
ходило в дясно, слаба палпаторна болка. Отчетени са добри движения в пръстите
на дясно ходило, но продължаващи ограничения в движенията на глезенната става. Според вещото лице травма от подобен тип се
получава индиректно след огъване на крака, при падане след рязко извеждане,
като е налице причинно-следствена връзка между увреждането и механизма, посочен
в исковата молба.
За
установяване на изплатените от ТП на НОИ - София град обезщетения за временна
неработоспсобност в размер на 3 607,42 лева за месеците от февруари до август 2019
г., включително е допуснато и прието по делото заключение на Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от в.л. В.Х., което е прието като неоспорено от страните
по делото и следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля О.С., живеещ
на семейни начала с ищцата.
Свидетелят
посочва, че на 27.02.2019 г. позвънил на ищцата, но вдигнала нейна колежка,
която му казала, че са в Пирогов. Когато отишъл, видял, че кракът на ищцата е счупен, като същата му
обяснила, че излизайки от работа се подхлъзнала и паднала. Колежките ѝ
съпроводили ищцата до болницата, а след като свидетелят дошъл те си тръгнали. Ищцата
била близо девет месеца с гипс, а след свалянето на гипса започнала
рехабилитации. Докато била с гипса, ищцата лежала, имала нужда от помощ при
осъществяване на обичайни ежедневни дейности, които в следствие на уврежданията
не можела да извършва самостоятелно, била нетрудоспособна. Според свидетеля
ищцата изпитва затруднения в придвижването и към настоящия момент, изпитва
страх да излиза сама, а кракът
продължава да е подут и да я боли. Преценени по реда на чл. 172 ЗЗД, настоящият
състав намира, че свидетелските показания на Стоянов следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите са вътрешно логични и последователни и се
подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установената
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Във
връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се
констатират.
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно
чл. 200, ал. 1 КТ, фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между ищеца (или наследодателя му) и ответника, 2) професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в
периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 3) вреда - имуществена или
неимуществена, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или
трудовата злополука и вредата.
В
настоящият случай, посоченият фактически състав е налице. Въззивният съд
споделя изводите на СРС, че са налице всички предпоставки за възникване в
тежест на ответника на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на
причинените на ищцата неимуществени вреди. Решението на първа инстанция е правилно,
като настоящият състав споделя мотивите му и на осн. чл. 272 ГПК препраща към
тях. В допълнение, по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният
съд намира следното:
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че е налице трудова злополука. След влизане в сила на КСО
/от 01.01.2000 г./ трудовата злополука може да се установява само по
административен ред и не може да бъде установявана в исковото производство по
чл.200 КТ. Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е определен в
чл. 57 и сл. на КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./. Разпореждането по чл. 60,
ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на
обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото
/пострадало лице и осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди
разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО да е
било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме /поради
забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото
съставлява трудова злополука. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има
двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, но от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото. Така Решение № 410
от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС. Първоинстанционният
съд е разгледал възражението на ответника, че ищцата не се е придвижвала по
обичайния път от работа към място на живеене, като правилно е приел, че този
въпрос не подлежи на преразглеждане в исковия процес по чл. 200 КТ, поради
което направеното възражение в този смисъл
от въззивника е неоснователно.
За
неоснователни, въззивният съд намира релевираните във въззивната жалба
възражения, че претърпените вреди от ищцата не са доказани. Съгласно
заключението на СМЕ, при ищцата С.Я. са установени данни за счупване на
голямопищялната кост на дясна подбедрица в дисталната й (към глезена) част, а при
проведено на по-късен етап разчитане на рентгенови снимки е уточнено, че е
налице счупване и на малкопищялния глезенен израстък на същата подбедрица. Установено
е, че при подобни счупвания остават дълго време болки и ограничени движения. След
снемане на имобилизацията при ищцата са регистрирани лека скелетна и
мускулатурна хипотония на дясно бедро и подбедрица, отоци на подбедрица и
глезенна става и ходило в дясно, слаба палпаторна болка. Отчетени са
продължаващи ограничения в движенията на глезенната става. Този извод се подкрепя
от писмените доказателства, в това число медицинска документация, събрани по
делото и от показания на св. О.С., според който ищцата е била със счупен крак и
близо 9 месеца с гипс, в който период имала нужда от чужда помощ, изпитвала
затруднения в придвижването в продължителен период, а кракът продължавал да я
боли. Следователно претърпените от ищцата травматични увреждания, в резултат от
които е претърпяла болки, дискомфорт и страдания са доказани по делото. Ето защо съдът приема, че ищцата е търпяла
болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда.
Причинно
– следствената връзка между трудовата злополука и претърпените вреди е налице,
видно от писмените и гласни доказателства, както и от заключението на СМЕ. Вещото лице дава
заключение, че травма от подобен тип се получава индиректно след огъване на
крака, при падане след рязко извеждане, като е налице причинно – следствена
връзка между увреждането и механизма, посочен в исковата молба. От
свидетелските показания на Стоянов се установява, че в посочения ден на
злополуката, ищцата била в Пирогов със счупен крак, придружена от нейните
колежки, които я съпроводили до болницата, като в резултат от инцидента, ищцата
била имобилизирана, с гипс, имала нужда от чужда помощ и била нетрудоспособна.
Следователно събраните доказателства еднозначно установяват наличието на
причинно-следствена връзка между трудовата злополука от 27.02.2019 г. и
установените по делото претърпени от ищцата вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица, следствие от злополуката.
Правилно
СРС е приел, че показанията на свидетеля Стоянов следва да бъдат кредитирани в
цялост. Съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно
правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си и да
даде вяра на показанията му. В този смисъл
Решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС. В конкретния случай, свидетелските му показания са логични,
последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства - медицинска документация и СМЕ, поради което възражението на
въззивника в този смисъл е неоснователно.
Въпросът
за определяне на размера на обезщетението за неиуществени вреди е разрешен с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и
доразвилите постановките на ППВС № 4/1968 г. решения на ВКС (решение №
70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о., решение № 251/21.12.2015
г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о., и др.), с които е прието, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост,
която не е абстрактно понятие, а е обуловена от преценка на конкретните обективно установени
факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които
е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. В конкретния случай, при съобразяване
на горепосочените критерии и така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е определил
размерът на обезщетението – 15 000 лева, при отчитане на обстоятелството,
че искът е предявен за този размер, като същото е намалено със сумата от 200
лева, платено застрахователно обезщетение за ищцата.
Възражението
за съпричиняване, направено от въззивника за първи път във въззивната жалба е
несвоевременно заявено и като такова не следва да бъде обсъждано от настоящия
състав. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредата се смята за преклудирано, ако не е
направено в срока за отговор на исковата молба или не е въведено своевременно и
след узнаване на новото обстоятелство, доколкото същото би могло да бъде
основание за приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ. Нито в отговора на исковата
молба, нито в хода на първоинстанционното производство е въведено такова възражение
от ответника. За пълнота, при трудовата злополука обезщетението може да се
намали, само ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал
груба небрежност. Грубата небрежност е неполагане на грижата, която би положил
и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност – чл. 201, ал. 2 КТ. Така
Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
В конкретния случай твърдения за такива факти нито са въведени, нито се
установяват по делото.
Доводите
на въззивника за последващо утежняване на положението на ищцата поради неин
принос във връзка с по-късното установено счупване на малкопищялния глезенен
израстък, както и поради наличието на съпътстващо заболяване – остеопороза, тъй
като ищцата била длъжна да полага грижи за здравето си не биха могли да доведат
до противоположен извод, поради това, че при трудовите злополуки само
съпричиняване при груба небрежност би могло да доведе до намаляване на
отговорността на работодателя.
По
изложените съображения решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата
страна, каквито обаче не са доказани, въпреки че са претендирани. На осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер по чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК, а именно 296 лева.
Водим
от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20265891 от 02.12.2020 г., постановено по гр. д. № 8745/2020 г. на
СРС, 74 състав В ЧАСТТА, с която „А.Ф.“
ЕООД (с предходно наименование „ИСС Ф.С.“ ЕООД) с ЕИК ******е осъден на
основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на С.М.С. (предходна фамилия Я.) с ЕГН **********
на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от
14 800 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
27.02.2019 г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба –
18.02.2020 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1454,17 лева – лихва за забава, начислена за периода 27.02.2019 г.
– 17.02.2020 г., както И В ЧАСТТА, с
която „А.Ф.“ ЕООД (с предходно
наименование „ИСС Ф.С.“ ЕООД) е осъдено на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на
СРС сумата от 296 лева – възнаграждение за вещо лице и 592 лева – държавна
такса.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „А.Ф.“ ЕООД (с предходно наименование „ИСС Ф.С.“
ЕООД) с ЕИК ******да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на
296 лева за въззивно производство.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при
условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.