Р Е Ш Е
Н И Е
№ 166
гр. Несебър, 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 491 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „К.” ООД, срещу Наказателно постановление № 407610-F396119/16.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв. Жалбоподателят сочи, че описаното в НП не отговаря на
действителното фактическо положение. Излага, че разликата е отрицателна, а не
положителна, както е описано в НП. Навежда, че няма направени констатации за
неотразяване на приходи от нарушението. Обръща внимание, че с показанията на
актосъставителя е недопустимо да се изменя, допълва и уточнява извършеното
нарушение. С тези доводи до съда се отправя искане обжалваното НП да бъде
отменено.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин. Излага, че в АУАН
достатъчно подробно са описани фактите и обстоятелствата, касаещи нарушението. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, а ако съдът приеме,
че не се е стигнало до неотразяване на приходи – размерът на санкцията да бъде
намален на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно вр. ал. 1 ЗДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 19.07.2018г. около
22:20 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят В.Т. – инспектор по
приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект – пицария „Кастело”,
находящ се в с. Равда, ул. ***, стопанисван от „К.” ООД. Проверяващите констатирали, че в обекта е налице инсталирано
фискално устройство. Установили, че разчетната касова наличност във ФУ е в
размер на 1754,66 лв., а фактическата наличност на паричните средства в обекта
е в размер на 1628,80 лв. Констатирали разлика в размер на 125,86 лв., която
квалифицирали като положителна – „повече в касата”. За направените констатации
бил съставен протокол за извършена проверка № 0336840 от 19.07.2018г. С оглед
констатираните обстоятелства св. Т. съставил на дружеството АУАН № F396119 от 24.07.2018г. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г., връчен на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено
и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F396119 от 24.07.2018г., протокол за
извършена проверка № 0336840 от 19.07.2018г., ведно с отчет и опис на паричните
средства в касата, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя Т.. Посочените
доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията на жалбоподателя са
насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква
„г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия
орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното
лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става
ясно извършването на какво нарушение му се вменява. От текста на АУАН и НП може
да се направи извод, че извършеното нарушение е описано по следния начин: „констатирана
разлика между разчетената касова наличност по фискалното устройство и
фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката е 125,86 лв. повече в касата (положителна разлика). За
разликата от 125,86 лв. няма направени записвания във ФУ. Фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени/служебно изведени” суми. От горното е
видно, че не е изпълнено задължението извън случаите на продажби да се отбележи
всяка промяна в касова наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми”. Съдът намира, че с това описание на извършеното от
жалбоподателя деяние не са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства въвежда задължение за лицата извън случаите на
продажби да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За да се
опишат в пълнота всички факти, относими към извършено нарушение на тази норма,
е необходимо да се посочи изрично каква промяна в касовата наличност е следвало
да регистрира провереното лице и коя от предвидените операции е следвало да
използва. Необходимо е да се отрази колко са установените в касата парични
средства, колко са средствата, регистрирани във ФУ и какъв е характерът на
установената разлика (положителен или отрицателен). В АУАН и НП не се съдържа
посочване на голяма част от тези факти, относими към нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредбата. Самото нарушение е описано като неотбелязване на всяка промяна в
касовата наличност чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми. Т.е. на първо място изобщо не е конкретизирано коя точно от двете
операции е следвало да бъде осъществена от търговеца, за да изпълни
задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Наред с това в текста на АУАН и
НП е налице вътрешно противоречие. От една страна е записано, че в касата на
обекта са налични 1628,80 лв., а във ФУ са регистрирани 1754,66 лв. От друга
страна е отразено, че паричните средства в касата са повече със 125,86 лв.
Последният извод не почива на установените при проверката факти, според които
паричните средства в касата са по-малко (а не повече). Това разминаване се
задълбочава още повече от показанията на актосъставителя, който при разпита си
в съдебното производство твърди, че фактическата наличност е била повече от това,
което е било регистрирано. Горните разминавания са съществени и са нарушили
правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него трябва да е напълно ясно
какво точно нарушение му се вменява. Нещо повече – в случая му се вменяват
факти (наличието на повече пари в касата), които изобщо не са установени по
време на проверката и следователно са недоказани. Разминаванията са и в пряка
връзка с липсата на последващо уточнение в текста на АУАН и НП за това коя е
конкретната операция, която е следвало да осъществи търговеца.
Констатираните по-горе нарушения, свързани с описанието
на процесното нарушение, са толкова съществени, че сами по себе си са
достатъчни да обосноват извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 407610-F396119/16.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на „К.” ООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: