№ 4777
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110159043 по описа за 2021 година
****, ЕИК **** представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, е
предявил срещу *** гр. София, БУЛ.АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ 36, установителни
искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл.422
ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №49918/2020г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 1 911,73лв. - главница за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес
гр.София, ж.к.Люлин 1, бл.7, вх.А, ап.23, аб. №165323, за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането,
- 376,26лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до 13.08.2021 г.
- 27,80лв. - главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането,
- 5,83лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до 13.08.2021 г.
Относно наличието на облигационно отношение: Установява се от договор за доставка
на топлинна енергия от 1.6.2015г. за стопански нужди, сключен между ищеца и ответника,
за срок от 5г., заявление-декларация от ответника, договор за наем, както и декларация от
собственика имота, с която се съгласява топлинната енергия в имота да се ползва от
ответника за срока 1.5.2015г.-16.2020г./съгласно чл.61, ал.2 ОУ/. Исковият период попада в
посочения период на действие на договора, следователно е налице облигационно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия в имота именно въз основа на договора,
сключен при общи условия. Ето защо ответникът дължи заплащането на топлинната
енергия.
1
Относно възражението за давност: вземанията на ищеца се погасяват по давност с
изтичане на 3-годишен период, който е прекъснат с подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Заявлението е подадено на 27.8.2021г. Съгласно чл.40, ал.1 ОУ купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок да 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от купувача данъчна фактура.
Следователно погасеният по давност период е 1.5.2018г. – 31.7.2018г., тъй като
задължението за м.7.2018г. е станало изискуемо на 20.8.2018г., а всички задължения,
станали изискуеми преди 27.8.2018г. са погасени по давност. Непогасеният по давност
период е 1.8.2018г.-30.4.2020г. Съгласно ССчЕ за тови период са начислени суми в размер
на 34,80лв. – за доплащане от изравняване за м.5 и м.6.2018г. и 55,51лв. – за м. 7.2018г.
Съгласно СТЕ доставената топлинна енергия е на стойност 1898,15лв. Така непогасена по
давност е сумата за главница в размер на 1807,84лв., за която искът за главница за доставка
на топлинна енергия е основателен.
Относно сумата за дялово разпределение: в договора между страните е посочено, че
купувачът на ТЕ за стопански нужди в сграда етажна собственост декларира, че е съгласен и
с общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като същите се
прилагат за измерване, отчитане и разпределение на ТЕ в сграда етажна собственост.
Съгласно чл.36 ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а
редът и начина за заплащане на услугата се определя от Продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите. Видно от представените документи дялови разпределения за процесния период
са извършени от „МХ Елвеко” ООД, за което съгласно ССчЕ са издадени фактури на
стойност 27,80лв. за периода м.7.2018г.-м.2.2020г. Задължението за м.7.2018г. /1,80лв./ съдът
приема, че е погасено по давност, поради което дължимата сума е в размер на 26лв. за
периода 1.8.2018г.-29.2.2020г. Предвид чл.36 ОУ, сумата се дължи от потребителя именно
на ищеца, който определя реда и начина на заплащане й.
Относно претендираните обезщетения за забава: съгласно цитирания чл.40, ал.1 ОУ
/купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок да 20-
то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от купувача
данъчна фактура/ е определен срок за плащане на задълженията за главница за доставка на
ТЕ, след изтичането на който задължението става изискуемо. Освен това за разлика от
уредбата на отношения в ОУ за битови нужди, е възприето изискване за получаване на
данъчна фактура от страна на длъжника. Съдът намира, че това изискване касае момента на
изпадане в забава от длъжника – тоест за да бъде поставен длъжника в забава, е необходимо
да е получил данъчна фактура за задължението. В случая не се доказва получаването на
данъчни фактури от страна на ответника, поради което, макар да е настъпила изискуемост
на задълженията за главница, същият не е поставен в забава. Ето защо исковете за
обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: разноски на ищеца са в размер на 851,01лв. съгласно представения списък и
2
доказателства за плащане, а на ответника – 200лв. На ищеца следва да се присъди сумата
672,21лв. – съразмерно с уважената част от исковете, а на ответника – 42,02лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът *** гр. София, БУЛ.АЛЕКСАНДЪР
СТАМБОЛИЙСКИ 36, дължи на ищеца *** с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №49918/2020г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 1807,84лв.- главница за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на адрес
гр.София, ж.к.Люлин 1, бл.7, вх.А, ап.23, аб. №165323, за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1807,84лв. до предявения размер от 1 911,73лв., както иза
периода 1.5.2018г.-31.7.2018г.
- 26лв. - главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до
29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 26лв. до предявения размер от 27,80лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу *** гр. София, БУЛ.АЛЕКСАНДЪР
СТАМБОЛИЙСКИ 36, искове за сумите:
- 376,26лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до 13.08.2021 г.
- 5,83лв. – обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до 13.08.2021 г.
ОСЪЖДА *** да плати на *** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, сумата 672,21лв.– разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА *** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б да плати на *** гр. София, БУЛ.АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ 36,
сумата 42,02лв. – разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца - „МХ
Елвеко” ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4