Определение по дело №649/2017 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2017 г.
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20171400100649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 12 декември 2017 год. в състав:

 

                                       Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Досов гражданско дело №649/2017 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

                   Производството е образувано по искова молба на К.П.В. ***,с която ищецът предявява установителен иск за нищожност на:

                   1)заповедите за изпълнение и изпълнителните действия на ДСИ-Враца  (държавен съдебен изпълнител) по изп.дело №628/2016 год. и изпълнително дело №20161420400628;

                   2)заповедите за изпълнение и изпълнителните действия на ЧСИ (частен съдебен изпълнител) И.Ц.;

                   3)съдебно решение на ВрОС (Окръжен съд-Враца) от 21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год.,потвърждаващо присъда №17/21.03.2016 год. по НЧХД №195/2015 год. на ВрРС (Районен съд-Враца),"свързано и обуславящо нищожността на заповедите за изпълнение и изпълнителните действия".

                   Ищецът намира претенциите си за неоценяеми (неоценяем иск),като правно основание сочи Върховенството на закона и правото на ЕС/ДЕС/,а като ответници сочи  ДСИ-Враца,ЧСИ И.Ц. и Окръжен съд-Враца.

                   Преди да изложи обстоятелствата,на които основава иска си и да формулира петитум,ищецът настоява да получи правна помощ,да бъде освободен от заплащане на съдебни такси,а изпълнителните действия на съдебния изпълнител да бъдат спрени до постановяване на решение по иска му.

                   Петитумът (искането му) е съдът да установи нищожността на съдебно решение на ВрОС от 21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год.,като постановено в противоречие на закона и правото,да установи нищожността на изпълнителните действия на съдия изпълнителя,да прекрати тези действия и да прекрати производството (по изпълнителното дело).

                   При проверка по реда на чл.129,ал.1 ГПК съставът на ОС-Враца констатира, че исковата молба е нередовна-не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 и чл. 128,т.2 и т.3 ГПК.Но дори  от нередовната искова молба може да се изведе,че един от исковете-за прогласяване  нищожността  на съдебно решение на Окръжен съд-Враца от 21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год.,е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.Съображения:

                   Съгласно безпротиворечивите теория и съдебна практика,едно съдебно решение е нищожно,когато е постановено от ненадлежден орган (лице,което към момента на постановяването на решението не е съдия) или в ненадлежден състав (от един вместо от трима съдии),извън правораздавателната власт на съда (срещу чужда държава или лице със съдебен имунитет,вън от изключенията по чл.18 ГПК),не в писмена форма (устно) или неподписаното решение (поради отказ да бъде подписано от болшинството съдии) и абсолютно неразбираемото решение (в което волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване).

                   В ГПК (Граждански процесуален кодекс) е предвиден способ за прогласяване нищожността на съдебни решения-при инстанционния контрол,по исков път и чрез възражение-чл.270,ал.1 и ал.2 ГПК и чл.293,ал.4 ГПК.В първата хипотеза се касае за обжалвани невлезли в сила съдебни решения и компетентен да се произнесе по тяхната валидност е въззивният или касационен съд,пред който делото е висящо.В третата хипотеза решението е влязло в сила и компетентен да се произнесе по неговата валидност е съдът по висящото производство,в рамките на което страната се позовава на нищожност на това решение,постановено в друго производство.Във втората хипотеза решението отново е влязло в сила,но предмет на делото е само и единствено нищожността на това решение.Тук компетентен винаги е съответния районен съд, независимо дали решението е постановено от първа,въззивна или касационна инстанция.

                   Този ред обаче е приложим само за решения,постановени по граждански  дела-чл.1 ГПК,и е неприложим за присъди и решения по наказателни дела,каквото е решение №72/21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год. на ОС-Враца-образуването, движението и приключването на наказателните дела е регламентирано изцяло в НПК (Наказателно-процесуален кодекс).

                   От друга страна,в НПК не са предвидени възможност и способ за прогласяване нищожността на присъди и решения по наказателни дела-било в частта,с която съдът се произнася по наказателната отговорност на подсъдимия,било в частта,с която се ангажира неговата гражданска отговорност за обезщетяване на вредите от престъплението (при предявен в наказателното производство и приет за съвместно разглеждане граждански иск),било изцяло.Пътят за защита на засегнатата страна е само и единствено по реда на инстанционния контрол.Този контрол от своя страна предполага невлязъл в сила съдебен акт по наказателно дело,какъвто в конкретния случай няма - при справка в деловодната система на ОС-Враца настоящият състав установи,че решение №72/21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год.,потвърждаващо присъда №17/21.03.2016 год. по НЧХД №195/2015 год. на ВрРС,е окончателно,не подлежи на обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му (решението е налично и на интернет сайта на ОС-Враца).

                   В заключение,иск за прогласяване нищожност на присъда или решение, постановени по наказателно дело-влезли в сила или не,законодателят не е предвидил. Съответно,предявеният от В. иск за прогласяване  нищожността  на решение №72/21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год. на Окръжен съд-Враца е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане,а производството прекратено.

                   Недопустими са и останалите два иска по сходни с изложените по-горе съображения-самостоятелен иск за прогласяване нищожност на действия на съдебен изпълнител-независимо дали държавен или частен,законодателят не е предвидил. Нормата на чл.270,ал.2 ГПК е приложима освен за решенията,и  за съдебните определения и разпореждания по силата на препращащите норми на чл.278,ал.4 и чл.279 ГПК.Но е неприложима по аналогия към актовете и действията на съдебния изпълнител.

                Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия по  принудително изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител,когато се касае за процесуална незаконосъобразност.По исков ред обаче не може да се установява незаконосъобразност на изпълнително действие и всяко действие не може да се обжалва,както бе по отменения ГПК.
       Материално правните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес са съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото,върху което е насочено изпълнението на длъжника.Процесуалните изисквания са наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист,с които е обвързан съдебния изпълнител, точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител.

        Материалната незаконосъобразност на изпълнителните действия се установява с иска по чл.439 ГПК.Този иск обаче не е иск за прогласяване нищожността на изпълнителните действия,какъвто е недопустим,а отрицателен установителен иск за оспорване съществуването на изпълняемото право.Чрез иска по чл.439 ГПК се оспорва изпълнението,но всъщност се касае за отрицателни установителен иск за оспорване на вземането,който може да бъде основан само на обстоятелства,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,в което е постановено решението, което се изпълнява,от който момент се преклудират със сила на пресъдено нещо всички наведени и ненаведени факти и обстоятелства.Когато не се провежда съдебно дирене поради това,че е постановено неприсъствено решение,или решение при признаване на иска,този иск е недопустим,но защитата в тези случаи е по друг исков ред,предвиден за всяка от тези хипотези.При издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК вземането се оспорва чрез възражението,а защитата на длъжника се осъществява в исковия процес,който молителят следва да инициира за установяване на вземането си.                                                                                                                             В този смисъл са определение №28/23.01.2012 г. по ч.гр.дело № 497/2011 г. на ВКС,І-во г.о.,постановено в производство по реда на чл.274,ал.3 ГПК,решение №332/ 04.06.2014 г. по в.гр.дело №57/2014 г. на АС-Пловдив и определение №200/24.02.2015 г. по гр.дело №6405/2014 г. на ВКС,III г.о.

               В конкретния случай,въпреки хаотичното изложение на обстоятелствата,на които ищецът основава тези си искове,при съпоставката им с петитума е очевидно,че той счита действията на държавен съдебен изпълнител по изп.дело  №20161420400628 (изп.дело №628/2016 год) по описа на СИС при РС-Враца,както и действията на ЧСИ Ц. по непосочено изпълнително дело за нищожни,като произтичащи от нищожно съдебно решение-решение №72/21.07.2016 г. по ВНЧХД №158/2016 год.,потвърждаващо присъда №17/21.03.2016 год. по НЧХД №195/2015 год. на ВрРС.Твърди,че съдебният изпълнител е имал задължението да констатира,че претендираното от заявителя вземане е възникнало въз основа на несправедливо, пристрастно и нищожно решение на съда. Съответно,въз основа на тази констатация,да прекрати изпълнителните действия,както и изпълнителното производство.

                   Горното сочи,че ищецът оспорва наличието на изпълнително основание,т.е. позовава се на  процесуална незаконосъобразност на действията на ДСИ при РС-Враца по 

изп.дело  №20161420400628 (изп.дело №628/2016 год) и на действия на ЧСИ Ц. по непосочено изпълнително дело.А тази незаконосъобразност може да бъде проверена само в производство по чл.435 и сл. ГПК,образувано по жалба на длъжника против подлежащо на обжалване действие  в предвидените в чл.436,ал.1 ГПК срокове,каквото настоящето не е.

                   При тези си съображения настоящият състав на ОС-Враца намира,че и исковете за установяване (прогласяване) нищожността на  заповедите за изпълнение и изпълнителните действия на ДСИ по изп.дело  №20161420400628 (изп.дело №628/2016 год) по описа на СИС при РС-Враца,както и действията на ЧСИ Ц. по непосочено изпълнително дело,са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.

                   При формиране на този си извод съдът приема,че под "заповеди за изпълнение" ищецът има предвид актовете,с които съдебните изпълнители се произнасят в рамките на изпълнителното производство,а не заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК и заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,издадени от съд,доколкото е посочил,че нищожността на изпълнителните действия произтича от нищожността на "обуславящото"  

решение на ВрОС  от 21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год,а не от нищожност на  заповеди за изпълнение.Затова счита,че не дължи отделно произнасяне по допустимостта на искове за прогласяване нищожност на заповеди за изпълнение,издадени от съд в рамките на заповедно производство.

     Недопустимо е и искането за спиране на изпълнителните действия на съдебния изпълнител.Такова спиране съдът може да постанови на основание чл.438 ГПК при депозирана редовна и допустима жалба по чл.435 и сл. ГПК,каквато в случая не е налице. Искането по чл.438 ГПК няма самостоятелен характер и съдът няма право да се произнесе  по такова искане в отделно производство,извън производството по чл.435 и сл. ГПК.

                   Недопустими са и исканията за прекратяване на изпълнителни действия на съдебния(те) изпълнител(и) и прекратяване на производството  по изпълнителното (ите)  дело(а),тъй като това не е в компетентността на съда,а в изключителната компетентност на  съдебния изпълнител.За яснота следва да се отбележи,че подобни последици не може да има както при съдебно решение,постановено в исково производство при допустим и основателен иск,така и при съдебно решение,с което в производство по чл.435 и сл. ГПК се уважава жалба на длъжника против действия на съдебния изпълнител.   

   Неоснователно е искането за предоставяне на правна помощ,тъй като съобразно чл.24,ал.1,т.2 от Закон за правната помощ  правна помощ по чл.21,т.1,2 и 3 от същия закон  не се предоставя,когато претенцията е очевидно необоснована и недопустима.

                   А изводът за недопустимост на исковете още на фаза проверка по чл.129,ал.1 ГПК освобождава съда от задължението за събиране на държавна такса.Този въпрос не стои,поради което настоящият състав не дължи произнасяне по искането на ищеца В. с правно основание чл.83,ал.2 ГПК.

                   Предвид всичко гореизложено и на основание чл.130 ГПК,както и на основание чл.95 ГПК,Окръжен съд-Враца

 

                                                                ОПРЕДЕЛИ:

 

                   ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца К.П.В. ***,ЕГН**********.

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими исковете на К.П.В. ***,ЕГН**********, предявени с искова молба вх.№9445/29.11.2017 год.,за:

                   1.установяване (прогласяване) нищожността на решение №72 от 21.07.2016 год. по ВНЧХД №158/2016 год. по описа на Окръжен съд-Враца;

                   2.установяване (прогласяване) нищожността на изпълнителните действия на държавен съдебен изпълнител по изп.дело  №20161420400628 (изп.дело №628/2016 год) по описа на СИС при РС-Враца;

                   3.установяване (прогласяване) нищожността на изпълнителните действия на ЧСИ  (частен съдебен изпълнител) И.Ц. по непосочено изпълнително дело.

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца К.П.В. *** за спиране на изпълнителните действия на съдебния изпълнител  до постановяване на решение по иска му.

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на ищеца К.П.В. *** за прекратяване на изпълнителните действия на съдебния изпълнител и прекратяване на производството  по изпълнителното дело.

                   ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №649/2017 год. по описа на Окръжен съд-Враца.

                   Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

                                                                                              

                                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: