Решение по дело №10470/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 383
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20221110210470
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110210470 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата редакция към датата на образуване на
производството/.
Образувано е по жалба на Я. К. С., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление (НП)
№21-4332-007972 от 15.04.2021г., издадено от Г. В. Б. на длъжност „началник група“ към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“- СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 / петдесет/ лева за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който го е обжалвал в
срок.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Възиваемата страна- началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“- СДВР редовно
призована, не се явява и не се представлява.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 02.04.2021г. около 22:55 часа жалбоподателят Я. С. управлявал лек автомобил марка
„П.“, модел „К.“ с рег. № .... Същият лек автомобил бил собственост на фирма „М. К.“
ЕООД, булстат: .... Жалбоподателят управлявал посочения лек автомобил в гр. С., на ул. „Г.
С. Р.“ с посока на движение от ул. „Г.“ към ул. „П. Е.“.
В същото време и на същото място свидетелите Е. С. на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП, СДВР и свидетеля И. Н.- служител на ОПП, СДВР изпълнявали
служебните си задължения по осъществяване на контрол на движението по пътищата.
Двамата свидетели минали със служебният си автомобил покрай управлявания от
жалбоподателя С. лек автомобил и свидетелката С. забелязала, че същият е без поставен
обезопасителен колан. Поради тази причина свидетелите спрели за проверка жалбоподателя.
В хода на проверката Я. С. при поискване от контролните органи не представил контролния
талон от свидетелството за управление на МПС.
Предвид констатираното свидетелката Е. С. съставила на жалбоподателя Я. К. С. АУАН
Серия АА № 691606 от 02.04.2021г. Същият бил съставен в присъствието на жалбоподателя
и в присъствието на един свидетел очевидец на нарушенията, а именно свидетеля И. Н..
Екземпляр от съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като същият
не направил възражения по него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление (НП)
№21-4332-007972 от 15.04.2021г., издадено от Г. В. Б. на длъжност „началник група“ към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“- СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 / петдесет/ лева за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Същото било връчено на жалбоподателя на 28.07.2022г. срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. С. и И. Н.,
справка картон на водача, Заповед №513з-4720/19.06.2018г. на директора на СДВР, Заповед
№8121к-ВНО/23.10.2019г. на министъра на МВР, Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на МВР.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двамата разпитани по делото свидетели,
като ги намира за достоверни и логични. Свидетеля Н. при разпита си пред настоящия
съдебен състав не можа да се сети за конкретика относно настоящия казус, като обаче при
предявяване на съставения АУАН потвърди същия. В тази връзка и доколкото показанията
му са подкрепени и взаимно допълнени от показанията на свидетелката Е. С., то съдът
намира, че следва да им се довери изцяло и да ги вземе предвид при изграждане на
2
вътрешното си убеждение.
Свидетелката С. в своя разпит заявява, че на инкриминираното място и дата е видяла
жалбоподателя, който е бил без обезопасителен колан. Съдът не намира основание за
съмнение в показанията на разпитаната свидетелка и доколкото показанията ѝ се явяват
логични, последователни и обективни, то настоящата съдебна инстанция ги кредитира
изцяло с доверие.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и събраните
писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и затова
съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените по-горе
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на
тяхната материална и териториална компетентност, предвид приложената по делото заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Също така, е спазена
предвидената от закона писмена форма и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е
съответствие между обстоятелствените части на АУАН и на НП. Констатираните
административни нарушения са описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от
състава на нарушенията, както и съответстващите им правни квалификации, така че
нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правните рамки на нарушението
и адекватно да организира защитата си, което е и сторил.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на
административнонаказателното производство не се допуснати съществени нарушения,
които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП
По силата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него.
3
След като е управлявал лек автомобил, без да носи контролен талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно
разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Правилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, според която водач, който не
носи определените документи - контролен талон, се наказва с глоба от 10 лева. Тъй като
размерът на административното наказание е абсолютно определен в посочената норма, то
липсват и основания за изменение на НП в този смисъл. С оглед на това оспореното
наказателно постановление в тази му част се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Не са налице доказателства, които да опровергават или да дискредитират показанията на
свидетеля С., която в своя разпит пред настоящия съдебен състав категорично заявява, че в
хода на извършената на жалбоподателя проверка същият не е представил контролен талон.
Видно е, че жалбоподателят не е оспорил констатациите в АУАН нито при подписване на
същия, нито в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, като свидетелката С. заявява, че в хода на
проверката същият единствено устно е заявил, че ще обжалва направените от свидетелите
констатации.
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определя като формално
нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта
на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е
осъществен. Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се
потвърждава извършеното от жалбоподателя нарушение, доколкото свидетелката С. заявява,
че лично е възприела обстоятелството, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен
колан. По делото не се събраха и доказателства, от които да може да се установи някоя от
хипотезите на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, изрично уреждаща субектите, които са изключени от
общото задължение и в този смисъл е налице разрешение за опредЕ. категория лица да не
използват обезопасителни колани. По делото не са налице доказателства, които да сочат
наличие на някое от изключенията визирани в чл. 137а, ал.2 от ЗДвП, а и такива твърдения
не се съдържат в жалбата.
От субективна страна, деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без колан и не носи контролен талон
към СУМПС; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
според която водач, който не носи определените документи - контролен талон, се наказва с
глоба от 10 лева. Тъй като размерът на административното наказание отново е абсолютно
определен в посочената норма, то липсват и основания за изменение на НП в този смисъл. С
оглед на това оспореното наказателно постановление в тази му част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Съдът не намери основание и за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като счете,
че конкретните деяния не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от този вид, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят е
извършил повече от едно нарушение на основни правила за движението по пътищата, а и
видно от справката му картон това не е единственото допуснато от него нарушение на
правилата за движение по пътищата. Ето защо в конкретния случай, не намира приложение
нормата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да бъде потвърдено.
По делото не са направени искания по разноските и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №21-4332-007972 от 15.04.2021г.,
издадено от Г. В. Б. на длъжност „началник група“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 / петдесет/ лева за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5