Р
Е Ш Е Н И Е №640
гр. Русе, 03.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
Русенският
районен съд , II-ри граждански състав в публично заседание на 02-ри юни,
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5502 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцовото дружество „Топлофикация София”
ЕАД твърди, че ответника е потребител на доставяна от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр.София,общ.Сердика, ул.“Раковски“№13, ет.4, ап.3.
Заявява, че ответника не е заплатил стойността на ползваната топлинна енергия,
за периода м.05.2015г.-м.04.2018г. За събиране на вземането си ищцовото
дружество подало заявление по реда на чл.410 ГПК и било образувано частно
гражданско дело № 4205/2019г. по описа на РРС, по което Г. подал възражение в
срок.
„Топлофикация София” ЕАД моли съда да
постанови решение, с което да признае съществуване на вземането му по отношение
на ответника в размер на сумите от 3215,91 лв. - стойността на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.04.2018г., 21,06 лв.-лихва за забава
върху главницата за периода 14.09.2016г.-06.02.2019г.,50,15 лв.-главница за дялово
разпределение за периода 05.2015г.-04.2018г., 9,29 лв.-лихва за забава върху
тази главница за периода 01.03.2016г.- 06.02.2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.02.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 ГПК.
Ответникът Н.Х.Г. с молба от 12.02.2020г.
твърди, че задължението е изцяло
заплатено.
По делото са представени писмени
доказателства и е приложено ч. гр. дело № 4205/2019г. по описа на РРС.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Не се спори
между страните по делото за това, че между тях е налице валидно правоотношение
по силата на което ответника
дължи на ищеца заплащане на суми за доставена и неплатена топлинна енергия. Не
се спори и за размера на дължимите се суми. От представените от ответника доказателства и изричното признание
от страна на ищеца, направено с молба от 25.02.2020г. се
установява, че е извършено на
05.02.2020г.,плащане от страна на Г.
в размер на сумата от 4128,00 лв., с което са погасени изцяло
задълженията по
ч.гр.дело №4205/2019г. по описа
на РРС.
Този факт, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се
съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК/ в
т.см. и т.9 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК/,т.е.
следва да се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и след
предявяване на настоящия иск, ответника е
погасил задълженията си за главница и лихва, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на
предявения установителен иск, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Спорът остава за това как следва да
се разпредели отговорността за разноските, доколкото съдът в исковото
производство е задължен да се произнесе по разноските, както в заповедното,
така и в настоящото производство /т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. д.
№4/2013 г., ОСГТК/. Съдът установява, че обстоятелството, че претендираните
суми са погасени чрез плащане в хода на процеса не обуславя извод за отхвърляне
на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез
плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това
касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая исковете
се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК и след завеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, поради което
следва да се приеме, че с поведението си ответника е станал причина за завеждане на делото и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така
и в настоящото производство.
В настоящият случай обаче ответникът
не дължи разноски по следните съображения:
Цялата присъдена сума по заповедното
производство възлиза на 3751, 69 лв. с разноските. По настоящето производство
се претендират 3296,41 лв.-главници и лихви, като сторените разноски са 157, 04
лв.-заплатена д.т. и 100,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид изложеното, съдът
приема, че със заплащането на сумата от 4128,00 лв., ответникът е погасил
абсолютно всички вземания, вкл. и за разноските и по двете производства, поради
което и такива не следва да се присъждат на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София,р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б,
представлявано от А. С. А. срещу Н.Х.Г.,
ЕГН: ********** *** иск за установяване съществуването на парични
задължения в размер на 3215,91 лв. - стойността
на доставена топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.04.2018г., 21,06
лв.-лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2016г.-06.02.2019г.,50,15
лв.-главница за дялово разпределение за периода 05.2015г.-04.2018г., 9,29
лв.-лихва за забава върху тази главница за периода 01.03.2016г.-
06.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 14.02.2019г. до окончателното им изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от 09.07.2019г.,
издадена по ч.гр.д №4205/2019г. по описа на
РРС, като погасен чрез плащане в хода
на процеса.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: