МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА
НА 22.05.2014г. ПО НОХД № 366 /
2014 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна прокуратура е
възвела обвинение срещу Р.К.И., ЕГН: ********** за това, че: на
14.03.2013. в м-ст. „Калето" край
гр. Провадия, обл. Варна, направила опит умишлено да
умъртви Б.Р.А., като деянието останало недовършено поради независещи от волята
на дееца причини - престъпление по чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 НК
В съдебно заседание подсъдимата твърди, че деянието е извършено в
хипотезата на неизбежна отбрана и без умисъл за убийство
Представителят на ВОП поддържа
така възведеното обвинение срещу подсъдимата К.. Сочи, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна и обвинението доказано по безспорен начин. Предлага,
да се наложи наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.58, вр.с чл.55 от НК, а именно 5 години лишаване от свобода. Счита,
че предявения граждански иск следва да бъде уважен в пълния му размер.
Защитникът на подсъдимата излага
становище, че фактическата обстановка по делото не е изяснена, а внесения
обвинителен акт не отговаря на изискванията. Извършеното от подзашитната
му деяние е в условията на неизбежна отбрана- при проявено насрещно активно
нападение от страна на пострадалия, с цел да бъде извършено престъпно съвъкупление с подсъдимата и същото не следва да се
квалифицира като опит за убийство от нейна страна. Отделно от това сочи, че
единствения непротиворечив факт във версиите на пострадалия и обвиняемата е
факта, че пострадалия е отнел телефона на подс.И..
Навежда доводи за извършен грабеж и проявено намерение от пострадалия за съвъкупление с нея противно волята й, при което тя е
изпаднала в неизбежна отбрана. В условията на евентуалност моли деянието на
подсъдимата да бъде разгледана на плоскостта на превишаване пределите на
неизбежната отбрана. Моли да бъде отхвърлен гражданския иск като неоснователен,
позовавайки се на невиновността на подзащитната му.
Пострадалият е конституиран като
граждански ищец, предявява иск на стойност
60 000 лева за неимуществени вреди.
В последната си дума подсъдимата
съжалява за случилото се. Заявява, че не е желаела смъртта на пострадалия,
както и че не е причинявала телесна повреда, изразяваща се в загубата на дясно
око.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства намери за установено следното:
Подсъдимата Р.К.И. израснала в
дом за сираци в гр.Провадия. След като навършила пълнолетие останала да живее в
същия град. През 2012-2013г. подс. И. заживяла на
семейни начала със св.Д.Н. ***.
Пострадалият Б.Р.А. *** със
съпругата и децата си. Той се познавал със св.Н., с когото поддържал приятелски
отношения, познавал се и с подс.И.. Отношенията между
подсъдимата и св.А. прерастнали в интимни такива. В
началото на връзката им, двамата се срещали в квартирата на подсъдимата и
св.Иванов, а след това в местност „Калето” над гр.Провадия в района на хижа „ Овеч” в близост до голям камък..
На 14.03.2014г. подс. И. и св.А. се уговорили да се видят в 16.30ч. на
същия ден в посочената местност. Двамата се срещнали на обичайното място и в
уговореното време като първа отишла подсъдимата и седнала до камъка. Пострадалият
пристигнал на място малко след нея като носел бира. Двамата започнали да
разговарят и пият бира. След известно време между тях възникнал спор за това
как ще се развият любовните им отношения за напред. Междувременно Св.Б.А.
обвинил подс.И., че докато са се прегръщали тя му е
взела пари от задния джоб на панталоните. Той й казал да му ги върне доброволно
и подсъдимата извадила всички вещи от джобовете си .
Пострадалият А. взел телефона на
подсъдимата, като заявил, че ще й го върне след като тя му върне парите. Отишъл
до намиращи се на близко храсти, за да се облекчи, спускай се няколко метра по
наклонения терен. След като се облекчил тръгнал да се връща по същия път. Преди
още да изкачи склона, подс.И.
му нанесла прободно- прорезен
удар с нож със светло-кафява дръжка с дължина 26,5 см., който попаднал в
областта под шията – в лява надключична област. Ножът
подсъдимата взела от земята до камъка, оставен на същото място от нея при
предходните им срещи. След нанесения удар с нож, подсъдимата нанесла и избутващ
удар с крак, предвид разликата в терена, на който се намирали двамата в този
момент, удара попаднал в гърдите на пострадалия и той паднал назад по склона. След
като се изправил се обадил от своя си телефон на св.Д.Н. и му казал: „Твойта иска да ма убий” .Обяснил му, че двамата с Р. се
намират в местността „Калето” и го помолил да се обади на полицията и на бърза
помощ. Св.Н. не повярвал на казаното му, но тъй като св.А. говорел „през плач”
–/ л.55 ДП/, той решил да отиде в местността и да провери. Заедно със св.К.О.,
който през това време бил в дома му, тръгнали към указаната местност.
Докато св.А. разговарял със св.Н.,
подс.И. се приближила към него. Нанесла му режещ удар
с ножа, който попаднал в областта на лявата мишница. След това нанесла и
прободен удар с ножа насочен към дясната му скула, но той й ударил ръката и
ножа попаднал в дясното око като с острата си част го наранил. Двамата се
сборичкали на земята, а подсъдимата се опитала да вкарва два от пръстите на ръката в очната
ябълка на дясното око. Взела камък от земята и нанесла два последователни удара
в лявата теменно- тилна област и в областта зад дясна ушна мида. След това си
тръгнала, а пострадалия останал на място. Подсъдимата преминала покрай къщата
на св.К.М., с който се разминали и провели кратък разговор. През това време св.Н.
се обадил на подсъдимата попитал я къде и тя му отговорила, че се прибира. Св.Н.
и св.К.О. се върнали обратно. Тя се прибрала в дома си, където вече се намирали
двамата свидетели, сменила дрехите си и се измила.
Пострадалият, след като се съвзел
от случилото се, също тръгнал в посока гр. Провадия. Половин час след
подсъдимата достигнал до къщата на св.М. и започнал да вика за помощ. Виковете
му били чути от последния. Св.М. излязъл пред дома си и видял св.А. облян в
кръв. Попитал го какво е станало, но той успял да каже само „ Оная курва, оня
курва”, „Р.” като на няколко пъти губил съзнание, а св.М. го свестявал. Попитал
го „Тя ли ти го направи това, бе”, а пострадалия отговорил „Да, да”. Св.М. се
обадил на телефон „112” и на място пристигнали екипи на РУП Провадия и спешна
медицинска помощ. Пострадалият бил
откаран в МБАЛ „Св.Анна” в гр.Варна, а М. обяснил на полицейските служители за
случилото като предал обясненото му от св.А..
След отвеждането на пострадалия в
болницата му била направена животоспасяваща операция. От назначената СМЕ в досъдебното
производство /с изслушване на експерта в с.з/ се установяват следните телесни
повреди:
- отсъствие на дясна очна ябълка,
което води до постоянна слепота и едновременно с това и асиметрия на лицето и
обезобразяване на човешкия облик със засягане на сетивен орган. По своето
същество причиняването на тази повреда е довела до състояние временно опасно за
живота.
- увреждане в лява надключична област, изразяващо се в проникващо нараняване в
лявата преврална кухина. Налице е било реално
съприкосновение между външната среда и гръдната кухина и се явява състояние
временно опасно за живота, поради реалната опасност от тежка кръвозагуба или
въздушна емболия, които да доведат до смъртен изход.
- разкъсно
контузни рани в областта на челото и лява теменно
тилна област на главата и дясна ушна мида, прорезна
рана в областта на лявата мишница, които са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота
Подсъдимата била задържана същата
вечер и бил извършен оглед в дома й, с което действие било образувано
досъдебното производство в хипотезата на чл.212,ал.2 от НПК. Били открити и
фиксирани чифт дънки, тъмно сини на цвят, с множество
петна от кръв. /протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум т.1.л.31-
л.34 ДП/. Дънките били предадени с протокол за
доброволно предаване от нея /л.58 ДП/. Бил извършен оглед на
местопроизшествие на тротоара пред къщата на св.М., където било открито петно
от кръв /протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум – т.1,л.36-40 ДП/
През деня на 15.03.2013г. в
11,57ч. бил направен следствен експеримент, при които подсъдимата показала
мястото на извършване на инкриминираното деяние /протокол за следствен
експеримент с фотоалбум –т.1, л.48-50 ДП/ . Извършен е оглед на
местопроизшествие, в резултат на който са намерени и иззети мобилен телефон ” Нокиа”, нож с дължина 26,5 см., черна обувка и очната
ябълка на дясното око на пострадалия./протокол за оглед на местопроизшествие
ведно с фотоалбум към него – т.1,л.42- 46 ДП /
От назначената допълнително СМЕ
–/т.1, л.111 ДП, с изслушване на вещото лице в с.з/ се установява вида, начина и
механизма на получаване на телесните повреди.
От назначена СМЕ / т.2,л.123- 127 ДП, с изслушване на вещото лице в с.з./ се
установява какво е било разположението на подсъдимата спрямо пострадалия при
нанасянето на ударите, дълбочината на проникване на режещия предмет, силата на
ударите и бил ли е пострадалия в състояние да оказва съпротива.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си като уточнява, че анатомичното увреждане на дясната
очна ябълка не може да бъде причинено от действие на клон, действащ като остър предмет,
тъй като самата ябълка е извадена.
От СМЕ на веществени
доказателства/ л.67-68 ,т.1 ДП / се установява наличието на кръв с човешки
произход по дънките, предадени от подс.И...
От СМЕ
на веществени доказателства / л.71-72,т.1,ДП / се установява наличие на кръв с
човешки произход по ВД – нож , приобщен по делото.
От СППЕ се установява, че по
време на извършване на деянието подсъдимата е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките се и не е изпаднала в
състояние на физиологичен ефект, към настоящия момент може да участва в
наказателното производство. Според същата експертиза подсъдимата е с личностови особености като: сензативност,
лесна възбудимост, повишена агресивна готовност, отключваща се ситуитивно, вътрешно напрежение и неспокойствие.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства и доказателствени средства:
Протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми към тях, протоколи за следствен експеримент и доброволно
предаване, експертизи, свидетелство за съдимост и медицинска документация, показанията
на свидетелите Б.А.,К.М., Д.К., К.О., К.И. и К
.Кънчев, обясненията на подс.Р.И..
Съдът възприема изцяло
заключенията на изготвените експертизи.
За да
се произнесе по съществото на делото съдът анализира всички събрани по делото
доказателства и направи следните изводи:
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Кр.Кънчев, К.И., К.М., К.О.
и Д.Н.. Същите са логични, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се с
останалите доказателства по делото.
Досежно възникналото противоречие между
показанията на св.К.М., дадени в досъдебното производство и тези дадени в
съдебното следствие за това, че му е било обяснено от пострадалия, че на
местопрестъплението е присъствал и взел участие и св.Д.Н.. В разпитите си св.А.
и подс.И. дадени в досъдебната и съдебната фаза
никъде не се посочват, че св.Н. е присъствал на мястото на инкриминираното
деяние и в тази им част съдът ги кредитира изцяло. Този факт се потвърждава и
от показанията на св.К.О., както и на самия Н..
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата за факта, че не е имала интимни отношения между нея и пострадалия.
Самата
подсъдима обяснява, че на мястото на извършване на деянието са имали общо три
срещи с пострадалия. В досъдебното производство при първия й разпит като
обвиняема пред съдия и в присъствието на защитник, подс.И.
е обяснила, че два пъти е имала сексуални отношения с пострадалия. Последният
искал да заживее с нея на семейни начала, а тя не искала, при което той станал
раздразнителен. Тя седнала върху него и започнала да го успокоява, след това и тя
се изнервила, взела ножа и му нанесла удари с него, докато била седнала върху
него, а той се намирал в легнало положение по гръб. Обясненията дадени в досъдебдната и съдебната фаза за са противоречиви,
нелогични и непоследователни.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимата относно наличието на спор между двамата за това как ще продължат
интимните им отношения за в бъдеще. Също така кредитира ги и в частта им досежно факта на заканата от страна на св.А., че ще разкаже
на св.Д.Н. за интимните им отношения. За това и пострадалия след получаването
на прободния удар в надключичната
област се е обадил на св.Иванов и му е казал: „Таз твойта
иска да му убий”, а не се е обадил на полицията, спешна помощ или на някой
друг.
Именно заканата от страна на пострадалия, че
ще съобщи на приятеля на подсъдимата за връзката им, я правокирало
и мотивирало за извършването на инкриминираното деяние. В тази им част съда също
кредитира обясненията на подсъдимата, а в останалата им част ги възприема като законнодопустима защитна теза.
Последващото поведение от страна
на подсъдимата се обяснява с нейните личностовите
особености относно нейната чувствителност, лесна възбудимост, повишена
агресивна готовност, посочени в заключенията на вещото лице в с.з.
Съдът намира тези доказателства за достатъчни за да се направи безспорния
извод , че на инкриминираната дата и място подс. И. е
нанесла прободен удар с нож в лявата надключична
област, прободно – прорезен
удар в областта на лявата мишница, прободен удар с нож в дясното око, удар с
камък в лява теменно тилна област на главата, удар с камък по главата в
областта зад дясната ушна мида.
Съдът не споделя доводите на защитата, че подсъдимата не е имала за цел да
убие пострадалия и е действала в състояние на неизбежна отбрана, за наличие на
доброволен отказ от довършване на деянието, за превишаване на пределите на
неизбежната отбрана и за извършен от пострадалия грабеж, поради следните
съображения:
Подсъдимата е нанесла прободно – прорезни удари с нож в жизнено важни области на тялото,
съзнавайки, че не може да отмери ударите си и да ги ограничи до причиняване на
телесна повреда, и в съдържанието на умисъла й се включват представите, че
всеки един от ударите – в областта на главата и прободния
удар в надключичната област заедно и поотделно могат
да причинят смърт и тя се явява закономерен резултат. Аналогично е и при
ударите, нанесени с камък в областта на главата.
По делото не са събрани други доказателства освен твърденията на защитата в
с.з, че пострадалия А. е осъществил спрямо подсъдимита
непосредствено и противоправно нападение. Безспорно от
изложените от подс. И. обяснения се установява грубо
и агресивно отношение от страна на пострадалия, но същото не може да се
приравни на непосредствено противоправно нападение,
което да обуславя наличието на неизбежна отбрана, респективно на института на превишаване
на пределите на неизбежната отбрана.
Непротиворечиви са показанията на пострадалия и обясненията на подсъдимата досежно факта на отнемане на телефона на подс.И. от страна на св.А., но от субективна страна липсва
намерението за противозаконно своене на вещта, за да
бъде това деяние съставомерно по чл.198, ал.1- 4 от НК.
От установената от съда фактическа обстановка е видно, че са били нанесени
описаните удари с нож и камък от подсъдимата, всеки един по отделно и в своята
съвкупност са могли да причинят смъртта на пострадалото лице. Поради това е
налице и довършен опит за убийство, въпреки факта на напускане на
местопрестъплението от подсъдимата по нейно желание. Само доброто стечение на
обстоятелствата и направената животоспасяваща операция са станали причина да не
настъпи по -неблагоприятен резултат. За това направеното от защитника
възражение за наличие на доброволен отказ от довършване на престъплението е
неоснователен поради изложените съображения.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказано по безспорен начин, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.115, вр. с чл.18,ал.1 от НК като
по независещи от нея причини не е настъпил целения от нея резултат, и я
признава за виновна по така възведеното обвинение.
От обективна страна деянието се квалифицира като опит за убийство поради
силата, насочеността на ударите и средствата, които са използвани. Подсъдимата
е нанесла следните удари с нож с дължина на острието 26,5 см.:мушкащ прободен
удар в областта на врата в надключичната област, прободно-прорезен удар в областта на лявата мишница и последващ
удар насочен към лицето, който е попаднал в дясното око. След това нанесла два
удара с камък държейки го с ръка / ръце в областта на главата.
Деянието е квалифициран като
довършен опит, тъй като посочените удари са били нанесени, но не е настъпил
смъртта на пострадалия поради независещи от волята й причини.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. За този извод
сочат броя на насените удари, тяхната насоченост, сила и използвани средства.
Мотивът за извършване на деянието е стремежа на подсъдимата да не допусне св.А.
да разкрие връзката им на св.Д.Н.. Воденият спор с пострадалия за това как ще
се развие за в бъдеще интимната им връзка, нападките от негова страна, че му е
взела пари, а след това и взимането на телефона й от негова страна , са
отключили нейната агресия.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
съдът отчете много високата степен на обществена опасност на
деянието , но и обстоятелството, че не
са настъпили
предвидените в закона и желаните от подсъдимата обществено опасни последици,
както и смекчаващите вината обстоятелства, че подсъдимата полага труд като
пълноценен член на обществото, независимо от тежкото й детство, и изразеното
съжаление за случилото се. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
Поради
това, съдът определи наказание при условията на чл.55, ал.1 от НК и постанови
наказание от три години „лишаване от свобода”, което на осн.чл.66
от НК отложи с пет години изпитателен срок. С така определеното наказание,
съдът счете, че ще се постигнат целите на разпоредбата на чл.36 от НК и ще са
достатъчни за превъзпитаването и поправянето на подсъдимата.
Безсъмнено
пострадалия е претърпял неимуществени вреди в резултат на нанесените прободно- прорезни рани. Същият е
загубил трайно зрението на едното си око. В тази връзка, като счете предявения
граждански иск за допустим. Съдът намира, че за репариране на причинените на
пострадалия болки и страдание е справедлива и достатъчна сумата от 20 000
лева, до който и размер съдът уважи гражданския иск. В останалата му част до
пълния размер от 60 000 лева отхвърли като неоснователен и недоказан.
Осъди
подсъдимата да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
800 лева, както и направените по делото разноски 551,84лв. по сметка на ОД на
МВР и 269,00 лв. по сметка на ВОС.
По
отношение на веществените доказателства съда определи ножа и сферичния обект с
органичен произход да бъдат унищожени, а мобилния телефон да се върне на подсъдимата.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС:
6