Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.
Карлово, 18.10.2019 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
с участието на секретаря Красимира
Божакова, като разгледа НАХД № 472 по описа на Карловски районен съд за 2019
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 92 от 07.06.2019г. на Директора н.О.Д.п.б.н.х. ***/,
с което на Н.И.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл.417, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, във вр. с чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.132, ал.1, т.2 от ЗВМД.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателя Н.И.Д. и е депозирал
жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Моли съда да
отмени наказателното постановление поради необоснованост и недоказаност.
Жалбоподателя се явява в съдебно заседание и поддържа жалбата. Взема отношение,
като в пледоарията си релевира факти основаващи
искането му за отмяна на издаденото НП, като заявява, че животни в обекта не е
имало и не се отглеждали, а и не е имало остри ръбове и стърчащи предмети.
Въззиваемата страна – ****гр.Пловдив, редовно призована се представлява от главния юрисконсулт Ц.Б.,
надлежно упълномощена, която пледира НП да остане в сила.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което и допустима.
Разгледана
от съда е ОСНОВАТЕЛНА.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
актосъставителя К.Д. и свидетелите И.А. и В.С. /по искане на жалбоподателя/,
приложените и приети писмени такива – Заповеди, длъжностни характеристики, контролен
лист, наказателно постановление, АУАН, известие, съдът намира за установено
следното:
На 04.04.2019г.
около 12.00ч. служители на ****гр.П.- св.Д. и св.А. извършили физическа
проверка на животновъден обект с регистрационен №4363-0334, собственост и
ползван от Н.Д., находящ се в с. В. *** в който Д. отглеждал селскостопански
животни. В този момент там не е имало животни, но св.Д. и св.А. огледали фермата, която представлявала 60 кв.м. навес и около навеса
около 100-200 квадрата заградено място с
бодлива тел. Видели, че в навеса и в заграденото място има пирони, остатъци,
ръбове на хранилки, които стърчали, имало части от пластмаси, стъкла, остри
предмети и преценили, че животните могат
да се наранят на тях и това представлява не
хуманно отношение към животните. За това решили
да съставят АУАН. Потърсили и намерили
Д. на пасище в близост до обекта. Запознали го с
констатациите. На място му съставили АУАН с № 0001802 от
04.04.2019г. от актосъставител - св. Д.
и свидетел по акта д-р А. за нарушение на чл.132, ал.1, т.2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, който жалбоподателят подписал с отразяване, че не знае кой е поставил
остри предмети, нямало ги, но ще ги премахне. Въз основа на АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление в което обстоятелствата по извършване на нарушението
са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Д., А. и С., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се
установява начина на констатиране на извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Настоящият
състав намира, че от една страна от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява категорично, че жалбоподателят е извършил
горепосоченото нарушение, а от друга е
налице неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй
като не е посочена конкретната правна норма, която се счита, че е нарушена от
дееца. Правната квалификация на нарушението по чл. 132, ал.1, т.2 от ЗВМД е
бланкетна и не посочва конкретни задължения за отглеждане на животните, а
препраща към други правни норми, които
регламентират изискванията към собствениците на животновъдни обекти.
Несъмнено това изисква да се посочи конкретната правна норма, в която е
предвидено съответното задължение при отглеждането на животните, за да може да
се изведе категоричен и несъмнен извод какво точно не е изпълнил нарушителя.
Ето защо съдът намира, че административно-наказващият орган не е квалифицирал
прецизно правната квалификация на извършеното от жалбоподателя деяние. От
обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно, че нарушението
се изразява в това, че „ в сградата има остри ръбове и стърчащи предмети, които
могат да наранят животните". Нормата на чл.132, ал.1 от ЗВМД предвижда,
че: "Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни: точка 2 – „спазват изискванията за хуманно отношение
към животните”. Кои точно са хуманните отношения към животните, които не са
спазени в настоящия случай не става ясно в така протеклото административно-наказателно
производство.
Когато
на едно лице се вмени нарушение по бланкетен състав, без да се посочи словно и
цифрово кои са специалните изисквания, които се нарушават, то се нарушава и
правото на защита на същото лице.
Отделно
от горното липсват каквито и да било конкретни факти и доказателства и действия
относно констатираното обстоятелство "нехуманно отношение към
животните", а именно в какво точно се изразява действието или
бездействието на нарушителя, кога се е случило това и по какъв начин. Подобно
обстоятелство не бе установено и от разпита на свидетелите Д. и А., доколкото те
заявиха в съдебно заседание, че при огледа не е имало животни, а забелязали
единствено и само, че има пирони,
остатъци, ръбове на хранилки, които стърчали, имало части от пластмаси, стъкла,
остри предмети. Не е описано дали тези предмети реално могат да наранят животни
и то какви – например крави, кози или други в предвид на мястото на което се
намирали /височина, количество, местонахождение и др./ и кои от тях са били в
двора и кои в сградата. Нехуманно отношение към животните трябва да има
конкретна проява и към конкретни животни, а не абстрактно да се преценява, че
ако в този обект се отглеждат животни, то те биха се наранили.
Ето
защо съдът намира, че са налице общи констатации и понятия отразени, както в
АУАН, така и в НП, от които не може да се направи категоричен извод относно
съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение, за да се изведе и
правният извод за материално-правната разпоредба която е нарушена. При така
направените констатации за липса на посочена конкретна разпоредба, която не е
спазена от собственика на животните и липса на конкретни доказателства за
извършено нарушение не може да се прецени действително ли е извършено
последното и в какво се изразява то. Липсата на точно и несъмнено фактическо
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата които да го потвърдят несъмнено съставлява нарушение на
разпоредбите на чл.43, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочените разпоредби са
императивни, тъй като са гаранция за правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност субект, който има право да узнае точно
какво административно нарушение е обвинен да е извършил и обстоятелствата при
които го е извършил, както и въз основа на какви доказателства, за да може
адекватно да организира защитата си. Констатираното нарушение не е от
категорията на пропуските, които могат да бъдат преодолени по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не може да се санира в хода на съдебното производство.
Предвид
изложеното, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова подлежи на отмяна.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 92 от 07.06.2019г. на Директора н.О.Д.п.б.н.х. ***/,
с което на Н.И.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл.417, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, във вр. с чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.132, ал.1, т.2 от ЗВМД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – П.по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.