№ 25.04.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен
съд, І-ви граждански състав
На 27.03. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Е. Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 772 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Х.Ю.Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на родителите
си Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Г.К.Х., ЕГН **********,
всички с адрес: *** против „Д.П.- К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от д-р П.Л. – управител. От съда се претендира
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение в частичен размер от пълния размер от 42 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в изпитвани силни болки за периода от прегледа до
забавената операция, загуба на орган (тестис) и свързаните с това
болки, страдания, страх и неудобства от физическо и психологическо естество,
както и законна лихва за забава от деня на увреждането - *** г. до изплащане на
обезщетението. Твърди се в исковата молба, че на ***г. детето Х.Ю.Х., тогава на
13 г., придружен от баща си посетил дежурен лекарски кабинет към „Д.П.К.“ЕООД
за оказване на неотложна медицинска помощ по повод силни, остри болки в десния
тестис, слизащи към долната част на корема, придружени от повръщане. Дежурният
лекар в кабинета, извършил прегледа на детето между 2.00ч и 2:30ч на ***г е д-р
М.Й.И. (д-р Й.). От наличната
медицинска документация било видно, че заболяването не било достатъчно
диагностицирано. Д-р Й. не насочила за консултация
с хирург и/или уролог, извършване на клинико-лабораторни, инструментални и
образни изследвания. Подценила оплакванията, провела симптоматично лечение, при
което болестното състояние на детето се задълбочило. Проследявайки пътя на
пациента е установено, че в 11:40 ч. на ***г. в Спешно отделение на УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович“ АД С.З. е издадено направление за хоспитализация, детето
е насочено за спешно оперативно лечение в Клиниката по обща и оперативна хирургия
Детска хирургия с диагноза „торзио на тестиса“. Извършена била
преданестезиологична консултация, която не установявала противопоказания за
оперативно лечение в спешен порядък под обща анестезия. Оперативното лечение
било проведено веднага, след извършване на спешните необходими предоперативни
действия. В Оперативен протокол № 105/*** г. било записано: „операция –
хемикастрацио“. След операцията, лекарите обяснили, че се били забавили - Х.
трябвало да бъде опериран в рамките на до 6 часа от първия симптом на остра
болка. Заради забавянето, десният тестис некротирал /умрял/ и въпреки опитите
им да го спасят чрез затопляне, не можело да бъде спасен. Забавянето било
причина ищецът да не получи възможност за оперативно лечение за спасяване на
органа, както и причина десният тестис да некротира (да умре) и да бъде
премахнат /кастриран/. Твърди се, че д-р Й. е нарушила изискванията на чл.81,
ал.2 т.1 от Закона за здравето, съгласно който правото на достъпна медицинска
помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременно,
достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта достатъчност. В случая
недостатъчността се изразявала в това, че при проведения в дежурен кабинет за
оказване на неотложна медицинска помощ към „Д.П.К.“ ЕООД преглед на детето Х.Ю.Х.,
дежурният лекар, д-р Й. е недоизяснила неговото здравословно състояние, не е
назначила уточняващи състоянието клинико-лабораторни, инструментални и образни
изследвания. Не е насочила детето за допълнителни консултации със специалисти с
оглед преценка на необходимостта от спешна хоспитализация за предотвратяване на
настъпилите впоследствие усложнения. Х. изживявал факта на загуба на тестиса
изключително травматично. Чувствал се потиснат. Изпитвал силно неудобство да
разговаря за тази загуба с родителите си, баби и дядовци. Х. се намирал в подрастващия период на
пубертета. Това била възраст на физическо, психологическо и сексуално
съзряване. Загубата на тестиса влияела изключително негативно върху формирането
на неговото самочувствие и самоувереност. Чувствал се несигурен и непълноценен.
Той си давал сметка, че неудобствата, които изпитва в момента, ще го
съпровождат и във възрастта на зрялостта и че щели да присъстват особено
болезнено в специфичната и деликатна сфера на личния интимен контакт. Изпитвал
допълнително притеснение и страх от необходимостта от поставяне на тестикулярен
имплант, с което по някакъв начин и в определена степен щяло да му бъде
спестено психологическото неудобство и несигурност при интимно общуване. Освен
това медицинската наука и практика сочели връзката между измененията на тестиса
поради забавяне на оперативното лечение и фертилитетни нарушения. Претърпените
неимуществени вреди ищецът оценява на 42 000 лева и моли ответника да бъде
осъден да му заплати частично сумата от 10 000 лв., ведно със законна
лихва за забава от деня на увреждането - *** г. до изплащане на обезщетението. Моли
съда да осъди ответника да заплати направените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва основателността на
претенцията. Не оспорва факта, че ДКЦ „П.-К.“ ЕООД било лечебно заведение за
извънболнична помощ и притежавало удостоверение за регистрация и работа при
правилата на Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на ЛЗ,
Правилник за вътрешния ред за оказване на неотложна помощ. Не оспорва
обстоятелството, че между ДКЦ „П.-К.“ ЕООД и д-р М.Й.И. с УИН 2500000 имало
сключен Договор за възлагане на медицински услуги, както и, че на *** год.,
около 02,30 часа бил посетен дежурен кабинет за неотложна медицинска помощ в
ДКЦ „П.-К.“ ЕООД от пациента Х.Ю.Х.. Не оспорва обстоятелството, че пациентът Х.Ю.Х.
бил прегледан именно от дежурния лекар - д-р М.Й.И.. В конкретния случай
предмет на делото били последствията от отношенията лекар-пациент и ДКЦ „П.-К.“
ЕООД не било страна по тях. Ако от поведението на лекаря са настъпили някакви
вреди, то следвало отговорността да бъде понесена персонално от него. Освен
това д-р Й. осъществила преглед на Х.Х. и не
установила данни за заболяване, различно от ОВИ, което било вписано и в
медицинската документация. При прегледа и снетата анамнеза не били налице
причини, които да обуславят необходимост от консулт с друг лекар и не били
налице данни за спешно състояние на пациента, което било видно от приложения
амбулаторен лист. В този смисъл д-р М.Й.И. изпълнила в пълен обем задължението
си да окаже медицинска помощ на пациента и да му предпише съответната
медикаментозна терапия. С оглед на твърденията на ищеца в исковата молба, че не
било налице заболяване „остра вирусна инфекция“, следвало да се отбележи, че
рискът да се предприемат действия по лечение на заболяване, което не
съществувало, бил оправдан, доколкото с него се целяло да се избегнат вреди за
пациента и не било забранено с изрична нормативна разпоредба или установено
правило за професионално поведение. В случая предписаното медикаментозно
лечение от д-р Й. не било изпълнено, а това бил индикатор за недобросъвестно
поведение от страна на родителите на ищеца. В исковата молба било посочено, че
болките на детето започнали около 23,00 часа на 10.08.2016 год. и продължили
през остатъка от нощта на *** год. Въпреки, че били неудовлетворени от
оказаната медицинска помощ, родителите не потърсили спешна помощ и не били
сигнализирали на тел.: 112 за оплакванията на сина си, а го оставили да търпи
страдания. Сочи, че на *** г., след като потърсили медицинска помощ в
хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Х. С.“ ЕООД и въпреки указанието, че била
нужна спешна операция на детето, те не го транспортирали незабавно до болницата
в гр. С.З., а извършвали други дейности преди това (вземане на другото дете,
вземане на майката, приет в болницата в 12,00 часа). Не поискали от МБАЛ „Д-р Х.
С.“ ЕООД извършване на услугата - транспортиране на пациенти в спешно
състояние. Предвид изложеното,
счита, че родителите Ю.Х.Х. и Г.К.Х. били отговорни
за настъпилите вреди, поради неполагане на дължимия обем грижи за здравето на
малолетното дете и в този смисъл ДКЦ „П.-К.“ ЕООД не следвало да носи
отговорност за тези вреди, респ. да заплаща обезщетение или ако не се приеме
това възражение прави възражение, че
родителите били съпричинители на настъпилите вреди, за които се търсело
обезщетение. При определяне на размера на обезщетението, следвало да вземе под
внимание и други обстоятелства – липса на медицински данни за невъзможност на
пациента да има поколение или пък за намаляване на оплодителната способност; ако
единият тестис бъде изгубен заради развило се в годините заболяване или травма,
тогава другият увеличава обема си и компенсира функцията на липсващия; не била
налице медицинска необходимост от поставяне на имплант на мястото на десния
тестис; липсата на един тестис не била опасна за здравето; едни и същи симптоми
се проявявали при различни заболявания, което се определяло като трудност при
поставяне на конкретна диагноза и дори като риск за получаване на ненавременна
медицинска помощ при опасни случаи; срокът за възстановяване бил сравнително
кратък; нямало данни за настъпила инвалидност, в следствие на отстраняването на
тестиса; констатациите, отразени в документацията, изготвена при прегледа от
личния лекар кореспондират с първоначалните констатации на д-р М.Й.И., т.е.
пациентът не бил насочен от личния лекар към хирург с диагноза „торзио тестис“.
Моли, да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Редовно призовани за датата на съдебното
заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в
исковата молба и отговора.
Третото лице – помагач на ответника - „Д.з.“
АД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира становище с което
оспорва предявените искове.
Третото лице – помагач на ответника -
д-р М.Й.И., редовно призована, се явява лично и чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове. Твърди, че е оказала достатъчна, качествена и своевременна
медицинска помощ на пациента. Тъй като
не е имало обективни данни – особени белези по
тестисите или друг признак / болка в тестисите, зачервяване, посиняване
и др./, който да насочи към диагноза
„торзио на тестиса“ същата не е имала основание да изпрати пациента на специалист или да назначи
изследвания. Ищецът не посочва конкретни
правила относими към дежурен кабинет, които е нарушила д-р Й..
Задълженията на дежурните кабинети е да извършват само
диагностично – лечебните дейности. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме предявения иск за основателен, то счита размера за
прекомерен в сравнение с причинените
вреди и е налице съпричиняване от
родителите на ищеца.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане серия
Р, № ***, издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община П., детето Х.Ю.Х.,
ЕГН **********, роден на *** г. в гр. П. е с родители Г.К.Х., ЕГН ********** –
майка и Ю.Х.Х., ЕГН ********** – баща.
От
представената извадка от Регионална здравна инспекция – С.З. се установява, че
ответникът „Д.– П.К.“ ЕООД е регистрирано лечебно заведение с Удостоверение за
регистрация № *** година.
По силата на договор за възлагане на
здравни услуги от 01.04.2016 г., „ДКЦ П.-К.“ ЕООД, гр. К. в
качеството на възложител е възложил на д-р М.Й.И., в качеството на изпълнител
да извършва здравни услуги, считано от 01.04.2016г. както следва: обслужване на
„Дежурен кабинет“ към „ДКЦ П.-К.“ ЕООД, изразяващо се в оказване на медицинска
помощ на здравноосигурени лица, между 20,00 часа вечерта и 8,00 часа сутринта
през работните дни и денонощно през почивните и празнични дни по утвърден от
управителя на „Д.– П.К.“ ЕООД график; оформяне на съпътстваща дейността
медицинска документация.
Видно от представената Диплома за
завършено висше образоване № ***, д-р М.Й.И. е завършила Медицински университет
– П. със специалност „Медицина“.
Видно от Свидетелство за призната
специалност, серия АС, № *** г., д-р М.И.Й. е придобила права на специалист по
„Вътрешни болести“.
Твърденията на ищеца са, че на ***г.,
тогава бил на 13 г, придружен от баща си посетил дежурен лекарски кабинет към „Д.П.К.“
ЕООД за оказване на неотложна медицинска помощ по повод силни, остри болки в
десния тестис, слизащи към долната част на корема, придружени от повръщане.
Дежурният лекар в кабинета, извършил преглед на детето между 2.00ч и 2:30ч на ***г
е д-р М.Й.И..
В Амбулаторен лист № *** г., д-р Й. е
отразила анамнеза: от 2-3 часа с гадене и повръщане, слаби коликообразни болки
в дясната част на корема. Обективно състояние: Афебрилен в неувредено общо
състояние; гърло – спокойно; пулмо – двустранно везикуларно дишане, без
хрипове; корем – б.о.; корем с меки стени, палпаторно неболезнен; Блумберг (-)
отр.; тестиси – б.о.; перисталтика – оживена. Терапия: Направена 1 ампула
„Degan“ i.m., издадена рецепта за „Линекс“ и „Но-Шпа“. Основна диагноза:
Vomitus obs. ОВИ.
Същата диагноза е записана и в
представеното копие на Амбулаторен дневник на дежурен кабинет за неотложна
помощ под № *** от *** година. Записана е и поставена инжекция „Degan“.
Видно от представената рецептурна бланка
д-р Й. е изписала: „Degan” - 3 x 1 т.; „Linex“ ” - 3 x 1 т.; „No-Spa“ - 3 x 1
т.
Тъй като състоянието на ищеца не се
подобрявало на ***г., сутринта,
придружаван от баща си посетил личния си лекар д-р М.Р.Д.. В издадения от д-р Д. Амбулаторен
лист № ***/*** г. в 8,15 часа, като основна диагноза на пациента Х.Ю.Х. е
посочена: МКБ R104 – Други и неуточнени болки в областта на корема. Анамнеза:
от 1 ден се оплаква от силна, нетърпима болка в дясно в корема и тестиса.
Повръщане. Обективно състояние: Задоволително. Издадено е медицинско
направление № ***/*** г. за консултация с хирург въз основа на поставената
основна диагноза.
Ищецът бил заведен от баща си в МБАЛ “Д-р Х. С.“ ЕООД, където търсели
детски хирург. След като се свързали с него
докторът прегледал Х. и им казал, че се касае за торзио на
тестиса. Казал им веднага да
се качат в колата и да го
закарат в детска хирургия
в болницата в С.З. – УМБАЛ „***“
АД, тъй като била необходима спешна операция на десен тестис, каквато
не можело да бъде извършена в отделенията на К.
болница. По делото не се оспориха твърденията в исковата молба, че бащата качил ищеца
в семейния им автомобил, взел другия си син от къщи, след това и майката от работа и тръгнали
към болницата в гр. С.З..
От представения Лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО № 426 се установява, че Х.Ю.Х. е постъпил в
диагностично-консултативен кабинет/спешно отделение на 11,40 часа на *** г. и е
приет от д-р К. с анамнеза: болки в десния тестис и основна диагноза: Torsio T.
Предлага се хоспитализация в Детско хирургично отделение, за което е издадено
Направление за хоспитализация.
В Епикриза от Отделение по обща хирургия
– детска хирургия е отразено, че Х.Ю.Х. е постъпил на *** год. в 12,00 часа и
изписан на 15.08.2016 г. в 10,30 часа. Поставена е окончателна диагноза
„Завъртане на тестиса (торзия)“. Извадка от оперативен протокол: № 105
Хемикастрацио. Данни от хистопатологично изследване № 4144, 45/18.08.2016 г.: тестис
с изразени циркулаторни нарушения и множество кръвоизливи.
Видно от представената жалба до
Директора на РЗОК – С.З., родителите на ищеца сигнализирали за процесния случай
като молят да бъде извършена необходимата проверка.
С писмо с изх. № *** г. РЗОК – С.З.
уведомява жалбоподателите, че при извършената проверка били изискани и
разгледани всички съставени от д-р М.Й.
медицински документи. В случая издадения амбулаторен лист не бил
изготвен съгласно реквизитите и стандарта, липсвал подпис на пациента/родителя,
поради което било установено, че д-р Й. нарушила установените изисквания за
работа с медицинска документация. Предвид обстоятелството, че описаното от д-р Й.
в обяснението ѝ и изготвения за прегледа амбулаторен лист обективно
състояние и диагноза били различни от епикризата от УМБАЛ „***“ АД, жалбата
била изпратена с писмо с изх. №
12-00-33/09.09.2016 г. в Изпълнителна агенция „М.О.“, гр. С. за произнасяне по
компетентност.
Видно от представеното писмо с изх. № МО
05-459-2/08.11.2016 г. Изпълнителна агенция „М.О.“ информира, че при
извършената проверка били констатирани нарушения на диагностично-лечебния
процес, осъществен от д-р М.Й., дежурен лекар на **/*** г. в дежурен кабинет за
оказване на неотложна медицинска помощ към „Д.– П.К.“ на *** г., за което щяло
да бъде образувано административнонаказателно производство, съгласно
правомощията на Изпълнителна агенция „М.О.“.
Видно от писмо с изх. № МО
05-459-4/12.12.2016 г., Изпълнителна агенция „М.О.“ информира родителите на
ищеца, че от наличната медицинска
документация било видно, че заболяването не било диагностицирано своевременно,
случаят не бил изяснен, представлявал диференциално-диагностичен проблем. Не
били предприети действия за диагностичното му уточняване (консултация с хирург
и/или уролог), извършване на клинико-лабораторни, инструментални и образни
изследвания, насочване на пациента към лечебно заведение за получаване на
специализирана болнична помощ. Д-р М.Й. подценила оплакванията, провела
симптоматично лечение, при което болестното състояние на детето се задълбочило.
Видно от изложеното било нарушено правото на пациента за достъпна медицинска
помощ, която се осъществявала при прилагане принципите за своевременност,
достатъчност и качество на оказваната медицинска помощ. За проведения
диагностично-лечебен процес на Х.Ю.Х. започнало
административнонаказателно производство срещу д-р М.Й.И., дежурен лекар
на **/*** г. в дежурен кабинет на „Д.– П.К.“ ЕООД.
Видно от Констативен протокол № КП
27-406/21.10.2016 г. на Изпълнителна агенция „М.О.“ е извършена проверка в
УМБАЛ „***“ АД, гр. С.З.. Проверката е установила, че се касае за детето Х.Х., на 13 години, прието в болницата с болки в десния
тестис, без увреждане на други органи и системи. Извършени са преглед и
консултации, назначени са изследвания. Приложени са консервативно и оперативно
лечение. Диагнозата от хистопатологичното изследване подкрепя поставената
клинична диагноза. Проведените диагностично-терапевтични мероприятия при
пациента са в съответствие с поставената диагноза и клинична картина.
В съставения Акт за установяване на
административно нарушение № *** г., от главен инспектор в Изпълнителна агенция
„М.О.“ са описани административните нарушения но д-р М.Й., която подценила
оплакванията на детето, не предприела действия за диагностично уточняване на
състоянието му, провела симптоматично лечение, при което болестното състояние
на детето се задълбочило. С тези си действия д-р М.Й. нарушила изискванията на
чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който: „Правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
„своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта
„достатъчност“. Нарушението е извършено спрямо пациента Х.Ю.Х..
По делото е представено Наказателно
постановление № ***., издадено от
изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция „М.О.“. Видно от него за нарушението, обективирано в АУАН № ***
г. на д-р М.Й.И. е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
В законоустановения срок д-р М.Й.И. е
обжалвала издаденото Наказателно постановление, във връзка с което е било
образувано АНД № *** г. по описа на РС-К., II-ри наказателен състав. С Решение
№ *** г. по описа на РС-К., постановено по АНД *** г. по описа на РС-К., II-ри
наказателен състав е отменено Наказателно постановление № ***., като незаконосъобразно.
С решение № *** г., постановено по КАНД
№ *** г. по описа на АС – С.З. е
отменено решението на РС – К. и е
потвърдено Наказателно постановление № ***., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „М.О.“.
По делото бяха събрани гласни
доказателства.
Разпитана в съдебно заседание д-р М.Д.,
личен лекар на ищеца, даде показания, че Х. посетил кабинета й с болки и
оплаквания в корема и тестисите. Прегледала го. Извършила физикален преглед на
корема и цялостен преглед. Този преглед го направила заради основните
оплаквания. При болки в тестиса се предполагала диагноза „торзио“, затова го
пратила на хирург. Не си спомня по време на прегледа да имало видимо
уголемяване на тестиса. По оплакване на пациента го насочила към лекар-хирург.
Не била квалифицирана да поставя диагноза „торзио тестис”. Обичайно, ако нямало
оплакване от пациента не се правел преглед на тестиса, ако имало оплакване се
правел. Впечатленията ѝ били, че родителите добре се грижели за ищеца и
изпълнявали предписанията на лекаря. Издала направление за хирург и те сами
избирали при кой лекар да отидат. В гр. К. имало хирург.
Бащата на ищеца Ю.Х.Х.
заяви, че някъде около 2,00 часа, през нощта, започнали болките на сина му. Дали
му болкоуспокояващо. Понеже повръщал, му дали лекарство против повръщане. След
като д-р Й. му предписала рецепта, те не я изпълнили. Не си спомня от прегледа
при д-р Й. до прегледа при д-р Д. детето да приемало лекарства. Заявява, че д-р
Й. не поставила инжекция. Извършила преглед. Детето седнало на ъгъла на
кушетката. Били му прегледани гърба и гърлото. Коремната област не била
преглеждана. Пред доктора казали, че имал остра болка в десния тестис. С
всичкия си срам, Х. казал за болката и от разстояние бил прегледан. Д-р Й. била
седнала. Х. си събул панталоните и д-р Й. го погледнала. След като излезли от
кабинета на д-р Й. болките продължили. Заявява, че след прегледа вътрешно не
бил успокоен. Рано сутринта около 8,00 часа били пред кабинета на д-р Д.. След
като взели направлението от д-р Д., тръгнали да търсят хирург в П.та, но имало
опашка. Д-р Д. им казала по най-бързия начин да посетят хирург. С редица
обаждания на познати стигнали до лекар в болницата в гр. К.. Отишли при
доктора, той прегледал Х., накарал го да се събуе, пипнал и дал указания да
отидат в болница в детска хирургия. Казали им, че не могат да направят
операцията в К., тъй като не била животозастрашаваща и да отидат в гр. С.З..
Заявява, че двамата със сина му се качили в колата, малкото дете било вкъщи -
само. Минали, взели го, офисът на съпругата му бил на главната, тя се качила и
тръгнали за гр. С.З.. Отивайки в болницата, по каналния ред отишли където
приемали пациентите. Извикали доктор хирург от детска хирургия. По същия начин Х.
се съблякъл. Когато хирургът опипвал тестисите на Х. имало болка. Тялото му
реагирало при всяко докосване. Заявява, че бил с него през цялото време, в
кабинета на хирурга в К. и в С.З.. Лекарят ги посъветвал да не ползват
направлението, а по най-бързия начин да влязат в спешния център. Направили
изследвания на Х., взели му кръв. В момента, в който бил прегледан от детския
хирург, казал, че трябва спешна операция, за да се види какво било състоянието
на тестиса. Лекарите казали, че били закъснели. Първите 6 часа били най-важни
при такава болка в тестиса. Казали, че шансът бил твърде голям първите 6 часа.
При такава болка, в първите 6 часа трябвало да се реагира, и ако се реагира,
казали, че имало шанс органът да бъде спасен. Никой от другите лекари не
установил Х. да има вирусна инфекция. Заявява, че след тази операция
разговорите на тази тема били много трудни. Х. се притеснявал от ходене на
плаж, носене на бански, да не би да разберат приятелите му. Тази тема не се
коментирала. Говорили за поставяне на имплант с Х.. Знаели, че имало такава
опция, която да възстанови визуално органа и донякъде самочувствието на детето.
То да се чувства по-спокойно. Х. бил съгласен с това и това най-вероятно щели
да го направят. Болките били силни до тръгването към гр. С.З.. След това
болките започнали да отшумяват. Детето ходело разкрачено, бавно, трябвало да
бъде с широки панталони, за да не се докосва тестиса.
Свидетелката С.Н. Х., баба на ищеца,
заяви, че живее в гр. Г.О.. Била на работа, когато ѝ се обадили, че
внукът й бил в болница и щели да го оперират. Веднага тръгнали гр.С.З.. Заявява,
че много често се чували с внука си по телефона, идвал ѝ на гости поне
един път в месеца. Ваканциите също. Този случай му се отразил негативно. Той не
позволявал да говорят по темата. Казвал: „Бабо, недей“. Детето се срамувало и
бабата се съобразявала с него. От това съди, че той имал силни притеснения. Не
бил споделял с баба си, че бил освободен от физическо възпитание. Х. се
затворил след операцията. Преди той обичал да кара колело, а сега казвал, че не
иска. Нямал желание да излиза и навън да играе. За интимни за него неща той не
споделял, за връзки, симпатии. По принцип бил едно усмихнато дете. Имал
приятели. В училище за добро поведение и свършена работа за почистване на
училището получил грамота. Имал приятели и приятелски кръг, с които играели.
Имал и приятели в училище, за които споделял. Заявява, че след случая станал по
- затворен. Свидетелката го свързва с операцията. Х. сега съзрявал, сега се
развивал като мъж. Забелязвала, че имал комплекс. Свидетелката нямала
информация дали бил търсен контакт с психолог за преодоляване на стреса.
По делото е изготвена съдебно-медицинска
експертиза от вещите лица д-р Д.Г.В. със специалност хирургия, гръдна хирургия
– асистент, лекар Клиника по гръдна хирургия
при УМБАЛ “***“, д-р Г.С.А. – началник отдел „Урология“ в МБАЛ „***“ АД гр. Г. и
д-р С.Р.Р. – началник отдел „Клинична патология“ в
МБАЛ „***“ АД гр. Г., която съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвена. Вещите лица са описали, че заболяването
„торзио на тестис“ представлявало внезапно настъпила ротация на тестиса около
оста му, което водело до усукване на семенната връв. Венозният отток на тестиса
се затруднявал и спирал напълно. Артериалната перфузия се затруднявала и също
спирала напълно, но малко по-късно, от венозния отток. Това водело до
хеморагичен инфаркт на паренхима на тестиса. Пълното усукване на тестисите по
дефиниция включвало пълно завъртане на 360°. Степента на усукване се определяла
в градуси и варирала според различните автори от 180 градуса (пълно завъртане)
до 1440 според едни и до 1620 градуса според други. Необратимо увреждане на
тестикуларния паренхим можело да се наблюдава според едни автори след четири
часа исхемия, според други и след два, като това зависело много и от степента
на торзиото. В България било прието становището, че тестикуларна некроза
настъпвала след 6-тия час на торзиото и затова се препоръчвало оперативното
лечение да се проведе по възможност преди този период. Съществували два вида
торзия на тестиса. Единият, наречен „Суправагинална торзия“ представлявал
усукване на тестиса и семенната връв заедно с обвивките. Срещала се най-често
при кърмачета. Другият вид бил „Интравагинална торзия“ - кордонът и тестиса се
усуквали по надлъжната ос вътре във вагиналната обвивка. Този вид било заболяването
и на Х.Ю.Х.. Заболяването настъпвало внезапно, с остра болка в единия тестис и
скротума ирадиираща към ингвиналната област и долната част на корема от същата
страна. Други чести оплаквания били: гадене, рефлекторно повръщане,
температура, колапс, дизурия (смущения в уринирането), подуване на скротума и
зачервяване или синкаво ливиден оттенък се развивали в по-късните часове,
когато се получавало симптоматично хидроцеле. Постепенно след няколко часа
силната болка започвала да утихва, като след 12 до 24 часа можело напълно да
изчезне. Изчезването на болката съвпадала с времето на пълното загиване на
паренхима на тестиса и нервните рецептори. Така било и в случая на Х.Ю.Х.. Предразполагащи
фактори за това заболяване били незавършения десцензус при кърмачетата и
хормоналното съзряване и увеличаване на тестиса в пубертета. Затова
заболяването било най-често в кърмаческа или пубертетна възраст. Принципно
можело да засегне всички възрасти. Провокиращи фактори били най-често травмата
в слабинната или ингвиналната област, напъване при плач, запек, скачане от
високо, резки движения или
внезапно възникващ кремастерен рефлекс. Снемането на анамнезата
винаги трябвало да съдържа въпроси за тези обстоятелства. Анамнезата била на
първо място. Правилно снетата анамнеза насочвала към диагнозата за започнало
или развиваща се в момента торзия на тестиса. Необходимо било да се установи връзката между силната болка,
локализирана в съответния тестис, времето на започване на оплакванията и
допълнителните придружаващи симптоми - гадене, повръщане, фебрилитет, уринарни
смущения и т.н. Анамнезата била първото нещо, което лекарят правел, като в
случая с торзио на тестиса, тя била изключително важна и ориентираща. Пациентът
трябвало да бъде попитан за точното времево протичане на събитията, кога точно
започнала болката. Интензивността на болката и нейния характер (в случая тя е
постоянна и много силна - исхемична болка). Гадене и повръщане - рефлекторни
симптоми, които почти винаги били налице. Данни за физическа активност преди
появата на болката - скачане, кашляне, силно напъване, резки движения и др. Можело
да настъпи колапс, вследствие силната болка. Анамнестичните симптоми в по-късен етап включвали подуване на
корема (метеоризъм поради рефлекторна пареза), дизурични смущения (нарушения в
уринирането), повишаване на температурата, подуване на съответната скротална
торбичка със синкаво-ливиден оттенък от развиващото се симптоматично хидроцеле.
Постепенно болката намалявала и можела да изчезне напълно с напредването на
времето след 12-тия до 24-тия час. Локалните изменения (симптоми) в началния
етап на торзиото се установявали с обективния преглед от лекаря и се изразявали
в следното: Увеличен и силно болезнен тестис на палпация (поради настъпилата
исхемия и хеморагично инфарциране с оток), спрямо здравата страна (детето
реагира силно при всяко докосване). Симптом
на Brunzel - висок стоеж на засегнатия тестис (поради скъсяване на семенната
връв при усукване, колкото по-голям е градуса на завъртане толкова по-изразен е
този симптом). Кожата в началото на съответния хемискротум е зачервена.
Кремастерния рефлекс липсва за разлика от други възпалителни заболявания.
Симптома на Prhen служел за отдиференциране на торзио на тестиса от
възпалителни заболявания. Повдигането на тестиса облекчавало болката от
възпаление, но не я повлиявало при тестикуларно торзио. Локалните изменения в
по-късен етап включвали уголемяване на съответната скротална половина
(възпалителен оток и развитие на симптоматично хидроцеле - натрупване на
възпалителна течност), синкаво-ливидно оцветяване на скротума, точковидни
кръвонасядания, затруднена палпация на тестиса поради натрупването на
хидроцеле, повишена локална температура. На второ място било извършването на
физикален преглед - оглед и палпиране на засегнатия участък. При същинско торзио обикновено
засегнатия тестис бил високо разположен в скроталната торбичка и заставал под
определен ненормален ъгъл - напречно разположение. Наличие на силна палпаторна
болка. Отокът и болката понякога силно затруднявали екзактната палпация на
тестиса. Затова в съвременната урологична практика се налагало използването и
на ехографско изследване на скротума и неговото съдържимо. Чрез ехографията се
визуализирала формата и размерите на тестиса, състоянието на околните тъкани и
в голяма степен можело да отхвърли наличието на други заболявания на тестиса
като остри възпаления, течност около тестиса - хидроцеле, варикоцеле,
ингвинална херния, травма. Използването на доплер-ехография на тестиса
позволявало мониториране на състоянието на кръвоснабдяването на тестиса и в
голяма степен можело да насочи лекаря към точната диагноза, съответно лечение. За провеждане
на качествен и
своевременен преглед за
установяване на състоянието и поставяне на диагноза била нужна подробно снета
анамнеза с насочено задаване на въпроси и подробен преглед на скротума, двата
тестиса, ингвиналната област и долната част на корема. Анамнеза, статус,
ехография на тестисите и корема били основните способи за поставяне на
диагнозата. Относно периода на настъпване на некроза на тестиса от началото на
симптоматиката заявява, че некрозата на тестиса можело да настъпи след втория
час от началото на симптоматиката при много тежка торзия, с над 720 градуса
усукване, но най-често тя настъпвала след 4-тия до 6-тия час при торзия под
тези градуси. При торзия на тестиса от 180 градуса, той можел да се запази
жизнеспособен до 24-тия час. Некрозата на тестиса настъпвала различно между 2 и
6-8 часа. Всичко зависело от степента на завъртането на семенната връв. Колко
градуса била завъртяна семенната връв ставало ясно единствено по време на
операцията. Не било възможно да се определи степента на торквирането
предоперативно. При торзио между 180° - 240° обикновено се засягало само
венозното кръвоснабдяване на тестиса, което давало шанс да се запази органа и
след 8 часа от началото на симптомите до оперативната намеса. По отношение на
връзката между ранната или забавена диагноза, продължителността и степента на
торзиото и прогнозата за изхода от заболяването мнението на специалистите е, че
колкото диагнозата е поставена в по-кратък времеви срок, степента (градуса на
усукване на семенната връв) на тестикуларното торзио била по-ниска и съответно
по-рано било проведено оперативното лечение, толкова по-големи били шансовете за благоприятен изход от
заболяването. И обратното, колкото по-късно била поставена диагнозата и
степента на тестикуларното торзио била по-висока, толкова по-малки били шансовете за благоприятен изход от
заболяването. Времето от торзиото до
оперативната интервенция, при това заболяване, било от съществено значение за
запазването на тестиса. Колкото по-рано била поставена диагнозата, толкова
по-рано щяло се стигне до операция. В урологията имало едно старо правило, че наличието
само на съмнение у лекаря за торзио на тестиса било достатъчно условие за
оперативна интервенция. По въпроса изисква ли се специална квалификация за
диагностициране на торзио на тестиса и в случай, че такава се изисква, какво е
задължението на лекаря, първи прегледал пациент с болки в тестиса и повръщане,
но без квалификация за диагностициране на това заболяване, вещите лица
заявяват, че в обучението по медицина бил включен въпроса за торзиото на
тестиса и острите заболявания на скротума, които били включени в програмите за
обучение по обща и специална хирургия, детска хирургия и урология. Всеки лекар
бил задължен да познава заболяването и да се насочва правилно към него от
анамнезата и статуса като изказва предположение и съмнение за него. За
потвърждаване на диагнозата и лечението на това заболяване се изисквало
специална квалификация, която била в обхвата на специалностите хирургия,
урология, детска хирургия. Задължението на лекаря, първи прегледал пациент с
болки в тестиса и повръщане, било да изпрати пациента на спешна консултация с
лекар от изброените специалности. Болката в
тестиса и повръщането не били специфични
само за торзията на тестис, а били общи за няколко заболявания, групирани в
синдрома на острия хирургичен скротум. Торзиото на тестиса било остро
заболяване, изискващо спешна лекарска намеса. Диагностиката и лечението били
основно от компетенцията на лекарите със специалност урология, хирургия, детска
хирургия. Лекарите, работещи спешна медицина, било необходимо да са запознати с
това заболяване и своевременно да насочат пациента за спешна консултация с
уролог или хирург. По въпроса има ли връзка между продължителността на торзио,
некрозата и фертилитетни нарушения, вещите лица считат отговора на този въпрос
за многопосочен и често дискутиран от андролози, сексолози и други специалиста
по репродуктивна медицина, занимаващи се с проблемите на мъжкия фертилитет. На
първо място бил въпросът със засегнатия тестис. Тестикуларната исхемия, макар и
временна в случаите на съхранен жизнеспособен тестис след 4-тия час, водела до
структурни промени в тестиса и често до развитие на късна тестикуларна атрофия
с хипо или афункция. Тези нарушения можело да бъдат в различна степен проявени
и в зависимост от степента на усукване. При некроза и хемикастрация напълно
отпадала неговата функция, но това не водело задължително до нарушения във
фертилитета. Контралатералният здрав тестис бил напълно достатъчен при липса на
други увреждания в него за производството на здрави сперматозоиди с висока
оплодителна способност. На второ място бил въпросът с увреждането на
контралатералния тестис след настъпило торзио, независимо от изхода (деторквация
и запазване на жизнеспособен тестис или хемикастрация). Този факт се обяснявал
с автоимунна реакция с изработване на автоантитела срещу тестикуларната тъкан.
Това увреждане се установявало най-често след спонтанно развитие на торзиото:
бавна пълна атрофия в следствие на торзиото или след развитие на инфекция в
следствие некрозата. В други случаи не се установявали фертилитетни увреждания,
но била налице еректилна дисфункция, вследствие психотравмата от
хемикастрацията. Фертилни нарушения, като последствие можели да се случат при
увреда и на другия тестис - при травма, възпаления, хирургични намеси, рискови
условия на средата (професии свързани с висока температура на работното място -
например леяри, готвачи и т.н.). Непремахването на некротизиралия тестис,
вследствие торзио, носело значително по-висок риск за фертилитетни нарушения. Видно
било от неблагоприятния завършек на заболяването на Х., че д-р Й. не била
извършила своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Подценени
били симптомите от анамнезата за болка в десния тестис и долната част на корема
и повръщане. Следвало да извърши физикален преглед с палпация на скротума и
тестисите на пациента, а също и на корема, което щяло да ѝ помогне да се
насочи към диагнозата остър скротум. Тогава тя задължително щяла да го
консултира с лекар специалист по хирургия, детска хирургия, урология. В
диференциалната диагноза на торзията на тестиса се включвали останалите
заболявания от синдрома на острия скротум, остър апендицит, заклещена ингвиноскротална
херния, тестикуларни тумори, хематоцеле, бързо развило се хидроцеле и др.,
които били в обхвата на специалностите хирургия, урология, детска хирургия. Ако при снемането на анамнезата се
установели силни болки в тестис и
скротум при момче във възраст между 14 и 18 години било необходимо да се мисли
на първо място за торзио и пациента да се насочи незабавно към консултация с
уролог или хирург. Лечението в УМБАЛ
„***“ АД било точно, адекватно и съобразено с добрата медицинска практика.
Образно изследване в случая не било абсолютно необходимо при наличие на повече
от 10 часа от началото на симптомите, то само би забавило излишно още повече
предоперативната подготовка на пациента. Ревизия на препарата № 4144-4145/16
г.: установявало паренхим на тестис със
семенни обвивки. Във втория препарат имало част от кордона на тестиса.
Установявало се изразена вазодилатация и тежък кръвен застой. Дифузни, масивни
кръвоизливи в интерстициума на тестиса, в семенните обвивки и малките тъкани на
кордона. Установявали се огнищни некрози в обвивките на тестиса и меките тъкани
на кордона на тестиса. Семенните каналчета били със запазена хистологична
структура. Независимо от това, описаните промени в интерстициума били
необратими и неизбежно можело да доведат до некроза и на епитела на семенните
каналчета, включващ сперматогенните и подпорни клетки. Оплодителната способност
на пациента не била категорично нарушена при запазен един (ляв) тестис.
Контралатералният здрав тестис бил напълно достатъчен при липса на други
увреждания в него за производството на здрави сперматозоиди с висока
оплодителна способност. Категоричното доказване на нарушение на фертилитетните
способности се извършвало чрез изработването на спермограма и установяване на
сперматозоидните характеристики и отклонения като: азооспермия (липса на
сперматозоиди в еякулата), олигоспермия (намален брой сперматозоиди в
еякулата), астенозооспермия (намалена или пълна липса на подвижност на
сперматозоидите) и др. Липсата на един тестис не била опасна за общото
здравословно състояние на човека. Липсата на един тестис и тестикуларна
дисфункция можело да доведе до изоставане във физическото развитие на човека,
особено когато това се било случило в пубертета. Поставянето на тестикуларен
имплант не била задължителна оперативна интервенция. Тестикуларния имплант бил
желателен и необходим в случаите на психо-емоционални нарушения, появили се в
следствие липсата на единия тестис. Общата симптоматика при торзия на тестиса
не била изключително специфична само за него. Тя била налична в различна степен
при всички заболявания, включващи се в синдрома на „острия скротум“ като:
орхит, орхиепидидимит, епидидимит, торзия на тестикуларен апендикс и др. Тази
симптоматика можело да е налична и при други заболявания като заклещена
ингвиноскротална херния, травми, тумори на тестиса и др., но всички те били
хирургични заболявания. Според вещите лица торзията на тестиса на Х.Х. настъпила в 2,00 часа на *** г. Точното съобщаване на
времето на настъпването на торзията било типично при тези пациенти, защото
болката било много силна (исхемична), а повръщането било рефлекторно. Възможно
било съобщения от родителите час 23,00 часа на 10.08.2016 г. - за лек
дискомфорт в областта на десния тестис на сина им да е бил свързан с продроми
на торзията и провокиращи моменти (нискостепенно усукване по надлъжната ос под
90 градуса без нарушения на кръвоснабдяването, или претърпяна лека травма през
деня в слабинната област), но самата пълна торзия на 360 градуса настъпила в
2,00 часа на *** година. Торзиото на Х.Х. настъпило
около 30 минути преди началото на прегледа, осъществен около 2 часа и 30 минута
на *** г. Трудно било да се каже еднозначно. Обикновено се приемало за начало
на заболяването - началото на силната болка в тестиса. Обикновено завъртането
не било едномоментен акт. Ето защо тъпите болки в корема и скротума преди
острото начало в 2,00 ч. можело да се обяснят със започващото торквиране на
семенната връв. Първите обективни
признаци и симптоми на заболяването „торзио на тестиса“ се появявали веднага след настъпване на състоянието - оток
на тестиса, висок стоеж на тестиса, изчезване на кремастерния рефлекс, силна
болка при палпация. Първите оплаквания се появявали веднага след настъпване на
състоянието - силна постоянна болка в съответния хемискротум, ирадиация на
болката към хомолатералната ингвинална област и долна част на корема. Записаната анамнеза и данни от
обективния преглед в амбулаторен лист № *** г. на д-р М.Й. не насочвали
категорично към диагнозата торзия на десен тестис. В първите минути и до 1-я
час било възможно да няма външни белези по тестиса, промени по съответния
хемискротум, освен повдигане (по-висок стоеж) на съответната скротална половина
заради повдигнатия тестис от усукването и скъсяването на фуникулус сперматикус
(семенна връв). Така, че било възможно да има торзия на тестиса и да липсват
външни промени по скротума в първите минута и до първия час от заболяването. Торзията на левия тестис била
по-честа, отколкото на десния, като причините за това били: по-нисък стоеж на
левия тестис и от там по-дълъг фуникулус сперматикус и по-голяма подвижност. Не било задължително, но било
препоръчително при наличие на ехограф с доплер функция да се регистрира
състоянието на кръвоснабдяване на засегнатия тестис.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), във връзка с чл. 52 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД законодателят е предвидил този,
който е възложил на друго лице някаква работа да отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на работата. Отговорността се носи от
работодателя на лекаря, допуснал лекарска грешка, с която е причинил вреди, в
случая лечебното заведение „Д.– П.К.“ ЕООД. Тази отговорност има обезпечително
- гаранционна функция. Тя не произтича от вината на
възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното
опровергаване. Но прекият причинител на вредата трябва да е действал виновно и
вредите да са настъпили от дейност, осъществявана при или по повод на
възложената работа. В ППВС № 7/1958г. на ВС е прието, че това е отговорност за
чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на
пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките
по чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка
между поведението и вредата.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в производството ищецът следва да докаже, че
ответникът е възложил работа на трето лице - д-р Й., наличие на противоправно
деяние (действие или бездействие) от страна на д-р Й., обслужвала „дежурен
кабинет“ към ответника - „Д.П.“ ЕООД, наличие
на вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и нейния
размер; ответникът не бил изплатил
обезщетение на ищеца. В тежест на ответника е оборването на презумпцията
за вината на прекия причинител.
От събраните по делото доказателства се
установи, че на ***г., през нощта, д-р Й.
е била дежурен лекар в „ДКЦ П.-К.“ ЕООД, като ответника й е
възложил тази работа.
Налице са елементите от състава на чл.
45 от ЗЗД, обосноваващи деликтната
отговорност на прекия причинител д-р Й.,
извършила преглед, на процесната дата, на
ищеца Х.Х..
Доктор Й. е допуснала нарушение на нормативните актове, уреждащи материята.
Налице е „лекарска грешка“ - професионално неправилно действие или бездействие
или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на
работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или
състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за
здравето и живота му, но са могли да бъдат предотвратени. Лекарската грешка е
добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална работа, дължащо се
на несъвършенството на медицинските знания, методите на диагностиката и
лечението, на особеното протичане на заболяването при дадени болни или на
обективно трудните условия, в които се е осъществила дейността на лекаря.
Твърденията на ответника и на третото
лице помагач – д-р Й. за несъобщаване от ищеца за болка в тестиса се
опровергаха от събраните по делото доказателства. Според вещите лица по
медицинската експертиза болката е остра и на външен орган и е изключено
пациентът да сбърка органа, който го боли. По делото се установи, че Х. и неговите
родители са съобщавали на всички други прегледали го лекари за симптома на
силната болка в десния тестис, поради което е нелогично да са пропуснали да
съобщят на д-р Й., още повече, че по време на нейния преглед болката е била
най-силна. Изясни се, че при какъвто и да е първичен медицински преглед за
установяване на състоянието на пациент и поставяне на диагноза, лекарят не
извършва преглед на външни полови органи, освен ако поциентът не се е оплакал
за болки там. В амбулаторен лист № *** г., д-р Й. е отразила в графа „обективно
състояние“ - тестиси – б.о.. Прегледът на тестисите води към заключението, че е
направено оплакване именно за болка в тестиса.
В амбулаторния лист за пациента Х.Х., д-р Й. е записала съмнения за ОВИ /obs./. По делото
беше установено, че пациентът не само не е страдал от ОВИ, а точната диагноза
на заболяването му е „торзио на тестиса”. По въпроса изисква ли се специална
квалификация за диагностициране на „торзио на тестиса” и в случай, че такава се
изисква, какво е задължението на лекаря, първи прегледал пациент с болки в
тестиса и повръщане, но без квалификация за диагностициране на това заболяване,
вещите лица по съдебно – медицинската експертиза дават отговор, че в обучението
по медицина бил включен въпроса за торзиото на тестиса и острите заболявания на
скротума, които били включени в програмите за обучение по обща и специална
хирургия, детска хирургия и урология. Всеки лекар бил задължен да познава
заболяването и да се насочва правилно към него от анамнезата и статуса като
изказва предположение и съмнение за него.
На следващо място се установи, че Д-р Й.
е нарушила и задължението за достатъчност на прегледа, който се обезпечава от
задължението за продължителност от не по-малко от 20 минути. Пред настоящия
съдебен състав отрече прегледът да е бил извършен за пет минути, докато в о.с.з. на приложеното а.н.д. № ***г. по
описа на КРС, д-р Й. свидетелства, че в рамките на пет минути не може да
извърши пълен преглед.
Неоснователни са възраженията, че д-р Й.
не е била длъжна и не е имала право да
насочи Х.Х. към
специалист или за хоспитализация
по причина, че съгласно нормативен акт кабинетът, в който работила, не разполага
с тези медицински документи и тя няма право и задължение да издава направления.
При съмнение за вече възникнало заболяване, в случая торзио на тестиса, добрата
медицинска практика изисква лекарят да насочи пациента, поради необходимостта
от спешна консултация със специалист, към хирург или уролог.
Относно възражението, че д-р Д.,
прегледала пациента часове след прегледа на д-р Й., също не била поставила
диагноза „торзио на тестиса“, съдът намира, че тази диагноза се поставя и
потвърждава само от специалист - уролог, детски хирург. Но д-р Й. и д-р Д. са
длъжни да познават заболяването и да го разпознават от анамнезата и след
извършен качествен преглед да изкажат предположение и съмнение за заболяването.
Тяхно задължение е да изпратят пациента на спешна консултация с лекар от изброените
специалности.
Ето защо
съдът приема, че с поведението си д-р Й.
е нарушила относими нормативни актове - чл. 81, ал. 2, т. 1 от 3акон за здравето, медицински практики и
методи по чл. 79 от 33, медицинските стандарта за качество по чл. 80, предл.
първо от 3акон за здравето и Правилата за добра медицинска практика на
съсловната организация на лекарите по чл. 80, предл. второ от 3акон за здравето.
Д-р Й. не била извършила своевременна, достатъчна и качествена медицинска
помощ. Подценени били симптомите от анамнезата за болка в десния тестис и
долната част на корема и повръщане. Следвало да извърши физикален преглед с
палпация на скротума и тестисите на пациента, а също и на корема, което щяло да
ѝ помогне да се насочи към диагнозата. Била е длъжна да придобие съмнение
за остро хирургично заболяване и е следвало незабавно да насочи пациента към
консултация с уролог или хирург. Колкото
по-рано била поставена диагнозата, толкова по-рано щяло се стигне до операция.
Наличието само на съмнение у лекаря за торзио на тестиса било достатъчно
условие за оперативна интервенция. Заболяването изисква предприемането на
незабавни действия, което говори за
неговата спешност. В конкретния случай ищецът е отишъл в дежурния
кабинет с оплаквания, сочещи и на болки
в тестиса, но д-р Й. неправилно е
пренебрегнала това оплакване, не е назначила допълнителни изследвания, нито го
е насочила към специалист, в което се изразява
недостатъчност на оказаната от
нея медицинска помощ. Това се установява и от влязлото в сила наказателно постановление на д-р Й.. Ето защо съдът приема, че поведението й е
противоправно. То е и виновно, защото тя не обори и презумпцията за вина /чл. 45, ал.2 ЗЗД/, а и съдът
установи, че не е положила дължимата
грижа, за да събере необходимата
информация за правилната оценка на здравословното състояние на ищеца, при
условие, че е имало данни, които следвало
да породят съмнение за спешното
му състояние и евентуалните рискове от забавяне.
Настъпилите вреди за ищеца са загуба на
орган (тестис), болки, страдания, страх и неудобства от физическо и
псхилогическо естество, както и изпитвани болки за времето от прегледа при д-р Й.
до забавената операция.
Спорен по делото въпрос е и за
причинната връзка между виновното и противоправно поведение на д-р Й. и последвалите вреди за ищеца.
Според експертното заключение изходът на
заболяването зависи от два фактора: степен на завъртане и време на извършване
на операцията. Степента на завъртане на тестиса на Х. е установена по време на операцията
и е 360 градуса. Според експертите тази степен на завъртане не е голяма,
семенната връв се е завъртала поетапно. При голямо завъртане до 1440 или до
1620 градуса тестисът може да умре внезапно, но при ищеца тестисът е умирал постепенно.
В случая на Х. заболяването е протекло обичайно. Специалистите в областта в
България приемат, че тестикуларна некроза настъпва след 6-тия час на торзиото и
затова се препоръчвало оперативното лечение да се проведе по възможност преди
този период.
По отношение на връзката между ранната
или забавена диагноза, продължителността и степента на торзиото и прогнозата за
изхода от заболяването мнението на вещите лица по съдебно – медицинската
експертиза е, че колкото диагнозата е поставена в по-кратък времеви срок,
степента (градуса на усукване на семенната връв) на тестикуларното торзио била
по-ниска и съответно по-рано било проведено оперативното лечение, толкова
по-големи били шансовете за благоприятен
изход от заболяването. И обратното, колкото по-късно била поставена диагнозата
и степента на тестикуларното торзио била по-висока, толкова по-малки били шансовете за благоприятен изход от
заболяването. Времето от торзиото до оперативната интервенция, при това
заболяване, било от съществено значение за запазването на тестиса. Колкото
по-рано била поставена диагнозата, толкова по-рано щяло се стигне до операция.
В урологията имало едно старо правило: Наличието само на съмнение у лекаря за
торзио на тестиса било достатъчно условие за оперативна интервенция. В случая
именно липсата на предприети действия от д-р Й. (за изясняване на състоянието и
насочване към специалист) са довели до забавяне на ранна операция. Ако д-р Й.
беше извършила достатъчна, качествена и своевременна медицинска помощ,
технически, операцията на Х. би се случила много по-рано. Вещото лице д-р А. - уролог заяви, че при това заболяване в голяма
част от случаите тестиса се премахва,
заради забавяне, но има случаи, когато органът е спасен. Д-р А. даде пример от практиката си, че пациент със
същото заболяване е постъпил в болницата
в гр. Г. по спешност в 22.00 часа,
прегледан е от специалист, който му поставя правилната диагноза и към 1.00 часа
или 2.00 часа е опериран и органа е бил
запазен. В случая с Х. са налице поредица от неблагоприятни фактори и
обстоятелства, като освен виновното и противоправно поведение на д-р Й., се
установи, че в гр. К. няма детски хирург, който да извърши операцията
своевременно, а и в отделенията на МБАЛ „Д-р Х. *** не може да бъде извършена
такава операция. Най-близкото лечебно заведение, в което можело да бъде
проведено оперативното лечение е УМБАЛ „***“
АД – гр. С.З.. Пътят от гр. К. до гр. С.З. и подготовката за операция също отнемат
от фактора време. Възражението, че родителите също имали вина за забавянето
съдът намира за неоснователно. Родителите са положили изцяло адекватни и в
пълен обем родителски грижи, според възможностите и познанията си. Те не са
неглижирали състоянието на Х., а са предприели всички необходими действия, за
да получи той адекватно лечение и облекчение на силните болки.
Обобщавайки, съдът намира, че деликтната
отговорност на прекия извършител е доказана, както е доказана и обезпечителната
гаранционна отговорност на ответника. На ищеца се следва присъждане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, доколкото само такива той е
претендирал.
По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът намира, че при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид всички обективно същестуващи
обстоятелства. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид,
характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при
които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания
и техния интензитет и др. Като съобрази обстоятелството, че ищецът Х.Х. е претърпял загуба на тестиса си в една млада възраст,
което освен чисто физиологичните страхове и притеснения му причинява и
емоционални неудобства. В по-далечна перспектива, липсата на тестис
предполага и допълнителна психологическа травма във връзка с изследване за
липса или наличие на фертилитетни нарушения, свързани в репродуктивните
възможности на Х.. Неудобствата, които Х. изпитва ще го съпровождат и във
възрастта на зрялостта и в деликатна сфера на личния интимния контакт.
Съдът, съобразявайки целия кръг от
обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, намери за обоснован такъв сумата
от 25 000 лева. Според приетото
заключение на медицинската експертиза при некроза и хемикастрация напълно
отпадала функция на тестиса, но това не водело задължително до нарушения във
фертилитета. Контралатералният здрав тестис бил напълно достатъчен при липса на
други увреждания в него за производството на здрави сперматозоиди с висока
оплодителна способност. Но можело да доведе до еректилна дисфункция, вследствие
психотравмата от хемикастрацията. Както по – горе беше изложено, че в случая с Х.
са налице поредица от неблагоприятни фактори и обстоятелства, като освен
виновното и противоправно поведение на
д-р Й., се установи, че в гр. К. няма детски хирург, който да извърши
операцията своевременно, а и в отделенията на МБАЛ „ Д-р Х. *** не може да бъде
извършена такава операция. Най – близкото лечебно заведение, в което можело да
бъде проведено оперативното лечение е
УМБАЛ „***“ АД – гр. С.З.. Следва да се вземе предвид от практиката и ниския
процент на запазване на органа след операция. С оглед на всичко гореизложено
съдът счита, че с противоправното си, виновно поведение д-р Й. е допринесла за
настъпването на 50% от вредите, поради което дължимото обезщетение от ответника съдът определя на 12 500 лв.. Ищецът е предявил частичен иск за
сумата от 10 000 лв. обезщетение,
които следва да се уважи.
Обезщетението за неимуществени вреди от
деликт се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането/ арг. чл.
84, ал. 3 ЗЗД/. Моментът, от който деликвента изпада в забава за плащане на
обезщетението за вреди и от който дължи обезщетение за забавено плащане, е
датата на увреждането. Поради което и съдът счита, че законна лихва следва да
бъде начислена от датата на увреждането – *** година.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени следните разноски в
размер на 948, 40 лв., както следва: 400 лв. заплатена държавна такса; 10 лв.
депозит за разпит на свидетел; 100 лв. заплатен адвокатски хонорар, за който са
представени доказателства, че е заплатен /
за
сумата от 1200 лв. липсват
доказателства за заплатен адвокатски хонорар до приключване на последното
съдебно заседание / и 438, 40 лв. заплатено възнаграждение за експертиза.
Мотивиран от горните съображения, РС – К.
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.П.-
К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
д-р П.Л. – управител ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ю.Х.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на родителите си Ю.Х.Х., ЕГН ********** и Г.К.Х., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), във
връзка с чл. 52 ЗЗД, сумата
от 10 000 лв., предявен като частичен
иск от вземане в размер на 42 000
лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани силни болки за
часовете от прегледа, извършен от д-р М.Й.
И. до операцията, загуба на орган (десен
тестис) и свързаните с това
болки, страдания, страх и неудобства от физическо и психологическо
естество, както и законна лихва за забава от деня на увреждането - *** г. до
изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА
„Д.П.-
К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
д-р П.Л. – управител ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, на Х.Ю.Х., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на родителите си Ю.Х.Х., ЕГН **********
и Г.К.Х., ЕГН **********, всички с адрес: *** деловодни разноски, в размер на 948,40
лв., както следва: 400 лв. заплатена държавна такса; 10 лв. депозит за разпит
на свидетел; 100 лв. заплатен адвокатски хонорар и 438,40 лв. заплатено
възнаграждение за експертиза.
Решението е постановено при участието на
трети лица - помагачи на страната на ответника „Д.П.- К.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от д-р П.Л. – управител –
д-р М.Й. И. с ЕГН ********** с адрес: ***
и „Д.З.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: