Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15709 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от „З.“ АД срещу „Р.“ ООД искова молба за осъждането му
да предаде владението върху подробно описаните в исковата молба машини.
Ищецът
твърди, че закупил от „К.“ ООД машини, оборудване и материали по седем фактури,
издадени в периода 31.10.2008 г. – 27.03.2009 г. След заплащането на стойността
им част от тях не били транспортирани в производствената база на „З.“ АД ***, тъй
като се планирало производство на електромотори в района на гр. Тетевен, където
имало незаети квалифицирани кадри. Поради това част от вещите били оставени на
отговорно пазене при продавача „К.“ ООД, а именно: два броя реверсиви с инв. №№
435 и 436, опаковъчна лента с инв. № 472, произведена през 1995 г. в Италия,
машина за леене под налягане, модел А711И08, сила на затваряне – 250 т,
произведена в завод за леярски машини „С.М. Киров“, гр. Тираспол, Молдовска
ССР, внос от Литва през 1996 г., с инв. № 476, балансираща машина SCHENK ARD
0644/RS2B,
произведена в Германия, с инв. № 480, автоматична преса, модел А 2-200 (тип Schuler), произведена от ZTS – гр. Кошице, № 261147, струг С8С,
произведен в България, заводски № 2480, с инв. № 487, струг С11А, произведен в
България, с инв. № 488, полуавтоматична секционна машина, произведена в СССР, с
инв. № 492, резбонарезна машина, произведена в СССР, с инв. № 499, два броя
хидрокопири ТГС, произведени в Полша със заводски номера 122 и 124, с инв. №№
502 и 503, трансформатор 250kVA, произведен в България и плосък шлайф 3 Л 722, произведен в СССР, с инв. №
508. Първите 11 машини били предадени на „К.“ ООД с протокол от 31.10.2008 г.,
а плоският шлайф – с протокол от 24.11.2008 г. Оборудването се помещавало в
производствената база на „К.“ ООД в с. Гложене, кв. „Индустриален“, обл. Ловеч,
съставляваща парцел № с площ от 60 кв.м., ведно с трафопост с площ от 10 кв.м.,
производствена сграда с площ от 965 кв.м., построена в парцел ІІ с площ от
1 672 кв.м., парцел ІІІ с площ от 1 185 кв.м., ведно с дърводелска
работилница с площ от 362 кв.м., парцел V с площ от 2 773 кв.м., ведно с
производствена сграда с площ от 1 107 кв.м., парцел VІ с площ от
1 011 кв.м., ведно с работилница с площ от 97 кв.м.
В
началото на 2009 г. срещу „К.“ ООД били предприети действия по принудително
изпълнение от „К.Ф.“ АД, част от които били насочени и към машините, придобити
от „З.“ АД. Съдебният изпълнител отказал да изнесе машините на публична продан,
което действие било потвърдено с решения на ОС – Ловеч.
Продажната
цена била заплатена от ищеца на продавача „К.“ ООД.
Производствената
база на „К.“ ООД била изнесена на публична продан. Присъединеният взискател „К.Ф.“
АД придобил гореописаните УПИ, заедно с построените в тях сгради. На 13.10.2009
г. купувачът на имотите бил въведен във владение. При въвода „З.“ АД предявил
претенции за находящите се в помещенията машини, като заявил, че е техен
собственик. Съдебният изпълнител определил срок до 26.10.2009 г. за тяхното
демонтиране и изнасяне.
В
периода 15.10.2009 г. – 23.10.2009 г. ищецът поканил „К.Ф.“ АД да осигури
достъп за изнасяне на машините, но последвал отказ, удостоверен с протоколи от
22.10.2009 г. и 27.10.2009 г. на съдебния изпълнител. Установило се, че
автоматичната преса и машината за леене били прясно боядисани със синя боя.
На
07.12.2009 г. „К.Ф.“ АД продал недвижимите имоти на „Е.А.“ ООД, а на 08.10.2010
г. „Е.А.“ ООД апортирал недвижимите имоти, в които се намирали машините в капитала
на „Е.м.“ ООД.
Понастоящем
машините са намирали във владение на „Е.м.“ ООД (с променено наименование на „Р.“
ООД), поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му предаде владението върху тях.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага,
че „Е.А.“ ООД предало владението върху поземлени имоти, заедно с построените в
тях сгради. В част от тях се намирали стари железа, най-вероятно представляващи
машини. „Е.А.“ ООД предал и протокол от НАП, с който управителя на дружеството
бил назначен за пазач на запорирани в полза на НАП вещи. Част от тях били все
още в държане на „Р.“ ООД, а други – продадени от НАП и изнесени от
помещенията, държани от ответника. В продължение на четири години никой не
предявил претенции за собствеността върху вещите. Изразява готовност при
идентифицирането им да ги предаде на легитимния собственик, след заплащане на
обезщетение за съхраняването им и заемането на негови производствени площи.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Въз
основа на представените счетоводни документи по делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, според която процесните машини са били
заприходени в счетоводството на „К.“ ООД в периода 1995 г. – 2002 г., а на
31.10.2008 г. са били отписани и заприходени в счетоводството на „З.“ АД.
Фактури №№ 362/31.10.2008 г., 363/31.10.2008 г. и 366/24.11.2008 г. били
отразени в счетоводствата на двете дружества, включени в дневника за продажби
по ЗДДС и в месечните справки-декларации за ДДС на „К.“ ООД, в дневника за
покупките по ЗДДС и месечните справки-декларации за ДДС на „З.“ АД за отчетния
данъчен период – октомври и ноември 2008 г. Цената по трите фактури от
237 149.91 лева била заплатена от „З.“ АД с прихващания на вземанията си
от „К.“ ООД в размер на 198 050 лева и плащания на стойност 39 099.91
лева. Плащанията и прихващанията били редовно осчетоводени в „К.“ ООД и „З.“
АД.
Съставени
са три протокола – от 31.10.2008 г., 01.11.2008 г. и от 24.11.2008 г., според
които описаните в тях дълготрайни материални активи, собственост на „З.“ АД са
оставени на отговорно пазене на „К.“ ООД.
На
13.10.2009 г. е съставен протокол за принудително отнемане и предаване на вещи
по изп.д. № 156/2007 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч, според който
взискателят „К.Ф.“ АД е въведен във владение на описаните в протокола пет УПИ.
Неразделна част от протокола са списъци, съдържащи 49 позиции, като по списък №
3 са отметнати 14 бр. машини, които съдебният изпълнител установил да са
собственост на „З.“ АД.
В
протокол от 22.10.2009 г. е установено, че част от машините на „З.“ АД са
боядисани.
Според
протокол от 27.10.2009 г. собственикът на имотите „К.Ф.“ АД е отказал достъп до
местата, в които се намират машините.
По
делото е разпитан свидетелят Тодор Въчев, управител на „К.“ ООД от 1999 г.
Помни, че през 2008 г. на „З.“ АД били продадени машини, съоръжения и материали
на обща стойност 230 000 – 240 000 лева, голяма част от които
купувачът взел, а други останали у „К.“ ООД на отговорно пазене. Останали
автоматична преса, машина за леене под налягане, плосък шлайф, два универсални
струга, два копировални струга ТГС 4, балансираща машина, опаковъчна лента,
палетизатор, 2 реверсива, резбонарезна машина и трансформатор. Съдебен
изпълнител въвел във владение на помещения „К.Ф.“ АД и от 13.10.2009 г. „З.“ АД
преустановила плащания в полза на „К.“ ООД за пазене на машините. На
територията на „К.“ ООД останали машини и съоръжения, някои от които
собственост на „З.“ АД, други – на „К.“ ООД, както и такива, които били
запорирани от НАП. Вещите били описани в три отделни списъка и оформени като
неразделна част от протокола за въвод във владение. Съдебният изпълнител
определил двуседмичен срок за изнасяне на машините, собственост на двете
дружества. В следващите дни били направени опити за изнасяне на машините от „К.“
ООД и „З.“ АД, но охраната на „К.Ф.“ АД не допуснала външни лица. Последвал
опис от НАП и заложените машини били продадени. Седмица след въвода представители
на дружествата, заедно със съдебния изпълнител влезли в двора на фирмата и
видели машините през прозореца на сградата. От светлозелени били боядисани в
синьо. Свидетелят лично възприел автоматичната преса, струговете и останалите
описани от него вещи.
Собствените
на „К.“ ООД и „З.“ АД вещи били разположени основно в две големи халета. В трафопост
се намирал трансформаторът.
След
разпита на свидетеля е постановено определение, с което е прието за безспорно
между страните обстоятелството, че имотите и сградите, собственост на „Р.“ ООД
са идентични с тези по постановлението за възлагане на „К.Ф.“ АД.
При
допускане на съдебно-техническата експертиза представителят на ответника е
възразил при изготвянето й да се извърши съвместен оглед с вещото лице и в
присъствието на страните, тъй като „Р.“ ООД осъществявал конкурентна дейност на
тази на ищеца, изразяваща се в производство на електромотори.
По молба
на вещото лице Л.Н. от 22.04.2016 г. във връзка със затруднения, които е
срещнал за изготвяне на експертизата, с определение от 25.04.2016 г. съдът е
задължил ответника да осигури достъп на вещото лице и че при неизпълнение ще
приложи нормата на чл. 161 от ГПК, като може да приеме за доказани фактите,
относно които ответникът създава пречки за събиране на доказателствата.
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице Н. е заявило, че е
извършил оглед на наличните машини в производствените помещения на „Р.“ ООД и
пет от тях не са били намерени: опаковъчна лента, балансираща машина,
полуавтоматична машина, полуавтоматична секционна машина, трансформатор, и
плосък шлайф. Останалите е индивидуализирал и описва състоянието, в което се
намират. С изключение на струг С8С и един от хидроскопичните стругове,
останалите машини били пребоядисани в тъмносиня боя, а върху някои от тях била
положена и втори цвят боя – сребриста. В
по-голямата си част оригиналният цвят на машините бил светлозелен, а на
резбонарезната машина бил светлобежов. При огледа на всяка от вещите се
установило, че накои инвентарни номера са премахнати – на машината за леене под
налягане, на автоматичната преса и на резбонарезната машина. При струговете С8С
и С11А номерата не били заличени. Възможно било при пребоядисването да се
заличат инвентарните номера.
Машините
не били в добро състояние, поради несмазването им. По струг С8С имало ръжда.
Разпитано
в съдебното заседание на 27.05.2016 г., вещото лице Н. е пояснил, че вероятно
трансформаторът е в трафопост, до който не му е осигурен достъп, тъй като
„ключовете ги нямало“. Всички инвентарни номера били заличени, с изключение на
струг С8С, на който бил съхранен и цветът. При огледа служители на ответника
посочили машини, които не били техни и при проверката вещото лице установило,
че те отговаряли на списъка на ищеца. Категорично заявява и че автоматичната
преса тип Schuler е идентична с
процесната.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест
на ищеца е да докаже, че е собственик на описаните в исковата молба вещи и че
ответниците ги владеят без правно основание.
На първо място, съдът приема за безспорно установената
идентичност на процесните машини с откритите в собствените на ответника имоти,
в които праводателят на „Р.“ ООД – „К.Ф.“ АД е въведен във владение на
13.10.2009 г.
По безспорен начин
се установява и собствеността на процесните машини, придобити по договор за
покупко-продажба, сключен между „З.“ АД и праводателя му „К.“ ООД. Това
обстоятелство се потвърждава и от данните в съдебно-счетоводната експертиза,
приета по делото, според заключението от която машините са били заприходени в счетоводството на „К.“
ООД, а на 31.10.2008 г. - отписани и заприходени в счетоводството на „З.“ АД.
Фактурите за покупката на вещите са били отразени в счетоводствата на двете
дружества, като цената – на обща стойност 237 149.91 лева, била заплатена
от „З.“ АД с прихващания на вземанията на дружеството от „К.“ ООД в размер на
198 050 лева и плащания на стойност 39 099.91 лева. Тези плащания и
прихващания също са били редовно осчетоводени както от „К.“ ООД, така и от „З.“
АД.
От показанията на свидетеля Въчев, които съдът
кредитира като последователни, обективни и съответстващи на останалите
доказателства по делото се установява идентичността на процесните машини и
оборудване с тези, които са останали в сградите, бивша собственост на „К.“ ООД.
Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е заключила,
че част от претендираните от ищеца вещи са в държане на ответника. Те са
разположени в имоти на „Р.“ ООД, като в случая е без значение точно в кой от
петте собствени на ответника поземлени имоти се намират вещите. При извършване
на огледа от вещото лице представители на ответника са посочили кои от машините
не са техни, поради което проверката за идентичността им с процесните се е
насочила към тях. Боядисването на част от оборудването е извършено още през
2009 г. (съгласно неоспорения протокол от 27.10.2009 г. по изп.д. № 156/2007 г.
по описа на ДСИ при РС – гр. Ловеч), в резултат на което инвентарните номера са
заличени. Установено е, че двата реверсива се използват. Със запазени
инвентарни номера са два от струговете – С8С и С11А.
Част от съоръженията обаче не са открити. Изцяло
неоснователни са претенциите на ищеца за осъждане на ответника да предаде
владението върху опаковъчна лента, балансираща машина, полуавтоматична машина и
плосък шлайф. Посочените вещи, съобразно индивидуализацията им в исковата
молба, не са открити у ответника и поради недоказаност в тази част искът следва
да бъде отхвърлен.
Основателна е обаче претенцията на ищеца за
получаването на владението върху трансформатора. Ответникът не е осигурил
достъп на вещото лице до трафопоста, където е търсена посочената вещ, поради
съдържащи се данни за нейното местонахождение в показанията на свидетеля Въчев.
Отказът на „Р.“ ООД да допусне вещото лице до оглед на трафопоста е не само
неоказване на съдействие за пълно и вярно изготвяне на експертизата, но и
представлява процесуално поведение, което следва да се прецени съобразно
нормата на чл. 161 от ГПК. Предвид обстоятелството, че значителна част от
вещите не само се намират в държане на „Р.“ ООД, но и някои от тях се използват
за упражняваната от него дейност (конкурентна на тази на „З.“ АД, съгласно
изрично заявеното от юрк. Г. в съдебно заседание на 09.10.2015 г.) навежда съда
на извода, че трансформаторът също се намира в помещение на ответника. Съдът
изрично е указвал на „Р.“ ООД последиците от неизпълнение на задължението му да
окаже пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на експертизата, но
основателни причини за недопускането му именно до трафопоста не се изтъкнаха,
нито се представиха доказателства за наличие на такива.
Поради това и в приложение на разпоредбата на чл. 161
от ГПК, съдът приема за доказан факта, че процесният трансформатор се намира у
ответника и тъй като собствеността на ищеца върху него е безспорно доказа,
дължи предаването му на „З.“ АД.
В настоящото производство ответникът не противопостави
на ищеца права, които изключват основателността на претенцията му за осъждане
на „Р.“ ООД да предаде намиращите се у него вещи.
Възражението за придобивна давност съдът не обсъжда,
тъй като е направено след преклузивния срок по чл. 131 от ГПК.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на всяка
от страните.
По представения от ищеца списък и съразмерно на
уважената част от иска, му се дължат 10 170.51 лева разноски.
Ответникът
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 200
лева. Представителите на ответниците са възразили за неговата прекомерност.
Това възражение съдът намира за основателно. Размерът му се определя по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК (ред. ДВ, бр. 43/07.06.2016 г.) вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/2004 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 84/25.10.2016 г.) и възлиза на 3 934.39 лева,
поради което претендираната стойност от 8 200 лева е прекомерна. От общия
размер от 4 084.39 лева разноски, на ищеца следва да се присъдят 410.98
лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, „Р.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да предаде на „З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** владението върху следните вещи:
1. два реверсива на стойност 61 лева всеки;
2. машина за леене под налягане, модел А711И08
(пресгурс), предназначена за леене на детайли от алуминиеви сплави – ротори,
щитове, фланци, капаци и др. за производство на електродвигатели, с технически
параметри: сила на затваряне – 250 т, произведена в завод за леярски машини
„С.М. Киров“, гр. Тираспол, Молдовска ССР, внос от Литва през 1996 г., на
стойност 25 000 лева;
3. автоматична преса, модел А 2-200 (тип Schuler), произведена от ZTS – гр. Кошице, № 261147, предназначена
за щанцоване на тънки ламаринени детайли – за роторни и статорни пластини на
електродвигатели, работеща с номинално усилие – 200 т (2000 кN), на стойност 73 167.93
лева;
4. струг С8С, произведен в България, заводски № 2480, с
инв. № 487, представляващ универсален струг за обработка на ротационни детайли,
на стойност 2 470 лева;
5. струг С11А, произведен в България, с инв. № 488, представляващ
универсален струг за обработка на ротационни детайли, на стойност 2 660
лева;
6. резбонарезна машина, произведена в СССР, представляваща
полуавтоматична вертикална колонна машина за нарязване на метрични и цолови
резби, на стойност 163 лева;
7. два броя хидрокопири ТГС, произведени в Полша със
заводски номера 122 и 124, представляващи полуавтоматичен струг модел TGC4 за обработване на ротационни
детайли (валове, оси) с хидрокопиране, на стойност 1 070 лева всеки;
8. трансформатор 250 kVA, произведен в България,
представляващ трансформатор за трансформиране на ток с напрежение 20 kVA, заедно с комплектно
разпределително устройство, на стойност 2 400 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за следните вещи:
1. опаковъчна лента (палетизатор), представляваща
опаковъчна машина модел SIAT WM2, състоящ се от опаковаща колона, комплектована с
каруселен плот, предназначена за опаковане със стреч фолио на стифирани кашони
върху палети или други подложки, произведена през 1995 г. в Италия, на стойност
2 300 лева;
2. балансираща машина SCHENK ARD 0644/RS2B, произведена в Германия, представляваща
машина за динамично балансиране чрез отнемане, комплектована с отделен
електронен блок за управление, на стойност 2 700 лева;
3. полуавтоматична секционна машина, произведена в СССР, представляваща
машина за полуавтоматично навиване на секционни бобини за електродвигатели над
90-ти габарит, на стойност 1 215 лева;
4. плосък шлайф 3 Л 722, произведен в СССР, представляващ
машина за шлифоване на плоски повърхности на детайли, с възможност за
закрепване чрез каналите на масата или чрез магнитна маса, на стойност
5 881.64 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Р.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 10 170.51 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 410.98 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: