Присъда по дело №3170/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта:	70
Дата:	31 март 2022 г.
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110203170
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 70
гр. В., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
СъдебниВиолета Костова Кирова

заседатели:Тодорка Димитрова Атанасова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
и прокурора Ед. Т. К.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20213110203170 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Т. Т., роден на 05.11.1985г. в гр. В., живущ
в гр. В., български гражданин, със средно образование, неженен, работещ,
неосъждан, ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2020г., в гр.В., въоръжен с газов
пистолет марка „EKOL“, модел „Special 99“, с цел да принуди В. СТ. ИВ. да
се разпореди със свои вещи, като му ги предаде, а именно с парична сума в
размер на 882,11лева, го заплашил с насилие, придружено със заплаха с
убийство чрез думите: „Ще те гръмна, дай ми парите“ и насочил пистолета
към слепоочието му, поради което и на основание чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.6,
вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55, ал.3 от НК не налага на подсъдимия П. Т. Т.
наказанието глоба, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

1

ПРИЗНАВА подсъдимия П. Т. Т., ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2020г., в гр.В., се заканил на Н. Н. В.
с убийство чрез действия, като насочил и допрял до дясното й слепоочие
газов пистолет марка „EKOL“, модел „Special 99“, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на
подсъдимия П. Т. Т., ЕГН: **********, като налага най-тежкото наказание от
определените за двете престъпления, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното общо наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Осъжда подсъдимия П. Т. Т., ЕГН: ********** да заплати на Н. Н. В.
от гр.В. сумата от 1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
05.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за горницата до пълния
предявен размер от 2500,00 лева, като недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия П. Т. Т. , ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск за неимуществени
вреди в размер на 60,00 лева /шестдесет лева/.

На основание чл.53, ал.1 б.“А“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата
приложеното веществено доказателство – 1бр. газов пистолет марка „EKOL“,
модел „Special 99“, калибър 9 мм.
На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. Т. Т. , ЕГН:
********** да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 394,08
лева /триста деветдесет и четири лева и осем ст./, от които 160,08 лева /сто и
шестдесет лева и осем ст./ по сметка на ОД на МВР – В. и 234,00 лева /двеста
тридесет и четири лева/ по сметка на ВРС.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. Т. Т. , ЕГН:
********** да заплати на Н. Н. В. от гр.В. направените от нея РАЗНОСКИ за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста / лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
2

ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 3170 по описа за 2021г. на Районен съд - В., I-
ви наказателен състав

Подсъдимият П. Т. Т. е предаден на съд по обвинение по чл.213а, ал.2,
т.1, пр.1 и т.6, вр. ал.1 от НК, за това, че на 05.06.2020г., в гр.В., въоръжен с
газов пистолет марка „EKOL“, модел „Special 99“, с цел да принуди В. СТ.
ИВ. да се разпореди със свои вещи, като му ги предаде, а именно с парична
сума в размер на 882,11лева, го заплашил с насилие, придружено със заплаха
с убийство чрез думите: „Ще те гръмна, дай ми парите“ и насочил пистолета
към слепоочието му, както и по обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за
това, че на 05.06.2020г., в гр.В., се заканил на Н. Н. В. с убийство чрез
действия, като насочил и допрял до дясното й слепоочие газов пистолет марка
„EKOL“, модел „Special 99“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Пострадалото лице Н. Н. В. предявява граждански иск против
подсъдимия в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, резултат от
инкриминираното в обвинителния акт деяние по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК,
като прави искане да бъде конституирана и като частен обвинител.
Претендира присъждане на разноски. Искът е предявен своевременно и от
легитимирано за целта лице, поради което е счетен за допустим и е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото
лице е конституирано като граждански ищец и частен обвинител.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, които да са
уважени от съда. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано
или протестирано и е влязло в сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимият прави искане да
се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.1 от НПК дава
съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещото лице, с изключение на
свидетеля В. СТ. ИВ.. Защитникът изразява съгласие по смисъла на чл.371, т.1
от НПК. Съдът прецени, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, поради което с
протоколно определение одобри изразеното съгласие, без да провежда разпит
на свидетелите Н.Н. П., Д.А.С., М.В. И., В.Н.К., И.Х.А. и ХР.В.ХР.. Предвид
това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.1 от НПК не е
извършван разпит на тези свидетели, както и на вещото лице Д. И. Д., като
при постановяването на присъдата съдът се ползва непосредствено от
съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.283 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание
”лишаване от свобода” около минималния размер, предвиден в закона за
1

първото от деянията, а за второто-наказание в размер на една година
лишаване от свобода, изтърпяването на които да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за минимален изпитателен срок.
Гражданският ищец и частен обвинител, чрез процесуалния си
представител, поддържа становището на прокурора. Счита за доказан
предявеният граждански иск и моли същият да бъде уважен.
В хода на съдебните прения защитникът- адв. К. счита, че не е
осъществен състава на престъпленията, в които е обвинен подсъдимият.
Сочи, че не е било налице нежелание у пострадалия И. да поеме
задължението за изплащане на претендираната сума, като изтъква, че
последният не е отказал да изплати процесното трудово възнаграждение.
Позовава се на съдебна практика, според която принудата да бъде
реализирано някакво право представлява самоуправство, а не изнудване.
Оспорва наличието и на възприетите в обвинителния акт квалифициращи
признаци като изтъква, че използваният от подсъдимия пистолет не е бил
годен да произвежда изстрели. Счита, че действията на подсъдимия
обективно не са възбудили основателен страх у пострадалия, поради което
оспорва квалификацията на първото деяние като такова, придружено със
заплаха с убийство. Намира, че второто от деянията, за които е обвинен Т., не
осъществява състава на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, а на хулиганство,
предвид липсата на мотив за извършването му. Твърди и че пострадалата В.
също реално не се е чувствала застрашена. Моли подсъдимият да бъде
признат за невиновен и по двете обвинения, както и за отхвърляне на
предявения граждански иск, който счита за недоказан по основание.
Разпитан на досъдебното производство, подсъдимият е отказал да дава
обяснения. Пред съда дава кратки обяснения за действията си и изразява
съжаление за извършеното. В последната си дума отново изразява съжаление
и моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: Св.В. СТ. ИВ. бил управител и едноличен собственик на капитала
на „Оазис трейд“ ЕООД-гр.В.. Основната дейност на дружеството била
търговия и разнос на хранителни продукти. За осъществяването на дейността
си същото стопанисвало склад, находящ се в гр.В., ж.к.“Възраждане“, срещу
блок №25.
С Трудов договор №578/02.03.2020г. подсъдимият Т. бил назначен на
длъжност склададжия, с работодател- „Оазис трейд“ ЕООД и място на работа-
посочения склад.
В началото на м. юни 2020г. подсъдимият решил да напусне работа,
тъй като преценил натоварването като прекомерно. Вечерта на 04.06.2020г. Т.
употребил значително количество алкохол, под чието влияние се намирал и
сутринта на 05.06.2020г. Около 13,00ч. той отишъл в склада, в който работел,
като носел със себе си в чантичка и притежавания от него газов пистолет
марка „EKOL“, модел „Special 99“, калибър 9 мм. При пристигането си Т.
2

минал покрай св.М.В. И.-син на пострадалия, който помагал в дейността на
дружеството и в този момент се занимавал с един от бусовете за разнос.
Подсъдимият го поздравил и попитал дали не му достигат работници, след
което се насочил към офиса на св.В.И.. Св.Мартин И. забелязал, че
подсъдимият е употребил алкохол и се движи несигурно, притеснил се и
решил да го последва. Подс.Т. отворил вратата на офиса, но видял, че
пострадалият разговаря с непознат за него човек и изчакал извън
помещението. След като неустановеното лице напуснало офиса, Т. влязъл
вътре и се насочил към св.В.И., който все още стоял прав, след като изпратил
госта си. Носеният от подсъдимия пистолет бил без пълнител и не бил годен
да произвежда изстрели, но той го извадил от чантичката, извършил действие,
наподобяващо зареждане и го насочил към слепоочието на пострадалия, като
му отправил репликата „Ще те гръмна, дай ми парите“! Пострадалият се
изплашил и попитал подсъдимия какви пари иска, като същевременно се
приближил към него с намерение да го избута от офиса. В този момент в
помещението влязъл св.Мартин И. и Т. свалил ръката, с която държал
пистолета, до тялото си, но продължил да държи газовото оръжие.
Пострадалият се опитал да изясни ситуацията и на въпросите му Т.
отговорил, че напуска и си иска парите, като И. предположил, че се касае за
трудовото възнаграждение на подсъдимия за предходния месец. Св.В.И.
обяснил, че първо трябва да се подаде молба за напускане и насочил
подсъдимия към склада, където се помещавало счетоводството на
дружеството, като продължавал да го избутва извън офиса. Т. тръгнал към
склада, а пострадалият се възползвал от това, за да подаде сигнал за случая на
тел.112.
След излизането си от офиса подсъдимият влязъл в съседно
помещение, в което работели свидетелките Н. Н. В. и Д.А.С.- служители на
дружеството. В този момент св.В. работела, като въвеждала в компютър
заявки към клиентите. Т. подхвърлил незначителна реплика и в момента, в
който привлякъл вниманието на св.В., той насочил пистолета към главата й и
го опрял в дясното й слепоочие. Свидетелката се изплашила силно и дръпнала
ръката му надолу, след което Т. се обърнал и напуснал помещението, като
държал пистолета в дясната си ръка. В. се разплакала и отишла при св.В.И., за
да го уведоми за случилото се и той й съобщил, че вече е подал сигнал.
Малко по-късно пристигнали полицейски служители, които заварили
подсъдимия на улицата пред склада и установили, че той е лицето, във връзка
с което е подаден сигнала. Т. заявил, че е служител на дружеството и е имал
да получава пари, поради което е дошъл с пистолет, за да си оправи сметките
с управителя. Полицейските служители убедили подсъдимия да предаде
доброволно пистолета, който той извадил от чантичката си, след което го
задържали и го отвели в сградата на Трето РУ при ОД на МВР-В. за
изясняване на случая.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства- от обясненията на подсъдимия в съдебно
3

заседание, от протоколите за разпит на свидетелите Н.Н. П., Д.А.С., М.В. И.,
В.Н.К., И.Х.А. и ХР.В.ХР., прочетени по реда на 283 от НПК в хода на
съкратеното съдебно следствие, без да бъде провеждан разпит на същите, на
основание чл.373, ал.1 от НПК. По този ред е приобщено и заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза, като на основание чл.371, т.1 от НПК не е извършен разпит на
вещото лице.
Обстановката е установена и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства и протоколи за извършени процесуално-
следствени действия, (сред които с особено значение е протоколът за
доброволно предаване) и от приложеният като веществено доказателство
газов пистолет.
От особено съществено значение за изясняването на фактическата
обстановка са показанията на св.В. СТ. ИВ. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК). Свидетелят
потвърждава достоверността на дадените от него показания в хода на
досъдебното производство, като посочва, че тогава спомените му са били по-
пресни. Поради това, при наличие на непълноти или противоречия с
показанията, дадени в съдебно заседание, съдът кредитира тези от
досъдебното производство, доколкото същите са изложени наскоро след
визираната в обвинителния акт дата на инкриминираното деяние, при което
несъмнено спомените на свидетеля са били по-пълни и ясни.
Показанията на всички свидетели по делото следва да бъдат
кредитирани, тъй като съдът не констатира наличие на съществени
противоречия или несъответствия между изявленията на отделните лица.
Свидетелите В.И. и Н.В. са пострадали от процесните деяния, но това
обстоятелство не поражда съмнение в достоверността на твърденията им, тъй
като те не се опровергават от останалите доказателства по делото. Напротив,
на изявленията на пострадалите кореспондират не само показанията на
останалите свидетели, но и обясненията на подсъдимия, който не оспорва
фактическите твърдения на прокурора и заявява пред съда, че е решил да
напусне и признава, че действително си е послужил с процесния пистолет.
С най-съществено значение за фактическите изводи на съда са
показанията на свидетелите В.И., Мартин И., Н.В. и Деница Стаматова, които
лично и от непосредствена близост са възприели действията на подсъдимия.
От своя страна св.И.Х.А. съобщава за наличието у подсъдимия на процесния
газов пистолет, както и за изявленията, които последният е направил пред
него. Показанията на посочените лица, а и на останалите свидетели,
подкрепени от данните от протокола за доброволно предаване, позволяват
изложената фактическа обстановка (която на практика не се оспорва от
извършителя) да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
От заключението на назначената в съдебно заседание съдебно-
психиатрична експертиза е видно, че при извършването на деянията
4

подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване.
Психичното му състояние му е позволявало да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като изпитото
количество алкохол е улеснило неговото поведение, като са снети задръжките
му.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
подсъдимият действително е осъществил обективните и субективни
признаци на престъпленията, в които е обвинен. На първо място той е
осъществил състава на престъпление по чл.213а, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.6, вр.
ал.1 от НК. Изнудването по чл.213а от НК представлява престъпно
мотивиране на пострадалото лице, чрез използване на заплахи за упражняване
на насилие, за разгласяване на позорящи обстоятелства, за увреждане на
имущество или за друго противозаконно действие с тежки последици за него
или негови ближни, да предприеме определено поведение, свързано с
разпореждане с вещ, свое право или поемане на имуществено задължение,
против волята си. Т.е. при престъплението „изнудване“ подсъдимият
употребява принуда спрямо пострадалото лице с цел да го мотивира да
извърши определени разпоредителни действия с владяното от него
имущество. (Решение № 120 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 228/2014 г., II
н. о., НК; Решение № 173 от 29.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 227/2013 г., III н.
о., НК). За реализиране на законовия състав на чл. 213а НК е достатъчно
отправяне на заплаха от страна на дееца, насочена към мотивиране на
пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме
имуществено задължение. Изпълнителното деяние е осъществено само с
факта на заплахата, без да е необходимо заплашеният реално да е предприел
исканото от дееца поведение. (Решение № 389 от 16.10.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 1085/2012 г., II н. о., НК).
В случая подсъдимият е употребил принуда под формата на
заплашване с думи („Ще те гръмна, дай ми парите“) и с действия (насочване
на газов пистолет и действия, наподобяващи зареждане на оръжие) с цел да
въздейства върху волята на пострадалия по такъв начин, че той да извърши
имуществено разпореждане, а именно- да му изплати възнаграждение за
положен труд през предходния месец. В практиката си ВКС приема, че
подобно поведение е съставомерно по този текст, тъй като то се е изразило в
употребена заплаха, възприета от пострадалия, която е целяла
удовлетворяване на имуществена претенция на подсъдимия спрямо него. В
Решение № 129 от 17.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 68/2009 г., III н. о., НК се
подчертава, че обстоятелството, че претенцията може и да е основателна, не
прави поведението на извършителя несъставомерно. Това се дължи на
обстоятелството, че подсъдимият не е претендирал уреждане на
имуществената си претенция по правомерен начин, а напротив – използвал е
заплаха, целяща да получи удовлетворение на своята претенция. В
цитираното решение се изтъква, че именно употребената заплаха, която е
безспорно установена, прави деянието съставомерно по чл. 213а, ал. 1 от НК.
5

За осъществяването на деянието е без значение обстоятелството, че
неблагоприятните имуществени изменения са щели да настъпят не за
пострадалия, а за представляваното от него дружество, доколкото цитираната
норма не изисква с целеното от дееца имуществено разпореждане да настъпят
вреди именно за лицето, върху чиято воля се въздейства.
Неоснователни са доводите на защитата за несъставомерност на
деянието по този текст, тъй като пострадалият не бил оспорвал и не бил
отказвал да изплати процесното трудово възнаграждение. Както беше
посочено, деянието по чл. 213а НК е съставомерно независимо дали поетото
имуществено задължение от пострадалия, в резултат на упражнената спрямо
него заплаха от дееца, е действително дължимо, или не. (В този смисъл е
изрично и Решение № 222 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 159/2010 г., III
н. о., НК). Освен това в случая подсъдимият е претендирал да му бъде
изплатена сума, която в действителност не му се е дължала. Същият е поискал
да прекрати трудовото си правоотношение, без да спази уговореното с
трудовия договор предизвестие. Поради това възнагражденията за м. май и м.
юни 2020г. са му били удържани (видно от показанията на св.В.Н.К.).
Основателни са в тази връзка доводите на прокурора, че волята на
пострадалия не е била да изплати възнаграждението на подсъдимия, а още по-
малко е била възнаграждението да бъде изплатено в този момент. И. е заявил,
че следва да бъде спазен установения за това ред, а не, че е съгласен в този
момент незабавно да заплати исканата от Т. сума. Следователно подсъдимият
е искал да мотивира пострадалия да извърши имуществено разпореждане
противно на волята му.
Доводите на защитата за приложимост на разпоредбата на чл.323, ал.5
от НК са неоснователни, тъй като от една страна подсъдимият е претендирал
заплащане на сума, която не му се дължи, а от друга- той не е целял да
осъществи със свои действия претендираното от него право, било то и чрез
употреба на заплаха, а да принуди пострадалия сам да извърши акт на
имуществено разпореждане, с което е осъществил именно състава на
престъпление по чл.213 а от НК.
Не обуславя извод за несъставомерност на деянието и
обстоятелството, че пострадалият не е оспорил активно претенцията на
подсъдимия. За да е налице липса на доброволност, не е необходимо тя да
бъде демонстрирана по някакъв бурен и видим за околните начин. (Решение
№ 121 от 5.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 11/2010 г., III н. о., НК). За
осъществяването на процесното престъпление е достатъчно въздействието
върху волята на пострадалия посредством предвидените в нормата начини, с
цел да се мотивира той да предприеме исканото от извършителя поведение.
Предвид всичко изложено съдът прие, че извършеното от
подсъдимия представлява именно изнудване по смисъла на чл.213 а от НК, а
не самоуправство. Следва да се отбележи, че дори и да се счете, че деянието
осъществява състава на престъпление по чл.323, ал.5 от НК, това не би
6

обусловило признаването на подсъдимия за невиновен. Според разпоредбата
на чл.302 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато
извършеното деяние не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не
е престъпление по повдигнатото обвинение, като е оправомощен да приложи
закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление, ако установената
фактическа обстановка не се отличава съществено от обстоятелствената част
на обвинението. В случая обаче не са налице основания за преквалифициране
на деянието, тъй като то действително осъществява състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Съдът не намира основания да се съгласи и с възраженията на
защитника за липса на квалифициращите признаци на деянието. Същото
безспорно е придружено със заплаха за убийство, осъществена посредством
описаните изрази и действия на подсъдимия. Заплахата с подобни изрази и с
насочване на оръжие е от естество да възбуди основателен страх от
осъществяването й. Принципно е без правно значение дали пострадалият
действително се е изплашил, че заплахата ще бъде осъществена, а е
достатъчно тя да е от естество, годно да предизвика основателен страх от
осъществяването й, но в показанията си пострадалият изрично е заявил, че се
е изплашил и стъписал от действията на Т.. Твърденията на пострадалия не се
опровергават от обстоятелството, че той е тръгнал към подсъдимия, за да го
избута от помещението, тъй като това са действия, обективно насочени към
преодоляването на заплахата, каквато се е явявал Т. в този момент.
Съдът приема и че деянието е извършено от въоръжено лице. За
наличието на този квалифициращ признак е достатъчно извършителят да е
бил въоръжен с каквото и да било оръжие, като доктрината приема, че оръжие
е всяка вещ, която може да послужи за причиняване смърт на пострадалия
или за увреждане на неговото здраве. Необходимо е също и деецът да го е
използвал за заплашване на пострадалия, с оглед сломяване на неговата
съпротива (Ал. Стойнов, „Наказателно право. Особена част. Престъпления
против собствеността“). За наличието на този квалифициращ признак е без
значение обстоятелството, че използваният от подсъдимия пистолет е бил
неизправен и не е можел да произведе изстрел. Достатъчно е, че той е
заплашил пострадалия с вещ, възприета от последния като огнестрелно
оръжие (а дори и газово такова е годно да увреди човешкото здраве), с което
въздействието върху волята му е било значително по-интензивно в сравнение
с отправяне само на словесни заплахи, а това обуславя квалифицирането на
деянието по т.6 на чл.213а, ал.2 от НК. Именно използването на вещ, годна да
увреди човека, за сломяването на волята на пострадалия обуславя
квалифицирането на деянието като извършено от въоръжено лице,
независимо от състоянието на конкретното оръжие. Предвид всичко
изложено съдът прие, че подсъдимият действително е осъществил състава на
престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.6, вр. ал.1 от НК и го призна за
виновен в извършването на това престъпление.
За изчерпателност следва да се отбележи, че деянието не следва да
7

бъде квалифицирано като опит за грабеж, с което престъпление има известно
сходство. При грабежа деецът сломява съпротивата на пострадалия и сам
отнема вещта, предмет на престъплението, а при изнудването деецът чрез
сила или заплашване мотивира пострадалия да извърши акт на разпореждане
с имущество и с това му причинява имотна вреда. Изнуденият проявява
собствена воля и извършва определено действие (имуществено
разпореждане), макар и да е принуден към това. Докато при грабежа
пострадалият няма избор - волята му е сломена и той изобщо не извършва акт,
с който да прехвърли предмета на престъплението във владение на
нападателя. (Решение № 500 от 24.I.1996 г. по н. д. № 420/95 г., I н. о.). В
случая действията на подсъдимия не са били насочени към непосредствено
отнемане от него на сума, намираща се у пострадалия, а към мотивиране на
последния да му изплати претендирано от дееца възнаграждение. Върху
обосноваността на обвинението не рефлектира обстоятелството, че точната
претенция на подсъдимия е конкретизирана впоследствие. Безспорно се
установява (от показанията на пострадалия и на св.Алексиев, а и от
обясненията на самия подсъдим), че Т. е искал да му бъде изплатена
незабавно сума, равняваща се на трудовото му възнаграждение за предходния
месец и следователно обвинението в тази му част е напълно ясно и
обосновано.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия
общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Той е имал представа за общественоопасния характер на
принудата и за предизвикания у пострадалия страх, посредством който е
целял да го мотивира да извърши имуществено разпореждане.

На следващо място, подс.Т. е насочил и опрял в слепоочието на
св.Вълкова газов пистолет. С това той е осъществил състава на престъпление
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като е заплашил пострадалата с убийство с
действие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. За осъществяването на престъпление по чл.144, ал.3, вр.
с ал.1 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи и
действия на закана с убийство спрямо определени лица, която да е била
възприета от лицата и която би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й. В случая заплахите са се изразили в действията на
8

подсъдимия с газовия пистолет. Трудно може да се посочи по-категоричен
пример за закана с убийство чрез действия от насочване и опиране в
жизненоважна област на пострадалия на оръжие с вид на огнестрелно такова.
При това положение съдът приема, че действията на подсъдимия
действително са от естество да възбудят основателен страх от
осъществяването на произтичащата от тях заплаха. Както беше посочено по-
горе, за осъществяването на деяние от вида на процесното не е необходимо
лицата действително да са се изплашили, а само да съществува основание да
се счете, че заплахата би могла да бъде осъществена (в този смисъл е Решение
№37/91г. на І н.о.). В случая обаче от събраните доказателства се установява,
че пострадалата е останала силно разстроена от действията на подсъдимия,
разплакала се е и е изпитала страх за живота си, възприет от нея като
основателен. Поради това съдът призна подс.Т. за виновен в извършването ни
на второто престъпление, в което е обвинен.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за
несъставомерност по посочения текст поради липса на мотив, като се сочи, че
няма безмотивни престъпления против личността. В практиката си ВКС
посочва, че мотивът действително може да индикира на умисъла за
престъплението. Независимо от това какъв мотив е имал деецът обаче,
умисълът се установява преди всичко от обективното му проявление и това
именно проявление, а не мотивът за възприетото поведение, е от значение за
доказване субективната страна на престъплението. (Решение №512/2008г. на
ВКС, III н.о.). В случая от обективно установените факти е видно, че деянието
е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен
характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Като
човек с нормална психика Т. е имал представа, че действията му могат да се
възприемат като заплаха с убийство на пострадалата и е целял именно да
предизвика подобен страх, независимо дали намеренията му са били да се
пошегува или други.
При определяне на наказанието на подс. Т. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходна съдимост и на
данни за каквито и да било други противообществени прояви, направените
самопризнания и демонстрирано разкаяние, а също и добрите
характеристични данни, произтичащи от показанията на лицата, с които той е
работил. Касае се следователно за инцидентна проява на подсъдимия,
неприсъща на личността му, улеснена от употребеното количество алкохол.
Като допълнителни смекчаващи обстоятелства по отношение първото от
деянията съдът отчете, че претенцията на подсъдимия е била да му бъде
изплатена сума, представляваща възнаграждение за положен труд, както и
емоционалното му състояние, тъй като е бил травмиран от служебната си
ангажираност, възприемана от него като прекомерна. Във връзка с това
деяние съдът не констатира наличие на отегчаващи обстоятелства. При така
установеното съдът намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, като прецени, че и най-лекото, предвидено в закона наказание
9

би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1,
т.1 от НК определи на подс.Т. наказание “лишаване от свобода” под най-
ниския предел, предвиден в закона, а именно- шест месеца лишаване от
свобода. Съдът прие обаче, че наказанието следва да бъде определено над
минималния, допустим от закона размер, с оглед наличието на два
квалифициращи признака, като счете, че за постигане целите по чл.36 от НК е
достатъчно наказание от шест месеца лишаване от свобода.
По отношение второто деяние съдът отчете като отегчаващи
обстоятелства липсата на каквато и да било провокация от страна на
пострадалата и обстоятелството, че същата действително силно се е
изплашила от действията на подсъдимия. Поради това съдът прецени, че
макар и да са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, все пак най-
ниското предвидено за това престъпление наказание не се явява несъразмерно
тежко а напротив- предвид последиците за пострадалата е необходимо
наказание над минималния допустим размер, а именно-четири месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на
подсъдимия, като наложи най-тежкото от определените за двете
престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Предвид липсата на предходна съдимост и с оглед незначителната степен на
обществена опасност на подсъдимия съдът намери, че не е необходимо
наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи
изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск за
неимуществени вреди, съдът намери същият доказан по основание, тъй като
(видно от показанията на св.Атанаска Стоянова Атанасова) ищцата е понесла
морални страдания. Предвид обаче липсата на данни за особени трайни
последици за психичното състояние на В., съобразно разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД съдът счете за справедливо да уважи частично предявения граждански
иск, като осъди подсъдимия да заплати на ищцата сумата от 1500 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 2500 лева като недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 60,00
лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Т.
направените по делото разноски в размер на 394,08 лева, от които 160,08 лева
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – В. и 234,00 лева - по
сметка на ВРС.
На същото основание, с оглед направеното съответно искане и като
10

взе предвид, че в хода на наказателното производство гражданската ищца е
направила разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, която
сума се доказва по категоричен начин от приложения към делото договор за
правна защита и съдействие (л.28), съдът осъди подсъдимия да заплати на
Н.В. посочената сума.
На основание чл.53, ал.1 б.“А“ от НК съдът отне в полза на държавата
приложеното веществено доказателство – 1бр. газов пистолет марка „EKOL“,
модел „Special 99“, калибър 9 мм.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

11

Съобщи за изтекли лични данни