№ 6286
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110106065 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ответника П. К. К., чрез адв. Р. Р., по чл. 248, ал. 1 ГПК
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Със същото
са изложени оплаквания, че размерът на присъдените с Решение № 14311/10.12.2022 г.
по гр. д. № 6065/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 41 състав, разноски за
държавна такса в исковото производство е определен неправилно, тъй като е било
налице надвнасяне на държавна такса по предявените искове. Навеждат се възражения,
че неправилно съдът е намалил разноските за адвокатски хонорар, претендирани за
заповедното производство по ч. гр. д. № 63386/2021 г., по описа на СРС, 41 състав.
Заявеното искане е да се измени съдебното решение, постановено по делото, в частта
за разноските, като се съобрази правилният размер на дължимата държавна такса и се
присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в
пълния размер.
Ответникът по молбата, „фирма“ ЕАД, е подал отговор, с който заявява, че не са
налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че
делото не се характеризира като такова с фактическа и правна сложност, с оглед което
и молбата не следва да бъде уважавана.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна,
поради което е допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно, като
съображенията за това са следните:
С Решение № 14311/10.12.2022 г. по гр. д. № 6065/2022 г., постановено по делото,
съдът признава за установено по предявените от „фирма“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове, че П. К. К. дължи на ищеца сумата от 3721,80 левa, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 624,05 лева за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.,
както и сумата от 29,09 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна
лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете до пълните
1
предявени размери. С решението съдът осъжда на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК
П. К. К. да заплати на „фирма“ ЕАД сумата от 410,64 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 125,65 лева - разноски в заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „фирма“ е осъдено да заплати на П. К. К., сумата от 35,55
лева – разноски в исковото производство и сумата от 11,85 лева – разноски в
заповедното производство.
Неоснователно според настоящия съдебен състав ответникът поддържа, че е била
надвнесена държавна такса в исковото производство. Съгласно чл. 12, т. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, държавната такса, която се събира по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, е в размер на 2 % от интереса. Когато заявителят
предяви иск за установяване на вземането си, съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК, той
следва да довнесе дължимата държавна такса. Тъй като в Тарифата не е посочен
размерът на останалата държавна такса, която се дължи в исковото производство,
приложими са общите правила при изчисляването на таксата, уредени в чл. 1 от нея,
или 4 % от цената на иска, което означава, че при подаване на искова молба по чл. 422
от ГПК, съдът следва да определи дължимата държавна такса по всеки иск, след което
от получената сума извади сумата, платена в заповедното производство. При
определяне на размера на държавните такси в Тарифата са въведени два критерия -
цена на иска и интерес. Според чл. 1, по искова молба, насрещна искова молба и молба
на трето лице със самостоятелни права, таксата се изчислява в размер на 4 % върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лева. Нормата на чл. 72, ал. 1 от ГПК за размера
на държавната такса се отнася за кумулативното съединяване на исковете, в който
случай таксата се изчислява съобразно цената на всеки иск. Съгласно определение
№ 379/11.05.2010 г. по ч. търг. д № 215/2010 г. на I ТО на ВКС, когато с едно заявление
по чл. 410 от ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от
едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху
интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от
размера на всички заявени вземания - напр. главница и лихви. С предявения иск по чл.
422 ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на
делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Ако в заповедното
производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена,
съответно искът по чл. 422 ГПК е предявен за признаване за установено
съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на
исковете. Посочено е още,че по силата на чл. 72, ал. 1 от ГПК, държавната такса
следва да се определи върху цената на всеки един иск. По тези съображения, съставът
на ВКС, постановил цитираното определение, е приел, че ищецът по установителния
иск по чл. 422 от ГПК дължи държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК,
т. е. върху цената на всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по
делото и представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифата, т. е. в
размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. От тази сума се приспада платената такса в
заповедното производство и разликата формира размера на държавната такса за
довнасяне.
В случая са били предявени не две, както се твърди в молбата по чл. 248 от ГПК,
а четири претенции – 1. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия; 2. за
цена на услугата дялово разпределение; 3. мораторна лихва за забава относно
вземането за доставена топлинна енергия и 4. мораторна лихва за забава относно
вземането за услугата дялово разпределение.
2
Следва да се подчертае, че съгласно правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК (Изм. – ДВ,
бр. 86 от 2017 г.) за предявените с една молба искове в защита на един интерес се
събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на
ответниците. В случая защитаваните интереси на ищеца са два – един е интересът му
по исковете за главница за ТЕ и за лихва върху това вземане и друг е интересът му по
исковете за цена на услугата за дялово разпределение. Ето защо и не е налице
надвнасяне на държавна такса, както се твърди от ответника в подаденото искане. В
тази част същото е неоснователно, с оглед което и решението в частта, с която в полза
на ищеца са присъдени разноските за държавна такса в производството, не следва да
бъде изменяно.
Неоснователни са и доводите на ответника, че неправилно съдът е уважил
възражението на ищеца за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, сторени
от длъжника в заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност
на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито
съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска
намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните
състезания в съответната инстанция /в този смисъл Определение № 208 от 5.04.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 385/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 57 от 4.05.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 564/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 486 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 282/2017 г., III г. о., ГК и др./. В конкретния случай от страна на ищеца е заявено
възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар още с исковата
молба. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите на съдебното решение съдът е
изложил съображения защо приема, че тези разноски следва да бъдат намалени до
сумата от 50 лева с оглед естеството и обема на процесуалните действия, извършени от
представителя в хода на формализираното заповедно производство. Следва да се
посочи още, че нормата на чл. 7 ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения визира правната услуга, предоставена на заявителя в
заповедното производство, а не тази на длъжника, изразяваща се в подаване на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Формализираното заповедно производство не
предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника. Възражението
съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава
формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница
остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма
причина заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива
по излагане на мотиви във възражението, още повече когато се е развило исково
производство, в хода на което ответникът разполага с пълни процесуални възможност
да упражни правото си на защита срещу исковете.
Ето защо и съдът приема, че не е налице основание да отстъпи от вече
изразеното становище, че възнаграждението за подаване на възражение от длъжника
следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а
именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по
аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата в действащата
преди изм. с ДВ бр. № 88 от 2022 г., съгласно която дължимото адвокатско
възнаграждение следва да възлиза на сумата от 50 лева. В тази част искането като
неоснователно също следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, вх. № 285823/21.12.2022 г., подадено от П.
К. К., чрез адв. Р. Р., за изменение на постановеното по делото решение №
14311/10.12.2022 г. в частта относно присъдените в полза на „фирма“ ЕАД разноски за
държавна такса в исковото производство, както и за присъдените в полза на П. К. К.
разноски за производството по ч.гр.д. № 63386/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4