и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 ал. 4 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Димитър Петров Ганджов от гр. София чрез пълномощника му адв. Копринка Груева против разпореждане № 162/13.08.2010 г., постановено по гр. д. № 284/2010 г по описа на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлена молбата на същия за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Сейхан Зейнал Мустафа от гр. Момчилград. Сочи се в жалбата, че зада постанови атакуваното разпореждане, районният съд приел за несъмнено, че представения предварителен договор за покупко- продажба на МПС от 09.02.2010 г. с нот. заверени подписи с рег. № 1137/09.02.2010 г. от регистъра на нотариус Албена Шербанова, вписан под № 500 на Нотариалната камара, с район на действие- района на районен съд град София, ,,...не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника". Съдът приел, че не се установявало от договора и заявлението по чл. 417 от ГПК, че купувачът не е изпълнил задълженията си по договора, липсвали доказателства, установяващи от кога купувачът е изпаднал в забава и колко месечни погасителни вноски не платил, за да се прецени настъпването на падежа на вземането. Съдът счел за необосновано твърдението на заявителя за настъпила в случая предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор. Жалбодателят счита атакуваното разпореждане за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено. Поддържа се в жалбата, че в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ал. 2 от ГПК, съдът следвало да извърши единствено преценка, дали представения документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Излага подробни съображения за редовност на представения предварителен договор от външна страна- съдържал информация за купувача, длъжника, банковата сметка, по която следва да се правят месечните вноски, за дължимия от длъжника размер на месечните вноски и неустойка по чл. 4 за периода от 20.04.2010 г. до 05.08.2010 г. Тези реквизити, ведно с приложения предварителен договор за покупко- продажба на МПС, обуславяли извод за наличие на документ по чл. 417 от ГПК, редовен от външна страна. Моли, да се отмени атакуваното разпореждане и вместо него се постанови друго, с което се разпореди да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски. Писмен отговор на частната жалба не е постъпил. Въззивният съд, при извършената преценка по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което разпореждането на първоинстанционния съд следва да се потвърди. Съображенията на съда са следните: Производството по ч. гр. д. № 284/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от адв. Копринка Николова Груева с адрес гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров” № 41 ет. 2, пълномощник на Димитър Петров Ганджов от гр. София, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Сейхан Зейнал Мустафа от гр. Момчилград за сумата в размер на 2370 лв., представляваща неплатени вноски по чл. 1 и дължими неустойки по чл. 4 от предварителен договор за покупко- продажба на МПС с нотариална заверка на подписи с рег. № 1137/09.02.2010 г. от регистъра на нотариус Албена Шербанова, вписан под № 500 на Нотариалната камара с район на действие районен съд гр. София и предаване на движима вещ- лек автомобил марка „Ауди", модел А6, рама WAUZZZ4АZTN019583, двигател № AEL016941, цвят- светло сив металик, на основание чл. З и чл. 4 от същия договор. Заявителят е представил предварителен договор за покупко- продажба на МПС от 09.02.2010 г., сключен между Димитър Петров Ганджов- в качеството му на продавач и Сейхан Зейнал Мустафа- в качеството му на купувач, с нотариална заверка на подписите. Разпоредбата на чл. 418 ал. 2 от ГПК, задължава съда да извърши преценка досежно редовността на приложения към заявлението документ от външна страна и да провери налице ли е подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо именно от този документ.Установяването на неизпълнението по документа, е част от проверката на съда по чл. 418 ал. 2 ГПК за наличие на притежание срещу длъжника. При извършената по този ред проверка, първоинстанционният съд приел, че представения със заявлението документ- предварителен договор за покупко- продажба на МПС от 09.02.2010 г., не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Този извод на първоинстанционният съд е законосъобразен и се споделя от тази инстанция. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено като парично вземане сумата в размер на 2370 лв., от неплатени вноски по чл. 1 и дължими неустойки по чл. 4 от предварителния договор, като вземането за неустойка не е конкретизирано и индивидуализирано като парична сума. Сумата в размер на 2370 лв., не е обективирана и в документа по чл. 417 т. 3 ГПК. Вт. 4 от приложения предварителен договор за продажба на МПС, размера на неустойката не е твърдо определена сума, а е посочена като променяща се величина- 1% за всеки просрочен ден, без да е посочена онази сума, която се претендира със заявлението. Наред с изложеното, към заявлението не са представени доказателства за настъпила изискуемост, както на вземането за неустойка, така и за връщане на лекия автомобил. В представения от заявителя предварителен договор, а и в заявлението, не се съдържа информация, от която би могло да се направи извод за наличие или липса на плащане на вноски по договора, с изключение на първата и в какви срокове, липсват данни от кога длъжникът е изпаднал в забава, които са необходими за преценка за настъпване падежа на вземането и поради това съдът не би могъл да установи наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Не води до различни изводи и представеното пред тази инстанция извлечение за движение по банковата сметка на жалбодателя. Следва да бъде посочено и това, че съгласно чл. 1 от предварителния договор, продавачът се задължава да предаде в собственост на купувача управлението на лекия автомобил, в каквато насока също доказателства не са представени. Впрочем, оплакванията в жалбата са неоснователни и не се споделят от настоящия състав. Поради изложеното законосъобразно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за издаване на заповед на незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. Следва поради това да се потвърди атакуваното разпореждане на Момчилградския районен съд. При този изход на делото неоснователно е искането на пълномощника на жалбодателя за присъждане на направените разноски пред тази инстанция. Водим от изложеното, въззивният съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 162/13.08.2010 г., постановено по гр. д. № 284/2010 г по описа на Момчилградския районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1/ 2/
|