Решение по дело №538/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260 036

гр. Пловдив, 16.03.2021 г.

            Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав

                                                            Председател: Вера Иванова

                                                                     Членове: Катя Пенчева

                                                                                      Величка Белева

            при секретаря Мила Тошева, и с участието на прокурор Калчева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 538/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

            С Решение № 26055 от 03.09.2020 г., пост. по гр.д. № 790/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив е постановено:

ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес гр. С., ул. “В.” № ..., да заплати на Ч.Х.Я., ЕГН ********** *** сумата 7000,00 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения, социална изолация, които вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДС №4/2010г. по описа на отдел „Б...“ – гр.П., което е било прекратено, ВЕДНО със законна лихва върху сумата, считано от 09.04.2019г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес гр. С., ул. “В.” № ..., да заплати на  Ч.Х.Я., ЕГН ********** *** сумата 10,00 лева – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес гр. София, ул. “В.” № ..., да заплати на адвокат Р. В. Р. от АК – гр.П., служебен адрес: гр.П., ул.“Ж. п.“№... сумата 680,00 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.

В осъдителната част, съответно в частта за разноските решението се обжалва от П. на РБ. с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и отхвърляне на иска, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение.

В отхвърлителната част решението се обжалва от ищеца по спора Я. с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и уважаване на предявеният иск в пълния му предявен размер.

От въззивника – ищец е депозиран отговор за неоснователност на жалбата на П.

От П. не е депозиран отговор по жалбата на ищеца. В съдебно заседание се взема становище същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Производството пред ОС - Пловдив е образувано по предявен от Ч.Х.Я., ЕГН ********** срещу П. на РБ. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ – за осъждането на П. на РБ. да заплати на ищеца Я. обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие повдигнатото и водено от П. срещу Я. наказателно производство за престъпление по чл. 321 ал. 3, предл. 2 и 3 вр. ал. 2 от НК  и за престъпление по чл. 308 ал. 7 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК. Твърди че наказателното производство и по двете обвинения е прекратено – първото с постановление на СпП – С. от 15.04.2014 г., а впоследствие и второто - с Постановление на ОП – П., дата на прекратяване не се сочи. Твърди че в резултат на повдигнатите обвинения претърпял неимуществени вреди – изключителен психически и емоционален стрес, ограничаване правото на придвижване и комуникация с близки и роднини -  поради наложената мярка за неотклонение „задържане под стража „, , вследствие която получил и тежко психическо и поведенческо разстройство, като след освобождаването си от ареста и до момента не може да адаптира в социалната среда. Твърди се още че изпитвал силен страх от осъдителна присъда при съдебна грешка, че изпаднал в социална изолация и самоизолация, тъй като от една страна бил избягван от близки и познати и от друга сам се затворил в себе си поради изпитвания срам. През цялото времетраене на упражнената спрямо него наказателна репресия се намирал в състояние на постоянен стрес, който се отразил необратимо на психичното му здраве, причинил тежко психично заболяване, за което се е лекувал в Ц. з. п. з. – П. в периода 12.09.2018 г. – 30.09.2018 г., като по искане на РП – П. е било образувано чнд № 2515/2018 г. по описа на РС – Пловдив за настаняване на принудително лечение. Поддържа че паричният еквивалент на така причинените му имуществени вреди е сумата 200 000 лв. и моли да бъде осъдена П. на РБ. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да му заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска по основание и размер, евентуално ако съдът намери същия за доказан по основание, то се оспорва предявения размер като несъответен / силно завишен / спрямо понесените от наказателното преследване неимуществени вреди.      

По делото е безспорно установено от фактическа страна следното:

Наказателното производство е образувано и водено срещу В. В. Б., Б. Б. М., Г. Б., В. И. В. и ищеца Ч.Я., като по отношение на ищеца повдигнатите обвинения са за това че през периода  януари 2010 г. – декември 2010 г. е участвал ведно с М., Б. и В. в организирана престъпна група, ръководена от Б., създадена с користна цел и с цел да извърши престъпления по чл. 244 от НК и по чл. 308 ал. 2 от НК – престъпление по чл. 321 ал. 3, предл. 2 и 3 вр. ал. 2 от НК, както и за това че на 08.12.2010 г. в село М. е дължал неистинска лична карта на името на лице А. Х. Г. - за която е знаел че е послужила за преправяне на истински български документ за самоличност, което деяние е извършено с цел имотна облага – престъпление по чл. 308 ал. 7 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК.

            По обвинението по чл. 321 ал. 3 т.2 вр. ал. 2 от НК наказателното  производство срещу ищеца е приключило с неговото прекратяване на основание чл. 243 ал. 1 т.2 от НПК / недоказаност на обвинението / - с Постановление от 15.04.2014 г. на С. п., пост. по ДП № 4/2010 г. на Отдел Б. – П. - преписка № 144/2012 г. на С. П. – поради липса на доказателства обвиняемият Я. да е участник в трайно структурирано сдружение, създадено с цел извършване на престъпления по чл. 244 и чл. 308 ал. 2 от НК.  Със същото постановление наказателното производство по повдигнатото на ищеца второ обвинение – за престъпление по чл. 308 ал. 7 вр. ал. 3  вр. ал..2 вр. чл. 244 ал. 1, предл. първо от НК е изпратено по компетентност на РП – П. Съгласно  постъпилата по делото информация от РП – П. / лист 65 от първоинстанционното дело/  срещу лицето Ч.Х.Я. не е било образувано, респ. прекратявано, наказателно производство, включително и такова прието по компетентност от С. п. Съгласно постъпила по делото информация от ОП – П. / лист 66 от първоинстанционното дело / няма данни след 25.06.2012 г. / когато от ОП – П. е внесен обвинителния акт / обвинението да е връщано на ОП – П. и в частност по отношение на лицето Ч.Я., съответно ОП – П. да е образувала, респ. прекратявала обвинение срещу Я..

Постановление от 15.4.2014 г. на СпП – С. е издадено въз основа на съдебно  Определение от 30.01.2014 г., пост. по нохд № 997/2012 г. на Специализирания наказателен съд, с което делото е върнато на СпП на основание чл. 288 ал. 1 от НПК.

След образуването и преди прекратяването на наказателното преследване срещу ищеца за престъплението по чл. 321ал. 3 предл. 2 и 3 вр. ал. 2 от НК производството по ДП 4/2010 г. на Отдел Б. – П. производството се е развило както следва:

На 8.12.2010 г. ищецът – ведно с останалите обвиняеми, е задържан, внесено е в съда искане за налагане на най – тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража“, което е уважено с Определение от 10.12.2010 г.. През 2012 г. на основание чл. 68 от НПК му е наложена забрана за напускане пределите на РБ. Впоследствие мярката е заменена от съда с най – леката - „ подписка „ и ищецът освободен от ареста на 21.04.2012 г..

През 2012 г. по изготвен и внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд е образувано нохд № 18/2012 г., което с Определение от 15.2.2012 г. е прекратено и върнато на П. за провеждане на нови следствени действия. По изготвен и внесен отново обвинителен акт е образувано на 29.06.2012 г. нохд № 997/2012 г. по описа на Специализиран наказателен съд. След проведени множество съдебни заседания – с участието на ищеца като обвиняем, делото е прекратено по отношение на обвиняемите Б. Б. М., Г. Б., В. И. В. – поради сключено от тях с п. споразумение, а по отношение на ищеца – върнато на П., от която е постановено казаното по горе Постановление от 15.04.2014 г. на С. п.

Или обща продължителност на наказателното производство срещу ищеца – 3 години, 4 месеца и 8 дни. Мярката за неотклонение „ задържане под стража „ изтърпявана за период – 1 година, 3 месеца, 15 дни.

Свидетелят А. И. А. депозира показания да познава ищеца от 2006 г.. Били колеги когато Я. бил задържан, нямало го на работа почти година и половина. Когато се върнал бил изключително променен – притеснен, разсеян, сприхав и заядлив. Това му състояние продължавало и досега. Преди задържането бил прекрасен човек – отзивчив, услужлив, много работлив. По причина на задържането и обвиненията по голямата част от роднините и приятелите се отдръпнали от него, взаимоотношенията с тях не са възстановени и понастоящем. Със сестра си и брат си бил в добри отношения, а след задържането и понастоящем не поддържа връзка с тях.

Свидетелят К. Д. Ц. депозира показания да познава ищеца от 1999 г. – 2000 г.. Знае за задържането през 2010 г. и обвиненията срещу Ч.. След тях той бил напълно различен човек. Преди бил жизнерадостен и общителен, след освобождаване се променил – мълчалив, затворен, не иска за излиза. Пред свидетелят споделял че е съсипан, че е на успокоителни и че това му състояние продължава и понастоящем. Повечето приятели се отдръпнали от него, започнали приказки че се занимава с незаконни работи.   

От приложеното чнд № 2515/2018 г. на РС – Пловдив се установява че с Решение № 1198/10.07.2018 г. е оставено без уважение искането на РП – П. за задължително настаняване на ищеца за психиатрично лечение. Данните по делото сочат същият да няма психично заболяване, нито обективни данни за психотично разстройство, ръководено от психопатолотични изживявания,  а са налице анамнезични и клинични данни за дългогодишна системна употреба на алкохол и синдром на алкохолна зависимост, вследствие който под влияние на алкохолно опиянения и/ или в период на абстиненция Я. става емоционално нестабилен, раздразнителен и конфликтен, склонен към импулсивни необмислени прояви.

При тези данни окръжният съд е приел искът да е по основание доказан – досежно производството по ДС № 4/2010 г. на отдел Б. – гр. П. – чийто предмет са и повдигнатите  обвинения и за двете престъпления – по чл. 321   ал. 3, предл. 2 и 3 вр. ал. 2 от НК и по чл. 308 ал. 7 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК. По отношение на размера е намерил справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение да е с паричен еквивалент на сумата 7 000 лева – съобразно продължителността на наказателното производство от 3 години и четири месеца и наложената му за период от 1 година и 4 месеца мярка за неотклонение „ задържане под стража „, както и предвид твърдяните негативните емоционални изживявания, изразяващи се в стрес, притеснения и социална изолация.

Във въззивната жалба на ищеца се поддържат оплаквания този размер да е несъответен / силно занижен / спрямо търпените вреди и като така несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се че при неговото определяне не са съобразени тежестта на повдигнатите обвинения, това че то е за няколко отделни престъпления, и са недостатъчно съобразени продължителността на производството, продължителността на взетата най- тежка мярка за неотклонение, претърпените вреди – получено тежко психическо и поведенческо разстройство и нарушено психично здраве.

Във въззивната жалба на П. се поддържа че искът не е доказан по основание и конкретно че от ищеца са търпяни неимуществени вреди в причинна връзка с наказателното производство – в която насока показанията на ангажираните свидетели твърде общи и неконкретни.  Ако се приеме за доказан по основание – че размерът е силно завишен спрямо така установените вреди. Поддържа се че размерът следва да е по нисък от присъдения, тъй като липсват доказателства досежно възведените от ищеца тежко психическо и поведенческо разстройство и получено психично заболяване и изобщо за настъпили  вреди с необратим характер.

 Искът е доказан по основание само по отношение на повдигнатото обвинение за престъплението по чл. чл. 321 ал. 3 т.2 вр. ал. 2 от НК – за което с казаното по горе Постановление от 15.4.2014 г. на СпП наказателното преследване е прекратено поради липса на доказателства обвиняемият Я. да е участник в трайно структурирано сдружение, създадено с цел извършване на престъпления по чл. 244 и чл. 308 ал. 2 от НК. Прекратяването на наказателното производство на това основание е равнозначно на прекратяване поради това че деянието не е извършено от ищеца –  основание по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност за претърпените от него вреди.

По отношение на второто обвинение – за престъплението по чл. 308 ал. 7 вр. ал. 3 вр. ал. 2 от НК, основанието по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ не е налице. Противно на твърдяното в исковата молба изпратената от СпП – С. на РП – П. преписка по компетентност досежно това обвинение няма данни да е препращана на ОП – П., където да е прекратена. Няма данни и да е прекратявана от РП – П. Необразуването на наказателно производство по компетентност от съответните прокуратури не е равнозначно на прекратяване, поради което досежно това обвинение – според наличните по делото данни, производството е все още висящо.

Следователно неправилно окръжният съд е присъдил обезщетение за вреди по ДС № 4/2010 г. – предмет на която са повдигнатите обвинения и за двете посочени по горе престъпления, без с решението да е направено разграничение съгласно гореизложеното.