РЕШЕНИЕ
№ 11786
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110105953 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по предявени от Д. Ю. Й. (ищец) срещу Американски колеж гр. София
искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 0066/05.12.2023г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „мениджър на ученическия научен и технологичен център“ при
ответника;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останала без работа поради уволнението в
размер на 18971.46 лева за периода 05.12.2023г.-05.06.2024г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 01.02.2024г., до окончателното плащане;
Ищецът твърди, че е бил служител на ответника по трудов договор
№10124/14.09.2018г., изменян няколкократно, по силата на който заемал длъжността
„мениджър на ученическия научен и технологичен център“, а след измененията заемал
длъжността „организатор на курс по приложни науки през лятното училище във ВП“ при
ответника. Заявява, че през всички години като служител при ответника изпълнявал
работата си всеотдайно, бил отдаден на каузата, участвал в множество проекти, бил
1
изключително обичан и уважаван от учениците, няма дисциплинарни провинения и не бил
наказван, имал множество награди. Твърди, че на 21.11.2023г. на личната си интернет
страница – персонален блог „Драсканици на Д.“, публикувал материал, в който изразил свои
разсъждения за образователната система в страната, положението на учителите в страната,
както и отношението си към начина на функциониране на училищата. Посочва, че никъде в
материала не е цитирал конкретни учебни заведения. Обяснява, че работодателят се
припознал в материала, и приел, че има злоупотреба с доверието на работодателя,
съставляващо нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2 КТ,
поради което със заповед № 0066/05.12.2023г. му наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовият му договор бил прекратен от тази датата. В подкрепа на ищеца,
456 ученици съставили подписка в негова защита. Уволнението се оспорва с довода, че
мотивите на атакуваната заповед не отговарят на обективните факти, а именно, че ищецът
не е извършил вменените му постъпки. Твърди, че в резултат на уволнението е останал без
работа. Представя доказателства и прави искане по чл. 190 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв. С
него оспорва исковете по с довод, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното
наказание. По-конкретно, твърди, че от ищеца са искани и предоставени писмени
обяснения, като към искането била приложена публикацията от персонален блог
„Драсканици на Д.“; че на ищеца била връчена декларирал, в която да посочи дали се ползва
от закрила по чл. 333 КТ, но той отказал да я получи; че оспорената заповед е подписана от
директора на колежа, към нея има приложение въпросната публикация от посочения по-горе
блог; и е мотивирана с ясно посочване на нарушението на трудовата дисциплина,
наказанието за което било наложено в предвидения законов срок – колежът бил уведомен за
публикацията на 21.11.2023г., че наказанието е съответно на нарушението, както и че
уволнителната заповед е връчена на ищеца първо при отказ, а после лично срещу подпис на
19.12.2023г. В отговора се обоснова, че ищецът е титуляр на посочения блог, автор на
посочената публикация, както и нейната публична достъпност и наличност към датата на
издаване на оспорената заповед. Ответникът заявява, че в уволнителната заповед е признато,
че Колежът не е цитиран в публикацията, но от анализа на материала се извело, че има
достатъчно конкретни факти, данни и информация, които свързват публикацията и
направените в нея изявления по ясен, категоричен и недвусмислен начин с ответника.
Твърдението си ищецът обосновава със съдържанието на публикацията, което сочи, че
свързва последната с колежа, а именно използването в заглавието понятие „частно
училище“; че няма използвани думи като „образователна система“ или „училища“, а са
използвани думи като „училището“ и „институцията“, които се свързват с мястото му на
работа; че в т. 3, т. 4 и т. 5 от публикацията се има предвид конкретно събитие в конкретно
училище; че към статията било приложено американското знаме, което е препратка към
колежа. Обобщава, че насочвайки публикацията си към Колежа ищецът е злоупотребил с
доверието на работодателя, тъй като е създал възможност за злепоставяне на работодателя
пред трети лица и е нарушил задължението си за лоялност. Твърди се, че ищецът е имал
предходни подобни прояви, и нарушения на правилника за работа на преподавателите и
2
служителите в Американския колеж, предоставяйки паролата си за достъп до сървъра на
колежа. Като обусловени от главния иск и поради неговата неоснователност, се оспорват
съединените с него кумулативни искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ответникът не
оспорва размера на търсеното обезщетение. Възразява по приемането на част от писмените
доказателства. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя доказателства и прави
искания. Претендира разноски.
В ход по същество представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат
уважени. Обосновава искането си като анализира показанията на свидетелите и акцентира,
че от тях не се установяват обстоятелствата, визирани в публикацията на ищеца, респ. не е
относима към Колежа. Релевира, че наказанието не отговаря на степента на провинението,
ако въобще то бъде свързано с Колежа, както и че не е ясно как формирано това наказание.
Претендира разноски.
Представителят на ответника моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Излага, че
показанията на свидетелите се установят, че изложените в публикацията факти и
обстоятелства са причина трети лица, общността на Американския колеж, да обвързва
публикацията именно с колежа. Обосновава, че неверността на твърденията, изложени в
публикацията, я прави относима към Колежа. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството с
доклада по делото, който е обявен за окончателен без възражение от страните, а именно, че
ищецът е бил служител на ответника по трудов договор №10124/14.09.2018г., изменян
няколкократно, по силата на който заемал длъжността „мениджър на ученическия научен и
технологичен център“. Обстоятелството се доказва от приложения по делото на л. 5 трудов
договор и не се опровергава от останалите приложени по делото трудови договори и
заповеди на работодателя/л.15-20/, тъй като те касаят друга временна длъжност
/правоотношенията са били срочни/, правоотношението по които е прекратено след изтичане
на срока – приключване на обучението на участниците в лятното училище пред м.юли и м.
август 2022г. и 2023г. В трудовия договор е предвидено задължение /чл. 7, буква „в“/ към
служителя да пази доброто имен на колежа и да не разпространява поверителни за
работодателя сведения, станали му известни при или по повод изпълнение на неговите
професионални задължения/.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелства с
доклада по делото, който е обявен за окончателен без възражение от страните, а именно, че
ищецът има основно месечно брутно трудово възнаграждение през последния пълен
отработен месец, предхождащ уволнението, в размер на 3161.91 лева, както и че
евентуалният размер на дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останала
без работа поради уволнението, е в размер на 18971.46 лева за периода 05.12.2023г.-
05.06.2024г.
3
Установява се от заповед № 0066 от 05.12.2023г. на работодателя /л.9/ и е обявено за
безспорно между страните, че правоотношението на ищеца е било прекратено със заповед №
0066/05.12.2023г. на работодателя. Правоотношението е прекратено на основание чл. 188,
точка 3 КТ в рамките на започнато дисциплинарно производство, като е отразено, че са
спазени изискванията на чл. 189, чл. 192, чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 КТ, и е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието е наложено за извършено нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в следното: на 12 ноември 2023г. работодателят е бил
уведомен от свои служители, че на личната интернет страница – персонален блог на
служителя ‚Драсканиците на Д.“ и който е общодостъпен, включително за ученици, учители
и служители на Колежа, родители, настоятели и членове на общността, е публикуван
материал с дата 16 ноември 2023г. със заглавие „Пътеводител на кражбите в частно
училище“, която публикация представлява приложение № 1 към заповедта, като в материала
са направени твърдения и е наведено за извършени нарушения и престъпления от
ръководството на Американския колеж, в това число: кражби, получаване на неследващи се
облаги, сключване на неизгодни договори, сключване на договори със съмнителни фирми,
неупражняване на контрол за изпълнение на сключени договори, неефективно използване
на наличните ресурси, като са цитирани отделни пасажи от публикацията. Посочено е, че
твърденията са необосновани и за тях няма представени доказателства, като с публикуването
и разпространението на тези неверни твърдения се злепоставя ръководството на
Американския колеж в рамките на колежанската общност и се уронва престижа, доброто
име и репутацията на ръководителите на учебното заведение пред ученици, родители,
учители, служители, настоятели и членове на обществото и колежанската общност.
Посочено е, че материалът съдържа обидни твърдения и квалификации по отношение на
учебното заведение и неговото управление като „шуробаджанащина“, „мед капе в гърлата
на заинтересованите“, „злонамерени действия“, „плащане под масата“, които също уронват
репутацията и доброто име на Колежа като поставят под съмнение изпълнението на
установените политики и добри практики на управление в училището. Указано е, че при
разглеждане на извършеното нарушение е взето под внимание обстоятелството, че колежът
не е изрично назован, но след анализ на материала е установено, че в него са изложени
достатъчно конкретни факти, данни и информация, които свързват материала и твърденията
в него по ясен, категоричен и недвусмислен начин с него, че материалът се разпространява
публично под личното име на служителя, което е неизпълнение на задължението му да не
злоупотребява с доверието на работодателя и да пази доброто му име, което от своя страна
представлява нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и второ от КТ – злоупотреба с
доверието и уронване доброто име на предприятието. Посочено е, че налагането на
наказанието е извършено след внимателен анализ и оценка на тежестта и специфичните
обстоятелства, при които нарушението е извършено, отношението на служителя към него.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу които няма
възражения, че ищецът е автор на публикация „Пътеводител на кражбите в частно
училище“, публикувана на 16.11.2023г. в персонален блог на ищеца с наименование
„Драсканици на Д.“ и налична там към 21.11.2023г. и със съдържание, идентично на това,
4
което се намира като приложение към исковата молба, и която публикация към датата на
издаване на оспорената заповед е била общодостъпна на посочената интернет страница, в
която Американският колеж не е изрично споменат.
Публикацията е налична по делото и от съдържанието и се извежда, че в нея се
съдържат твърдения, разпределени в шест точки, озаглавени, както следва: т. 1
„Шуробаджанащина“ със съдържание „На всеки е ясно, че назначавайки всякакви приятели,
роднини и прочие кадри, просто лишаваш, мястото, което управляваш от най-добрите
кадри, които в момента са достъпни. Отделно с качества или без, въпросния работен
манталитет на уреденият е съвсем различен, той не си дава зор и няма страх, че ако не
дава най-доброто от себе си ще бъде подменен, той е подменил по-добрите от самото
начало из под масата. А идва и въпроса, всъщност нужна ли е тази работна позиция
изобщо?“; т. 2 „Ремонт на ремонта“ със съдържание „При всяка една реновация, било то
на конкретно помещение или на цяла сграда се сключват обществени поръчки и се наемат
фирми, които изглеждат меко казано съмнителни. Качеството естествено е под всякаква
критика, сроковете не се спазват, в най-корумпираната държава в Европа, мисля е ясно, че
строителна фирма се избира, по това, коя ще даде най-голям рушвет на силните на деня.“ ,
т. 3 „Източване през други частни фирми“ със съдържание „Частна фирма обслужвана от
множество други частни фирми изпълняващи конкретни услуги, но възползващи се от
наличната база. Пример за това са стола и кафето, а също и поддръжката, плюс разни
други. Стола и кафето работят с уреди и база на училището и превъртат десетки хиляди
левове всекидневно, а печалбата отлита някъде си. Защо при положение, че дори има и
персонал на училището, който се занимава със стола, той е даден на частна фирма, ами
почистването, сметките за отопление, кой покрива? Много е просто, при този неизгоден
договор печалбата се разпределя между собственика на фирмата и управата на
училището. Поддръжката, живи и здрави да са момчетата, ама схемата е същата плаща
им се конкретна сума на годишна или месечна база и от там те си плащат на
ръководството под масата, за да продължи схемичката. Отделно техните действия са
силно огледални на цялото положение. Абсолютно очевидно господата източваха
горивото, с което се отоплява спортната зала, за да се придвижват с личните си
автомобили безплатно. При вземането на мерки, вероятно симулираха разлив на
въпросното гориво така, че да не може да се отчете разликата на книга и какво всъщност
е налично в резервоара. Дори за скапаните изтривалки за крака е сключен договор с частна
фирма за подмяна и пране. За събития се наемат шатри, сцени и прочие неща, които лесно
могат да бъдат закупени веднъж и след това, да бъдат налични, за употреба.“, т. 4
„Закупуването на материална база за технологичния сегмент“ със съдържание „Стотици
устройства, не прозрачно избиране на доставчик, не прозрачно избиране на конкретния
модел устройства, който ще използват хиляди деца поне една петилетка напред. Защо не
се взимат оферти от множество доставчици? Вероятно е ясно, мед капе и се стича
по UTP кабелите, та директно в гърлата на заинтересованите. Отделно се закупуват
сървъри, мрежово оборудване с неясна цел и ефективност, но за десетки хиляди левове, по
5
същата методология.“, т. 5 „Училището наема жилища за част от чуждестранните
учители като преференция, която е присъща за всички подобни училища. Любопитен факт,
е че голяма част от тези апартаменти се намират в две конкретни сгради в М. и то
сравнително далеч от училището. Да привидно звучи логично, но на кого са тези сгради и
жилища и този някой, възможно ли е да плаща под масата, за този сигурен доход от наеми
и то от реално само един наемател.“, т. 6 „Бонусна система, но само за ръководството“
със съдържание „Учителите не получават пари за инициативност или за извънреден труд.
Но от сигурен източник неясно по колко пъти на година, ръководството си е само
назначавало бонуси от по 5000лв, преди 8-10 години, с инфлацията вероятно сумата днес е
по-внушителна.“. Статията съдържа уводна и заключителна част.
Заповедта за уволнение е връчена на ищеца при отказ да я подпише на 05.12.2023г., след
което препис от нея му е връчен – на 12.12.2023г., ведно с други документи, описани в
приемо-предавателен протокол /л. 74-75/. По същия начин – при отказ да я получи, на
05.12.2023г. на служителя е връчена декларация по чл. 333 КТ. Обстоятелствата се извеждат
от отбелязванията в двата документа, както и се признават изрично от ищеца в проведеното
открито съдебно заседание.
Видно е, че от ищеца са изискани писмени обяснения с отправено до него искане /л. 67/,
в което е описано наличието на публикацията и нейното съдържание, като е поискано да се
представят документи или доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Указано е, че
писмените обяснения следва да постъпят до два дни от връчване на искането, което е
станало на 28.11.2023г. Към искането е приложено копие от публикацията. В указания срок
служителят е предоставил писмени обяснения, в които е посочил, че работодателят и/или
негови служители не са упоменати в публикацията, че текстът не е свързан с Колежа и може
да се счете за свободно съчинение, произлизащо от въображението на лирическия автор; че
разсъжденията на автора биха могли да бъдат общовалидни за всяко едно училище на
територията на страната или за всяка една фирма, упражняваща частна дейност.
Представена е петиция в подкрепа на г-н Д. Й., която не следва да се обсъжда и от нея
да се извеждат факти по делото, тъй като не представлява писмено доказателство – писмен
документ, който да поражда, изменя и/или прекратява права, задължения или
правоотношения. Освен това, петицията не носи подпис на лицата, посочени и включени в
нея, което пречи да се установи тяхната позиция, респ. пречи да се оспори документа.
Представени са доказателства, от които се извежда, че колежът е бил в договорни
отношения като възложител и наемодател по следните договори и дейности: договор за
строителство от 14.03.2022г., сключен от частно училище „Американски колеж в София“ за
изпълнение на проект за „Строителство/ремонт на „А. Х.“, находяща се в Американския
колеж, р-н М., гр. София, договор за предоставяне на услуги от 2012г., сключен от частно
училище „Американски колеж в София“ за поддържане на целия сграден фонд, стопанисван
от възложителя, и на прилежащите към него територии като текуща поддръжка и текущ и
авариен ремонт на водопровод, канализация, електроинсталация и топлоинсталация и на
контролно-измервателните съоръжения към тях, общостроителни дейности, дърводелски
6
дейности, осъществяване на организация на общоучилищни мероприятия, организация и
поддръжка на училището, офис и друго обзавеждане, оборудване и съоръжения на
възложителя, със срок от една година и клауза за автоматичното му продължаване; договор
от 13.08.2018г. сключен от частно училище „Американски колеж в София“, по силата на
който другата страна по договора ще доставя, приготвя и продава студени и топли напитки,
закуски, сандвичи, салати и сладкиши на учениците и служителите на Колежа, със срок от
една година и клауза за автоматичното му продължаване; договор за предоставяне и
поддържане на изтривалки от 02.10.2017г.; договор за доставка от 18.07.2023г. за доставка
на Колежа на хардуерни продукти, произведени от ДЕЛ, както и услуги, свързани с
гаранционно обслужване за доставеното оборудване; договор за доставка от 03.07.2017г. за
доставка на възложителя – Колежа, на преносими компютри и електронни писалки; два
договора за наем от 17.06.2022г. със срок до 31.07.2023г. за отдаване под наем от колежа на
други лица на имоти в гр. София, ж.к. „М.“, както и договор за наем от 01.10.2013г. със срок
до 30.09.2014г. за имот в гр. София, ж.к. „М.“, като и в трите договора има клауза за
автоматично продължаване на срока.
Разпитани са двама свидетели, от показанията на които се установява узнаването от
работодателя на публикацията, узнаването за публикацията от учениците и родителите,
организиране на среща с родителите, както и сключването от Колежа на договори за
строителство, ремонт, поддръжка и наем. По-конкретно, става ясно, че директорът бил
уведомен от свидетеля Методиев за публикацията на 21.11.2023 г. Колежът имал последна
покупка на компютри през лятото на миналата година, финансирани от спонсори,
включително с международно финансиране от Американската агенция за международно
развитие, като закупените лаптопи се предоставят на учениците да ги носят вкъщи. Имали
определени изисквания, свързани с операционната система, с процесорите и с паметта,
затова направили пазарно проучване, поискали оферти от пет фирми и избрали тези, които
съответстват на нуждите на училището и предлагат най-добра цена. На свидетеля Методиев
не му е известно друго училище, което да е закупило стотици компютри, а на свидетеля
Крияков му е известно масовото закупуване от държавата през 2020 г. на ел. устройства на
децата, които трябвало да се обучават по домовете си. Ремонт бил извършван на учебните
сгради и на спортната зала поетапно, като преди година и половина приключило голямо
обновление на една учебна сграда – „А.“, а ремонтът бил приет без забележки и сградата
била въведена в експлоатация. Колежът отдавал под наем апартаменти, тъй като голяма част
от преподавателския състав били чуждестранни преподаватели и за тях се осигурявали
апартаменти под наем. Бизнесофисът на училището преглеждал обяви и се съобразявал с
изискванията на наемателите. Свидетелите не знаят как се провежда избора за апартаменти,
които се отдават под наем. По отношение на строителството, Колежът публикувал обяви,
свързани със строителство, предоставили 40 дни за получаване на оферти, след което се
получили три оферти, организирали комисия и избрали тази, която предложила най-ниска
цена. В колежа имало разлив на гориво - изливане на гориво от резервоара на колежа,
паркингът миришел на дизел няколко седмици. Резервоарът с гориво се използвал за
отопление на спортната зала. Свидетелите не знаят дали случаят е разследван и предполагат,
7
че това е стандартна технологична авария. Столът и кафенето се поддържал от външна
фирма, като показанията не дават информация как е избрана тази фирма. Фирмата,
поддържаща стола, използвали пространствата и оборудване на колежа, за да организират
изхранването на децата. Друга фирма се занимавала с поддържането на изтривалки за
входовете на сградите, подмяна и пране. В училището имало чистачки, но те се грижили за
почистване на коридорите, на баните. Колежът не можел да поддържа определени дейности,
като пералня, пране и други подобни, по която причина и поради големия им обем тази
дейност не се осъществявали от чистачки. Бордът на настоятелите следил какво се случва в
колежа, упражнявайки постоянен надзор върху ключови дейности в училището. Според
свидетелите в страната няма друго училище, което да има такъв орган. Свидетелите не знаят
дали в училището се назначават роднини на ръководството, дали служителите работят нещо
друго и какво е то и дали ръководството получава някакви бонуси. Заявяват, че нивото на
преподавателите е изключително високо, назначават се след публикуване обяви за работа,
кандидатстване и преминаване през изключително добре структуриран процес на подбор,
след което Колежът развива целогодишна програма за повишаване на квалификацията на
преподавателите. Установява се, че свидетелят М. е разбрал за публикацията в столовата на
училището, където беше коментирана от ученици и преподаватели, след което му станало
любопитно и влязох в блога да прочета. Публикацията била коментирана в негативен
контекст, т.к. били описани редица смущаващи неща за колежа, например, че се извършват
измами със строителство, с покупка на техника, че бордът на настоятелите не е бил наясно с
управлението на училището, че се случват нередни неща с наемите на апартаменти, че
имало опити за кражби на гориво от резервоара, които после се маскират с разлив на гориво.
Свидетелят К. разбрал за публикацията през есента на 2023г. от сина си, който му казал, че
„Д. има проблем с колежа“, а след като го попитал какво означава това, получил отговор, че
има проблем с някакви публикации, някакъв блог, в който се коментира живота в колежа.
Тогава свидетелят К. посетил Г. М., за да разбера дали Колежа има нужда от неговата
помощ, както и се срещнал с него и Е. С.-Б. - председател на Американския колеж, за да
разбере каква част от публикацията е достоверна. В началото на тази година се провела и
среща между родителите и Колежа, в която им обяснили за публикацията и че твърденията в
нея не били верни ,
Показанията на свидетелите се ползват с доверие като дадени от лица, които не са пряко
или косвено заинтересовани от изхода на делото, възпроизвеждат факти, които са възприели
лично и казаното от тях се подкрепя от останалите доказателства. По-конкретно, свидетелят
М. е преподавател в Колежа и е бил ангажиран с един о ремонтите, поради което има преки
наблюдения от случващото се там. Свидетелят К. е родител на ученик от Колежа, според
показанията на който е наясно със случващото се от разказа на сина си, прочита на
публикацията, като член на родителския комитет с редовни срещи на 3-4 месеца и
уведомяването на родителите от Колежа за извършваните там дейности.
Констатира се от представената трудова книжка, че към 14.05.2024г. /приключване на
съдебното дирене/ ищецът не е започнал друга работа, тъй като последното вписване се
8
намира на стр.11 и касае прекратяване на трудовия договор с ответника, като е поставен
печат от Американския колеж в София за прослуженото време. Други вписвания в
трудовата книжка не се съдържат.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право,
поради което, ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено,
уволнението е законно. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя
липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата,
установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова
доказателствена тежест с доклада по делото.
В настоящия процес не е спорно, че ищецът е постъпил на работа в „Американски колеж
в София“ на длъжност мениджър на ученическия научен и технологичен център“,
обстоятелство, доказващо се от представените доказателства, както и че правоотношението е
било прекратено от работодателя на основание чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2 КТ.
Спори се за законосъобразността на това прекратяване.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Както се посочи по-горе, тежестта за доказване законосъобразността на упражненото от
работодателя потестативно право да уволни работника е на самия работодател.
В случая, за да прекрати правоотношението, работодателят се е позовал на чл. 188, т. 3,
чл. 189 и чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 и 2 КТ, според които дисциплинарно наказание е
„уволнение“, а нарушение на трудовата дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване
на доброто име на предприятието.
Извършеното уволнение се оспорва с доводи за несъответствие на мотивите на
атакуваната заповед с обективните факти, а именно, че ищецът не е извършил вменените му
постъпки, включително, че в публикацията си не е визирал работодателя.
Съгласно чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
Преди да се произнесе по спорните по делото въпроси и доколкото се касае за прилагане
на императивна правна норма, този съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като последната е оспорена в рамките
на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 КТ, за което няма възражения от
страните.
Заповедта е издадена в предвидения от закона двумесечен срок от извършване на
9
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят е уволнил
служителя. Твърди се, че деянието е осъществено на 16.11.2023г., а се установи от
свидетелските показания на свидетеля М., че директора на Колежа е разбрал за
публикацията на 12.12.2023г. Доколкото заповедта е издадена на 05.12.2023г., указания от
закона преклузивен срок не е пропуснат /чл.194, ал. 1 КТ/.
Преди издаване на заповедта е изготвено искане за предоставяне на обяснения на
служителя по реда на чл.193 КТ. Искането за даване на обяснения на основание чл. 193, ал.
1 КТ е предхождащо датата на заповедта. В искането са описани нарушението, което се
вменяват на служителя, и е поставен въпроси за представяне на доказателства в тяхна
подкрепя. Към искането е приложен препис от публикацията, а служителят е депозирал
писмени обяснения, в които е изложил защитната си позиция. Ето защо, съдът намира, че
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена, срещу което обстоятелство
възражение няма.
Оспорената заповед отговаря и на изискването по чл. 195 КТ и е мотивирана.
Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно
наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед
защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за
законност на наложеното наказание. Тези изисквания са налице, когато: в искането за даване
на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем
за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво
е наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя
въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя
отговори по чл. 193 КТ. Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника /по
връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането нарушението на трудовата
дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят,
че същият е бил наясно с причините за уволнението му. В този смисъл решение № 7 от
23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК.
Няма спор в практиката, сред която решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2085/2017 г., IV г. о., ГК, че нарушенията може да са конкретизирани в отделен документ,
към който заповедта да препраща, но с него служителят следва да бъде изрично запознат
преди или най-късно до искането за обяснения по тях. Правилото произтича от изискването
служителят да бъде наясно с констатираните негови простъпки, които следва да се уточнят
по време и обстоятелства на извършване. Само при конкретно упоменати нарушения може
да се счете, че е изпълнено изискването за предоставяне на възможност на адресата да даде
обяснения по случая, съответно за мотивиране на заповедта. Няма пречка нарушението да
бъде конкретизирано с период на извършването му, особено когато става дума за нарушения
на дисциплината, които се осъществяват чрез бездействие, но този период следва да е
разумно ограничен, така че да не касае срок, към който дисциплинарната отговорност е
изключена по правилото на чл. 194 КТ. С решение № 76/10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г.
на ВКС, I т.о, се приема, че материалната доказателствена сила е присъща на
10
свидетелстващите документи, а когато те са официални, т.е. издадени от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред /чл.179, ал.1 ГПК/, с тях валидно се
осъществява доказване на обективираните в тях факти, което съдът е длъжен да зачете при
формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които, ако са автентични
и не са били оспорени по надлежния ред, обвързват съдебния състав да приеме за доказани
материализираните в тях изявления и действия.
При преценка за спазване на изискването за описване на вида и периода на нарушението
с оглед възможността на служителя да се защити, този съдебен състав намира, че то е
спазено, а оспорената заповед - мотивирана.
Спори се дали описаното в заповедта като нарушение на трудовата дисциплина,
свеждащо се в злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на неговия престиж, е
извършено и изпълва състава на това нарушение.
За преценка на този въпрос следва да се даде отговор дали публикацията може да бъде
свързана с работодателя. Видно е, че публикацията носи заглавието „Пътеводител на
кражбите в частно училище“. Използваният в заглавието израз „частно училище“ дава
основание да се приеме, че публикацията е насочена към по-тесен кръг училища – частните,
а не към държавните. Уводната част от публикацията съдържа текст, който се приема, че
отразява мнение, общовалидно за учителите в страната, тъй като не съдържа конкретни
имена и примери, а говори за положението на учителите в страната към момента и преди,
техните доходи и изказва негативна оценка за тези обстоятелства към момента. Текстът на
параграф трети обаче позволява публикацията косвено да се отнесе към работодателя. Това е
така, тъй като макар в уводната си част този параграф да съдържа общовалидно твърдение,
което може да бъде отнесено за други училища, то в него се съдържа конкретен пример, а
именно „Пример за това са стола и кафето, а също и поддръжката, плюс разни други.
Стола и кафето работят с уреди и база на училището и превъртат десетки хиляди левове
всекидневно, а печалбата отлита някъде си.“ В примера изрично посочване на Колежа не се
съдържа, но така описано, казаното в публикацията напълно се покрива с установената по
делото дейност на Колежа, който е предоставил поддържането на стола и кафенето от
външна фирма, която използва неговата база. По същия начин се извежда косвена
относимост на публикацията с Колежа от написаното в същия параграф досежно разлива на
гориво, тъй като се цитира отопление на спортна зала, а именно „Абсолютно очевидно
господата източваха горивото, с което се отоплява спортната зала, за да се придвижват
с личните си автомобили безплатно.“ Обстоятелството, че е имало разлив на гориво при
ответника се установи от свидетелските показания. Отново при същите мотиви – изрично
позоваване на сключени договори – се установява относимостта на публикацията към
Колежа по косвен начин с изложеното по-надолу в параграф трети, а именно „Дори за
скапаните изтривалки за крака е сключен договор с частна фирма за подмяна и пране. За
събития се наемат шатри, сцени и прочие неща, които лесно могат да бъдат закупени
веднъж и след това, да бъдат налични, за употреба.“. Наличието на сключени договори за
11
поддържането на изтривалките и за организирането на събития по делото се извежда както
от писмените, така и от гласните доказателства. От конкретиката на текста в параграф пети
също по косвен път публикацията се свързва с колежа. В параграфа са използвани думи и
изрази, свързващи се с работодателя, а именно „Училището наема жилища за част от
чуждестранните учители като преференция, която е присъща за всички подобни училища“,
„..голяма част от тези апартаменти се намират в две конкретни сгради в М. и то сравнително
далеч от училището“. Членуването на училището, определянето на локацията на наетите
апартаменти, както и отдаването им под наем на чуждестранни учители, с която дейност се
установи, че Колежът се занимава, позволяват публикацията да се свърже с него. Текстът в
останалите четири параграфа не съдържа примери, имена или местонахождение. По-
конкретно, текстът от параграф първи и втори сам по себе си не може да обуслови косвена
връзка с Колежа. Текстът на параграф четвърти позволява да се направи връзка с Колежа
поради отбелязване, че се касае за купуването на сървъри, мрежови устройства и сегменти,
както и установяване, че такава дейност е била осъществена. Както се посочи, тези последни
три абзаца, погледнати поотделно, не правят публикацията косвено относима към дейността
на работодателя. Внимателният анализ на заглавието, цялото съдържание на публикацията,
на длъжността на автора като служител в частно училище – Американския колеж в София,
и конкретно дадените в нея примери, преценени през призмата на доказателствата, че тези
дейности – ремонт, поддържане на изтривалки, закупуване на компютри, възлагане
управлението на стола и кафенето на външна фирма, се извършват от ответника, дават
основание на този състав да приеме, че в публикацията си ищецът е визирал своя
работодател. Обстоятелството дали твърденията са верни или неверни не може да бъде
свързано с относимостта на публикацията към колежа, а би било от значение при отговора
на въпроса дали при упражняване на свободата на изразяване и сигнализиране на
правонарушения е засегнато неоснователно чужда правна сфера.
При установена от този съдебен състав относимост на публикацията към работодателя,
на преценка подлежи въпроса дали изразеното в нея представлява злоупотреба с доверието
на работодателя.
В чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ е предвидено, че нарушение на
трудовата дисциплина представлява злоупотреба с доверието на работодателя. Този състав е
предвиден с цел да гарантира регламентираното в чл. 126, т. 9 КТ задължение на служителя
да бъде лоялен към работодателя. В закона липсва легална дефиниция на понятието
"злоупотреба с доверие на работодателя", като настоящият съдебен състав възприема
тълкуването, дадено с Решение № 80/26.03.2010 г. по гр. дело № 4679/2008 г. по описа на
ВКС, І ГО, според което, за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя, не е
необходимо да е установено извличане на материална облага за служителя или негов
близък, а съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото
поведение на добросъвестност и доверие в отношенията между служител и работодател.
Съгласно Решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., ГК, и
Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, несъмнено
12
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. Казано по друг начин, нарушението може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или
служител и работодател.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 635 от 6.04.2023 г. на ВКС по к. гр. д. №
4080/2022 г. и др. "Уронването на доброто име" по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ е
нарушение на трудовата дисциплина и е деяние /действие или бездействие/, което
причинява неизпълнение на трудово задължение /чл. 186 КТ/. Отличителният признак на
понятието тук е узнаването на неизпълнението от трети лица /включително други работници
или служители/, което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката
на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и
контролира трудовия процес. Формата на вината е без значение - може да се касае за
неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата
грижа, вкл. досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера,
което засяга съществено интересите на работодателя. Приема се, че доколкото
злоупотребата с доверие и уронването на доброто име представляват правна квалификация
на поведение, което причинява неизпълнение на трудово задължение, е възможно с едно
деяние да се осъществят едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронването на
доброто име на предприятието. Затова, когато работникът или служителят умишлено не е
изпълнил етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица,
включително други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и
доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и
контролира работния процес, то тогава ще е налице едновременно злоупотреба с доверие и
уронване доброто име на работодателя.
За описаните в уволнителната заповед действия на ищеца може да му се търси
дисциплинарната отговорност, но от установените по делото факти не следва, че с
публикацията си изцяло същият е злоупотребил с доверието на работодателя си и е уронил
доброто му име. Както се посочи, съгласно съдебната практика като нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ злоупотребата с доверие представлява злепоставяне на
отношенията на доверие между работника или служителя и работодателя. По правило
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени /умишлени/
действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Злоупотреба с
доверие на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
13
работникът с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено, включително при нарушаване на приети етични
правила и норми за поведение. Когато с поведението си работникът злепоставя
работодателят пред колектива и трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази
неблагоприятно на конкркуретнтноспособността, ефективността и авторитета на
предприятието е налице уронване на доброто име на предприятието. Естествено е възможно
поведението на работника едновременно да представлява злоупотреба с доверие и да води
до уронване на доброто име, като въпрос на фактическа преценка е дали са се проявили
заедно тези форми на нелоялно отношение към работодателя. За да е налице нарушение на
трудовата дисциплина свързано с накърняване на доверието на работодателя, работникът
следва да действа недобросъвестно. В случаите, когато това става чрез разгласяване на
информация, до каквато се свежда вмененото на ищеца нарушение, за да е налице нелоялно
отношение и действие в противоречие с оказаното доверие, следва да се касае за
разпространяване на неверни данни и сведения, т.е. за клеветнически изявления. Последните
са налице, когато се разгласяват неистински позорни обстоятелства за другиго или се
преписва престъпление, което не е извършено. Освен това, цитирани в уволнителната
заповед, годни да накърнят доброто име, престижа и авторитета на работодателя и да
съставляват израз на злоупотреба с доверие са единствено тези негови изявления, които имат
фактически, а не оценъчен характер. Анализа на цитатите от публикацията в заповедта
позволява да се установят само две изявления, което биха могли да имат тези
характеристики, ако се погледант изолирано от цялостното съдържание, а именно „при
този неизгоден договор печалбата се разпределя между собственика на фирмата и управата
на училището.“ и „Поддръжката, живи и здрави да са момчетата, ама схемата е същата
плаща им се конкретна сума на годишна или месечна база и от там те си плащат на
ръководството под масата, за да продължи схемичката.“. Но анализирайки целият текст,
ведно с преценката за самата организация на работа на работодателя като частно училище,
твърденията не могат да се квалифицират като цитираните в заповедта престъпления, ерго
да се определят като такива, приписващи престъпление на работодателя, след като с тях са
отнесени към органите на управление. Цитираните в заповедта думи и изрази, определени
като обидни, не изпълват понятието на обида, а са думи и словосъчетания, имащи просто
негативен смисъл. Останалите цитати от публикацията в заповедта също не представляват
клеветнически твърдения, тъй като нямат фактически характер, а са израз на мнение и
оценка на работата и учебната система – „….се наемат фирми, които изглеждат меко
казано съмнителни.“. Цялостният прочит на статията също дава основание да се заключи, че
представлява комбинация между няколко фактически твърдения и оценка и мнение за
работата в частните училища, които преимуществено са финансирани от такси от частни
лица, респ. разходват тези средства по сключени от тях договори, които не се финансират с
държавни средства или средства от Европейски фондове, поради което регулацията на
разходване на публични средства не би следвало да бъде приложима. В статията някои от
тези мнения и твърдения, на които работодателят се позовава в заповедта, представляват
предположения – видно от тяхната формулировка като въпрос и/или поставеният краен
14
препинателен знак на изречението, сред които „Защо не се взимат оферти от множество
доставчици? Вероятно е ясно, мед капе и се стича по UTP кабелите, та директно в гърлата на
заинтересованите.“ и „…този някой, възможно ли е да плаща под масата…“.
Дори да се приеме, че нарушението, за което е наложено процесното дисциплинарно
наказание, изпълва състава на злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на
работодателя с оглед двата цитата по-горе, то това нарушение в най-голяма степен се отнася
към последната посочена хипотеза на злепоставяне на работодателя пред трети лица и то би
било в противовес с приетите етични правила и норми във всяка една професия да не се
изнася невярна информация за работодателя. Наказанието за него обаче се явява
несъразмерно. В уволнителната заповед работодателят не е изпълнил задължението си по
чл. 189, ал. 1 КТ да мотивира съответствието на наказанието на извършеното нарушение,
вземайки предвид всички относими факти и обстоятелства около извършването му.
Работодателят е отчел само, че Американският колеж в гр. София не е изрично упоменат в
публикацията, но е пропуснал да отрази, че няма доказателства по делото служителят да е
бил наказван въобще или за подобен ти поведение, което изключва системност,
целенасоченост и трайно несъобразяване с етичните норми. Извън обхвата на преценката е
останало обстоятелството, че не са настъпили вреди от публикацията, въпреки че
приложимата хипотеза не изисква такива, но обстоятелството не следва да бъде изключено,
след като се касае за уронване на доброто име, с което са свързани доходите на работодателя
от продължаващото и бъдещото обучение на ученици, до които публикацията е достигнала,
както и до техните родители, но няма доказателства някои от тях да са прекъснали
обучението си по тази причина. Факта, че колежът не е споменат изрично в публикацията,
следва да се разгледа и по отношение възможността трети, несвързани с колежанската
общност лица, да отнесат написаното към Американския колеж в гр. София. В
продължение, няма доказателства по делото, макар публикацията да е общодостъпна, да е
станала достояние на външни за колежанската общност от учители, ученици и родители
лица, а се доказва, че е коментирана в самия Колеж, едва след което директора на учебното
заведение е разбрал за нея. Самото съдържание на публикацията не позволява прякото
отнасяне към работодателя, след като той не е изрично посочен, не се цитират имена, не се
сочи длъжност и месторабота на автора и се смесва оценъчно мнение с примери за
обстоятелства, които биха били типични за всяко едно частно училище, а някои и за
държавни училища според голяма част от мнението на обществото. Действително,
длъжността, която ищецът заема, отговаря на високата степен на обществено доверие и
значимост с оглед обучението на подрастващото поколение, по която причина последното
следва да бъде възпитано да спазва етичното отношение, да знае как свободно да се
изразява, без да нарушава чужди права и да знае кога, как и къде да сигнализира при
нарушения. Високото обществено доверие обаче не пречи именно в рамките на тези граници
да се изрази критично мнение, което е сторено в случая според този съдебен състав.
Изложените по-горе мотиви дават основание предявеният от служителя иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да уважен, като бъде прогласено уволнението за незаконно и
15
се отмени оспорената заповед, с която то е извършено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод
съдът достигна. Като последица от уважаване на главния иск, на уважаване подлежи и
акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на Д. Ю. Й. на заеманата от
него преди уволнението длъжност „мениджър на ученическия научен и технологичен
център“ при ответника.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение е предявен в размер на 18971.46 лева за времето, през което ищецът е останал
без работа след твърдяното незаконно уволнение в периода 05.12.2023г.-05.06.2024г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.02.2024г., до окончателното
плащане. Уважаването на този иск предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат
от уволнението за процесния период. В случая съдът достигна до извод за незаконност на
извършеното уволнение. От представеното копие на трудовата книжка не се извежда
започване на работа за исковия период при друг работодател. Иска за обезщетение не се
оспорва с подобен довод от страна на ответника, т.е. не са въведени възражение, че ищецът
е постъпил на работа в исковия период. Съобразявайки, че правоотношението се прекратява
от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора /чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ/, т.е. считано от 05.12.2023г. Именно от този момент се дължи обезщетението
за оставане без работа, както е посочено в исковата молба от ищеца. Крайният период на
обезщетението е до 05.06.2024г. Съобразявайки размера на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец - 3161.91 лева, който размер не е
спорен между страните, както е посочено в доклада, търсеното обезщетение за периода
05.12.2023г.-05.06.2024г.е в размер на 18971.46 лева, до който размер обезщетението се
дължи. Размерът на вземането не е спорен между страните и същият бе изчислен от съда
съгласно текста на чл. 162 ГПК, използвайки установения между страните размер на БТВ за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в цялост.
Ищецът претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00
лева и по делото са представени доказателства за плащането му /л.235/. Възнаграждението
не подлежи на намаляване, тъй като няма релевирано такова възражение и е в размер, по-
16
нисък от общия размер на дължимото възнаграждение, изчисляване в минимален размер за
всеки от исковете съгласно НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника не се следват разноски.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ /последния съобразно размера
на уважената част/ са в тежест на ответника, а именно: за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
държавна такса в размер на 50.00 лева, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ държавна такса в
размер на 50.00 лева, като държавната такса е определена при съобразяване на правната и
фактическа сложност на делото, по иска по чл. 344, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 1 КТ държавна такса
в размер на 758.85 лева /18971.46*4%/, или общо разноски от 858.85 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението
на Д. Ю. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, бл..., ет. ., ап. , извършено със
Заповед № 0066/05.12.2023г. на работодателя „Американски колеж в гр. София“ – частно
училище, създадено с решение № 440 от 26.10.1992г. на Министерски съвет на Република
България, ЕИК ...
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Д. Ю. Й., ЕГН **********, на
заеманата преди незаконосъобразното уволнение длъжност „мениджър на ученическия
научен и технологичен център“ при работодателя „Американски колеж в гр. София“, ЕИК ...
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, „Американски колеж в гр.
София“ – частно училище, създадено с решение № 440 от 26.10.1992г. на Министерски
съвет на Република България, ЕИК ..., да заплати на Д. Ю. Й., ЕГН **********, сумата от
18971.46 лева - обезщетение за оставането му без работа за периода от 05.12.2023г. до
05.06.2024г. в резултат на уволнението, извършено със Заповед № 0066/05.12.2023г. на
работодателя, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
01.02.2024г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Американски колеж в гр. София“ – частно
училище, създадено с решение № 440 от 26.10.1992г. на Министерски съвет на Република
България, ЕИК ..., да заплати на Д. Ю. Й., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК, „Американски колеж в гр.
София“ – частно училище, създадено с решение № 440 от 26.10.1992г. на Министерски
съвет на Република България, ЕИК ..., да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата 858.85 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
17
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18