№ 279
гр. София , 09.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Кюстендил
срещу протоколно определение от 16.11.2020 г. по н.о.х.д. № 522/20 г. по описа на Окръжен
съд - Кюстендил (КОС), Наказателно отделение (НО), с което е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано
от съда съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на
подсъдимата, изразяващо се в невъзможност същата да разбере повдигнатото срещу нея
обвинение.
С протеста се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът
не оспорва, че в диспозитива на обвинителния акт е допуснат пропуск като в словесната
формулировка не е изрично отразено, че деянието е извършено на пешеходна пътека.
Подчертава обаче, че този пропуск е бил отстраним по реда на чл. 248а, ал. 1 НПК
(допусната очевидна фактическа грешка), още повече че в диспозитива има изрично
посочване (цифрово и словесно) за нарушаване на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а в
обстоятелствената част са били изложени подробно всички факти, свързани с
произшествието и нарушенията на правилата за движение, които са го обусловили. В
подкрепа на тезата си, че обвинението е ясно формулирано прокурорът посочва изявлението
на подсъдимата, направено в съдебно заседание и то след изразеното от него становище за
процедиране по реда на чл. 248а, ал. 1 НПК. С протеста се иска отмяна на определението
поради липса на допуснато съществено процесуално нарушение или даване на възможност
за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Частният протест е допустим – подаден е срещу акт, подлежащ на обжалване, от
процесуалнолегитимиран субект и в законоустановения срок. По същество е и основателен.
От съдържанието на обвинителния акт е видно, че в обстоятелствената му част е
описан подробно механизма на твърдяното престъпление, квалифицирано цифрово като
такова по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1., вр. ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал. 1 НК.
Във фактологията е отразено, че ударът между управлявания от подсъдимата автомобил и
пешеходката е настъпил на пешеходната пътека. Въведено е твърдение, че подсъдимата е
нарушила (освен разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП) и разпоредбата на чл. 119, ал.
1
ЗДвП като не е изпълнила задължението си да пропусне преминаващата по пешеходната
пътека пешеходка.
В диспозитива на обвинителния акт нарушените разпоредби от ЗДвП също са
посочени при словесното формулиране на обвинението, но е пропуснато изричното
отразяване, че деянието е извършено на пешеходна пътека, въпреки че цифровият израз на
квалификацията му е тъкмо по този текст от наказателния закон.
В проведеното на 16.11.2020 г. разпоредително заседание участващият прокурор,
изготвил и обвинителния акт, сам е констатирал посочения пропуск и е предложил, ако
страните не възразяват и най-вече - подсъдимата разбира обвинението и защитата не
възразява, този пропуск да бъде отстранен, доколкото би могъл да се счита за очевидна
фактическа грешка. Защитникът на подсъдимата е изразила подробно становище в насока на
това, че следва да се даде възможност на прокурора да внесе корекция в обвинителния акт,
тъй като обвинението е напълно ясно. В допълнение адвокат Т. е изразила желание за
разглеждане на делото по реда на глава 27. НПК. Подсъдимата изрично е заявила, че се
присъединява към становището на защитника си.
Съдът е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на подсъдимата, конкретно – да научи за какво престъпление е
привлечена като обвиняема – доколкото в словесната формулировка на обвинението в
диспозитива не бил отразен един от елементите на фактическия състав на престъпното
деяние, а именно, че било извършено на пешеходната пътека. Констатирал също, че това се
отнася и до постановлението за привличане на обвиняемата в това й качество. На следващо
място съдът е приел, че употребата на съюза „и“ преди цифровото отразяване на „чл. 342,
ал. 1 НК“ предполагал, че били извършени две отделни деяния, а това също внасяло
неяснота в обвинението.
Въззвният съд споделя като основателно становището на прокурора, изложено в
протеста му и застъпено преди това в разпоредителното заседание. Установеният пропуск е
отстраним чрез техниката, предвидена в разпоредбата на чл. 248а, ал. 1 НПК. Така е, защото
е очевидно, че става въпрос за технически пропуск. В диспозитива е посочена за нарушена
нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, предписваща задължение на водачите да намалят скоростта
или да спрат при приближаване към пешеходна пътека, за да пропуснат движещите си по
нея пешеходци. В цифровия израз на квалификацията на деянието е посочен текста на чл.
343, ал. 3, предл. последно, който именно се отнася до деяние, извършено на пешеходната
пътека, а в обстоятелствената част са изнесени подробно факти за мястото, на което е бил
реализиран ударът и изрично е посочено, че случилото се е на пешеходната пътека.
Прокурорът с основание твърди, че няма противоречия между обстоятелствената и
диспозитивната части на обвинителния акт, че всички релевантни за правната квалификация
факти са посочени и че обвинението е формулирано цифрово съответно на тях.
Действително се касае за пропуск, който би могъл да бъде отстранен чрез коригиране на акта
по реда на чл. 248 а, ал. 1 НПК с внасяне на нужното словесно допълнение. Пречка за това
не се явява обстоятелството, че постановлението (с идентична словесна и цифрова
формулировка) страда от същия порок. Неговото поправяне не е и нужно, защото
окончателното и прецизно обвинение се повдига от прокурора с изготвения от него
обвинителен акт. В случая става въпрос за същото престъпление, за което е извършено
привличането в досъдебното производство, а то е било достатъчно ясно с оглед словесното и
цифровото изписване на разпоредбата на чл. 119 ЗДвП и корелиращата правна
квалификация на текста от НК.
Що се отнася до употребата на съюза „и“ пред „чл. 342, ал. 1 НК“, апелативният съд
приема, че това по никакъв начин не внася неяснота в обвинението, нито пък не създава
привидност по отношение на броя на престъпленията. Съюзът е употребен след
препращащата връзка между текста на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1. с тази
на ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал. 1 НК. В случая „и“ замества повторната употреба на „вр. чл.“,
2
като е ясно че връзката се отнася и до чл. 342, ал. 1 НК.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде отменено, а делото върнато на КОС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него при съобразяване и на изнесените в мотивите на
настоящото определение аргументи досежно възможността за отстраняване на
констатирания пропуск чрез процесуалната техника на чл. 248а, ал. 1 НПК.
Така мотивиран, САС, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.11.2020 г. на КОС, НО за прекратяване на
съдебното производство по н.о.х.д. № 522/20 г. по описа на същия съд и връщане на делото
на прокурора.
ВРЪЩА делото на КОС, НО за продължаване на съдопроизводствените действия по
него от разпоредителното заседание.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3