Р Е Ш Е Н И Е
№ 34/29.1.2018г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар: Д. Вълчева
и с участието на прокурор: Н.
Величкова
Като разгледа докладваното от съдия
Димов
ВНОХД № 1336 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
на подсъдимия В.Д.К., чрез пълномощника
- адв. В. П. от ВАК, против Присъда № 282, постановена на 05.10.2017 год.
по НОХД № 2085/2016 год. по описа на РС – гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
С атакувания съдебен акт,
жалбоподателят е признат за ВИНОВЕН в това, че:
1. На 19.04.2015г., по главен път І-9 след гр.Бяла,
обл. Варна, посока гр.Бургас, при
управление на МПС – лек автомобил, марка „Пежо 407” с рег. № В 0007 НМ, нарушил правилата на движение – чл.21
ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч, като
се е движел със скорост по-голяма от предвидените 90 км/ч, а именно с над
151,55 км/ч, и по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди в размер на 17 820 лева на
рекламно съоръжение двустранно с размери 8х6 м, собственост на ТД „Агенция
пътища” ЕООД, представлявано от Т.Д. К., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б"а" от НК и чл. 54, ал.1 от НК,
му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е
отложено с изпитателен срок от ТРИ
години, считано от влизане на присъдата в сила.
2. На
19.04.2015г., по главен път І-9 след гр.Бяла, обл. Варна, посока гр.Бургас,
управлявал моторно превозно средство
– марка „Пежо 407” с рег. № В 0007 НМ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
465/20.04.2015г., по описа на Отделение „Съдебна медицина” и Специализирана
лаборатория за изследване на алкохол към
МБАЛ „Света Анна – Варна” АД, поради което и на основание чл. 343б ал.1 от
НК и чл. 54, ал.1 от НК, му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложено с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на
присъдата в сила .
На осн. чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия В.Д.К. от право да управлява МПС за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в сила, като на осн.
чл. 59 ал. 4 от НК, се зачел времето, през което същият е бил лишен от това
право по административен ред.
На основание
чл. 23, ал.1 от НК, съдът му наложил най-тежкото от така определените
наказания, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В.Д.К.
да заплати направените по делото разноски в размер на 441,15(четиристотин четиридесет и един лев и 15 ст.) лева в полза на бюджета на ОД на МВР –
Варна и 80.00(осемдесет) лева в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС – гр.Варна.
С определение съдът е
потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“.
ПРИСЪДАТА
се атакува от
подсъдимия В.Д.К., като необоснована, постановена при
допуснати нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Жалбоподателят
редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд явява се лично
и с упълномощения защитник.
По същество в жалбата се прави искане за отменяване на присъдата от въззивната
инстанция и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат се доводи, че
присъдата е необоснована, тъй като не било доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол и да е допуснал ПТП в
резултат на което е причинил значителни имуществени вреди.
Пред
въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата в частта в
която се иска отменяване на присъдата, като подсъдимият бъде оправдан,
алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Излагат се
доводи,
че присъдата като неправилна и незаконосъобразна следва да бъде отменена, тъй
като е постановена при липса на достатъчно доказателства за извършване на
престъплението в което подсъдимият е обвинен.
В съдебно
заседание представителят на въззивната прокуратура намира
жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, тъй като не са
налице основания за оправдаване на подсъдимия, а наложеното наказание е
справедливо и правилно определено, поради липса на смекчаващи вината
обстоятелства..
След преценка на доводите сочени в жалбата, становището
на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на
присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен
съд намира и приема за установено следното:
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред Варненски районен съд е било
образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В.Д.К., за
престъпление по чл. 343, ал.1 б "а" от НК и по чл. 343б, ал.1 от НК, като
е протекло по общия процесуален ред, без използване на диференцирани процедури.
В хода на производството пред първата инстанция не се
установяват нарушения на процесуалните правила, с оглед реда по който проведено
съдебното производство.
В съответствие с всички събрани по делото доказателства,
относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и
категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подс. К. искал да закупи лек автомобил и се свързал със свид. А. К.. На 19.04.2015 год. подсъдимият отишъл в
гр. Бяла, обл. Варненска, където свид. К. държал автомобили за продажба. К.
харесал един лек автомобил „Пежо 407" с per. № В 0007 НМ и решил да го
закупи. По случай сключването на сделката той употребил алкохол и около 23:30
ч. на същата дата решил да се прибере в хотела, в който работел като готвач.
Хотелът се намирал след гр. Бяла, посока Обзор. За целта решил да изпробва
автомобила, който бил спазарил преди това. Свид. К. му дал ключовете за Пежото
и подс. К. го привел в движение. Потеглил по главен път I-9 от гр. Бяла, обл.
Варна, посока гр. Бургас. В близост до къмпинг „Луна", движейки се със
скорост над 151 км/час (видно от заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза и авто-техническа експертиза), загубил контрол
над автомобила и при завой надясно, автомобилът започнал преместване напред и
наляво, а не напред и надясно, както е трябвало да продължи движението му.
Автомобилът започнал преместване от дясна пътна лента към лява пътна лента
(насрещно движение), преминал цялото пътно платно, тревна част и
самокатастрофирал в ляво от пътното платно в рекламно съоръжение, двустранно с
размери 8x6 м., собственост на „Агенция пътища" ЕООД, представлявано от Т.
Д. К., което се пречупило и паднало върху автомобила. В полицейския участък в
гр.Бяла бил получен сигнал за настъпилото ПТП. Дошлите на мястото полицейски
служители –свид. П. и свид. Х. заварили л.а., марка „Пежо” върху който имало
съборен билборд. Свидетелите забелязали, че в колата имало едно лице – което по
– късно се установило, че е подс. К.. Краката на същото били на шофьорската
седалка, а трупа - на пасажерската седалка. Свидетелят П. пробвал да изкърти
предна лява врата, тъй като от никъде не можело да се влезе. Предна дясна врата
също не можела да се отвори, защото автомобилът бил под наклон и билборда бил
затиснал цялата дясна част. Поради това свидетелите изчакали екип на
„Гражданска защита”. След това съвместно успели да изкъртят предната седалка,
за да изкарат подсъдимия. Задна лява врата била отрязана и техниците изкъртили
седалката.
От протокола за химическата експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещества в кръвта се установява,
че в изпратената за изследване проба кръв, взета от В.Д.К. се доказва наличие
на етилов алкохол в количество 1.73 промили, и, че към момента на вземане на
пробата кръв, освидетелстваният е бил в средна степен на алкохолно повлияване.
Видно от справката за съдимост на подс. В.Д.К. се
установява, че същият е неосъждан.
ПО ЖАЛБАТА ЗА
НЕОБОСНОВАНОСТ:
Жалбата е неоснователна и
следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:
Фактическата обстановка е правилно установена от ВРС, а направените
правни изводи – законосъобразни.
Посочената фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз
основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е
взел предвид показанията на свидетелите Д.П., Т.Х., С.С., И.И., Р. Р., В. В.,
З. Д., М. С., както и от прочетените на основание чл.281 от НПК свидетелски
показания на свид. Т. К. и Т. Х. дадени пред орган досъдебното производство, а
така също и заключението по комплексната съдебно-медицинската и автотехническа
експертиза, заключението по съдебно-оценителната експертиза и всички писмени
доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК. Същата е правилно установена и
се възприема от настоящия състав на въззивния съд.
Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират,
поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Настоящият състав на съда приема и изградената въз основа на тези доказателства
фактическа обстановка.
Правилно ВРС е кредитирал гласните доказателства – показанията на
свидетелите Д. П., Т. Х., С. С., И.И., Р. Р., В. В., З. Д., М. С., Т.К. и Т. Х., както
и приложените по делото писмени доказателства.
Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Д П.
и Т. Х. – служители на МВР, които първи
са пристигнали на местопроизшествието, тъй като те са обективни,
последователни, логични и кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото. Тези свидетелски показания са дадени от лица без
никакви отношения с подсъдимия, т.е. напълно безпристрастни.
Правилно първоинстанционният съд е подходил критично към показанията на
свидетеля А.К. и не ги е кредитирал, като е отчел, че те не съответстват на фактическата обстановка
установена с помощта на другите гласни доказателства и звучат житейски
нелогично.
Освен това този свидетел, като
близък на подсъдимия /двамата са от гр. Русе и се познават отдавна/ не се явява
обективен и незаинтересован свидетел по делото, а се стреми да му помогне да избегне
наказателната отговорност.
При обсъждане на обясненията на подсъдимия
законосъобразно първоинстанционният съд не ги е кредитирал относно това, че
подсъдимият К. не е управлявал автомобила, а това е било сторено от лице на име
Е., тъй като тази версия въззивния съд намери, че е абсурдна и изключително нелогична.
Това е така, понеже съставът на ВОС счита, че
обясненията на подсъдимия К. са израз не на доказателствено средство, а са
средство за защита, с което цели да избегне наказателната отговорност. Този
извод се гради и от това, че те са в пълно противоречие с показанията на
свидетелите – Д. П. и Т. Х. – служители на МВР, с
показанията на св. Р. Р., както и с писмените доказателства по делото и най –
вече Комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от
тези гласни доказателства- показанията на свидетелите Д. П., Т. Х., Р. Р. се установява,
че при пристигането им на мястото на инцидента са заварили автомобила на
подсъдимия затиснат от металното съоръжение –билборд. Таванът и вратите на
автомобила били затворени и смачкани. Първоначално свидетелите не успели да
отворят нито една врата на автомобила. С общи усилия по- късно успели да
изкъртят предна лява врата, но не могли да извадят подс. К. от автомобила.
Същият бил седнал на предна дясна седалка, като краката му били разположени
върху предна лява седалка. Това наложило специалистите от гражданска защита със
специални средства да отрежат задна лява врата и подс. К. бил изваден през нея.
Правилно първостепенният съд е прел, че в същата
насока са, писмените доказателства по делото - оглед на местопроизшествието
/с приложения фотоалбум/, видно от който
предната част на автомобила е била затисната от металното съоръжение, както и
от заключението на приетата и кредитирана от съда комплексна съдебно-медицинската
и автотехническа експертиза.
От заключението на последната се установява, че
травматичните увреждания са били реализирани в областта на главата и корема и могат да бъдат получени при
процесното ПТП, както и ако К. е бил водач, така и ако той е бил пътник в лекия
автомобил.
След това експерта уточнява, че след като е
съобразил свидетелските показания, касаещи положението на подсъдимия, в което е
бил намерен, както и невъзможността вратите на лекия автомобил да бъдат
отворени е приел, че подс. К. е бил
водач на лекия автомобил при получаване на уврежданията.
Предвид гореизложеното съдът не кредитира
обясненията на подс. К., че автомобилът бил управляван от лице на име Е., която
веднага след като катастрофирала, отворила предна лява врата, излязла от
автомобила и избягала от местопроизшествието, като причината за това била, че е
омъжена и се опасявала съпругът и да не разбере за случилото се. Видно от
събраните гласни и писмени доказателства не е имало каквато и да било възможност
лице намиращо се в катастрофиралия автомобил да излезе от него само, без да
използва чужда помощ.
Всички тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата
обстановка и сочат, че има извършени престъпления и техен автор е именно
подсъдимият В.Д.К..
Поради тези съображения съставът на въззивния съд намери, че правните
изводи, които е извел първостепенният съд при така установените факти, че
подсъдимият е осъществил с действията си от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б“а“ от НК и по чл. 343, ал.1 от НК, са
правилни и законосъобразни.
Правилно ВРС е приел, че от обективна страна подсъдимият е предприел действия по управлението на МПС, с които е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди, а така също е
предприел управлението на МПС след употреба на алкохол.
Обосновано е прието от съда, че от субективна страна престъплението по
чл.343, ал.1, б. „б“ е извършено по непредпазливост, под формата на самонадеяност,
а това по чл.343б, ал.1 от НК при формата на вина пряк умисъл с целени и
настъпили общественополезни последици.
Вината на подсъдимия се доказва по несъмнен начин както беше посочено
малко по- горе от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
от писмените доказателства по делото.
Основателно е възражението на защитата, че в мотивите си
първоинстанционният съд е посочил, че прочел показанията на св. Т.Х. на
основание чл.281 от НПК със съгласието на страните по делото. Действително
защитата не е дала съгласието си за прочитането на показанията дадени от този
свидетел на досъдебното производство, но същите са били прочетени и приобщени
към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК,
при която не се изисква съгласието на страните. Така, че в случая не е
допуснато някакво съществено процесуално нарушение от страна на решаващия съд
като е включил в съвкупността от доказателства и тези прочетени свидетелски
показания, които са били кредитирани при постановяване на съдебният акт.
При така установената фактическа обстановка, доводите на защитата, че
обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин се явява
неоснователно, а материалният закон е приложен правилно.
При така посочената
правна квалификация и след като съобрази изискванията на специалната и
генералната превенция РС правилно е приел, че за престъплението по чл.343,
ал.1, б.“а“ от НК на подсъдимият следва да се наложи наказание индивидуализирано
при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, което на основание чл.66 т НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. Правилно съдът е наложил същото наказание и за извършеното престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК, а на основание чл.23 от НК е наложил на подсъдимия К.
да изтърпи най – тежкото от така определените му наказания, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 от НК отложил с
изпитателен срок то три години.
Така наложеното наказание
лишаване от свобода е справедливо. С него се постигат целите на генералната и
специалната превенция.
Законосъобразно и
обосновано съдът на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЛИШИЛ
подсъдимия В.Д.К. от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в сила, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК, се зачел
времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред.
Първоинстанционният съд е
взел отношение съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК относно направените по
делото разноски. Законосъобразно подс. е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 441,15 (четиристотин четиридесет и един лев и 15
ст.) лева в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна и 80.00 (осемдесет) лева в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – гр.Варна.
С оглед изложеното ВОС
намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото
доказателства.
Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу
нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция
разноски не са претендирани, поради което не се дължат.
С оглед изложеното и на
основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда
№ 282, постановена на 05.10.2017 год. по НОХД № 2085/2016 год. по описа на РС –
гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./