Решение по дело №201/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 173
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20231630200201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Монтана, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К. СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. М.А
като разгледа докладваното от К. СЕМОВ Административно наказателно
дело № 20231630200201 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 20-0996-002408/22.07.2020г. на
Началник РУ - Монтана към ОД МВР - Монтана са наложени на Д. Р. Г., с
посочен адрес в гр.Враца административни наказания - глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 (шест)
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Спрямо водача Г. са отнети 10 (десет)
контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР (в
редакция преди изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление Г. лично и чрез адв.К. К. от
АК - Враца, моли да бъде отменено. Излагат се доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правни
разпоредби. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна РУ – Монтана към ОД МВР – Монтана (Началник)
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
1
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изисканите от съда данни приложени на л.20 – л.21 от
делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 14.05.2020г. в 08:40 ч. в с.П.л., община Бойчиновци, област Монтана
заради извършен палеж, който налагал повторен оглед, били на мястото и
св.С. Л. М. – пи към РУ – Монтана и св.И. П. И. – мл. пи към РУ – Монтана.
След приключване на огледа, двамата свидетели посредством полицейски
патрулен автомобил се движили по път ІІІ – 101 в посока гр.Бойчиновци,
когато пред тях излязъл водач на АТВ в посока - с.П.л. по ул.Втора и с посока
на движение към ул.Трета към път ІІІ – 101. Водачът на АТВ – то бил спрян
за полицейска проверка, в хода на която било установено, че водач е
жалбоподателя Д. Р. Г. и че АТВ-то е черно на цвят, без регистрационен
номер поставен на съответното за целта място, без регистрационен номер на
двигател и рама, единствено със залепен стикер върху двигателя с №
Р52FMI48GP0138-125 см.
За установено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на
водача на АТВ-то – жалбоподателя Д. Р. Г. бил съставен АУАН Серия АА №
2408/ бл. № 817156/14.05.2020г. от св.С. Л. М. – полицейски инспектор към
РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана в присъствието на св.И. П. И., негов
колега. При съставяне на АУАН, видно от същия, водача Г. не отразил
писмени възражения.
По случая била заведена преписка № 977/2020г. по описа на РП –
Монтана, респ. ДП № 530/20г. по описа на РУ - Монтана.
С постановление от 09.07.2020г. РП – Монтана прекратила наказателно
производство по ДП № 530/2020г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка
№ 977/2020г. по описа на РП – Монтана за деяние по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от
НК, и изпратила препис от постановлението на Началник Сектор ПП (така е
посочено в постановлението на РП – Монтана) към ОД МВР – Монтана за
реализиране на административно-наказателна отговорност по повод на
съставения АУАН.
Началник РУ – Монтана към ОДМВР - Монтана като административно
2
наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР издал
обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие св.С. Л. М. потвърждава изложеното в
АУАН. Свидетелят по АУАН – И. П. И. не си спомня случая поради това, че е
станал м.05.2020г.
Жалбоподателят Д. Р. Г. дава обяснения, посочвайки, че въпросното АТВ
го бил купил 4 – 5 години преди датата 14.05.2020г. от Илиянци, като
продавача му бил казал, че въпросното АТВ не подлежи на регистрация. Г.
твърди, че на 14.05.2020г. не е ползвал АТВ-то по пътища отворени за
обществено ползване, тръгнал да купи мляко, управлявайки го по „нещо“
обрасло, на което живеят четирима човека, но не и на улица. Г. твърди, че
АТВ което е управлявал е 50 куб. см, за което е питал в КАТ дали подлежи на
регистрация, където му били казали, че заради малката мощност, не подлежи
на регистрация. Г. твърди, че 5 – 6 дни след 14.05.2020г. продал процесното
АТВ.
Жалбоподателят Г. чрез адв.К. К. от АК - Враца пледира за отмяна на
НП, по следните съображения:
На първо място АУАН е съставен от разпитания днес полицейски
инспектор при РУ - Монтана. Заповедта приложена по делото от 14.05.2018г.
на МВР в т.1 определя длъжностите и степените които могат да съставят акта.
Т.1 препраща към т.1.3 от същата заповед, която определя, че може да бъде
съставен АУАН от полицейски инспектор от 4 до 3 степен с функции
за длъжността по контрол на пътното движение. Видно от акта и
разпита на актосъставителя разпитан днес има данни единствено той да
е полицейски инспектор. Няма данни за неговата степен и функциите, които
той изпълнява. Поради това считам, че е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, т.е. АУАН е съставен от лице, ако
не извън компетентността му, поне с неустановена компетентност, което
самостоятелно би следвало да ангажира отмяната на НП.
На следващо място в АУАН се твърди, че доверителят ми се е движел по
ул.Втора с посока на движение ул.Трета към път ІІІ-101, този запис е
възпроизведен и в НП, следователно изнесените данни от днес
разпитания актосъставител не отговарят на това, което самият той е записал в
акта. От тук преценете Вие доколко следва да кредитирате неговите
3
показания.
На следващо място в постановлението за прекратяване на ДП е
посочено, че управлява по ул.Трета доверителят ми въпросното не знам как
да го нарека, АТВ не е със сигурност, доколкото в постановлението за
прекратяване на ДП и в АУАН се твърдят различни обстоятелства за
това къде е осъществено нарушението, то в случая не е изяснено, което
е нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, каквото е задължителното изискване
да има данни за мястото на извършване на нарушението.
Възпроизведено е в АУАН и НП, че доверителят ми управлява без рег.№
поставен на съответното място, което било нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, който казва, че МПС, които са регистрирани и с табели с рег.№,
следователно, доколкото се твърди, че АТВ не е регистрирано, то съответно
не е и налице тази хипотеза и не е установен фактическия и състав, за да бъде
административно наказан доверителят ми.
В НП не е възпроизведено постановлението за прекратяване на ДП, а е
възпроизведено данни от акт, но се твърди, че НП е съставено въз основа на
това постановление, което считам за поредното процесуално нарушение.
Нарушен е чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН – наказателното постановление не
съдържа датата на акта, въз основа на който е издадено НП, името
длъжността на актосъставителя и местослуженето му.
След това чл.36, ал.2 от ЗАНН казва – може да се образува
административна преписка без АУАН, когато прокурорът е отказал
образуване на наказателно производство, но това не изключва приложението
на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, още повече че акт е съставен и следователно АНО
не е имал основание да се позове на постановлението, а е следвало да
се позове на акта.
В НП се твърди, че доверителят ми е управлявал МПС, което не е
нерегистрирано по надлежен ред, което е нарушение на чл.140, ал.1.
Това противоречи както на акта, така и на НП, където са установени
следните обстоятелства – управлява без рег. № и съответно не може тази
хипотеза да послужи за основание доверителят ми да бъде
административно наказан. Спорен е въпросът тази улица Трета дали е в
регулация или извън. Какво считат доверителят ми и актосъставителят не е
4
от значение, а това е важно това да бъде установено по надлежния ред.
В акта и НП се твърди, че той управлява АТВ, какво е АТВ е
определено в Регламент 168 от 2013г. чл.4, т.2 и т.н., обаче управляваното от
него МПС по никакъв начин не отговаря да е АТВ. Може би отговаря
на някакво друго МПС, но това не е задължение на моя доверител той
да установява факти и обстоятелства във връзка с административното му
наказание.
На последно място в представеното писмо от Началник сектор
Пътна полиция главен инспектор И., по Ваш почин, изрично се сочи, че АТВ
не е ясно на какъв ред подлежи на регистрация, поради това считам, че без
това да е еднозначно установено няма как да бъде ангажирана
отговорността на доверителя ми въз основа на представените от
актосъставителя и АНО факти и обстоятелства по делото. Може и да е
извършено някакво административно нарушение, не твърдим, че не е
така, но няма данни и трябва да е ясна фактическата обстановка, въз
основа на която да бъде издаден и АУАН и НП. Нормативната уредба във
връзка с тези АТВ е доста тежка. Аз лично не можах да се ориентирам и
да кажа това нещо какъв вид превозно средство е, със сигурност не е
тежко, тъй като то е около 100 кг. и не отговаря, със сигурност не е
125 кубика, със сигурност е отказана регистрация и поради всички тези
обстоятелства моля да отмените обжалваното НП.
Въз основа на изискана от съда справка, с писмо № 996000-
446/28.02.2023г. Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана е посочил, че
след извършена проверка в масивите на сектор ПП при ОДМВР - Монтана се
установило, че т. нар. „АТВ“ с рама № Р52FMI148GP0138-125 куб. см. не е
регистрирано. Съгласно Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства от категория L7е-В1 с мощност на
двигателя до 10 КW (киловата) се регистрират в пътна полиция, а с мощност
на двигателя над 10 КW (киловата) се регистрират в Министерство на
земеделието (КТИ). В посочените от Вас, данни липсва мощност на двигателя
и не може да се конкретизира дали да е трябвало да бъде регистрирано в
5
пътна полиция или в Министерство на земеделието (КТИ).
Според настоящия съд е установено, че на 14.05.2020г. Д. Р. Г. е
управлявал АТВ, което е МПС категория L7е-В1 и като такова подлежи на
регистрация имайки предвид посочената информация в горе цитираното
писмо и разпоредбите на чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.4 от Регламент (ЕС) №
168/2013.
Като се има предвид редакцията на чл.140, ал.1 от ЗДвП настоящия съд
приема, че макар и улицата по която първоначално е управлявал
жалбоподателя АТВ-то, впоследствие видно от показанията на св.М., същият
е продължил движението си по път ІІІ – 101 в с.П.л., посока гр.Бойчиновци.
Първоинстанционният съд кредитира показанията на св.М., които са
обективни и компетентни, а обясненията на Г. са житейски обясними, но
нямащи за последица недоказаност на извършеното административно
нарушение. Липсата на данни за конкретната мощност на двигателя на
процесното АТВ, по разбиране на настоящия съд няма за последица
недоказаност на извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като
ирелевантен е реда по който е следвало да се регистрира процесното АТВ,
което не се оспорва, че е МПС, и като такова подлежи на регистрация, а
управляването му по път отворен за обществено ползване, има за последица
осъществяване на състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Твърдението на жалбоподателя, че не бил извършил нарушението в т.ч.
от субективна страна, се опровергава от писмените и гласни доказателства по
делото. Безспорно е установено, че на 14.05.2020г. жалбоподателя Г. е
управлявал МПС – АТВ, което не е било регистрирано по надлежния ред.
Незнанието на това обстоятелство, не изключва административно-
наказателната отговорност (АНО) на жалбоподателя. Г. е управлявал
процесното МПС - АТВ 4 – 5 години преди 14.05.2020г., и е бил длъжен да се
информира за статута на МПС и да го регистрира по надлежен ред.
Незнанието на закона не може да бъде основание за отпадане на
административно-наказателната отговорност, съответно за извеждане на
извод, че нарушението не е било извършено от субективна страна. При
излагане на тези доводи съдът съобразява съдебната практика на касационна
инстанция – АС – Монтана, възприета по подобен тип дела.
6
Първоинстанционният съд не споделя доводите на адв.К. за отмяна на
НП, поради това, че счита, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на Г., който видно от
данните по делото в пълнота е реализирал правата си. Според настоящия съд
не е допуснато нарушение по чл.36, ал.2, чл.37 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП
са съставени съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от надлежно оправомощен полицейски служител имайки предвид
приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд
намира, че формално жалбоподателя Д. Р. Г. е извършил нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, но обстоятелствата на нарушението са давали основание
на административно-наказващия орган да обсъди дали не следва да бъде
приложен чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) от
ЗДвП – „за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания”, но имайки предвид датата на
извършване на нарушението – 14.05.2020г., чл.3, ал.2 от ЗАНН е приложим,
затова според настоящия съд не е имало и няма законна пречка да се извърши
преценка дали процесното административно нарушение не съставлява
маловажен случай.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в чл.28 от ЗАНН правна възможност, даваща право за преценка
на наказващия орган. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят Г. вече не е собственик на процесното АТВ, че го е ползвал
инцидентно само в с.П.л.. Тези обстоятелства, както и фактът, че
нарушението от съответния вид е извършено за първи път, дават основание
същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения по ЗДвП, респ. да се изведе
правния извод, че извършеното на 14.05.2020г. от Г. , макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП, неговата обществена опасност е явно незначителна
имайки предвид посочените по – горе обстоятелства. По делото е приета
справка/картон на водача Г., от която е видно, че същият е водач от 1976г. и
процесното му нарушение е първо по ред от вида на процесното, за което е
7
съставен АУАН. Освен процесното НП, спрямо Г. има издадени и други НП-
я – 5 бр. влезли в сила и 10 бр. фишове, които са заплатени от Г.. Макар и
налични други нарушения, същите не се отличават с особена тежест, видно от
справката за нарушител, като процесното е първо по ред от вида и е най–
тежкото по вид. Поради изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН. Предвид
установените факти, се извежда извода, че наложените административни
наказания очевидно са силно завишени, както и че не съответстват на
тежестта на нарушението.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК
на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“
на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да
отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона.
На основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) следва да се предупреди нарушителя Г., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С обжалваното НП са били отнети 10 (десет) контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР (в
редакция преди изм., бр.27 от 24.03.2023г.) и чл.175, ал.3 от ЗДвП, но поради
отмяна на НП, отпада и правното основание за отнемане на така посочените
контролни точки.
Адв.К. К. от АК - Враца, в качеството на пълномощник жалбоподателя
Г., изрично заявява, че не прави искане за присъждане на разноски, поради и
което съдът не се произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.2 вр. с ал.4 от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-002408/22.07.2020г. на
Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана, с което на Д. Р. Г., с посочен
адрес в гр.Враца, са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер
на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 (шест)
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.101 от 2016г., в
сила от 21.01.2017г.) и са отнети 10 (десет) контролни точки на основание
Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР ( в редакция преди изм., бр.27 от
24.03.2023г.) .
Предупреждава нарушителя Д. Р. Г., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9