Р
Е Ш Е
Н И Е № 72
гр.Габрово, 13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : И.Димова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова , като
разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.гр.д. №18 по описа за 2020г. ,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Х.Х.,подадена чрез
адв.В.П. срещу постановеното решение по гр.д.№858/2019г.
на Габровски районен съд.
В жалбата са наведени твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Излагат се доводи,че неправилно съдът е приел,че искът
е такъв за получаване на дял от личното имущество на бившия съпруг,като изводът би следвало да
бъде ,че искът е недопустим,а съдът го е разгледал и отхвърлил като
неоснователен.В противоречие с материяния закон съдът приел,че средствата,с
които е заплатена цената на
апартамента,придобит след развода ,били лична собственост на ответника,извън
СИО,защото макар и придобити по време на
брака ишцата не доказала общата
собственост на сумата в противоречие на презумпцията по чл.22 СК; средствата
били от влог и по него били лични
.Съгласно практиката на ВКС не може да се презюмира сключване на договор за
заем.Безкритично съдът приел,че бащата на ответника му предоставил заем от
9500лв.Не е установено двамата да са
договаряли срок за връщане на парите,
нито че ответникът ги е върнал.При ценене на тези доказателства следва
да се има предвид чл.172 ГПК.Не се касае за имущество ,придобито от единия
съпруг по време на брака,а за такова придобито след брака в резултат на
използвани общи финансови средства на двамата съпрузи ,придобити в режим на
СИО,което имущество след това е било продадено.Ищцата има право да претендира
стойността на обедняването,котео е ½ от изхарчените средства СИО по
време на брака.Оспорва се и неуважаването на възражението на ищцата за
прекомерност на разноските и присъждането им в размер надвишаващ нормалния за
сложността на делото и размера на иска.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново по същество на спора ,с което искът бъде уважен, ведно
със законните последици.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил
въззивната жалба като неоснователна.
Въззивният съд,като взе предвид изложените от
страните доводи и доказателствата по делото, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на коеото е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски
районен съд решение по гр.д.№858/2019г.,с което е отхвърлен предявения от И.Х.Х. против И.В.К. иск по чл.
59 от ЗЗД, за заплащане на сумата
3000 лева, представляваща част от сумата в размер на 15000 лв., с която
ответникът се е обогатил неоснователно, а ищцата – обедняла, вследствие
извършената на 05.01.2016 г. от И.В.К. покупка на апартамент с ид.
14218.509.286.4.9 по КК и КР на гр. Г., находящ се на ул. „Л. К.“ № ***, чиято
цена е заплатена от него на продавача на 02.10.2015 г., като неоснователен и
недоказан.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба,че неправилно съдът е
приел,че искът е такъв за получаване на дял от личното имущество на бившия съпруг,като изводът би следвало да
бъде ,че искът е недопустим,а съдът го е разгледал и отхвърлил като
неоснователен .
Пръвоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на иска по
чл.59 ЗЗД,която съответства на очертания предмет на спора с оглед твърденията изолжени в обстоятелствената част на исковата
молба,заявения петитум и противопоставените от ответника възражения.Както в
обявения за окончателен доклад по делото,така и в мотивите на обжалваното
решение , съдът не е приемал,че предмет на спора е иск за получаване на дял от
личното имущество на бившия съпруг и не се е произнасял по такъв иск. Изрично
съдът е приел,че исковата претенция е за неоснователно обогатяване и се е произнесъл по така предявения частичен иск по чл.59 ЗЗД за сума от 3000лв.
Предявеният иск се
основава на твърденя,че страните са бивши съпрузи,сключили брак на 27.11.1999г.,прекратен
с развод на 05.01.2016г. с влязло в сила
решение по гр.д. № 1561/2015 г. на РС Габрово. По време на брака, ползвайки
имущество съпружеска имуществена общност - сумата в размер на 30 000 лв.,
ответникът заплатил цената на недвижим имот – апартамент с ид.
14218.509.286.4.9 по КК и КР на гр. Габрово, представляващ жилище на ул. „Л. К.“
№ ***, въз основа на предварителен договор, сключен между него и продавача.
Пълната продажна цена е платена на 02.10.2015 г. По това време страните са били
съпрузи и са живеели заедно. На 05.01.2016 г., веднага след влизане в сила на
решението за развод, ответникът сключил окончателния договор за прехвърляне на
собствеността на недвижимия имот във формата на нотариален акт 1 т. I, дело 3 на СВ – Габрово,в който е отбелязано, че
сумата е платена на 02.10.2015 г., при подписване на предварителния договор. На
25.03.2016 г. за същата цена ответникът е продал имота – с нот. акт №1, т. III,
дело 416 на СВ – Габрово.Собственик на
недвижимия имот ,придобит с нотариален акт на 05.01.2016 г. , заплатен
по-рано, е станал единствено ответникът . За покупката му обаче са използвани
средства – СИО. Със сумата в размер на 15 000 лв. ответникът неоснователно
се е обогатил, а ищцата е обеднила. Исковата претенция е за заплащане от
ответника на сумата от 3000лв., представляваща част от сумата в размер на 15000
лв., с която се е обогатил неоснователно, а ищцата – обедняла.
По делото не се спори,а това се
установява и от писмените доказателства,че процесният недвижим имот ,закупен от
ответника с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том I, рег. № 25, д. № 1 от
05.01.2016 г., е придобит в деня на влизане в сила на решението за развод, постановено
по гр.д.№1561/2015г. на Габровски районен съд и е собственост на ответника.За
придобиването му на 02.10.2015г. е заплатена от
купувача по
банков път сумата от 30 000лв.,
съгласно удосотверено в нотариалния акт,с който е сключeн договора.
Твърдението на ищцата,че
покупката е извършена със средства СИО е оспорено от ответника.Същият е
противопоставил възражения,че към 02.10.2015г.
страните са били във фактическа раздяла ,при съществуващ формално
брак,при който всеки от съпрузите живее свой собствен живот ,липса на общ
бюджет и почти приключило дело за развод и ищцата няма правно основание да
претендира половината от заплатената сума от 30 0000лв.Парите, с които е заплатен
процесният недвижим имот не представляват брачни средства. За да
заплати продажната цена на апартамента , ответникът е имал 9500 лева, дадени от
баща му В. К. и затова се наложило в един и същи ден - 15.09.2015 г. да вземе
9500 лева от Т. Н. П. и 5000 евро от М. П. Б.. Така събрал сумата от 29000 лева,
като още 1000 лева добавила майка му, от получена рента от отдадени под аренда
нейни земи. На Т. и М. ответникът подписал запис на заповед и върнал парите
след продажбата на апартамента.
Ответникът е представи 2 броя записи на заповед от 15.09.2015
г., издадени от него за сумата 9500 лева
– в полза на лицето Т. Н. П. и за сумата 5000 евро – в полза на лицето М. П. Б..
От показанията на св.В. К. се
установява,че към края на 2015 г. е дал 9500 лева в брой на сина си за
закупуване на жилище. Майка му също му дала някаква сума, като споделила на
свидетеля, че възнамерява да му даде 1000 лв. През 2015 г. синът му не живеел заедно със съпругата си, приблизително
половин година. Излязъл на квартира по едно време, към края на 2015 г. излязъл
на квартира, а към лятото на 2015 г. ходил да
работи в Германия.
Показанята на св.К. не са
опровергани от останалите доказателства по делото, като заявеното от него какви
са били отношенията между страните през 2015г. и че е имало период,през който
ответникът е рабитл в Германия,се потвърждава от писмените доказателства – постановеното
решение по гр.д.№1561/2015г. на ГРС,с което бракът между страните е прекратен
по вина на мъжа и отразеното в решение на ГРС по гр.д.№2935/2015г., че
производството по дело е образувано по молба на И.Х. К.,в която е
твърдяла,че до 22.12.2015г. ответникът е бил извън странта. Предвид на това и
ценени съгласно чл.172 ГПК,няма основание показанията на св.К. да не бъдат
кредитирани.
Висящото производство по
бракоразводното дело към 02.10.2015г., посочените от страната,иницирала
производството причини за разстройството на брачната връзка, показанията на св.К.,че
през 2015г. синът му не е живял със
съпругата си почти половин година и към лятото на 2015г. е ходил да работи в
Германия,сочат на прекъснати
духовни и икономически отношения между
съпрузите, свързани с полагането на общи усилия за задоволяване нуждите на
семейството с
осигуряване на средства и липсата на съвместен принос
в придобиване на средствата,с които е заплатена от ответника цената по договора от
30 000лв. ,и опровергават твърдяното от ищцата,че за заплащане на цената
по сделката на 02.10.2015г. са използвани общи финансови средства на двамата
съпрузи, придобити в режим на СИО.
Не е доказано настъпило
обедняване за ищцата с исковата сума,което обосновава и неоснователността на
предявения като частичен иск по чл.59 ЗЗД.Като е отхвърлил същия ,първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.
По отношение наведените в
жалбата твърдения за прекомерност на присъдените в първоинстанционното
производство разноски на ответника.Съдът е приел за неоснователно възражението
на ищцата по чл.78,ал.5 ГПК ,тъй като не е превишен трикратния размер на
минимално предвиденото адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. Въззивният
съд намира,че с оглед обема на осъщественото процесуално представителство в
първоинстанционнот производство от пъломощника на ответника-депозирането на
писмен отговор,представянето на писмени и гласни доказателства, участието в две
съдебни заседания,в които са правени
доказателствени искания и оспорвания,представена писмена защита ,както и съотнесено и към възнаграждението на процесуалния
представител на ищцата от 750лв., присъдените от първоинстанционния съд
разноски на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение не се явяват
прекомерни.
С оглед изхода на спора във
въззивното производство,на ответника следва да се присъдят разноски
.Претендираните са в размер на 980лв.,заплатено адвокатско
възнаграждение.Жалбоподателката е направила възражение за прекмерност,което
съдът намира за основателно.Извършените процесуални действия във въззивното
производство за процесуална защита на
ответника са значително в по-малък обем от тези в първоинстанционното
производство – депозиран писмен отговор на въззивната жалба и провеждането на
едно съдебно заседание с участието на пълномощника на страната ,в което не са
събирани нови доказателства,предвид на което за въззивното производство на
ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер,предвиден в Наредба 1/2004г. – 440лв.
На основание
изложеното,въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №421 от
30.10.2019г. по гр.д.№858/2019г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА И.Х.Х., ЕГН**********,***, да заплати
на И.В.К., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 440лв. –разноски по делото за
въззивното производство .
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :