РЕШЕНИЕ
№ …………………/10.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 19865 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ангел
Стойчев и адв. Николай Вълчев, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу „А.Г.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от * – управител, за
заплащане на сумата от 150000лв. (съобразно
направеното изменение на иска чрез неговото увеличаване в о.с.з. от 15.05.2020
г. на основание чл. 214 от ГПК),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради
смъртта на нейния син *, ЕГН **********, настъпила на 21.11.2018 г.
в резултат от трудова злополука.
Твърди се от ищеца в
исковата му молба, че на
21.11.2018 г. при изпълнение на служебните си задължения като работник при
ответника синът на ищцата * *, при управление на
л.а. „*,
е претърпял трудова злополука, при която е настъпила смъртта му. Сочи се, че
към датата на инцидента * е имал сключен с работодателя „А.Г.Б.“ ООД бесрочен трудов договор, поради което е налице основание за
анагажиране на отговрността
му. За настъпилото събитие били уведомени органите на НОИ, които са издали разпореждане №* г., с което на
основание чл.л 55, ал. 1 от КСО е прието настъпилото събитие за трудова
злополука. Излага се, че като наследник на починалия работник ищцата претърпяла неимуществени вреди от загубата на
детето си. Уточнява, че има и друг син. Навежда, че връзката между нея и
починалия ѝ син била изключително силна, като преди смъртта си Богомил
ѝ помагал и се е грижил за нея. По тези съображения претендира осъждане
на ответника да заплати сторените неимуществени вреди в предявения размер.
В съдебно заседание
ищцата не се явява. Чрез процесуални представители, искът се поддържа в
увеличения размер и моли за постановяване на решение в положителен смисъл
относно целия заявен размер. Настоява, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установяват предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника „А.Г.Б.“
ООД, ЕИК *, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на трудовоправна връзка между ответника и починалия Стоянов,
факта на настъпилото ПТП и че с разпореждане на ТП на НОИ злополуката е приета
за трудова. Навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от работника на основание чл.201, ал.2 КТ. По тези
съображения моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание
представител на ответника не се явява. Депозирана е писмена молба, с която
изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето
му. Представя списък по чл. 80 от ГПК и релевира
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между
страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че * е
полагал труд при ответника „А.Г.Б.“ ООД по безсрочен трудов договор №* от
23.01.2018 г. на длъжност „продавач, разносна търговия, шофьор“.
Липсва спор между
страните, а и видно от констативен протокол с пострадали лица №* от
21.11.2018 г. на същата дата е настъпило ПТП, между л.а. „*“,
модел *,
управляван от водача *, л.а. „*,
управляван от водача * и л.а. „*,
управляван от водача *.
Съгласно цитирания
протокол и от препис-извлечение от акт за смърт, издадено от община *
установява, че в резултат на произшествието водачът на л.а. „* е починал.
Видно от разпореждане №* г. на ТП на НОИ на
основание чл.55, ал. 1 от КСО настъпилото събитие е прието за трудова
злополука.
Не
е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за наследници №*/05.06.2019 г. се
установява, че ищцата Б.Л. е майка на починалия работник *.
От анагажираните по делото гласни доказателства посредством
разпита на свидетеля *, се установява, че след инцидента Б. била
много разстроена от внезапната смърт на сина ѝ. Споделя, че *
бил подкрепа и опора в живота на ищцата след откриване на заболяването ѝ
и раздяла с мъжа ѝ. Помагал на майка си за полагането на грижи за нейните
родители. Бащата на синовете починал, когато *
бил на две години и поради това той помагал на майка си за отглеждането на
по-малкия си брат. Изпаднала в депресия след смъртта на сина си и месеци наред
преживявала загубата му.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на
работодателя по своята правна същност е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука. Трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
На основание чл. 146
т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства: че * е полагал труд при
ответника „А.Г.Б.“
ООД по безсрочен трудов
договор № *
от 23.01.2018 г. на длъжност „продавач, разносна търговия, шофьор“; фактът на
настъпилото на 21.11.2018 г. ПТП, при което е настъпила смъртта на работника * че
с разпореждане №*/27.02.2019 г. на ТП
на НОИ на основание чл.55, ал. 1 от КСО настъпилото събитие е прието за трудова
злополука; че ищцата Б.Л. е майка на починалия работник *.
В случая липсва спор, че злополуката, станала на
21.11.2018 г., при която е настъпила смъртта на работника, син на ищцата, е трудова
по смисъла на чл. 55 от КСО, тъй като е станала през работно време и при
изпълняване на задълженията му като работник на заеманата от него длъжност в ответното дружество.
Следователно налице е основание да бъде
ангажирана отговорността на работодателя по реда на чл. чл. 200,
ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на приложимата
норма – настъпила смърт на работника на 21.11.2018 г., което е внезапно по своя
характер събитие; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника Стоянов
работа по трудово правоотношение с работодателя „А.Г.Б.“ ООД, както и причинна
връзка между увреждането и неблагоприятния резултат – смъртта на работника.
Основните спорни въпроси пред настоящата
инстанция се свеждат до справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищцата
за претърпените болки и страдания от настъпилата трудова злополука – смъртта на
работника, неин син, както и приложението на чл. 201 от КТ с оглед твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, поради проявена от
работника груба небрежност.
Размерът на
обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено
от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС №
4/1968 год. определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, морални страдания,
осакатявания и др. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
За обосноваване
размера на претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани гласни
доказателства. Установява се от показанията на свидетелката
Янкова, които съдът кредитира като вътрешнологични и
непротиворечащи на събраните по делото доказателства, че инцидентът сериозно е
засегнал емоционалното състояние на ищцата. След смъртта на сина ѝ,
последната изпаднала в продължително депресивно състояние. Ищцата е загубила
помощта и емоционалната подкрепа, на която разчитала до смъртта на по-големия
си син. Пострадалият работник * е бил в активна трудоспособна
възраст (27 години) и помагал на ищцата за отглеждането на по-малкия ѝ
син и нейните родители. До настоящият момент ищцата преживява загубата на
големия си син и се опитва да я преодолее. Несъмнено внезапната загуба на дете
е най-тежката загуба за един родител и се е отразила негативно на психическото
и емоционално състояние на ищцата. Отношенията между син и майка са били
основани на обич, уважение, разбиране и взаимност. Установява се, че ищцата
страда от безвъзвратната загуба на своя син. Още повече, като се вземе
предвид и установената от показанията на свидетелката * духовна близост между нея и
първородния ѝ син, на чиято подкрепа е разчитала, съдът намира, че
злополуката е причинила тежки последици в емоционален план, които трудно могат
да бъдат преодолени.
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното ниво на
икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на
настъпване на увреждането налага извода, че справедливият размер на паричното
обезщетение за установените неимуществени вреди от трудовата злополука е 70000 лева.
Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищцата негативни емоции
и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. За причинени вреди
в по-голям размер извън установените в хода на настоящото производство и
обичайните такива не са ангажирани доказателства.
Във връзка с релевираното възражение за съпричиняване от страна на работника, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, работодателят следва да докаже,
че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата - не само, че работникът е допуснал
нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Съобразно трайната съдебна практика, застъпена в решение №63/10.05.2017 г. по дело №3648/2016 на ВКС,
III г.о., решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г.
о.,
решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о. на ВКС и др.,
която настоящият съдебен състав изцяло споделя, степента
на съпричиняване се определя от обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука от работника с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента
на съпричиняване е конкретният принос на увредения.
В случая от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
работника, поради проявена от него груба небрежност по смисъла на чл. 201 от КТ.
С доклада по делото е разпределена доказателствената
тежест и е указано на ответника, че не сочи доказателства за твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат. Доказателства в тази
насока не са ангажирани, поради което не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на починалия работник за
допринасяне на настъпване на трудовата злополука.
За пълнота, следва да се разяснени доказателствената
стойност на разпореждане №*/27.02.2019 г. на ТП
на НОИ, издадено на основание чл.55, ал. 1 от КСО. Същото представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука
и e официален удостоверителен документ за установените в него факти.
Установеното в обсъжданото разпореждане относно факта на злополуката на 21.11.2018
г. и полученото увреждане обвързва съда и страните, като тази констатация има
отношение към материалната законосъобразност на разпореждането в качеството му
на индивидуален административен акт, и е можело да бъде опровергана в
производство по оспорване на разпореждането в качеството му на индивидуален
административен акт, като няма данни това да е сторено. В настоящото
производство материалната законосъобразност на влязлото в сила разпореждане, с
което станалата злополука с Богомил Стоянов е приета за трудова, не може да бъде
проверявана - че такава злополука е настъпила, участниците в нея и настъпилото
увреждане на здравето на работника. В частта, в която обаче са констатирани
обстоятелства относно механизма на настъпване на злополуката, както и правните
изводи на административния орган за нарушени правила за безопасност, не се
ползват с обвързваща доказателствена сила и подлежат на доказване от страната,
която твърди наличие на други обстоятелства, при които е настъпила злополуката
и от които извлича благоприятни последици. В случая ответникът твърди съпричиняване, което може да се доказва с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, независимо дали се води наказателен процес за
установяване съпричастността на пострадалия в инцидента. Доказателства в тази
насока в настоящото производство не са ангажирани. Поради това и при недоказан
конкретен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат така
определения справедлив размер не подлежи на редуциране на основание чл. 201 от КТ.
С оглед изложеното искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер на 70000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 150 000 лв. Следва да се уважи и искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума от датата на настъпилата злополука 21.11.2018 г. до
окончателното й изплащане.
На основание 78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. В случая са представени
доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ от адв. Николай
Вълчев. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на
предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда
наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. е. роднински или
друг вид близки отношения с приелия да я представлява адвокат или затруднено материално
положение. Преценката дали са налице условия за възникване на мандатното
правоотношение е изцяло на страните по него. Дължимите разноски, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, вр.
Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ
от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) възлизат на
сумата 4530лв. Така определеното възнаграждение не
е прекомерно с оглед цената на иска, поради което възражението за прекомерност
срещу адвокатското възнаграждение на ищеца, релевирано
от ответника е неоснователно. По тези съображения съобразно уважената част от
иска сумата, която следва да се присъди в полза на адвокат Вълчев е 2114 лева.
Ответната страна не е претендирала
разноски, поради което такива не ѝ се следват на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. Съгласно трайната съдебна
практика, в т.ч. задължителната такава на ВКС (т.11 от ТР № 6/6.11.13г. на ОСГТК на ВКС) е предвидено, че претенция за
разноски по чл.80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция – т.е. до приключване на това съдебно заседание. След
този момент не могат валидно да се правят искания за разноски. Във всички случаи страната следва да направи искане за
присъждане на разноски (в този смисъл определение №60 от 09.07.2009г. по
т.д.№735/2008г., І.т.о., определение №109 от 09.03.2009г. по ч. гр. д. №
123/2009 г., III г. о., ГК, и други). Представянето
на списък за разноските само по себе си не е искане за присъждането им на
страната, която ги е направила, защото разпоредбата на чл.80 ГПК тълкувана във
връзка с разпоредбите на чл.79 ал.3 и чл.81 от ГПК, означава, че страната
следва да направи изрично искане за присъждане на разноски, което да бъде
отразено по съответния ред. Обратното тълкуване на посочените разпоредби
би било в противоречие с буквата, принципите и смисъла на процесуалния закон досежно реда и начина на присъждане на направените в
производствата разноски.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.Г.Б.“ ООД, ЕИК
*,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * – управител, да заплати на Б.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 70000лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата, поради смъртта на нейния син *, ЕГН **********,
настъпила на 21.11.2018 г. в резултат от трудова злополука, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 70000лв.
до пълния му размер от 150000лева.
ОСЪЖДА „А.Г.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от * – управител, да заплати на адвокат *, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2114лв. (две хиляди сто и четиринадесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, на основание
чл. 38, ал.
1, т.2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищцата по следната,
посочена в исковата молба, банкова сметка ***: ***, Тексимбанк с титуляр адв. Ангел Стойчев.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :