Р Е Ш Е Н И Е

     гр. София, 18.08.2016 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публично заседание на  двадесет и първи октомври

две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 2763 по описа за 2014 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

          ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 АЛ.1 ПРЕДЛ.ПЪРВО ОТ ЗЗД  И ЧЛ.86, АЛ.1 ОТ ЗЗД.

          Ищецът „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. Х.Б.К., с искова молба от 30.04.2014 г., с молба-уточнение от 17.06.2014 г. и с допълнителна искова молба от 19.09.2014 г.  твърди, че в периода от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г. включително, „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД е платило на „П.и.б.” АД, по банков път, суми в общ размер на 5 523 403,00 евро, както следва: на 07.05.2009 г. – 93 617,00 евро; на 01.06.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.07.2009 г. – 93 617,00 евро; на 03.08.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.09.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.10.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.11.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.12.2009 г. – 93 617,00 евро; на 04.01.2010 г. – 93 617,00 евро; на 01.02.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.03.2010 г. – 93 617,00 евро; на 06.04.2010 г. – 93 617,00 евро; на 17.05.2010 г. – 93 617,00 евро; на 22.06.2010 г. – 93 617,00 евро; на 05.07.2010 г. – 93 617,00 евро; на 03.08.2010 г. – 93 617,00 евро; на 07.09.2010 г. – 93 617,00 евро; на 08.10.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.11.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.12.2010 г. – 93 617,00 евро; на 10.01.2011 г. – 93 617,00 евро; на 03.02.2011 г. – 93 617,00 евро; на 10.03.2011 г. – 93 617,00 евро; на 04.04.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.05.2011 г. – 93 617,00 евро; на 09.06.2011 г. – 93 617,00 евро; на 05.07.2011 г. – 93 617,00 евро; на 08.08.2011 г. – 93 617,00 евро; на 13.09.2011 г. – 93 617,00 евро; на 13.10.2011 г. – 93 617,00 евро; на 04.11.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.12.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.01.2012 г. – 93 617,00 евро; на 07.02.2012 г. – 93 617,00 евро; на 02.03.2012 г. – 93 617,00 евро; на 17.04.2012 г. – 93 617,00 евро; на 08.06.2012 г. – 93 617,00 евро; на 12.07.2012 г. – 50 000,00 евро; на 10.10.2012 г. – 93 617,00 евро; на 30.11.2012 г. – 93 617,00 евро; на 11.12.2012 г. – 93 617,00 евро; на 20.12.2012 г. – 43 617,00 евро; на 14.01.2013 г. – 140 425,50 евро; на 19.02.2013 г. – 140 425,50 евро; на 13.03.2013 г. – 140 425,50 евро; на 05.04.2013 г. – 140 425,50 евро; на 10.05.2013 г. – 140 425,50 евро; на 06.06.2013 г. – 140 425,50 евро; на 05.07.2013 г. – 93 617,00 евро; на 07.08.2013 г. – 93 617,00 евро; на 09.09.2013 г. – 93 617,00 евро; на 03.10.2013 г. – 93 617,00 евро; на 05.11.2013 г. – 93 617,00 евро; на 06.12.2013 г. – 93 617,00 евро; на 06.01.2014 г. – 93 617,00 евро; на 06.02.2014 г. – 93 617,00 евро; на 06.03.2014 г. – 93 617,00 евро.

Сумите са платени от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД и са получени от „П.и.б.” АД, без основание. С писмо, peг. № 09-00-70 от 26.03.2014 г., ищецът е поискал „П.и.б.” АД да му върне горепосочените суми в срок от 10 дни от неговото получаване. Писмото е получено от Б.та на 31.03.2014 г., като в дадения срок суми не са постъпили по посочената в него банкова сметка. ***, с писмо изх. № 07-5706 от 14.04.2014 г., „П.и.б.” АД прави възражения по писмото на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, позовавайки се на разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ, като кани последното „и за в бъдеще стриктно да изпълнява към Б.та, в качеството й на цесионер на вземанията срещу дружеството, произтичащи от Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г.”. Твърди, че възраженията на „П.и.Б.” АД са неоснователни, тъй като правилото на чл.293 ал.3 от ТЗ се прилага единствено, ако нищожността на сключената търговска сделка засяга неспазена писмена форма за действителност, но не и при нищожност поради нарушение на императивните разпоредби на закона. Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. е сключен между „Б.Д.Ж.” ЕАД („БДЖ” ЕАД), с настоящо наименование „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, и „А.” АД, на основание чл.16, ал.1 във връзка с чл.41 ал.1 от ЗОП и Решение № 38/30.05.2006 г. на „БДЖ” ЕАД за обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лизинг, Решение № 4/09.03.2007 г. за продължаване на процедурата и Решение № 12/28.03.2007 г. на изпълнителния директор на „БДЖ” ЕАД за избор на изпълнител. С писма peг. № 09-00-476/12.10.2007 г. и peг. № 37-00-586/01.11.2007 г., „А.” АД е уведомило „БДЖ” ЕАД, с настоящо наименование „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, че е продало на „П.и.б.” АД вземането си от „БДЖ” ЕАД, произтичащо от Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г., в размер на 8 036 000 евро, както и договорената лихва от 6,8%, като едновременно с това е джиросало на б.та 120 броя записи на заповед, издадени от „БДЖ” ЕАД съгласно същия договор. Ищецът твърди, че цесията между „А.” АД и „П.и.б.” АД няма действие по отношение на длъжника „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, тъй като цедираните вземания произтичат от договор за обществена поръчка, сключен на 02.06.2007 г. между „БДЖ” ЕАД и „А.” АД. В чл.43, ал.1 от ЗОП, обн. ДВ бр.28/06.04.2004 г., отменен с ДВ бр.13/16.02.2016 г.), е разписана забрана за изменение на договор за обществена поръчка, включително относно страните, която следва да се тълкува съгласно целите и принципите, установени в специалния закон. Тази установена в императивната правна норма създава забрана за прехвърляне на вземането, произтичащо от договор за обществена поръчка по реда на чл.99, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поради това,  цесията между „А.” АД и „П.и.б.” АД, с която се прехвърля вземането, възникнало по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/2007 г., сключен на 02.06.2007 г. между „А.” АД и „БДЖ” ЕАД, е нищожна като противоречаща на закона и не поражда действие по отношение на длъжника - „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД. В подкрепа на гореизложеното е Решение № 162 от 28.01.2013 г., постановено по т.д. № 453 по описа на 2012 г. на ВКС, ТК, I-во отд., с което е прието, че договорът за цесия по чл.99, ал.1 ЗЗД, с който се прехвърля вземане, възникнало по договор за обществена поръчка, е нищожен с оглед разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗОП, съгласно която страните по договор за обществена поръчка не могат да го изменят.

„П.и.б.” АД е получила сумите, описани по-горе, в общ размер на 5 523 403,00 евро, без основание, поради което дължи връщането им на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД. Тъй като до датата на исковата молба „П.и.б.” АД не е върнала на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД получените без основание суми в общ размер на 5 523 403,00 евро, платени от дружеството за периода от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г. включително, твърди, че Б.та дължи на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД мораторни лихви, както следва:

-За получените без основание суми от „П.и.б.” АД съгласно плащанията, извършени от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД в периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011 г. вкл., в общ размер на 2 246 808,00 евро (24 плащания х 93 617,00 евро = 2 246 808,00 евро), Б.та дължи на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от 30.04.2011 г. до датата на исковата молба, в общ размер на 743 515,93 евро. Сумата на главницата 2 246 808,00 евро е глобално определена с оглед началната дата на претендираната лихва - 30.04.2011 г., от която същата се дължи върху всяко едно получено от Б.та плащане в посочения по-горе период.

-За получените без основание суми от „П.и.б.” АД съгласно плащанията, извършени от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД в периода от 12.05.2011 г. до 06.03.2014 г. вкл., в общ размер на 3 276 595,00 евро, твърди, че Б.та дължи на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от датата на получаване на всяка една сума, до датата на исковата молба, в общ размер на 527 275,83 евро, като конкретните суми, налния и крайният размер, са изброени конкретно в исковата молба.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди „П.и.б.” АД с ЕИК ********* да върне на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, ЕИК ********, получената без основание сума в размер на 5 523 403 Евро, съставляваща сбора от всички получени без основание суми от Б.та, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания в периода от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г. включително, както следва: на 07.05.2009 г. – 93 617,00 евро; на 01.06.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.07.2009 г. – 93 617,00 евро; на 03.08.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.09.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.10.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.11.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.12.2009 г. – 93 617,00 евро; на 04.01.2010 г. – 93 617,00 евро; на 01.02.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.03.2010 г. – 93 617,00 евро; на 06.04.2010 г. – 93 617,00 евро; на 17.05.2010 г. – 93 617,00 евро; на 22.06.2010 г. – 93 617,00 евро; на 05.07.2010 г. – 93 617,00 евро; на 03.08.2010 г. – 93 617,00 евро; на 07.09.2010 г. – 93 617,00 евро; на 08.10.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.11.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.12.2010 г. – 93 617,00 евро; на 10.01.2011 г. – 93 617,00 евро; на 03.02.2011 г. – 93 617,00 евро; на 10.03.2011 г. – 93 617,00 евро; на 04.04.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.05.2011 г. – 93 617,00 евро; на 09.06.2011 г. – 93 617,00 евро; на 05.07.2011 г. – 93 617,00 евро; на 08.08.2011 г. – 93 617,00 евро; на 13.09.2011 г. – 93 617,00 евро; на 13.10.2011 г. – 93 617,00 евро; на 04.11.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.12.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.01.2012 г. – 93 617,00 евро; на 07.02.2012 г. – 93 617,00 евро; на 02.03.2012 г. – 93 617,00 евро; на 17.04.2012 г. – 93 617,00 евро; на 08.06.2012 г. – 93 617,00 евро; на 12.07.2012 г. – 50 000,00 евро; на 10.10.2012 г. – 93 617,00 евро; на 30.11.2012 г. – 93 617,00 евро; на 11.12.2012 г. – 93 617,00 евро; на 20.12.2012 г. – 43 617,00 евро; на 14.01.2013 г. – 140 425,50 евро; на 19.02.2013 г. – 140 425,50 евро; на 13.03.2013 г. – 140 425,50 евро; на 05.04.2013 г. – 140 425,50 евро; на 10.05.2013 г. – 140 425,50 евро; на 06.06.2013 г. – 140 425,50 евро; на 05.07.2013 г. – 93 617,00 евро; на 07.08.2013 г. – 93 617,00 евро; на 09.09.2013 г. – 93 617,00 евро; на 03.10.2013 г. – 93 617,00 евро; на 05.11.2013 г. – 93 617,00 евро; на 06.12.2013 г. – 93 617,00 евро; на 06.01.2014 г. – 93 617,00 евро; на 06.02.2014 г. – 93 617,00 евро; на 06.03.2014 г. – 93 617,00 евро, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане. Иска се постановяване и на решение, с което да бъде осъдена „П.и.б.” АД с ЕИК ********* да заплати на „Х.Б.Д.Ж." ЕАД мораторна лихва в размер на 1 270 791,76 евро, от която 743 515, 93 Евро, дължима за периода от 30.04.2011 г. до 30.04.2014 г. върху сумата 2 246 808 Евро, представляваща сбора от получените без основание суми от Б.та, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания в периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011 г., включително, както и мораторни лихви в размер на 527 275,83 Евро, дължими за периода от дата на получаване на съответната сума до датата на исковата молба, върху всяка една от получените без основание суми от Б.та за периода от 12.05.2011 г. до 06.03.2014 г. включително, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания в този период, подробно посочени в исковата молба.  

           

                Ответникът „П.И.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.К. – изпълнителен директор и И.Р.И. – пълномощник на изпълнителните директори В.Х. и М.О., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч., с отговор на искова молба от 15.07.2014 г. и с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 21.10.2014 г.  заявява, че счита така предявените искове за недопустими поради неплащане на дължимата се държавна такса. Ищецът „Х. БДЖ” ЕАД претендира с основния иск връщане на суми, които са неоснователно платени на Б.та, а с присъединени искове претендира обявяване от съда за нищожни на Договор за цесия от 10.07.2007г., със стойност на договора 8 036 000 евро и на Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. със стойност на договора 10 045 000 евро, но ищецът по делото не е заплатил дължимата се държавна такса по втория и третия иск, касаещи нищожност на договорите, която е в размер на 1 414 534,49 лева. На основание чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК размерът на цената на иска за унищожаване на договор е стойността на договора. В настоящия случай ищецът предявява иск за нищожност на договора за доставка, по силата на който за него са възникнали задължения и иск за нищожност на договора за цесия, по силата на който Б.та придобива вземанията срещу ищеца, а поради заявената нищожност на двата договора ищецът заявява, че заплатените от него суми по двата договора са неоснователно платени. Ищецът предявява иск за нищожност на двата посочени по - горе договора, без да призове страната по тези договори, а именно „А.” АД, peг. номер СН-350.3.004.587.2, със седалище и адрес на управление: Цуг, Конфедерация Швейцария, което заявява, че представлява поредна съществена процесуална пречка, до отстраняване на която производството по делото следва да бъде спряно. Счита,че предявените искове за обявяване от съда за нищожни на Договор за цесия от 10.07.2007г., със стойност на договора 8 036 000 евро и на Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. със стойност на договора 10 045 000 евро, са с неясно формулиран петитум и моли съда да задължи ищеца да уточни петитума на предявените искове за обявяване на нищожност, с цел предоставяне на ответника на възможност за адекватна защита. Твърди, че на първо място „Х. БДЖ” ЕАД декларира, че е сключил Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007г., с лизингодателя „А.” АД, peг. номер СН-350.3.004.587.2, със седалище и адрес на управление: Конфедерация Швейцария, Цуг. В последствие ищецът заявява, че „А.” АД с писма с peг. № 09-00-476/12.10.2007 г. и рег.№ 37-00-586/01.11.2007 г., го е уведомило че по силата на Договор за цесия от 10.07.2007 г., е продало на Б.та вземанията от „Х. БДЖ” ЕАД произтичащи от Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. Въпреки недвусмисленото деклариране в исковата молба на наличието на сключен Договор за цесия от 10.07.2007 г. между „А.” АД и Б.та, в изпълнение на който договор „Х. БДЖ” ЕАД, в периода от 12.10.2007 г. до сега, периодично е правил месечните погасявания по лизинговото задължение, с исковата молба ищецът започва да твърди, че плащанията са направени без основание, а двата договора са нищожни. Въз основа на гореизложеното и предвид наличието на посочения от ищеца и приложен към настоящата Договор за цесия от 10.07.2007 г. и приложеният към първоначалната искова молба Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г., счита за напълно неоснователна тезата на ищеца, че извършените плащания са извършени без основание, предвид наличието на валидни и действителни, както Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г., така и Договор за цесия от 10.07.2007 г., които не са обявени от съд за нищожни по предвидения в закона ред в нарочно производство и по силата на който Договор за цесия Б.та е придобила вземанията на „А.” АД от „Х. БДЖ” ЕАД, чието връщане се претендира с исковата молба. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.21 и чл.22 от сключения между „Х. БДЖ” ЕАД и „А.” АД Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г., още при сключване на договора за доставка ищецът е предоставил изрично правото на „А.” АД да се разпореди със правата си да получава дължимите периодични плащания по договора, като цедира вземанията си, ведно с всички учредени от ищеца обезпечения. Наличието на изрична разпоредба позволяваща цесия в сключения от ищеца договор за доставка, категорично доказва невъзможността на ищеца да твърди извършване на нарушение от страна на „А.” АД в резултат на сключения с Б.та Договор за цесия. Щом ищецът изрично се е съгласил и подписвайки договора за доставка е учредил право на „А.” АД да продаде вземанията си по договора за доставка, то сега е недопустимо позоваването на ищеца на нищожност на договора за доставка и на договора за цесия. Да се обявят за платени без основание вноските му по договора за доставка, които са платени на Б.та, би било одобряване на недобросъвестното поведение на ищеца. На още по-силно основание, дори и евентуално ищецът в нарочно производство да докаже твърдяната от него нищожност на Договора за цесия от 10.07.2007 г., то съгласно нормата на чл.293 ал.З от ТЗ позоваването, с оглед на освобождаване от отговорност, на нищожността на договор, сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка поради противоречието на договора с разпоредбите на ЗОП, не се допуска, след като неизправната страна е приела престацията на изправната страна. В този смисъл е  Решение №529 от 14.10.2008 г. по търг. дело№ 240/2008г., ТК, I ТО на ВКС. Действително по реда на ЗОП сключването на сделката е предшествано от възлагане по ЗОП, но правата и задълженията за страните възникват не от условията на ЗОП и обявената обществена поръчка, а единствено и само на база сключения между страните договор. Независимо от особения ред за възлагане на изпълнението на обществена поръчка, волеизявленията на възложителя и на изпълнителя се обективират в договора, поради което неспазването на нормите на специалния закон не би могло да служи като основание за освобождаване от отговорност на възложителя, който не е направил оспорване на действителността на договора, преди да започне неговото изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. З от ТЗ забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора. Следователно неизправната страна не разполага с възражение за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения. Съгласно условията на Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. след доставка и приемане на всички вагони, за „Х. БДЖ” ЕАД са възникнали задълженията за изплащане на погасителни вноски на дължимите суми, чието връщане се претендира в настоящия процес. С получаването и приемането на 100 броя второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, ищецът е демонстрирал зачитане на действието на сделката и е приел изпълнението от „А.” АД. Ищецът „Х. БДЖ” ЕАД е признавал периодично и продължително във времето е изпълнявал Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. и Договора за цесия от 10.07.2007 г. всеки път, когато е заплащал директно на Б.та вноските по цедираните й вземания, връщането на които се претендира в настоящия процес. „Х. БДЖ” ЕАД с писмо с изх.№ 07-00-8/04.02.2008г. до Б.та изрично признава обвързващата го сила и валидността на Договор за цесия от 10.07.2007 г. на неговите задължения по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. Същият като неизправна страна не разполага с възражение за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения. Чл. 293 ал. З от ТЗ забранява на недобросъвестната страна да се позовава на нищожността на договора, щом като с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Следователно „Х. БДЖ” ЕАД не разполага с направените в хода на делото възражения за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения. Алтернативно, ако ищецът по надлежен и с влязъл в сила съдебен акт докаже, че Договор за цесия от 10.07.2007 г. е нищожен, поради което и дължимите от „Х. БДЖ” ЕАД суми по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г., са платени на Б.та без основание, тъй като е следвало да се платят на „А.” АД, то моли съда да приеме приложеното към настоящото ПЪЛНОМОЩНО от 02.06.2007г., по силата на което „А.” АД упълномощава Б.та да представлява дружеството пред „Х. БДЖ” ЕАД по всички въпроси касаещи Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г., в това число и да получава от името на „А.” АД плащанията по посочения договор за доставка. Видно от изложеното и предоставените на Б.та пълномощия да упражнява всички права на „А.” АД спрямо „Х. БДЖ” ЕАД, включително и правото да получава плащания по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007г., то на поредно самостоятелно основание се явява недоказана тезата на ищеца, че извършените плащания на Б.та до момента са платени без основание, тъй като са били дължими на „А.” АД и са платени на Б.та, в качеството й на пълномощник на доставчика. Дори и съдът да приеме, че е постановена по надлежен ред твърдяната от ищеца евентуална нищожност на Договора за доставка и на Договора за цесия, то моли тогава предявеният иск от „Х. БДЖ” ЕАД да се отхвърли, предвид факта на предоставени в полза на Б.та пълномощия да получава плащания и да упражнява всички права на „А.” АД по отношение на „Х. БДЖ” ЕАД във връзка с Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007г. Предоставените права с пълномощното доказват, че в този случай Б.та е получавала плащанията по Договора за доставка на основание предоставеното пълномощно от доставчика, Алтернативно, ако въпреки гореизложеното и представените документи, съдът приеме, че претендираните от ищеца плащания са платени на Б.та без основание, то в такъв случай заявява, че на основание чл.111 буква „в” от ЗЗД получените плащания в размер на общо 2 246 808 евро, заплатени на 24 равни вноски за периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011 г. включително, като периодични плащания са погасени по давност. Посочените двадесет и четири броя плащания представляват погасени по давност периодични плащания, тъй като те са извършвани на равни интервали от време /ежемесечно/, всички са за една и съща сума от 93 617 евро и същите в тази хипотеза няма да представляват връщане на предоставен изначално банков кредит. Алтернативно, ако въпреки гореизложеното и представените документи, съдът приеме, че претендираните от ищеца плащания са платени на Б.та без основание, то в такъв случай възразява срещу претендираната от ищеца законна лихва за забава за периода от 30.04.2011 г. до датата на исковата молба. На основание чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато в договора няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. В настоящия случай и ако съдът приеме, че претендираните плащания са направени без основание, то моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за лихва за забава преди получаване на исковата молба, алтернативно преди получаване на поканата за плащане получена в Б.та на 26.04.2014 г. Представя писмени доказателства по опис. Моли съда да му присъди юрисконсултско възнаграждение за водене на настоящото дело в размер на дължимия се минимален размер на адвокатски хонорар изчислен по делото на база на цената на предявените искове при условията на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

               

            Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 Представени са доказателства относно правосубектността и представителна власт на управителните органи на ищеца – Удостоверение за актуално състояние на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, с изх. № 20140305132113/05.03.2014 г., както и Лицензия № 2 от 01.04.2004 г. за превоз на пътници и товари по железопътната инфраструктура на „БДЖ“ ЕАД, с ЕИК ********, която е валидна и към настоящия момент. 

Видно от Удостоверение за актуално състояние на „А.“ АГ – в ликвидация (на немски език и в превод на български език), издадено от Търговския регистър - К.Ц. на 09.09.2014г.; Удостоверение за актуално състояние на „А.“ АГ – в ликвидация (на немски език и в превод на български език), съдържащо история на вписванията, издадено от Търговския регистър - К.Ц. на 09.09.2014г. и Съобщение за Търговския регистър на кантона Цуг от 30.11.2012 г. (на немски език и в превод на български език), по отношение на „А.“ АГ е извършена ликвидация и дружеството е заличено от ТР.

 

По делото са представени Решение № 38 от 30.05.2006 г. на изпълнителния директор на „БДЖ” ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба; Решение № 4 от 09.03.2007 г. на изпълнителния директор на „БДЖ” ЕАД за отмяна на Решение № 2/24.01.2007 г. за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: доставка на до 100 броя второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг за нуждите на „БДЖ” ЕАД; Решение № 12 от 28.03.2007 г. на изпълнителния директор на „БДЖ” ЕАД за определяне на „А.” АД, Швейцария за изпълнител на обществената поръчка за доставка на до 100 броя второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг.

 

На 02.06.2007 г., между „A.” AG, със седалище и адрес на управление: BAARERSTR.8, 6301 ZUG - Швейцария, регистрирано в Търговския регистър на К.Ц. - Главен регистър под фирмен № СН-350.3.004.587-2 на 12.12.2002 г., в качеството му на ЛИЗИНГОДАТЕЛ и „Б.Д.Ж.” ЕАД, в качеството му на ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ, на основание чл.16, ал.1 във връзка с чл.41 ал.1 от ЗОП и Решение № 38/30.05.2006 г. на “БДЖ” ЕАД за обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лизинг, Решение № 4/09.03.2007 г. за продължаване на процедурата и Решение № 12/28.03.2007 г. на Изпълнителния Директор на “БДЖ” ЕАД за избор на Изпълнител, е сключен е сключен Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/2007 г. Договорът има за предмет,    съгласно чл.1 и 2  доставка при условията на лизинг на до 100 броя второкласни пътнически вагони втора употреба, в т.ч. до 90 броя второкласни безкупейни пътнически вагони втора употреба и до 10 броя второкласни купейни пътнически вагони втора употреба съгласно Техническите условия на Лизингополучателя (Приложение № 1 - неразделна част от този договор), които Лизингодателят се задължава да достави на Лизингополучателя при условията, подробно уговорени в договора. Така, съгласно чл.2 ал.3, 4, 5 и 6  Лизингодателят предоставя на Лизингополучателя за избор най-малко двойно повече от включените в съответната партида за доставка вагони, като общият брой на предлаганите за избор вагони е 200 броя. Изборът се осъществява от упълномощени представители на Лизингополучателя на мястото, където се намират вагоните, а именно: в гр. *********. Лизингополучателят има право да откаже избор на всеки вагон, който не отговаря на Техническите условия. При всеки следващ избор на вагони за съответната партида, Лизингодателят няма право да предлага вагони, които вече са предлагани при предишни партиди и са отказани от Лизингополучателя поради несъответствия с Техническите условия, освен ако упълномощените представители на Лизингополучателя изрично не пожелаят това. Последната партида от 15 вагона ще се подбере от всички останали 125 броя вагони. В случай, че от предложените 125 бр. вагони представителите на Лизингополучателя не могат да изберат 15 бр. вагони поради несъответствие с Техническите условия, Лизингодателят се задължава да предостави за избор и други вагони - двойно повече от бройката вагони, които представителите на Лизингополучателя не могат да изберат. Доставката на ВАГОНИТЕ се извършва чрез подписани от страните Протоколи за избор за всеки отделен вагон и Приемо-предавателен протокол за предаване на вагона и прехвърляне на собствеността. Протоколите за избор и Приемо-предавателните протоколи стават неразделна част от този договор. Съгласно чл. 4 от Договора цената на един вагон пътнически второкласен купеен втора употреба е 289 000 евро без ДДС в пункт на предаване във Федерална Република Германия. Цената на един вагон пътнически второкласен безкупеен втора употреба е 79 500 евро без ДДС в пункт на предаване във Федерална Република Германия. Общата стойност на всички вагони е 10 045 000 евро (десет милиона и четиридесет и пет хиляди евро) без ДДС. Уговорено е, че лизингополучателят извършва авансово плащане в размер на 20 % от стойността на всички вагони, като същото може да се извърши и на части, но не по-късно от 45 дни от влизане в сила на договора. За всяка частична вноска от авансовото плащане лизингодателят издава данъчна фактура, без да начислява ДДС, в срок до 3 работни дни от извършване на заплащането й (чл. 4.2. от Договора). Броят на погасителните вноски е 120 равни месечни съгласно Погасителните планове – чл. 4.4. Падежите за плащане на всяка месечна лизингова вноска (главница и лихва) съгласно Погасителните планове са на тридесето число на съответния месец. Първата месечна лизингова вноска съгласно Погасителните планове се заплаща на тридесето число на месеца, следващ месеца, в който изтича 120-дневният срок за доставката на всички вагони съгласно чл.7 от този договор. Ако падежът за плащане се пада в неприсъствен ден, то плащането се извършва на първия работен ден след него. Страните договарят гратисен период от 90 дни за плащанията по главницата, който започва да тече след изтичане на 120-дневния срок за доставката на всички вагони (чл. 4.4. от Договора). Вагоните се доставят в срок до 120 дни след извършване на авансовото плащане по чл.4.2, в размер на 20% от цената на общия брой договорени вагони (чл. 7 от Договора). Съгласно чл. 21 от Договора след прехвърлянето на собствеността върху всички доставени вагони, Лизингодателят има право да се разпореди с вземането си за цената на всички доставени вагони по настоящия договор, като го прехвърли цялото само на едно единствено трето лице. Лизингодателят няма право да прехвърля вземане за цената на отделни вагони, а само вземането си за общата цена на всички доставени вагони. Лизингодателят уведомява Лизингополучателя за извършеното прехвърляне в З- дневен срок от сключване на договора за цесия. При условията на чл. 21 ЛИЗИНГОДАТЕЛЯТ има право да прехвърли вземанието си за цената на всички доставени вагони, ведно с учредените по него обезпечения, както и да джироса на новия кредитор издадените в негова полза записи на заповед по чл. 12 (чл. 22 от Договора).

Представени са Технически условия за доставка на лизинг на комбинирани /купейни и безкупейни/ пътнически вагони, втора употреба, тип В; Технически условия за доставка на лизинг на безкупейни пътнически вагони, втора употреба, тип В ; Приложение № 2 – Погасителен план за разсрочване на дължимата сума при доставени 90 броя безкупейни пътнически вагона с единична цена 79 500 евро/бр.; Приложение № 3 – Примерен погасителен план за разсрочване на дължимата сума при доставени 00 броя купейни пътнически вагона с единична цена 289 000 евро/бр.

 

С Пълномощно от 02.06.2007 г. „А.“ АД, представлявано от А.М., упълномощава „П.И.Б.“ АД, във връзка с Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г., сключен между „А.“ АД и „БДЖ“ ЕАД, както и всички обстоятелства касаещи неговото изпълнение, неизпълнение, неговата действителност, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от това, да осъществява процесуално представителство на дружеството пред българските съдилища, частните и държавни изпълнители по всички заведени от и срещу дружеството дела; да подписва справки за дължимата лихва при заплащането на всяка вноска съгласно Договора за доставка; да уведомява „БДЖ“ ЕАД при промяна на банковата сметка, по която да се извършват плащанията на всички дължими по Договора вноски; да упражнява всички права на „А.“ АД по учредените обезпечения, в това число и по издадените от „БДЖ“ ЕАД в полза на дружеството записи на заповед, обезпечаващи задълженията на лизингополучателя по Договора.

 

С ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА НА ВЗЕМАНЕ от 10.07.2007 г. „А.” AG, със седалище и адрес на управление: - B.STR.8, 6301 ZUG - Швейцария, регистрирано в Търговския регистър на К.Ц. - Главен регистър под фирмен № СН-350.3.004.587-2 на 12.12.2002 г., в качеството му на цедент прехвърля на „П.И.Б.” АД, в качеството му на цесионер своето парично вземане към длъжника “Б.Д.Ж.” ЕАД, по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г., за заплащане на цената за доставката на цялото договорено количество вагони, намалена с дължимия по договора за доставка аванс в размер на 20%, общо в размер на 8 036 000,00 (осем милиона тридесет и шест хиляди) евро (без ДДС). ЦЕСИОНЕРЪТ купува вземането общо за сумата от 8 036 000,00 (осем милиона тридесет и шест хиляди) евро. Цедираното вземане е лихвоносно и същото преминава върху ЦЕСИОНЕРА заедно с изтекли и бъдещи лихви, такси, комисионни, разноски и разходи по събиране на вземането (чл. 3 от Договора). Приложен е Погасителен план към договор ЮД57/02.06.2007 г., с кредитор по Договор за цесия от 10.07.2007 г. „ПИБ“ АД.

 

С Писмо от 12.10.2007 г., вх. peг. № 09-00-476/12.10.2007 г., „А.” АД е уведомило „БДЖ” ЕАД, че с цел изпълнението на договор № ЮД 57/2007 и съгласно чл.22 от него, „А.” АД е продало задължението на „БДЖ” ЕАД към него на „П.и.б.” АД, като е джиросал всички записи на заповед, които е издал в негова полза съгласно договора. Също така, записите на заповед, които предстои „БДЖ” ЕАД да му издаде за последните 20 броя вагони, съгласно протокол от 11.10.07, ще джироса отново на същата б..

С Писмо от 12.10.2007 г., вх. peг. № 37-00-586/01.11.2007 г., „А.” АД отново е уведомило „БДЖ” ЕАД, че с цел изпълнението на договор № ЮД 57/2007 и съгласно чл.22 от него, „А.” АД е продало задължението на „БДЖ” ЕАД към него на „П.и.б.” АД, като е джиросал 120 броя записи на заповед, които е издал в негова полза съгласно договора и в изпълнение на Протокол от 11.10.2007 г. за доставката на последните 20 вагона. С това П.и.б. АД е придобила цялото задължение на „БДЖ” ЕАД към „А.” АД, в размер на 8 036 000 \осем милиона тридесет и шест хиляди\ евро, както и договорената лихва от 6,8%.

С Писмо с вх. № 02-1936 от 07.02.2008 г. ищецът „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД е уведомил ответника „П.и.б.” АД, че с писма вх. № 09-00-476/12.10.2007 год. и вх. № 37-00-586/01.11.2007 год., “А.” AG, Швейцария, го е уведомило, че е прехвърлило на „П.и.б.” АД ***, вземането си от „БДЖ” ЕАД, произтичащо от сключен между тях договор № ЮД 57/2007 за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, като “А.” AG Ви е джиросало и всички издадени от „БДЖ” ЕАД записи на заповед (общо 360 броя), обезпечаващи изпълнението на задължението на 120 лизингови вноски. Заплащането на всяка една месечна лизингова вноска от задължението, съгласно погасителните планове, представляващи Приложения № 2 и № 3 към горепосочения договор, се обезпечава от 3 броя записи на заповед. Съгласно чл.12 от договора лизингодателят (в случая „П.и.б.” АД ***, тъй като е придобила вземането), се задължава незабавно след получаване на плащането на съответната лизингова вноска, да върне на лизингополучателя („БДЖ” ЕАД) оригинала на записа на заповед, който гарантира нейното плащане. Първата месечна лизингова вноска му е заплатена от „БДЖ” ЕАД на 01.02.2008 година. С оглед гореизложеното, ищецът е отправил молба, в двудневен срок от получаване на настоящото писмо, ответникът да му върне с приемо-предавателен протокол оригиналите на трите броя записи на заповед, гарантиращи нейното изпълнение.

С Писмо с вх. № 02-8970 от 06.11.2009 г. ищецът „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД е уведомил ответника „П.и.б.” АД, относно моментното състояние на “БДЖ” ЕАД и за намеренията на ръководството да преструктурира компанията. Приложен е План-график за преструктуриране на „БДЖ“.

 

По делото е представен Препис от протокол № 208 на заседание на Съвета на директорите на „Х. БДЖ“ ЕАД, проведено на 28.12.2012 г., относно Споразумение за погасяване на просрочени задължения на „Х. БДЖ“ ЕАД към П.и.Б. по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. във връзка със сключен Договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г.  Съветът на директорите на „Х. БДЖ“ ЕАД е взел единодушно решение за одобряване проекта на Споразумение между „Х. БДЖ“ ЕАД и П.и.Б. за погасяване на просрочени задължения, в размер на 280 851,00 евро и е възложил на Изпълнителния директор да го подпише.

На 28.12.2012 г., между „П.И.Б.“ АД и „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, е подписано Споразумение към Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. във връзка със сключен Договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г., с което Б.ТА приема дължимите за месеците октомври, ноември и декември 2012 год. от БДЖ към първо число на всеки месец вноски по Договора, да бъдат платени на равни части, разпределени към вноските за първите шест месеца на 2013 г., съгласно Приложение № 1 към настоящето споразумение. Б.ТА не събира такси и комисиони за договорените с настоящото споразумение промени. Приложен е Погасителен план за разсрочване на просрочени вноски за 2012 г. по погасителния план на Договор за цесия от 10.07.2007 г., включени в плана за 2013 г.

 

Във връзка с извършени от „БДЖ” ЕАД /„Х.Б.Д.Ж.” ЕАД/ плащания към „П.и.Б.” АД, с посочено основание договор № ЮД 57/02.06.2007 г. или вноска по Договор за цесия от 10.07.2007 г., по делото са представени следните доказателства: Отчет по сметка 10-10, изготвен на 08.05.2009 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 07.05.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN091270709 от 07.05.2009 г.; Отчет по сметка 12-12, изготвен на 02.06.2009 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 01.06.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN091520195 от 01.06.2009 г.; Отчет по сметка 14-14, изготвен на 03.07.2009 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 02.07.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN091830266 от 02.07.2009 г.; Отчет по сметка 16-16, изготвен на 04.08.2009 г. от „П.и.б.“ АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 03.08.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN09150442 от 03.08.2009 г.; Отчет по сметка 18-18, изготвен на 03.09.2009 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 02.09.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN092450347 от 02.09.2009 г.; Дневен отчет от 02.10.2009 г. по сметка № 45 на „БДЖ” ЕАД, издаден от „Българска б. за развитие” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка на „БДЖ” ЕАД в „Българска б. за развитие” АД, за извършен превод на 02.10.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Извлечение по сметка на „БДЖ” ЕАД от 02.11.2009 г., издадено от „Обединена българска б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка на „БДЖ” ЕАД в „Обединена българска Б.” АД, за извършен превод на 02.11.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Отчет по сметка 22-22, изготвен на 03.12.2009 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 02.12.2009 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN093360349 от 02.12.2009 г.; Извлечение по разплащателна сметка в евро № 1/05.01.2010 г., издадена от „У.Б.” АД; Извлечение по сметка на „БДЖ” ЕАД от 04.01.2010 г., издадено от „Обединена българска б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка на „БДЖ” ЕАД в „Обединена българска Б.” АД, за извършен превод на 04.01.2010 г., за сумата от 69 000.00 евро; Извлечение по сметка на „БДЖ” ЕАД от 01.02.2010 г., издадено от „Обединена българска Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка на „БДЖ” ЕАД в „Обединена българска б.” АД, за извършен превод на 01.02.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Отчет по сметка 3-3, изготвен на 04.03.2010 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 02.03.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN100610368 от 02.03.2010 г.; Отчет по сметка 5-5, изготвен на 07.04.2010 г. от „П.и.Б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 06.04.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN100960326 от 06.04.2010 г.; Отчет по сметка 7-7, изготвен на 18.05.2010 г. от „П.и.Б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 17.05.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN101370168 от 17.05.2010 г.; Отчет по сметка 9-9, изготвен на 23.06.2010 г. от „П.и.б.“ АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 22.06.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN101730263 от 22.06.2010 г.; Отчет по сметка 11-11, изготвен на 06.07.2010 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 05.07.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод 000FTRN1860455 от 05.07.2010 г.; Отчет по сметка 13-13, изготвен на 04.08.2010 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 03.08.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод S02FTRN102150011 от 03.08.2010 г.; Отчет по сметка 15-15, изготвен на 09.08.2010 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 07.09.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод S02FTRN102500015 от 07.09.2010 г.; Отчет по сметка 17-17, изготвен на 09.10.2010 г. от „П.и.Б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 08.10.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод S02FTRN102810012 от 08.10.2010 г.; Отчет по сметка 19-19, изготвен на 03.11.2010 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 02.11.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод S02FTRN103060004 от 02.11.2010 г.; Отчет по сметка 21-21, изготвен на 03.12.2010 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 02.12.2010 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод S02FTRN103360010 от 02.12.2010 г.; Отчет по сметка 1-1, изготвен на 11.01.2011 г. от „П.и.б.” АД; Преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута от 10.01.2011 г., за сумата от 93 617.00 евро; Преводно нареждане за кредитен превод S02FTRN110100014 10.01.2011 г.; Извлечение по разплащателна сметка на „БДЖ” ЕАД, в евро, за периода от 01.02.2011г. - 03.02.2011 г., издадено от „У.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка на „БДЖ” ЕАД в „У.Б.” АД, за извършен превод на 03.02.2011 г.; Извлечение по сметка на „БДЖ” ЕАД от 03.02.2011 г., издадено от „Обединена българска Б.” АД;SWIFT извлечение от банковата сметка на „БДЖ” ЕАД в „Обединена българска Б.” АД, за извършен превод на 03.02.2011 г.; Дневен отчет от 08.03.2011г. за разплащателна сметка на „БДЖ” ЕАД в „К. ТБ” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка на „БДЖ” ЕАД в „К. ТБ” АД, за извършен превод на 08.03.2011 г.; Дневно извлечение за 04.04.2011 г. от сметка на „БДЖ-Т.П.” ЕООД в „Обединена българска Б.” АД; Нареждане за превод от 04.04.2011 г., за сумата от 93 617.00 евро; Отчет по сметка № 110 за 08.08.2011 г., изготвен на 08.08.2011 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 4 за 12.01.2012 г., изготвен на 17.01.2012 г. от „Ю.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 12.01.2012 г.; Отчет по сметка № 15 за 07.02.2012 г., изготвен на 16.02.2012 г. от „Ю.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 07.02.2012 г.; Платежно нареждане за кредитен превод, за сумата от 183 161,66 лева; Отчет по сметка 28-28, изготвен на 03.03.2012 г. от „П.и.Б.” АД; Отчет по сметка № 25 за 17.04.2012 г., изготвен на 18.04.2012 г. от „Ю.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 17.04.2012 г.; Отчет по сметка № 9 за 11.06.2012 г., изготвен на 08.06.2012 г. от „Ю.Б.” АД; Бордеро 9090487 от 08.06.2012 г. за издаден валутен превод, за сумата от 183 098,94 лева; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 08.06.2012 г.; Отчет по сметка № 24 за 12.07.2012 г., изготвен на 25.07.2012 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 37 за 10.10.2012 г., изготвен на 18.10.2012 г. от „Ю.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 10.10.2012 г.; Отчет по сметка № 51 за 30.11.2012 г„ изготвен на 03.12.2012 г. от „Ю.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 30.11.2012 г.; Отчет по сметка № 57 за 11.12.2012 г., изготвен на 07.01.2013 г. от „Ю.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 11.12.2012 г.; Отчет по сметка № 63 за 20.12.2012 г., изготвен на 07.01.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 3 за 14.01.2013 г., изготвен на 28.01.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 11 за 19.02.2013 г., изготвен на 20.02.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 16 за 13.03.2013 г., изготвен на 05.04.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 24 за 05.04.2013 г., изготвен на 08.04.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 30 за 10.05.2013 г., изготвен на 22.05.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 42 за 06.06.2013 г., изготвен на 07.06.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 53 за 05.07.2013 г., изготвен на 15.07.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 64 за 07.08.2013 г„ изготвен на 08.08.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 79 за 09.09.2013 г., изготвен на 10.09.2013 г. от „Ю.Б.” АД; SWIFT извлечение от банковата сметка в „Ю.Б.” АД, за извършен превод на 09.09.2013 г.; Отчет по сметка № 89 за 03.10.2013 г., изготвен на 04.10.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 100 за 05.11.2013 г„ изготвен на 11.11.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 112 за 06.12.2013 г., изготвен на 12.12.2013 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 2 за 06.01.2014 г., изготвен на 31.01.2014 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 8 за 06.02.2014 г., изготвен на 07.02.2014 г. от „Ю.Б.” АД; Отчет по сметка № 12 за 06.03.2014 г., изготвен на 26.03.2014 г. от „Ю.Б.” АД; Банково извлечение издадено от Юробанк за плащане от дата 08.08.2011; Банково извлечение издадено от Юробанк за плащане от дата 12.07.2012; Нареждане за превод от дата 10.01.2013 г., за сумата от 140 425,50 евро; Нареждане за превод от дата 15.02.2013 г., за сумата от 140 425,50 евро; Нареждане за превод от дата 11.03.2013 г., за сумата от 140 425,50 евро; Нареждане за превод от дата 03.04.2013 г., за сумата от 140 425,50 евро; Нареждане за превод от дата 08.05.2013 г., за сумата от 140 425,50 евро; Нареждане за превод от дата 04.06.2013 г., за сумата от 140 425,50 евро; Нареждане за превод от дата 03.07.2013 г., за сумата от 93 617 евро; Нареждане за превод от дата 05.08.2013 г., за сумата от 93 617 евро; Нареждане за превод от дата 01.10.2013 г., за сумата от 93 617 евро; Нареждане за превод от дата 01.11.2013 г., за сумата от 93 617 евро; Нареждане за превод от дата 04.12.2013 г., за сумата от 93 617 евро; Нареждане за превод от дата 02.01.2014 г., за сумата от 93 617 евро; Нареждане за превод от дата 04.02.2014 г., за сумата от 93 617 евро; Нареждане за превод от дата 04.03.2014 г., за сумата от 93 617 евро.

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Писмо с peг. № 02-00-267/12.05.2011 г. от управители на „БДЖ-Т.П.” ЕООД за извършени преводи на 12.05.2011 г. за сметка на „Х. БДЖ” ЕАД; Извлечение от счетоводните книги на „БДЖ-Т.П.” ЕООД - кореспонденция на сметка 405 със сметка 504; Писмо с peг. № 02-00-330/09.06.2011 г. от управители на „БДЖ-Т.П.” ЕООД за извършен превод на 09.06.2011 г. за сметка на „Х. БДЖ” ЕАД; Извлечение от счетоводните книги на „БДЖ-Т.П.” ЕООД - кореспонденция на сметка 405 със сметка 504; Извлечение от движението по сметка на „БДЖ-Т.П.” ЕООД в „Обединена българска Б.” АД за извършени плащания от името и за сметка на „Х. БДЖ” ЕАД за 04.04.2011 г.; 12.05.2012г.; 09.06.2011 г.; 05.07.2011 г.; 13.09.2011 г.; 13.10.2011 г. и 04.11.2011 г.; Писмо с peг. № 02-00-926/13.10.2011 г. от управители на „БДЖ-Т.П.” ЕООД за извършени преводи за сметка на „Х. БДЖ” ЕАД на 12.10.2011 г.; Извлечение от аналитична ведомост на „БДЖ-Т.П.” ЕООД за периода 01.01.2011 г. до 31.05.2011 г., сметка 405 Доставки от свързани лица в „БДЖ” ЕАД; Писмо с peг. № 02-00-1101/04.11.2011 г. от управители на „БДЖ-Т.П.” ЕООД за извършени преводи за сметка на „Х. БДЖ” ЕАД на 03.11.2011 г.; Писмо с peг. № 02-00-1504/16.12.2011 г. от управители на „БДЖ-Т.П.” ЕООД за извършени преводи за сметка на „Х. БДЖ” ЕАД на 12.12.2011 г.; Справки за изчислено обезщетение за забавено плащане за периода от съответното 30-то число до 30.04.2014 върху платената за съответния месец сума – 34 бр.;

Видно от Удостоверение от „БДЖ - Т.П.“ ЕООД от 18.09.2014г., „Х. БДЖ“ ЕАД е извършил плащания на „ПИБ“ АД по Договор за цесия от 10.07.2007 г.;

Приети като доказателство са Протокол № 154 от заседание на Съвета на директорите на „БДЖ” ЕАД, проведено на 24.01.2008 г., с което се решава създаването на Поделение за почивна дейност, представляващо вътрешно-организационно звено в рамките на „БДЖ“ ЕАД; Заповед № 52 от 30.01.2008 г. на изпълнителния директор на „БДЖ“ ЕАД за създаването на Поделение за почивна дейност към „БДЖ“ ЕАД;  Копие от регистрация по Булстат на Поделение за почивна дейност към „БДЖ” ЕАД; Решение на Съвета на директорите на „БДЖ” ЕАД от 18.01.2002 г. за утвърждаване на организационна структура, част от която е Поделение Печатни Изделия; Протокол № 5 от заседанието на Съвета на директорите на „БДЖ“ ЕАД проведено на 01.02.2002 г., с което (по т.6.1) се утвърждава управленската структура на „БДЖ“ ЕАД, както и Приложение № 1 – Управленска структура на „БДЖ“ ЕАД. От всички тези доказателства се установява, че Поделение „Почивна за дейност" и Поделение „Печатни издания, съставляват вътрешно-организационни структури в рамките на БДЖ, които нямат статут на самостоятелни юридически лица. Същите са  създавани по силата на решения на СД на БДЖ, като част от вътрешно-организационната структура на дружеството.

 

Съдът намира, че не следва да обсъжда Решение на АС при БТПП от 12.04.2013 г. по м.а.д. 37/2011г., което се явява неотносимо към настоящия правен спор, тъй като макар да касае отношения между ищеца и „А.“ АД, се отнася до друг, различен договор за обществена поръчка.

Представени са писмени доказателства във връзка с проведената процедура по ЗОП - в син класьор, по повод на която е сключен процесния договор, сред които Протокол от заседание на СД на „БДЖ“ ЕАД от 09.05.2007 г., с който се одобрява проект на Договор за доставка на лизинг на до 100 бр. второкласни пътнически вагони втора употреба, между „БДЖ“ ЕАД и „А.“ АД и се дава съгласие за неговото сключване; Протокол от 27.08.2007 г. към Договор № ЮД 57 за доставка на пътнически вагони, сключен на 02.06.2007 г. между „А.” AG и “Б.-Д.Ж.” ЕАД; Приемо-предавателен протокол от 30.08.2007 г. във връзка със сключен договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г. между „А.” AG и „П.и.Б.” АД, съгласно който „А.” AG представя: 1. Оригинални 120 броя записи на заповед, издадени от БДЖ ЕАД на „А.” AG, джиросани на „П.и.Б.” АД; 2. Протоколи за избор №№ от 01 до 20 от 21.08.2007г.; №№ от 01 до 10 от 22.08.2007г.; №№ от 01 до 10 от 24.08.2007г. по договор № ЮД 57 общо за 30 броя безкупейни вагони; Протокол от 11.10.2007 г. към Договор № ЮД 57 за доставка на пътнически вагони, сключен на 02.06.2007г. между „А.” AG и “Б.Д. Ж.” ЕАД; Протокол от 25.10.2007 г. към Договор № ЮД 57 за доставка на пътнически вагони, сключен на 02.06.2007г. между „А.” AG и “Б.Д. Ж.” ЕАД; Приемо-предавателен протокол от 26.10.2007 г. във връзка със сключен договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г. между „А.” AG и „П.и.Б.” АД; Заповед № Ж-I-139 от 13.07.2007г. на изпълнителния директор на „БДЖ“ ЕАД; Заповед № Ж-I-154 от 15.08.2007г. на изпълнителния директор на „БДЖ” АД.

 

Към доказателствения материал на делото са приобщени: Писмо с рег. № 27-02-33/02.12.2011 г., изпратено от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД до Софийска градска прокуратура, относно предоставяне на документи по досъдебно производство № 193/2011 г., пр.пр. 13501/2010 г. по описа на СГП; Писмо с вх. № 27-02-3/17.01.2014 г., изпратено от СГП до „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, относно образувано досъдебно производство № 196/2011 г., пр.пр. 13501/2010 г. по описа на СГП, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; Постановление с рег. № 121/13.01.2014 г. на СГП; Доклад от изпълнителния директор на „БДЖ“ ЕАД, относно сключване на договор за доставка на до 100 бр. второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, с приложен проект на Договор за доставка на лизинг на до 100 бр. второкласни пътнически вагони втора употреба; Погасителен план за разсрочване на дължимата сума за закупени 10 броя купейни пътнически вагони с единична цена 289 000 евро/бр.; Погасителен план за разсрочване на дължимата сума за закупени 90 броя безкупейни пътнически вагони с единична цена 79 500 евро/бр.; Удостоверение от ЦРОЗ № 812160/16.09.2014 г., относно вписвания по партидата на „А. АГ“; Удостоверение от ЦРОЗ № 812161/16.09.2014 г., относно вписвания във връзка с определена сделка; Удостоверение от ЦРОЗ № 812162/16.09.2014 г., относно вписвания във връзка с определена сделка; Удостоверение от ЦРОЗ № 812163/16.09.2014 г., относно вписвания във връзка с определена сделка; Опис № 812159 на заложеното имущество и данъчните задължения на „А. АГ“, издаден от ЦРОЗ;

 

С Писмо с peг. № 09-00-70 от 26.03.2014 г. ищецът „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД е уведомил ответника „П.и.Б.” АД, че Договорът за цесия, с който „А.” АД е прехвърлило на „П.и.Б.” АД вземанията от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, ведно с лихвите и обезпеченията, произтичащи от Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/2007 г., сключен на 02.06.2007 г. между „А.” АД и „Б.Д.Ж.” ЕАД, е нищожен с оглед разпоредбата на чл.43 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Договор № ЮД 57/02.06.2007 г. е сключен след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, в резултат на която възложителят „Б.Д.Ж.” ЕАД, е определил за изпълнител „А.” АД. В чл.43, ал.1 от ЗОП е разписана забрана за изменение на договор за обществена поръчка, включително относно страните, която следва да се тълкува съгласно целите и принципите, установени в специалния закон. Тази установена в императивната правна норма забрана създава, съгласно чл.99, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, непрехвърлимост на вземането, произтичащо от договор за обществена поръчка. С оглед гореизложеното, ищецът е заявил, че няма основание да плаща на „П.и.Б.” АД задълженията, възникнали за „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/2007 г., сключен на 02.06.2007 г. между „А.” АД и „Б.Д.Ж.” ЕАД, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. В тази връзка, към ответника е отправена покана в 10-дневен срок от получаване на настоящето писмо, да върне суми в общ размер на 6 927 658,24 евро (шест милиона деветстотин двадесет и седем хиляди евро и двадесет и четири евроцента), от които главница - 4 300 490 евро (четири милиона триста хиляди четиристотин и деветдесет евро) и лихва - 2 627 168,24 евро (два милиона шестстотин двадесет и седем хиляди сто шестдесет и осем евро и двадесет и четири евроцента), платени без основание от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД на „П.и.Б.” АД, за периода от 01.01.2008 г. до 01.03.2014 г. Видно от приложена обратна разписка, писмото е връчено на ответника на 31.03.2014 г.

С Писмо с вх. № 09-00-70/15.04.2014 г. ответникът „П.и.Б.” АД е уведомила ищеца „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, във връзка с получена покана за връщане на суми в общ размер на 6 927 658.24 евро, във връзка с Договор за цесия от 10.07.2007г., че нищожност на договор се постановява само от съд с влязъл в сила съдебен акт, а до момента Б.та не е призовавана за участие в съдебен процес с подобен предмет, съответно позоваването на сочената нищожност на Договор за цесия от 10.07.2007г., следва да стане след извършване на проверка от съд с оглед на конкретните обстоятелства на посочения договор и свързаните с тях други обстоятелства и правоизключващите правото за позоваване на нищожността факти. На следващо място действащото законодателство в страната и по - конкретно разпоредбата на ал.2 от чл.293 от Търговския закон, изрично забранява на страната да се позовава на нищожност на договор, ако от поведението й може да се заключи, че неизправната страна е приела престацията на изправната страна. Съгласно посочената норма забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по нищожната сделка. Поведението, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора. Следователно неизправната страна не разполага с възражението за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения. В отношенията между „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД и Б.та във връзка с Договор за цесия от 10.07.2007г. на вземания по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг №ЮД57/02.06.007г., „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД многократно и категорично е демонстрирало приемането на ефекта на цесията между Б.та и „А.” AG, включително и чрез плащане на значителна част от размера на вземанията, което категорично ограничава правата му за позоваване на нищожност на договора за цесия.

 

Във връзка с издадено на ищеца съдебно удостоверение на СГС, ТО, VІ-9 с-в, в син класьор по делото са представени преписи от документите от проведената от „БДЖ” ЕАД процедура по ЗОП, с предмет: „Доставка на до 100 броя пътнически вагони втора употреба на лизинг”, предоставени по досъдебно производство № 196/2011 г., както и Доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, възложен от прокуратурата в рамките на посочената прокурорска преписка.

 

По делото е представена Декларация с нотариална заверка на подписа от 24.02.2015 г., рег. № 849 на нотариус С.К., рег. № 526 на НК, с район на действие СРС, с която В.Г.М., в качеството му на пълномощник  на „А.“ АД, съгласно пълномощно рег. № 7904/06.07.2007 г. на нотариус В.М., рег. № 053 на НК, декларира, че собственоръчно се е подписал на дата 10.07.2007 г. под оригинала на прикачения към настоящата декларация препис от Договор за цесия от 10.07.2007 г., между „А.“ АД и „П.И.Б.“ АД. Същият потвърждава положения от него подпис под оригинала на прикачения към настоящата декларация препис от Договор за цесия от 10.07.2007 г.

 

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (с основно и допълнително заключение), която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото, с лихвения процент, прилаган от Европейската централна Б. по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента, съгласно ПМС №100 от 29.05.2012г., в сила от 01.07.2012г., обн.ДВ.бр.42/2012г, както и с предоставената от ответника „ПИБ“ АД счетоводна документация, е направило заключение, че размерът на законната лихва за периода от 30.04.2011 г. до датата на исковата молба 30.04.2014 г., изчислена върху общата сума, получена от “ПИБ” АД, съгласно плащанията, извършени от “Х.Б.Д.Ж.” ЕАД в периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011г. включително, в общ размер на 2 246 808.00 евро, е съгласно изчислението в Приложение № 1а и възлиза на 731 848.92 евро, с левова равностойност 1 431 372,07 лв. Размерът на законната лихва за забава за периода от датата на получаване от “П.и.Б.” АД, на всяка една сума, съгласно плащанията извършени от “Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, в периода от 12.05.2011 г. до 06.03.2014 г. включително, до датата на исковата молба - 30.04.2014 г, възлиза в общ размер на 520 304.72 евро, с левова равностойност 1 017 627.58 лв. За периода от 30.04.2011 г. до 30.06.2012 г. лихвата е изчислена на база тримесечния либор за евро плюс 10 пункта, съгласно ПМС 72 от 1994 г. за просрочени задължения във валута, а за периода от 01.07.2012 г. съгласно ПМС 100 от 29.05.2012г. Общият размер на законната лихва за забава върху всички суми, получени от “П.и.Б.” АД съгласно плащанията, извършени от “Х.Б.Д.Ж.” ЕАД в периода от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г. в общ размер на 5 523 403.00 евро, възлиза на 1 252 153.64 евро, с левова равностойност 2 448 999.65 лв. Изчислението на законната лихва за просрочени задължения във валута до 30.06.2012г. е съгласно ПМС №72 от 08.04.1994г., ДВ бр.33/1994г., изм. ДВ бр.74/1995г., доп.ДВ бр.15/2000г. За периода от 01.07.2012г. е съгласно ПМС №100 от 29.05.2012г., ДВ бр.12/2012г. в сила от 01.07.2012г. От извършената проверка в счетоводството на “ПИБ” АД, вещото лице е установило, че Б.та е осчетоводила цедираните й от “А.” АД - Швейцария вземания като свои със счетоводни операции по сметки на Б.та, от дати 19.07.2007 г., от 05.09.2007 г. и от 05.11.2007 г. Ответникът е отразил в счетоводството си плащанията, описани в исковата молба, извършени от “Х. БДЖ” ЕАД и “Поделение за почивна дейност на БДЖ” ЕАД, съгласно приложената Справка, отразяваща хронологията на извършените плащания по дати и суми. Видно от справката, сумите са наредени по сметка на Б.та: 27FINV915010EUR 4352 1, с основание: „вноска по дог.ЮД57/02.06.2007 м/у БДЖ и А. и договор за цесия” или “вноска по договор за цесия от 10.07.2007г.”, а при последните направени вноски на 06.12.201З г., 06.01.2014 г., 06.02.2014 г. и 06.03.2014 г., в основанието за плащане е посочен падежа на съответната вноска. Извършената проверка в счетоводството на страните и направените констатации относно извършените плащания на сумите, посочени по дати и размер в исковата молба, дават основание на вещото лице да направи заключение, че счетоводните книги на “Х.Б.Д.Ж. “ ЕАД и “ПИБ” АД са водени редовно. Спазен е принципът за текущо начисляване към датата на възникване на всяко едно от тях. Съгласно представените платежни документи и извлечения от банковата сметка на наредителя, “Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД е платило на “П.и.Б.” АД сумите, посочени по дати и размер в исковата молба. “П.и.Б.” АД е получила и отразила в счетоводството си всяка една от сумите по направените от “Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД плащанията, посочени по дати и размер в исковата молба, в общ размер на 5 523 403 евро. Сумите са наредени по сметка на Б.та: 27FINV915010EUR 4352 1. Хронологията на извършените плащания в общ размер на 5 523 403 евро, по основание, суми и дати, на които е заверена банковата сметка на Б.та с тях, са посочени в Справка - приложение към основната експертиза.

 

По делото е приета и съдебно – графологична експертиза, която като обективно и компетентно дадена се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след извършен разделен анализ и синтезно сравнително изследване на общите и частните графически признаци на подписа - обект на експертизата и сравнителните образци от В.Г.М., оценка на резултатите и формиране на изводи, както и след изследване на представения по делото оригинал на процесния Договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г., е установило, че подписът - обект на експертизата, в Договор за продажба на вземане с дата 10.07.2007 г., сключен между „П.и.Б.”АД и „А.” AG, е положен от В.Г.М. - пълномощник на „А.” AG.

Предвид изводите на неоспорената експертиза, съдът приема, че Договор за продажба на вземане с дата 10.07.2007 г., по отношение на който е била открита процедура по чл. 193 от ГПК, е истински документ, който е подписан от лицето, сочено за негов автор за цедента – „А.“, поради което, и с оглед чл.194 ал.2  от ГПК, следва да бъде ценен като част от доказателствения материал по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

           I.ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 АЛ.1 ПРЕДЛ. ПЪРВО ОТ ЗЗД.

Съгласно чл. 55 ал.1 от ЗЗД всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Задължението за връщане на полученото без основание произтича от един от основните принципи на българското гражданско право -за недопустимост на неоснователното обогатяване. За успешното провеждане на иска е необходимо основанието да е липсвало не само при получаването на имуществената ценност, но и при предявяването на претенцията за връщането й. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника с оглед чл.154 ал.1 от ГПК да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на   престацията. Следва да са налице всички елементи на сложния фактически състав – наличие на обедняване на ищеца, чието имущество е намаляло без основание; да е налице обогатяване на ответника; причинна връзка между обогатяването и обедняването; липса на правно основание.

Сред хипотезите на дадено и съотв. получено без правно основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, т. е. при първоначална липса на основание, е и престирането на имуществена облага в изпълнение на нищожен договор. Нищожността на сделката, в изпълнение на която е извършена престацията, е тъждествена на лиса на основание, обуславящо даването и съответно получаването на облагата, поради което има за последица неоснователно обогатяване за получателя на престацията. Оттук произтича и установеното от закона - чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД задължение за лицето, получило нещо в изпълнение на нищожната сделка, да върне полученото на този, който го е дал. От изложеното следва извод, че за да са налице предпоставките на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за ангажиране на извъндоговорната отговорността на определен правен субект за неоснователно обогатяване в разглежданата хипотеза - изпълнение по нищожна сделка, следва по категоричен начин да се установи както извършването на престацията, така и липсата на основание, оправдаващо същата, т. е. нищожността на сделката.

В конкретния случай между страните не се спори досежно следните обстоятелства: Че е сключен договор Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. между „БДЖ” ЕАД, с настоящо наименование „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, и „А.” АД, на основание чл.16, ал.1 във връзка с чл.41, ал.1 от ЗОП; че са изпълнени надлежно задълженията на страните по този договор, в частност, че ищецът е получил вагоните, предмет на договора; че с Договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г. „“А.“, Швейцария, в качеството на цедент е прехвърлило на „ПИБ” АД, в качеството му на цесионер своето парично вземане към длъжника “БДЖ” ЕАД, по Договора за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г.,, заедно с изтекли и бъдещи лихви, такси, комисионни, разноски и разходи по събиране на вземането (чл. 3 от Договора); че ищецът като цесионер е надлежно уведомен за извършената цесия от цедента „А.” АД – лизингодател и страна по Договор № ЮД 57/02.06.2007 г. с Писмо от 12.10.2007 г., вх. peг. № 09-00-476/12.10.2007 г. и Писмо от 12.10.2007 г., вх. peг. № 37-00-586/01.11.2007 г.; че ищецът е заплатил (и продължава да заплаща) дължимите по договора лизингови вноски в размер на 5 523 403 евро, съгласно заключението на ССЕ. Общият размер на осъществените плащания до датата на подаване на исковата молба е 59 плащания; че процесните 59 превода са получени от ответника. Не се спори също така, че плащането е реализирано от ищеца – самостоятелно, или чрез Поделение „Почивна за дейност" и Поделение „Печатни издания, съставляват вътрешно-организационни структури в рамките на БДЖ, които нямат статут на самостоятелни юридически лица. Също така няколко от процесните превода са извършени от „БДЖ - Т.П." ЕООД – съгласно Удостоверение от 18.09.2014 г. на „БДЖ – Т.П.“- 8 превода са извършени за сметка и по указание на БДЖ, като погасяване на задължения, които „БДЖ - Т.П." ЕООД е имало към БДЖ.

 Спорът между страните е свързан с наличието на основание за плащане. Правната теза на ищеца е, че както договорът за лизинг сключен по реда на ЗОП, така и договора за цесия, са нищожни. И тъй като платеното по нищожен договор е приравнено на плащане при начална липса на правно основание, даденото по тях подлежи на връщане.

Твърдението за нищожност е релевирано чрез възражение за нищожност в исковата молба,  молба – уточнение от 17.06.2014 г. и е доуточнено в  ДИМ.

Ищецът се позовава на това, че договора за цесия, сключен  между „А.” АД и „П.и.Б.” АД е е нищожен като противоречащ на закона и не поражда действие по отношение на длъжника - „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, тъй като цедираните вземания произтичат от договор за обществена поръчка - Договор № ЮД 57/2007 за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, сключен на 02.06.2007 г. между „БДЖ” ЕАД и „А.” АД. В чл.43, ал.1 от ЗОП е въведена забрана за изменение на договор за обществена поръчка, включително относно страните, която следва да се тълкува съгласно целите и принципите, установени в специалния закон. Тази императивната правна норма създава забрана за прехвърляне на вземането, произтичащо от договор за обществена поръчка по реда на чл.99, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

 Твърди също така, че е подменен обявения предмет на поръчката. С Решение № 38/30.05.2006 г. възложителят „БДЖ” ЕАД, е открил процедура на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка с обект: „Доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба”. Сключеният Договор № ЮД 57/02.06.2007 г не е за лизинг, въпреки, че предметът му е така разписан. От съдържанието на Договор № ЮД 57/02.06.2007 г. е видно, че това договор за покупко- продажба, финансиран чрез паричен заем, предоставен от продавача, като са уговорени условията и срока за неговото връщане;

Излага доводи, че Договора за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. е сключен в нарушение на реда, установен в ЗОП, в редакцията му към датата на сключване на договора;  Сключеният договор не съответства по предмет на обявената обществена поръчка. Изменението в предмета е съществено нарушение на реда за възлагане на обществените поръчка, тъй като то противоречи на чл.2, чл.25, чл.28, чл.37, чл.41 от ЗОП; В договора са включени условия за обезпечаване изпълнението на задължението за заплащане на лизинговите вноски чрез издаване на 120 броя записи на заповед - чл.12, както и специални условия, разписани в чл.21 - чл.23, с които договорът е допълнен без тези условия да са предложени в офертата на „А.” АД и да са били предмет на проведеното договаряне. По този начин съдържанието на Договор № ЮД 57/02.06.2007 г.е допълнен по начин, недопустим от разпоредбата на чл.41, ал.2 и чл.43 от ЗОП. Същевременно чрез разписаните условия недопустимо е променено икономическото равновесие на договора в полза на определения за изпълнител на обществената поръчка участник, по начин, който не е предвиден в условията на тръжната документация по обявената поръчка; При договарянето с „А.” АД са приети условия на участника, които съществено са изменили първоначалните условия на възложителя, разписани в тръжната документация и проекта на договор, относно заплащането на цената - чл.4, т.4.2, т.4.3, т.4.4, и преминаването на собствеността - чл.8.

Нищожността се претендира и на допълнителни основания, изброени в ДИМ - поради обстоятелството, че договорът е сключен при отсъствие на редовно проведена процедура по обществена поръчка. С  чл.21 и чл.22 от договора за обществена поръчка по същество е осигурена възможност на „П.И.Б." АД да финансира процесната сделка в нарушение на закона и без проведена нарочна процедура по обществена поръчка за избор на финансираща институция.; поради договаряне във вреда на представлявания (чл.40 ЗЗД);

 

Така релевираните от ищеца доводи за нищожност на договора за цесия се свеждат по същество до две групи основания - противоречие с императивната правна норма на чл.43 ал.1 ЗОП и несъществуване на прехвърленото вземане поради нищожност на Договора за обществена поръчка. Доводите за нищожност на договора за обществена поръчка ще бъдат разгледани отделно, доколкото по отношение на тях са релевирани многобройни твърдения, свързани с нарушаване императивни правни норми във връзка с подмяна на предмета на договора, заобикаляне на закона,   договаряне във вреда на представлявания.

Ако всички или част от твърденията за нищожност на договора за обществена поръчка  бъдат установени, съдът ще се произнесе по отношение на това  дали  договорът за цесия е бил сключен в противоречие с чл.99 ал.1 предл. първо във вр. с чл.99 ал.2 ЗЗД, т.е. била ли е извършена  цесия на несъществуващо вземане, която с оглед чл. 26 ал.2 от ЗЗД е нищожна поради невъзможен предмет;

 

            Във връзка с избраната процесуална форма на релевиране на доводи за нищожност на договора за цесия и обществена поръчка ответникът е противопоставил възражение, че това може да бъде направено единствено чрез предявяване на иск за нищожност на договора за доставка, по реда установен в ЗОП, като не може ищецът да направи това с възражение.

            Съдът намира следното:

Както е посочил съда в Определението, съдържащо проекто-доклада по делото, ищецът е изложил твърдения за нищожност на договори поради противоречието им с цитираните в ИМ и ДИМ императивни правни норми. Страните, както и всяко трето лице с правен интерес, може да се позоват на нищожността, без да е необходимо същата да се прогласява по съдебен ред чрез отрицателен установителен иск или чрез инцидентен установителен иск в рамките на висящо исково производство. Това може да се осъществи под формата на правно твърдение или чрез възражение, като съдът дължи произнасяне в мотивите на решението. Още повече, че самостоятелен установителен иск или инцидентен установителен иск би бил недопустим в конкретния случай, предвид обстоятелството, че „А.” АД – страна по договора за обществена поръчка, е заличен от търговския регистър, т.е. не съществува като правен субект от 2012 г. 

 

         ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА НА ВЗЕМАНЕ ОТ 10.07.2007 Г., ОСНОВАНИ НА ЗАБРАНАТА НА ЧЛ. 43 АЛ.1 ОТ ЗОП.

            По отношение на нищожността поради противоречие със закона – чл. 26 ал.1 от ЗЗД правната теза на ищеца е, че цесията между „А.” АД и „П.и.Б.” АД няма действие по отношение на длъжника „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, тъй като цедираните вземания произтичат от договор за обществена поръчка - Договор № ЮД 57/2007 за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, сключен на 02.06.2007 г. между „БДЖ” ЕАД и „А.” АД. В чл.43, ал.1 от ЗОП (отм.) е установена забрана за изменение на договор за обществена поръчка, включително относно страните, която следва да се тълкува съгласно целите и принципите, установени в специалния закон. Тази установена в императивната правна норма създава забрана за прехвърляне на вземането, произтичащо от договор за обществена поръчка по реда на чл.99, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Прехвърлянето на вземането променя страната - изпълнител, която следва да получи възнаграждението, определено в договора за обществена поръчка на основание проведената процедура за нейното възлагане. По този начин се нарушава прозрачността при разходването на обществените средства, доколкото не лицето, което е определено за изпълнител и е сключило договора за обществена поръчка, а едно трето лице, което не е участвало в процедурата, ще получи тези средства. Договорът за цесия между изпълнителя и третото лице не се обявява и остава скрит за обществото, което е в противоречие с принципите и целите, разписани в чл.1 и чл.2 на ЗОП за ефективно, публично и прозрачно разходване на обществените средства. Обикновено прехвърлянето на вземането се извършва на цена, която е по-ниска от неговия реален размер, което поставя под въпрос цената, при която участникът в процедурата за възлагане на обществената поръчка е определен за изпълнител, доколко тя е реална и съответства на вложеното за изпълнението й. Поради това,  цесията между „А.” АД и „П.и.Б.” АД, с която се прехвърля вземането, възникнало по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/2007 г., сключен на 02.06.2007 г. между „А.” АД и „БДЖ” ЕАД, е нищожна като противоречаща на закона и не поражда действие по отношение на длъжника - „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД.

            В хода на настоящото дело е направено съществено изменение в ЗОП, което има отношение към настоящия правен спор и което съдът е длъжен да съобрази с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК. С ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г., е приета нова разпоредба – на чл. 42а от ЗОП, съгласно която паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение. Въпреки че нормата е материалноправна и би следвало да има действие само занапред, с §115 ал.3 от ПЗР към ЗОП (ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) законодателят е предвидил, че чл.42а се прилага и за договорите за обществени поръчки и за договорите за подизпълнение, сключени до влизането в сила на този закон.

            В писмените си бележки ищецът се е опитал да аргументира неприложимостта на нормата на §115 ал.3 от ЗОП (отм.) към спорните правоотношения, предмет на делото. Настоящата съдебна инстанция, подобно на ищеца намира, че §115 ал.3 от ПЗР на ЗОП е нелогична с оглед правния порядък норма, която очевидно обслужва определени неясни лобистки икономически интереси. Същата ограничава и дерогира действието на императивната правна норма на чл.43 ал.1 от ЗОП, подменя по недопустим начин страните по създадено въз основа на договор за обществена поръчка правоотношение, в много случаи може да доведе до разхищение на обществени средства. С нея се стига до предоставяне на своебразна „индулгенция“ на осъществени вече договори за цесия, чрез които са заобиколени забрани на приватизационния закон, а чрез това заобикаляне се стига като резултат до предоставяне косвено на държавно финансиране. Очевидно е, че така биват подпомагани по неясен начин определени стопански субекти и държавата, чрез законодателната и изпълнителната власт им  оказва финансова подкрепа, която привилигирова някои от тях в ущърб на други. Става въпрос за политическа воля чрез използване на механизмите на държавна власт, която е непреодолимо правно препятствие за съда да прилага справедливостта или общите правни принципи. Нормата на §115 ал.3 от ПЗР на ЗОП (отм. ), макар и нелогична от гледна точка на правовия порядък и логика, като правна техника е ясна, и като такава не подлежи на тълкуване. Същата е и задължителна за съда – съгласно чл.15 ал.3 от ЗНА, само ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая нормата е въведена със закон, поради което е задължителна за прилагане от настоящия съдебен състав.

            Предвид изложеното съдът приема, че Договора за прехвърляне на вземане от 02.07.2007 г. не нарушава императивната разпоредба на 43 от  ЗОП. За придаденото обратно действие на 42а от ЗОП за договори за обществени поръчки, сключени преди 13.05.2014 г. е налице и произнасяне по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика - Решение № 113/08.07.2014 г. по т.д. № ********* г., І Т.О., с което се  приема, че забраната за цедиране на вземанията на трето лице е отпаднала с въвеждането на новия 42а от  ЗОП, на която разпоредба е придадено обратно действие с § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП, независимо кога са сключени договорите за обществени поръчки.

 

            ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОРА ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА.

         Ответникът оспорва възможността ищецът да се позовава на нищожност, на основания, различни от тези, установени в ЗОП. Освен това „Х. БДЖ” ЕАД е признал задълженията си, като периодично и продължително във времето е изпълнявал Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г. всеки път, когато е заплащал директно на Б.та вноските по цедираните й вземания силата на който за него са възникнали задължения

            Съдът намира, че не съществува пречка ищецът като възложител по договор за обществена поръчка да се позовава на нищожността на сключения от него договор, с доводи основани на общите правила на ЗЗД. Специалните норми на ЗОП и начина, по който са били реализирани при различните редакции на закона до отмяната му, не ограничават това негово право. В този смисъл бяха преценени всички настъпили изменения в правната уредба до датата на предявяване на иска.

            Към датата на сключване на договора е действал създаденият със ЗИД на ЗОП (ДВ, бр.37/2006 г.) нов чл. 120а, който предвижда, че всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване нищожност на договор за обществена поръчка, както и да претендира обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушения на закона при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, по реда на ГПК. Изрично е посочено, че че договорът е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедура по ЗОП въпреки наличието на основание за това – ал. 2 на същата разпоредба. Със ЗИДЗОП обн. в ДВ, бр. 94 от 2008 г., е променена ал.2 на чл.120а, като е предвидено, че е нищожен договор, който е сключен: без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на основания за провеждането й.; преди изтичане на срока за обжалване на решението за определяне на изпълнител; преди влизане в сила на определението по искането за налагане на временна мярка и при установено нарушение на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Липсват и при двете измененения преходни и заключителни разпоредби, които да преуреждат заварените случаи.

С бр. 52 на ДВ от 09.07.2010 г. са обнародвани нови изменения на ЗОП. В тях чл.120а е изцяло изменен, като новата му редакция не съдържа основания за нищожност. От този момент законът започва да използва термина „недействителност" спрямо определен кръг от лица. Основанията за същата са предвидени в чл. 41б от  ЗОП, а в чл. 122и от ЗОП са определени лицата, които могат да претендират недействителност, като е посочено, че това става с иск по реда на ГПК в определените от закона срокове.

С изменения, обнародвани в ДВ бр. 93/25.11.11, в сила от 26.02.2011 г. и в ДВ бр. 33/27.04.2012г. са направени допълнения в основанията за недействителност по чл. 41б от ЗОП и в чл. 122и от ЗОП досежно кръга от лицата, които имат право да предявят иска за прогласяването й, като този кръг се свежда само до заинтересованите лица. По смисъла на ЗОП заинтересовано лице е всяко лице, което има, или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка.

Предвид това, и с оглед обстоятелството, че позоваването на нищожността не е ограничено със срок, както и че към датата на предяване на иска, ЗОП вече не е предвиждал изобщо нищожност на специфични основания , свързани с нарушения на правни норми, а особени хипотези на недействителност, при това относими към определен ограничен кръг правни субекти, сред които не са възложителите, обосновава извода, че  ЗОП не изключва приложението на общите правила на ЗЗД относно нищожността, нито  ограничава кръга от лицата, които могат да се позовават на нищожност съобразно общите правила. В този смисъл е задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК -  Решение № 92 от 22.08.2013 г. по т.д. № 1107/2011 г. ВКС, II т.о. е, съгласно което противоречието със закона като основание за нищожност се отнася за всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. Някои сделки са уредени в специални закони, но наличието на специален закон не игнорира приложението на общото основание за нищожност поради противоречие със закона. Специалните императивни правни норми могат да регламентират начина на сключване или съдържанието на сделката и при нарушаването на някоя от тях сделката би била нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД във връзка с предвидената специална императивна норма. Специалният закон може да съдържа и самостоятелни основания за нищожност на съответната сделка, както в случая разпоредбата на чл.120а, ал.2 ЗОП (ред. ДВ, бр.37/2006 г.), която не дерогира общото основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД при противоречие с друга императивна правна норма. Обстоятелството, че ЗОП е специален закон спрямо общия ЗЗД не обосновава правен извод, че при нарушаване на императивно установените от него забрани не е налице противоречие със закона, обуславящо нищожност на сключената сделка по смисъла на общото законово правило на чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД.

С оглед на горното, следва да се приеме, че не е налице пречка „Х. БДЖ“ ЕАД в качеството му на възложител по процесния договор за обществена поръчка да иска прогласяване нищожността му, респ. да прави възражение за наличието на такава. В случая разпоредбата на чл. 122и ЗОП не намират приложение с оглед факта, че тя касае единствено упражняване на потестативни права за унищожаване на договор, от лица, които не са страни по договора.

 

             Ответникът е направил възражение, че дори и договора за обществена поръчка да е нищожен, същият е изпълняван от ищеца по делото, което съставлява изрично признание, поради което с оглед нормата на чл.293 ал.З от ТЗ, не може да се претендира неговата нищожност.

            В този смисъл ответникът се позовава на признанията на ищеца в Писмо с изх.№ 07-00-8/04.02.2008 г. до Б.та; на писмо с изх.№ 01-00-45/02.11.2009 г., с което изрично признава обвързващата го сила и валидността на Договор за цесия от 10.07.2007 г. на неговите задължения по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г., на Протокол № 208 на заседание на СД на „Х. БДЖ” ЕАД, проведено на 28.12.2012 г., с което е одобрен проект на Споразумение между „Х. БДЖ” ЕАД и Б.та за погасяване на просрочени задължения на Х.а в размер на 280 851.00 евро, по сила на което е сключено с „П.И.Б.” АД Споразумение към Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. във връзка със сключен Договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г. Освен това твърди, че тъй като  „Х. БДЖ” ЕАД е неизправна страна, не разполага с възражение за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения. Неспазването на нормите на специалния закон не би могло да служи като основание на „Х. БДЖ” ЕАД за освобождаване от отговорност.

            Съдът намира така направеното възражение за неоснователно.

            Съгласно чл. 293 ал.1 от ТЗ  за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.  Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма (ал.2). Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението – ал.3 на чл. 293 от ТЗ.

            Анализът на нормата показва, че в същата се отнася само до случаи на търговски сделки, които не са сключени в предвидената за това форма. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, като това е едно от различията между търговското и гражданско право. При гражданскоправните сделки нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за обуслови нищожност на сделката, изисква изрично оспорване на действителността й. Нищожността в този случай може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293 ал. 3 ТЗ. Забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Такова поведение, от което може да се направи извод, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, плащане, осчетоводяване, извънсъдебно писмено признание.Тъй като запазването на действието на една нищожна сделка е изключение от общото правило, с оглед общите тълкувателни правила не може да се тълкува разширително и да се прилага към сходни хипотези, в случая както твърди ответника, да се отнесе към твърдяното нарушение на други императивни норми, които биха могли да обосноват нищожност на сделката.

            В този смисъл е и задължителната съдебна практика  постановена по реда на чл. 290 от ГПК – Решение №14 от 04.02.2013 г. по т.д. № 1201/2011 г. на ВКС, ТК,  ІІ Т. О., съгласно което правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ засяга само нищожността на търговските сделки, поради неспазена писмена форма за действителност. Чл.293 ал.3 от ТЗ е неприложим, когато се касае за нищожност на търговска сделка, поради противоречие на съдържанието й с императивните разпоредби на закона. Това следва от чл. 288 от ТЗ, който препраща при неуредените в ТЗ положения към разпоредбите на гражданското законодателство - в случая тази в чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съгласно която са нищожни са договорите, които противоречат на закона.

            Предвид изложеното, обстоятелството, че ищецът е извършвал плащания по договора, като също така е подписвал споразумения за разсрочване и е изпращал писма, съдържащи извънсъдебното му писмено признание, не съставляват валидиране на договора за обществена поръчка, ако се окаже, че същият е засегнат от някои от тежките пороци на чл. 26 ал.1 или 2 от ТЗ. Нищожната сделка не поражда никакви правни последици и не може да бъде санирана с някакви последващи правни или фактически действия на страните.  

    

            Във връзка с твърденията на ищеца за нищожност на договора за обществена поръчка, съдът с оглед общите правила на гражданското право, че действителността на сделката се преценява според закона, който е бил в сила по време на сключването й, съдът прецени писмените доказателства, съдържащи се в син класьор, неразделна част от делото.

            Видно от представените доказателства процедурата за обществена поръчка е била открита с  Решение № 38 /30.05.2006г. от възложителя по чл. 7, ал. 1, т. 5, б.”г” от ЗОП - "Б.Д.Ж." ЕАД на осн. чл.16 ал.З от ЗОП чрез договаряне с обявление по чл. 25, ал. 2 от ЗОП. Обект на поръчката е доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба;                

            Със Заповед № 562/19.07.2006 г. е назначена Комисия за провеждане на процедурата, която е провела първото си заседание на 19.07.2006 г. Представени са и Проколи № 1/19.07.2006 г.; Протокол №2/15.08.2006 г.; Протокол №3/14.09.2006 г. за подбор на кандидати; Протокол №4/03.10.2006 г., за осъществените от Комисията действия по конкурсната процедура.

            Видно от решение №18/04.10.2006 г. е бил отстранен един от участниците в процедурата.

            Съгласно Протокол №5/06.10.2006 г. е проведено обсъждане във връзка с поканения кандидат.

            С Протокол №7/17.11.2006 г., за на Комисията за обсъждане на проведено договаряне с поканения кандидат, наред с останалите обстоятелства, комисията е констатирала, че не е постигнато намаляване на първоначалната (основната) цена на планираните за доставка на лизинг пътнически вагони. При предвидена по план - сметката (одобрена от Министерство на транспорта заедно с документацията за участие в процедурата) очаквана цена на вагон пътнически, второкласен, втора употреба, безкупеен тип, от 35-40 хил.евро, офертата на кандидата е 79 500 евро. При очаквана цена на купеен вагон 80-100 хил.евро офертата на кандидата е 989 000 евро. При предвиден финансов ресурс за осъществяване на доставката 6-7 млн. евро за срок от 10 години, при варианта с най-ниска цена - 90 безкупейни и 10 купейни са необходими 17 045 млн.евро (7,155 млн. евро за 90 безкупейни и 9,890 млн. евро за 10 купейни вагона) за срок до 10 години; констатирано е също така, че не е договорено доставка         на вагоните да е  посочен от възложителя пункт в Р България. По офертата на „А.“ приемането на вагоните и преминаване на риска става на пункт във ФР Германия. Това означава допълнителни разходи в размер на около 6 000 евро за превоз на един вагон до българска граница и неуточнени разходи за застраховки; Поради изтичане на срока на валидност на офертата за доставка на купейните вагони 25.10.2006 г. и неговото неподновяване от страна на кандидата, вече не е налице възможност за доставката на този вид вагони, поради което въпросът не е бил обсъждан на последното договаряне с кандидата. По време на договарянето не е била обсъждана офертата на кандидата за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба комбиниран тип - 6 купета и безкупейно пространство поради несъответствие на предложението с техническите условия на възложителя - доставка на до 100 броя вагони, от които до 90 броя безкупейни и останалите - купейни вагони. Като е взела предвид изложеното, комисията е предложила на възложителя да прекрати процедурата за доставка на лизинг на до 100 броя пътнически второкласни вагони втора употреба по реда и условията на чл.39, ал.1, т.З от ЗОП (редакция до 30.06.2006 г.), поради надвишаване на финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Според Комисията, ако Възложителят прецени, че "БДЖ" ЕАД може да осигури необходимия според офертата на кандидата финансов ресурс, няма пречка процедурата да продължи, като за сключването на договора за лизинг (доколкото съдържа елементи на кредит) и за учредяването на обезпечение под формата на банкова гаранция, следва да е налице разрешение от Министъра на транспорта и Агенцията за приватизация. Комисията е предложила на възложителя да прекрати процедурата по договаряне по реда и условията на чл.39, ал.1, т. 3 от ЗОП /редакция до 30.06.2006 г./ поради основни причини, които се различават съществено от първоначално обявените условия.

            С Решение № 2 /24.01.2007 г. е прекратена процедурата за възлагане на обществена поръчка на основание чл. 39 ал.1 т. З от ЗОП – поради надминаване на осигурения финансов ресурс от възложителя – при прогнозна цена за безкупеен вагон 35-40 хил.евро, офертата на кандидата е 79 500 евро, а при планирана цена за купеен вагон 80-100 хил. евро, офертата е за 989 хил. евро. Решението за прекратяване е подписано от инж. Олег Петков - изпълнителен директор на „БДЖ" ЕАД.

            Видно от известието за получаване /обратна разписка/ CN 07, решението за прекратяване на процедурата за възлагане на ОП е съобщено на „А." АД на 01.02.2007г.

            На 08.02.3007 г. „А." АД, Швейцария, е подал жалба до КЗК с вх. № 343 срещу Решение № 2/24.01.2007 г. на Изпълнителния директор на "БДЖ" ЕАД за прекратяване на процедура за възлагане на ОП, с предмет "Доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба".

            С Решение № 4/09.03.2007 г. изпълнителният директор на „БДЖ” ЕАД е разпоредил отмяна на Решение № 2/24.01.2007г. за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, обявена с Решение № 38 /30.05.2006 г.. Посочено е, че след съобщаване на Решение № 4/09.03.2007г. на допуснатия участник „А." АД -Швейцария, е следвало да бъде взета предвид представената от същия подобрена оферта с вх. №37-00-428/24.01.2007 г. и да продължи договарянето c него при новите параметри. Посочено е, че Решение № 4 е взето на основание чл. 91 ал. 1 от АПК на РБългария и във връзка с чл. 11 от ЗОП по повод на постъпилата в КЗК жалба вх. № 35 - 00 - 77/13.02.2007 г. от „А." АД -Швейцария.

            Със Заповед № 220/21.03.2007г. на инж. Олег Петков - изпълнителен директор на БДЖ, е назначена нова 7- членна Комисия със задача да проведе процедура на договаряне с обявление за възлагане на ОП за доставка на лизинг на до 100 второкласни пътнически вагони за нуждите на "БДЖ" ЕАД при спазване изискванията на ЗОП. Комисията е продължила договорянето, за което са били съставяне съответните протоколи.

            С Решение № 12/28.03.2007г. на възложителя за обявяване класирането на кандидатите и кандидата, определен за изпълнител /чл.73, ал.1 във връзка с чл.89, ал.5 и във връзка с чл. 117, ал.2 от ЗОП/, е обявено, че на първо място е класиран  "А." AG - BAARERSTR.8, 6301 ZUG – Швейцария, който е определен и на основание чл.73, ал.1 от ЗОП, за изпълнител на обществената поръчка за доставка на до 100 броя второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг.

            На 02.06.2007 г. е сключен процесния договор № ЮД 57/2007 г.

 

            При така реализиралите се във времево отношение обстоятелства, съдът с оглед динамичната правна рамка, констатира следното:

            Процедурата за обществена поръчка е открита с Решение № 37/30.05.2006 г. ( в редакцията на ЗОП с ДВ бр. ДВ, бр.33/21.06.2006 г.). Към този момент е действал чл.11 от ЗОП, съгласно който актовете на възложителите на обществени поръчки, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, не са индивидуални административни актове. Съгласно чл.120 от ЗОП всеки кандидат в процедура по обществена поръчка е можел да предяви иск пред районния съд за отмяна на определени категории решения на възложителя, ако решението е взето в нарушение на закона; класираните кандидати, съответно определеният изпълнител не отговарят на изискванията; не са спазени критериите за оценка на офертите; 

            С ДВ бр.37/05.05.2006 г.  е направено поредно изменение в ЗОП. Същото касае обжалването на актове, свързани с обществените поръчки. Съществено е изменена процедурата по оспорване. Съгласно чл. 120 от ЗОП всяко решение, действие или бездействие на възложителите, подлежи на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. С чл.120а  се създава възможност всяко едно заинтересовано лице да установява нищожност на договора за обществена поръчка, както и да претендира обезщетение за вреди (ал.1).

            Изменен е и чл.11 от ЗОП, като е предвидено, че  актовете на възложителите на обществени поръчки, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, са индивидуални административни актове.

            Съгласно §148 от ПЗР на ЗИДЗОП, процедурите, открити с решение преди влизане в сила на този закон, се приключват по досегашния ред (ал.1). Споровете по процедури по ал.1 се решават по досегашния ред пред районните и окръжни съдилища.  

            При тази правна рамка съдът намира, че Решение № 4/09.03.2007 г. за отмяна на решение № 2/24.01.2007 г.,  не е породило действие по възобновяване на процедурата. Решение №4/2007 г. няма и не може да има характер на индивидуален административен акт, след като възобновява процедура, открита при действието на ЗОП в редакцията му с ДВ бр.33/2006 г. (съгласно измененията на ЗОП с ДВ бр. 37/2006 г.) Възложителят не е започнал нова процедура, при която, с оглед изменението на чл.11 от ЗОП, издаваните от него актове биха имали  характер на индивидуални административни актове.

Съдът споделя правните доводи на ищеца, че възложителят не е имал правно основание да отмени Решение № 2 от 24.01.2007 г. за прекратяване на процедурата, както и че Решение № 4/09.03.2007 г. не е произвело правно действие. В Решението си за отмяна на Решение № 2/24.01.2007г. възложителят се е позовал на чл.91 ал.1 АПК, а именно на подадената жалба пред КЗК срещу Решение № 2/2007 г. Съгласно чл.11 от ЗОП (в редакцията от бр.33/2006 г., при която е следвало да се довърши процедурата), при наличие на някакви оспорвания и обжалвния, актовете на възложителя на обществени поръчки, не са индивидуални административни актове – арг. от § 148 ПЗР на ЗИДЗОП (ДВ, бр.37/2006 г.), като процедурите, открити с решение преди влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред, В този смисъл е разпоредбата на ал.2 на § 148, която предвижда исков ред за отмяна на тези актове, който е неприложим по отношение на индивидуалните административни актове. Не се твърди, че е подавана жалба през районния съд против Решение №2/2006 г. Напротив, ответникът се позовава на подадената жалба до КЗК, която обаче е била недопустима на основание ал.2 на § 148 от ПЗР на ЗИДЗОП (ДВ, бр.37/2006 г.). Дори и въпросът за подобна недопустимост да не може да се повдига по пътя на косвения съдебен контрол, установено е по делото, че производството по жалбата е прекратено, т.е. липсва акт на съдебен или административен орган  за отмяна на Решение №2/2006 г. Законът в приложимата си редакция към конкретната обществена процедура, не дава възможност за отмяна на Решението за прекратяването й с последващо решение. Това следва от нормата на чл. 38 от ЗОП – процедурата по възлагане на обществена поръчка приключва със сключване на договор с определения изпълнител или с решение за прекратяването й.  В случая е приложима редакцията на нормата,  въведена със ЗИДЗОП (ДВ, бр.37/2006 г.), тъй като старият ред, с измененията по отношение на правната рамка, се е прилагал до момента на приключване на процедурата, което е станало с Решение №2/24.01.2007 г.

            Предвид изложеното, преценката дали процесният договор за обществена поръчка противоречи на императивни норми, респективно дали е налице нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД и в тази връзка дали са основателни наведените възражения за нищожност, следва да бъде извършвана като се имат предвид посочените редакции на ЗОП, като се приеме, че Решение № 2/24.01.2007 г. е прекратило окончателно процедурата. Това следва от характера на Решение № 38/30.05.2006 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка – същото не е индивидуален административен акт с оглед нормата на чл. 11 от ЗОП в редакцията на закона обн. ДВ.бр.33/2006 г. Поради това и Решение №4/09.03.2007 г.  за възобновяване на същата процедура, не може да има характер на индивидуален административен акт.

            Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният договор е сключен без да е налице проведена процедура по ЗОП и в нарушение на изискванията за сключване на  договор. Започналата редовно процедура по обществена поръчка е била прекратена. Прекратяването е станало на осн. чл.39 ал.1 т.3 от ЗОП – поради надвишаване на финансовия ресурс, който изпълнителят може да осигури. В този смисъл е била и подробната аргументация на Комисията по Протокол №7/17.11.2006 г. Поради това не е съществувала възможност за продължаване на заварената процедура, а само за обявяване на нова. Подписването на процесния договор на 02.06.2006 г., освен че е станало без редовно обявена нова процедура, влиза в противоречие с чл. 39 ал.3 от ЗОП – възложителят не е включил в решението изискваната от закона най-ниска оферирана цена, поради което не е можел да сключва договор в рамките на същата година, със същия предмет и на цена, равна или по-голяма от посоченото в решението. Нарушението на тази забрана, установена в императивна правна норма, обуславя, дори и само на това основание, нищожност на сключения договор.

 

      Основателни са доводите на ищеца, че сключеният договор е с предмет, различен от обявения – нарушение на чл. 25 ал.2 т.3 от ЗОП.

Видно от Решение №38 от 30.05.2006 г., е била открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лизинг на до 100 второкласни пътнически вагона, без да е определено за кой именно от двата основни вида - оперативен /обикновен/ или финансов се открива процедурата. Така е определен предмета и в Обявлението за откритата обществена поръчка. С одобреното заявление за участие в процедурата на договаряне с обявление по реда на ЗОП към одобрената от възложителя документация за участие в текста на описанието на обекта на обществена поръчка възложителят е конкретизирал, че се касае за „доставка на до 100 броя второкласни пътнически вагони втора употреба в условията на финансово обвързан лизинг за нуждите на „БДЖ” ЕАД”.

Анализът на сключения договор обаче показва, че е сключен договор за продажба с разсрочено плащане. В този смисъл е договорката на чл.8 от Договор № ЮД 57/02.06.2007 г.. Страните са се договорили, че собствеността върху всеки вагон преминава върху БДЖ в момента на подписване на Приемо-предавателен протокол по чл.2 от договора. Остатъкът от цената на доставените вагони, над размера на платения аванс, е договорено да се заплаща при условията на разсрочено плащане. Въпреки че страните наричат вноските по разсроченото плащане „лизингови вноски" това не променя правната природа на договора. Уговорена е и възнаградителна лихва върху вноските по договореното разсрочено плащане – съгласно чл.4.3 от договора в размер на 6.8 % годишно след изтичане на уговорения гратисен период. Всички тези клаузи на договора, свързани с преминаване на собствеността и с начина на изплащане на вноски  и с договоряне на лихва, го характеризират като договор за продажба на изплащане (чл.335 от ТЗ). Липсва каквато и да е договорка, която да свързва сключения договор със необходимото съдържание на договора за финансов лизинг, а именно, че лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, опредени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение (чл. 342, ал. 2 от ТЗ). Договорът за лизинг в нито една от разновидностите си няма транслативен ефект за разлика от уговореното между страните. В случая това е от съществено значение, защото собствеността е преминала в патримониума на „БДЖ“, вместо да остане в лизингодателя, със съответните последици от това, вкл. риска, общата и гаранционна отговорност. Договор № ЮД 57/2007г. от 02.06.2007 г. изобщо не е съобразен с обявените условия на процедурата за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба”, открита с Решение № 38 / 30.05.2006 г., прекратена с Решение № 2 / 24.02.2007 г. (извън обстоятелството, че процедурата е била прекратена и е проведена в нарушение на чл. 38 от ЗОП).

 

      Неоснователни са доводите на ищеца, че е налице нарушение, обуславящо противоречие със закона във връзка със закупуването на вагони, различни от тези по обществената поръчка. Откритата с решение №38 процедура касае доставка по договор за лизинг на до 90 безкупейни и до 10 купейни вагона. Сключеният договор е за продажба на 90 безкупейни вагона и на 10 комбинирани такива - с купейна и безкупейна част.

Действително 10-те комбинирани вагона не съответстват на поставените в документацията по обществената поръчка технически изисквания към купейните вагони, т.е. обществена поръчка за продажба на комбинирани вагони не е била откривана и не е провеждана. Подобно обстоятелство обаче би могло да обуслови единствено частична нищожност – по отношение на 10-те вагона, което с оглед изложеното по-горе за нищожност на целия договор, се явява без правно значение.

  

            Основателно е твърдението за нищожност на договора поради противоречие с чл. 37 ал.1вр. ал.2 т. 1 от ЗОП (в редакцията му с ДВ бр. 79/2006 г), тъй като е договорена е цена, значително надвишаваща осигурените финансови ресурси и  оферираната от „А.“ цена в хода на проговорите. Съгласно План-сметка за стойността на доставката на лизинг, неразделна част о обявлението за обществена поръчка, предвидената стойност на един безкупеен вагон е 35-40 000 Евро, на един купеен - 80-100 000 Евро, като очакванията са били общата стойност на поръчката да възлезе на около 6-7 млн. евро. В хода на преговорите, видно от Протоколите на комисията и приложените в синия класьор доказателства - Актуализирана оферта за пътнически вагони тип купейни, втора употреба - 10.09.2006 г;  Подобрена ценова оферта за вагони тип безкупейни - 10.09.2006 г.; Подобрена ценова оферта за пътнически вагони тип комбиниран, Писмо от А. АГ до инж. И.. А. от 22.08.2006 г. допуснатият до участие кандидат е представял няколко променени оферти, в които не е променил един от основните параметри на първоначалната си оферта, а именно 79 500 Евро за един безкупеен вагон и 289 000 Евро за един комбиниран вагон. Поради изтичане на валидността на офертата относно предложените от него купейни вагони, чиято цена е определена на 989 000 Евро, Комисията по провеждане на процедурата с протокол от 17.11.2006г., е направила извод, че не е постигнато намаление на предложените цени на вагоните, като офертата на единствения допуснат участник предполага близо 300% увеличение на предвиденият финансов ресурс. Въз основа на тези констатации, възпроизведени в Решение №2/24.01.2007 г. , възложителят е постановил  прекратил процедурата, като е посочил като основание чл.39 ал.1 т.З ЗОП - надвишаване на осигурения финансов ресурс.

            В деня на приемане на решението за прекратяване на процедурата, „А.“ е депозирало нова оферта с молба вх. №37-00-428/24.01.07 г., с която ревизира оферираната цена за безкупейни вагони, като предлага доставката да бъде реализирана съответно на ценовите изисквания, залегнали в първичната тръжна документация. В Решение № 4/09.03.2007г. е разпоредено да бъде продължено договарянето с допуснатия участник А., като бъде взета предвид представената от същия подобрена оферта вх.№37-00-428/24.01.07 г.

            Въпреки посочените условия с оферта вх.№37-00-428/24.01.07 г., договорът е бил сключен при първоначално предлаганите условия от „А.“ – съгласно чл. 4 от Договора – за 289 000 евро без ДДС за пътнически вагон и 79 500 евро без ДДС за безкупеен вагон.

            Предвид изложеното, основателни са доводите на ищеца, че договарянето на цена, надвишаваща значително предложената с вх. №37-00-428/24.01.07 ревизирана оферта е в противоречие на установените в ЗОП императивни изисквания и принципи, целящи чрез реализиране на установените в закона процедури да се осигури възможно най-ефективно разходване на публични средства – нарушение освен на нормата на чл. 37 ал.1 и на нормата чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОП. Сключеният договор е в пряко нарушение на императивната норма на чл.37 от ЗОП, предвиждаща изборът на изпълнител да се извърши, по някои от следните два критерия - най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта. Договорената в Договора за обществена поръчка цена, надвишава двойно направената в хода на преговорите оферта, и не може да бъде нито най-ниската цена, нито да е изгодно икономическо предложение.

     

Основателно е и твърдението за нищожност, направено от ищеца за нарушение на чл. 37 от ЗОП, поради това, че сключеният договор предвижда доставка на вагоните в Германия.

Както се установява от обявлението за обществена поръчка (т.II.1.7) мястото за доставка на вагоните е в България. По този начин са били водени преговорите с „А.“ по време на процедурата преди прекратяването й с Решение №3/24.-1.2007 г. С първоначалната оферта за участие в процедурата по обществена поръчка „А.“ изрично е декларирало, че приема обявените условия на обществената поръчка и е съгласно с тях.

Независимо от декларираното, „А.“ е предложило за място на изпълнение – Германия, което е било повод за множество разговори и уточнения от страна на Комисията, която е излагала последователно преди Решение №2/24.01.2007 за прекратяване на процедурата, че доставка на вагоните в Германия е икономически неизгодно за „БДЖ“,  ще оскъпи поръчката, и не е осигурен финансов ресурс.

Процесният договор, видно от чл.4.1 е сключен с място на доставка в Германия.

При тези фактически данни е налице противоречие със закона – не само с чл. 37 от ЗОП, но и с чл.26 от Правилника за прилагане на ЗОП, които не допуска изменение на обявените условия по обществената поръчка.

Изложеното се отнася и до включените в договора условия за обезпечаване изпълнението на задължението за заплащане на лизинговите вноски чрез издаване на 120 броя записи на заповед - чл.12, както и на специални условия по чл.21 - чл.23. Договорът е допълнен без тези условия да са предложени в офертата на „А.” АД и да са били предмет на проведеното договаряне. По този начин съдържанието на Договор № ЮД 57/02.06.2007 г. е допълнен по начин, недопустим от разпоредбата на чл.41 ал.2 и чл.43 от ЗОП. Същевременно чрез разписаните условия недопустимо е променено икономическото равновесие на договора в полза на определения за изпълнител на обществената поръчка участник, по начин, който не е предвиден в условията на тръжната документация по обявената поръчка – нарушение на чл. 2 от ЗОП.

 

Неоснователни са обаче доводите на ищеца, основани на нарушение на установени забрани по чл. 42 от ЗОП. Съгласно приложимата по отношение на процедурата (предвид §148 от ЗИД на ЗОП (ДВ, бр.37/2006г.), редакция на ЗОП (тази към ДВ, бр.33/2006г.), договорът с избрания изпълнител не се подписва, ако не бъдат представени издадени от компетентния орган, в т.ч. и на чуждестранната държава, документи, удостоверяващи, че изпълнителят, респективно членовете на управителните му органи: не са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, за престъпление по служба или за подкуп, както и за престъпление против собствеността или против стопанството; не са обявен в несъстоятелност; не са в производство по ликвидация; не са лишени от правото да осъществяват търговска дейност,; не са в производство за обявяване в несъстоятелност; нямат парични задължения към държавата или към община по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията. Не се констатира такива документи да са  били представени в приложената преписка по обществената поръчка към датата на подписване на договора.

            В случая обаче нарушението не е от такъв характер, че да обоснове настъпването на най-тежката правна последица – нищожност на договора. Ищецът не посочва в какво се изразява реалната или потенциална вреда. Наличие и конкретизация на вреда не се съдържа в доказателствата по делото. Поради това в случая се касае до формални нарушения на изискванията по ЗОП при сключване на договора за обществена поръчка, които са без реални или потенциални неблагоприятни последствия.

           

            Предвид изложените по-горе доводи за нищожност на процесния договор за обществена поръчка на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона, не следва да се излагат мотиви във връзка с твърдяната недействителност по чл. 40 от ЗЗД – същата се поглъща от фактическия състав на нищожността, тъй като не би могла да се обяви недействителност на една нищожна сделка.

 

            ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА НИЩОЖНОСТ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА НА ВЗЕМАНЕ ОТ 10.07.2007 Г., НА ОСН. ЧЛ. 26 АЛ.2 ОТ ЗЗД - ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖЕН ПРЕДМЕТ.

     Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД, нищожни са договорите които имат невъзможен предмет. Основанието за нищожност трябва да е съществувало към момента на сключване на договора.

Както е изложено подробно по-горе, прехвърленото с договора за цесия вземане произтича от договор за обществена поръчка. Същият е нищожен и като такъв не поражда правните последици, които страните целят с него. Налице е начална нищожност, която не може да бъде санирана от каквито и да е правни или фактически действия на страните. При това нищожността засяга целия договор, т.е. всички права и задължения, породени и свързани с него.

С процесния Договор за продажба на вземане от 10.07.2007 г. „А.”, в качеството му на цедент е прехвърлило на „П.И.Б.” АД, в качеството му на цесионер своето парично вземане към длъжника “Б.Д.Ж.” ЕАД, по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г., за заплащане на цената за доставката на цялото договорено количество вагони, намалена с дължимия по договора за доставка аванс в размер на 20%, общо в размер на 8 036 000,00 евро. Цедираното вземане е лихвоносно и същото преминава върху цесионера заедно с изтекли и бъдещи лихви, такси, комисионни, разноски и разходи по събиране на вземането.

Нищожността на договора за обществена поръчка обуславя извода, че вземане по него нито е възникнало, нито е съществувало, в който и да е момент. Поради това предметът на Договора за цесия е  неосъществим. Не е било възможно прехвърлянето на вземане по договора за обществена поръчка, доколкото такова вземане не е съществувало, тъй като цедентът е прехвърлил вземане по договор, който е нищожен, т.е. същият няма вземания по него. За да може цесионерът да придобие вземанията, те трябва да са възникнали в полза на цедента. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо, действително вземане, произтичащо от друго правно основание. В случая е налице невъзможен предмет, тъй като вземане не само не е съществувало, но не би могло и да възникне, т.е. налице е правна невъзможност на предмета на сделката, който я засяга изцяло. Поради това договорът за цесия не е породил правно действие. Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая не съществува валидно вземане на цедента. В този смисъл е и посоченото от ищеца решение, съставляващо задължителна съдебна практика съгласно чл. 290 от ГПК - Решение № 64 от 8.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 820/2011 г., III г. о., ГК. Съобразно същото предметът на дадена сделка - това е обектът на правоотношението (вещ, действие, бездействие, нематериално благо). Невъзможност на предмета по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД ще е налице само, ако при сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни причини. В този смисъл са и мотивите на РЕШЕНИЕ № 95 ОТ 09.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 2416/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, което макар и постановено по друг въпрос, имат отношение към фактическия състав на нищожността.

 

Предвид изложеното, безпредметно е обсъждането на останалите твърдения на ищеца за нищожност на договора за цесия – за това, че договорът е сключен в противоречие с чл.99 ал.1 предл. първо т.е. нищожност на цесия на несъществуващо вземане, тъй като е прехвърлено вземане, което не е било възникнало към датата на сключване на договора, и противоречие с чл.99 ал.1 предл. второ - прехвърлено е вземане, което по силата на уговорки в договор е непрехвърляемо. Същите, с оглед констатираната липса на предмет на договора за цесия, което е основание за нищожност по чл. 26 ал.2 от ЗЗД, са ирелевантни, като въззивният съд, при условие че не възприеме доводите на настоящата съдебна инстанция, може да изложи собствени правни и фактически изводи по отношение на така релевираните допълнителни доводи на ищеца.

           

            Изцяло неоснователно е твърдението на ответника, че ако се приеме, че е налице твърдяната от ищеца нищожност на Договора за доставка и на Договора за цесия, искът от „Х. БДЖ” ЕАД следва да се се отхвърли, предвид факта на предоставени в полза на Б.та пълномощия да получава плащания и да упражнява всички права на „А.” АД по отношение на „Х. БДЖ” ЕАД във връзка с Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007 г.

            Видно от представеното с ОИМ пълномощно, обсъдено по-горе, същото касае учредено процесуално представителство, което е неотносимо към спорните правоотношения, като с оглед изискванията на процесуалния закон ответната Б. не би могла да бъде да бъде процесуален представител на швейцарското дружество.  Пълномощното изобщо не учредява представителна власт за получаване на  плащания по договора за обществена поръчка.

            Освен изложеното, по делото не се събраха доказателства, че ответникът е упражнявал чужди права по повод на процесните  плащания в качеството си пълномощник. Основателно е твърдението на ищеца, че е правен абсурд в един и същи период от време, от една страна ответникът да е упражнявал свои права, а ако ако това се окаже невярно, да се приеме че е действал като пълномощник. Възможно е само една от двете хипотези, тъй като в случая са налице осъществени конкретни и фактически действия по получаване на суми, които ответникът твърди, че е получавал на правно основание – като цесионер по валиден договор за цесия.

            Освен изложеното, правата по пълномощното са погасени, считано от датата на заличаване на упълномощителя - „А.“ АГ, с оглед на което ответникът не разполага с правомощия да прави каквито и да било изявления от името на това  дружество.

 

            При така изяснената фактическа обстановка и с оглед направените правни изводи, съдът намира, че предявеният иск е основателен.

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ОТВЕТНИКА ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ:

Уважаването на предявения иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на направеното възражение за давност на ответника. Погасителната давност е правопрекратяващ факт, който проявява своето действие само и доколкото е възникнало съответното субективно право, чиято защита се търси. Съдът е длъжен първо да се произнесе дали е налице такова субективно право и след това да разгледа възражението за погасяването на защитата, която е осигурено на това субективно право.

С ОИМ ответникът е заявил, че на основание чл.111 буква „в” от ЗЗД получените плащания в размер на общо 2 246 808 евро, заплатени на 24 равни вноски за периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011 г. включително, като периодични плащания, са погасени по давност. Налице са периодични плащания, които са извършвани на равни интервали от време (ежемесечно), всички са за една и съща сума от 93 617 евро и същите в тази хипотеза няма да представляват връщане на предоставен изначално банков кредит.

Настоящия съдебен състав счита възражението за НЕОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения:

Всички получения плащания са осъществени на основание плащане по нищожен договор – т.е.  при липса на правно основание по смисъла на чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД. Поради това давността е 5-годишна, а не тригодишна, и тече за всяко едно вземане поотделно, считано от датата плащането му. Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД  давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение на фактическия състав, съставляващ правното основание на настоящия иск, изискуемостта настъпва от датата на получаване на престацията. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – т.7 от ТР № /1979 г. на Пленума на ВКС. И тъй като всички плащания са извършени през периода от  от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г., а исковата молба е подадена на 30.04.2014 г. не е изтекла 5-годишната давност и възражението на ответника е неоснователно.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

            При така изяснената фактическа обстановка и с оглед направените по-горе правни изводи, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. Налице са всички елементи на сложния фактически състав, като ищецът, в чиято тежест с оглед поддържаната от него правна теза, ангажира доказателства  за извъндоговорната отговорност на ответника за неоснователно обогатяване в хипотезата на изпълнение по нищожна сделка. Същият установи основанията за нищожност при условията на противоречие със закона по отношение на Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг № ЮД 57/02.06.2007г., сключен между него и „А.“, което е обусловило липсата на предмет на сключения между ответника и цедента „А.“ Договор за цесия от 10.07.2007г., респ. цесията е нищожна поради липса на предмет съгл. Чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Установено е извършването на престацииите, както и липсата на основание за това, поради нищожността на основната сделка и на договора за цесия. Възражението за давност на ответника е неоснователно.

            Поради това предявеният иск се явява основателен изцяло и в пълен размер от 5 523 403 Евро, съставляваща сбора от всички получени без основание суми от Б.та, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания в периода от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г. включително (исковата молба е предявена на 30.04.2014 г., поради което вземанията с падеж преди 30.04.2014 г. се явяват погасени по давност, но същите не са предмет на делото).

  

         II. ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.86 АЛ.1 ОТ ЗЗД

С исковата молба ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „П.и.Б.” АД да заплати на „Х.Б.Д.Ж." ЕАД общо сумата 1 270 791.76 евро – мораторна лихва, от която  743 515, 93 Евро, дължима за периода от 30.04.2011 г. до 30.04.2014 г. върху сумата 2 246 808 Евро, представляваща сбора от получените без основание суми от Б.та, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания в периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011 г., включително, както и 527 275,83 Евро - мораторни лихви, дължими за периода от дата на получаване на съответната сума до датата на исковата молба, върху на всяка една от получените без основание суми от Б.та за периода от 12.05.2011 г. до 06.03.2014 г. включително, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания в този период.

Ищецът твърди, че при претенция за връщане на дадено при начална липса на основание, ответникът изпада в забава без да е необходима покана по чл.84 ал.2 ЗЗД, като изискуемостта на такава претенция възниква от момента, в който е получено даденото без основание.Поради това началния момент, от който следва да претендира мораторна лихва е датата, на която всяко от процесните плащания е получено от ПИБ. Позовава се на задължителна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение №985/01.09.10 по гр.д.2924/08 на ВКС, IV г.о. ГК; Решение №183/30.05.12 по гр.д.1524/11 на ВКС, IV г.о. ГК; Решение № 303 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2015 г., IV г. о„ ГК, както и на Решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1055/2010 г., II т. о., ТК.    

 Поради това, и тъй като при претенция за връщане на дадено при начална липса на основание, ответникът изпада в забава без да е необходима покана по чл.84 ал.2 ЗЗД (съгласно задължителните по силата на чл.290 от ЗЗД решения посочени по-горе), като изискуемостта на такава претенция възниква от момента, в който е получено даденото без основание, претенцията за мораторна лихва от датата, на която всяко от процесните плащания е получено от ПИБ, е основателно в размера определен от ССЕ. Съгласно заключението, мораторната лихва е в общ размер от 1 252 153,64 Евро, в какъвто размер следва да се уважи иска като се отхвърли до пълния предявен размер.

Както се констатира от данните по делото, липсва направено възражение за давност по отношение претенцията за лихви в отговора на исковата молба. Такова е направено едва с отговора на допълнителната искова молба, поради което се явява преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него.

 

         ІІІ. ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

При този изход на спора, на ищеца на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят разноски. Същите са в общ размер 915 731.66 лева, представляващи направени разходи за държавна такса – 531 531.66 лв, депозит за експертизи – 1 200 лв. и адвокатски хонорар – 383 000 лв., за които е представен Списък по чл. 80 от ГПК. Не са представени обаче доказателства за плащане на адвокатския хонорар, поради което с оглед т. 1 от ТР №6/2012 г. не следва да се присъждат.

С оглед уважената част на исковата прентенция следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 531 293,28 лв. съобразно уважената част на исковите претенции и доказания размер на извършените разходи. 

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.К. – изпълнителен директор и И.Р.И. – пълномощник на изпълнителните директори В.Х. и М.О., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч. да заплати на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. Х.Б.К. на основание чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД, сумата 5 523 403 Евро (пет милиона петстотин двадесет и три хиляди четиристотин и три евро), съставляваща сбор от всички получени без основание суми от „ПИБ“ АД съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания в периода от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г. включително, както следва: на 07.05.2009 г. – 93 617,00 евро; на 01.06.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.07.2009 г. – 93 617,00 евро; на 03.08.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.09.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.10.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.11.2009 г. – 93 617,00 евро; на 02.12.2009 г. – 93 617,00 евро; на 04.01.2010 г. – 93 617,00 евро; на 01.02.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.03.2010 г. – 93 617,00 евро; на 06.04.2010 г. – 93 617,00 евро; на 17.05.2010 г. – 93 617,00 евро; на 22.06.2010 г. – 93 617,00 евро; на 05.07.2010 г. – 93 617,00 евро; на 03.08.2010 г. – 93 617,00 евро; на 07.09.2010 г. – 93 617,00 евро; на 08.10.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.11.2010 г. – 93 617,00 евро; на 02.12.2010 г. – 93 617,00 евро; на 10.01.2011 г. – 93 617,00 евро; на 03.02.2011 г. – 93 617,00 евро; на 10.03.2011 г. – 93 617,00 евро; на 04.04.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.05.2011 г. – 93 617,00 евро; на 09.06.2011 г. – 93 617,00 евро; на 05.07.2011 г. – 93 617,00 евро; на 08.08.2011 г. – 93 617,00 евро; на 13.09.2011 г. – 93 617,00 евро; на 13.10.2011 г. – 93 617,00 евро; на 04.11.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.12.2011 г. – 93 617,00 евро; на 12.01.2012 г. – 93 617,00 евро; на 07.02.2012 г. – 93 617,00 евро; на 02.03.2012 г. – 93 617,00 евро; на 17.04.2012 г. – 93 617,00 евро; на 08.06.2012 г. – 93 617,00 евро; на 12.07.2012 г. – 50 000,00 евро; на 10.10.2012 г. – 93 617,00 евро; на 30.11.2012 г. – 93 617,00 евро; на 11.12.2012 г. – 93 617,00 евро; на 20.12.2012 г. – 43 617,00 евро; на 14.01.2013 г. – 140 425,50 евро; на 19.02.2013 г. – 140 425,50 евро; на 13.03.2013 г. – 140 425,50 евро; на 05.04.2013 г. – 140 425,50 евро; на 10.05.2013 г. – 140 425,50 евро; на 06.06.2013 г. – 140 425,50 евро; на 05.07.2013 г. – 93 617,00 евро; на 07.08.2013 г. – 93 617,00 евро; на 09.09.2013 г. – 93 617,00 евро; на 03.10.2013 г. – 93 617,00 евро; на 05.11.2013 г. – 93 617,00 евро; на 06.12.2013 г. – 93 617,00 евро; на 06.01.2014 г. – 93 617,00 евро; на 06.02.2014 г. – 93 617,00 евро; на 06.03.2014 г. – 93 617,00 евро, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 30.04.2014 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.К. – изпълнителен директор и И.Р.И. – пълномощник на изпълнителните директори В.Х. и М.О., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч. да заплати на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. Х.Б.К. на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД вр. чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД, сумата 1 252 153,64 Евро (един милион двеста петдесет и две хиляди сто петдесет и три евро, шестдесет и четири евроцента) лихви, от която сума  731 848,92 евро (седемстотин тридесет и една хиляди осемстотин четиридесет и осем евро, деветдесет и два евроцента) -  за получените без основание суми от „П.и.Б.” АД съгласно плащанията, извършени от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД в периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011 г. вкл., в общ размер на 2 246 808,00 евро (24 плащания х 93 617,00 евро = 2 246 808,00 евро), представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от 30.04.2011 г. до датата на исковата молба и 520 304.72 Евро (петстотин и двадесет хиляди триста и четири евро, седемдесет и два евроцента)  - мораторни лихви в размер на дължими за периода от дата на получаване на съответната сума до датата на исковата молба, върху всяка една от получените без основание суми от Б.та за периода от 12.05.2011 г. до 06.03.2014 г. включително, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания , както следва:  върху платената на 12.05.2011 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 13.05.2011 г. до 30.04.2014 г.,;  върху платената на 09.06.2011 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 10.06.2011 г. до 30.04.2014 г.;върху платената на 05.07.2011 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 06.07.2011 г. до 30.04.2014 г. ; върху платената на 08.08.2011 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 09.08.2011 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 13.09.2011 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 14.09.2011 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 13.10.2011 г. сума от 93 617, 00 евро  за периода от 05.11.2011 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 04.11.2011 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 13.12.2011 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 12.12.2011 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 13.01.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 07.02.2012 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 08.02.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 02.03.2012 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 03.03.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 17.04.2012 г. сума от 93 617, 00 за периода от 18.04.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 08.06.2012 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 09.06.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 12.07.2012 г. сума от 50 000, 00 евро за периода от 13.07.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 10.10.2012 г. сума от 93 617, 00 евро - лихви за забава в размер на 15 628,19 евро, за периода от 11.10.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 30.11.2012 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 01.12.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 11.12.2012 г. сума от 93 617, 00 евро за периода от 12.12.2012 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 20.12.2012 г. сума от 43 617,00 евро за периода от 21.12.2012 г. до 30.04.2014 г.;върху платената на 14.01.2013 г. сума от 140 425,50 евро за периода от 15.01.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 19.02.2013 г. сума от 140 425,50 евро за периода от 20.02.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 13.03.2013 г. сума от 140 425,50 евро за периода от 14.03.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 05.04.2013 г. сума от 140 425,50 евро за периода от 06.04.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 10.05.2013 г. сума от 140 425,50 за периода от 11.05.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 06.06.2013 г. сума от 140 425,50 евро за периода от 07.06.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 05.07.2013 г. сума от 93 617,00 евро за периода от 06.07.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 07.08.2013 г. сума от 93 617,00 евро за периода от 08.08.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 09.09.2013 г. сума от 93 617,00 евро за периода от 10.09.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 03.10.2013 г. сума от 93 617,00 евро  за периода от 04.10.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 05.11.2013 г. сума от 93 617,00 евро за периода от 06.11.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 06.12.2-13 г. сума от 93 617,00 за периода от 07.12.2013 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 06.01.2014 г. сума от 93 617,00 евро за периода от 07.01.2014 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 06.02.2014 г. сума от 93 617,00 за периода от 07.02.2014 г. до 30.04.2014 г.; върху платената на 06.03.2014 г. сума от 93 617,00 евро за периода от 07.03.2014 г. до 30.04.2014 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск до пълния предявен размер от 1 270 791,76 евро (един милион двеста и седемдесет хиляди седемстотин деветдесет и едно евро, седемдесет и шест евроцента), от която: за получените без основание суми от „П.и.Б.” АД съгласно плащанията, извършени от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД в периода от 07.05.2009 г. до 04.04.2011 г. вкл., в общ размер на 2 246 808,00 евро над уважения размер от 731 848,92 евро (седемстотин тридесет и една хиляди осемстотин четиридесет и осем евро, деветдесет и два евроцента) до пълния предявен размер от 743 515,93 евро (седеместотин четиридесет и три хиляди петстотин и петнадесет евро, деветдесет и  три евроцента),  и за мораторни лихви дължими за периода от дата на получаване на съответната сума до датата на исковата молба, върху всяка една от получените без основание суми от Б.та за периода от 12.05.2011 г. до 06.03.2014 г. включително, съгласно извършените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД плащания – над уважения размер от 520 304.72 Евро (петстотин и двадесет хиляди  триста и четири евро, седемдесет и два евроцента) до пълния предявен размер от 527 275,83 евро (петстотин двадесет и две хиляди двеста седемдесет и пет евро, осемдесет и три евроцента).

ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.К. – изпълнителен директор и И.Р.И. – пълномощник на изпълнителните директори В.Х. и М.О., чрез пълномощника юрисконсулт Т.Ч. да заплати на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. Х.Б.К. сумата 531 293,28 лв. (петстотин тридесет и една хиляди, двеста деветдесет и три лева, двадесет и осем стотинки) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: