№ 132
гр. Русе, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500048 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
г.д. „П.“ – МВР, представлявана от д. гл. к. Н.Н., обжалва Решение №
1132 от 12.08.2020 г., постановено по гр. д. № 542/2020 г. по описа на РРС в
частта, с която е осъдена да заплати на К. П. Д. сумата в размер на 1 633.62
лв., представляваща обезщетение за положен извънреден труд в резултат на
преобразуването на нощен към дневен труд за периода 01.10.2016 г. –
30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
до окончателното плащане. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на решението, като постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, по подробно
изложените в нея съображения и се иска отмяната му в обжалваната част с
постановяване на ново, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендират се
разноските по делото.
Въззиваемият К. П. Д. счита жалбата за неоснователна, а постановеното
решение за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗА.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. П. Д. иск за
осъждане на ответника ГД „П.“ – МВР да му заплати сумата от 1 691,56 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд с
1
продължителност 245,96 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6 от
ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Не се спори между страните, а и от представените пред първата
инстанция доказателства се установява, че през периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, заемайки
длъжността „Н.с.“ в група „П.“ на Първа районна служба „П.“ към Регионална
дирекция „П.“ Русе при ГДПБЗН – МВР, срещу насрещното задължение на
работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение.
По делото е приложена заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, за
полагане на труд през дните на официални празници и за времето на
разположение, както и условията и редът за тяхното изплащане на
държавните служители в МВР.
Като доказателства по делото са приобщени протоколи за отчитане на
видовете труд, полаган от ищеца, корекционни графици за дежурствата през
процесния период, платежни документи за платеното на ищеца основно и
допълнителни възнаграждения за полаган от него труд.
От заключението на представената пред първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че в периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1 799 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат
на 2 056.26 часа. Разликата след преизчисляването е 257,26 часа положен
извънреден труд, които ответникът не е заплатил на ищеца, като дължимото
за тях възнаграждение в брутен размер възлиза на 1 815.13 лева, а чистата
сума за получаване е 1 633.62 лв. (след приспадане на дължимия данък по
ЗДДФЛ в размер на 181.51 лв.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в
МВР се урежда с този закон, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение и за
извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията към процесния
период), министърът на вътрешните работи с наредба определя реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители. През разглеждания период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
2
почивките на държавните служители в МВР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
същата е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Отсъствието на такава разпоредба не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява законова
празнота относно организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9, ал. 2 на която, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Тези изводи на съда не се променят и след постановяването на Решение
от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС относно тълкуване на
Директива 2003/88/ЕО, относно някои аспекти на организацията на работното
време. Дадените с това решение разрешения на въпроси относно тълкуването
на разпоредби на Директива 2003/88/ЕО и Хартата на основните права на
Европейския съюз относно необходимостта от приемане на национална
правна уредба за определяне на продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор и предприемането на други мерки за
защита на такива работници, са неотносими към предмета на настоящия
правен спор относно заплащането на извънредния труд.
Задължителното за всички юрисдикции тълкуване на СЕС приема, че
съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност на труда
през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване, което освен ако не се основава на обективен и разумен
критерий, следва да се приеме, че не е налице допустима от закона цел, годна
да обоснове разглежданата в производството разлика в третирането. Не би
била основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
3
намиращи се в сходно положение. Подобна разлика би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай, националният съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и
целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
По посочените мотиви СЕС постановява с решението си, че
разпоредбите на чл. 20 и 31 от ХОПЕС допускат разлика в третирането между
работниците и служителите от частния сектор и тези от публичния,
единствено когато тя се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Настоящият въззивен състав намира, че законодателният пропуск да се
уреди начин и коефициент на изчисляване на положените от служителите на
МВР часове извънреден труд през нощта не се основава на изискуемия
пропорционален и обективен признак за разграничение между двете групи
работници и служители. Поставянето в по-неблагоприятно положение на
държавните служители, работещи в системата на МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения, при липса на нормативно
установени критерии, противоречи както на тълкуваните разпоредби на
Хартата, така и на забраната на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република
България за въвеждане на ограничения на база лично и обществено
положение.
С оглед всичко гореизложено, празнотата в специалния нормативен акт
следва да бъде преодоляна чрез приложение на общия такъв – НСОРЗ,
предвиждащ в чл. 9, ал. 2, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове следва да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
ищецът за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил 1 799 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен труд възлизат общо на 2 056.26 часа. При това положение и
положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен
труд в дневен е 257.26 часа, като дължимото възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице възлиза в нетен размер на 1 633,62 лева.
Първоинстанционният съд е стигнал до същият правен извод, поради
което въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да
се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски във
въззивното производство в размер на 344.35 лв. адвокатско възнаграждение за
4
оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, което
възнаграждение следва да се изплати на адв. Н. Т. от АК Русе.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1132 от 12.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 542/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ГД „П.“ към МВР, представлявана от д. гл. к. Н.Н., с адрес
гр. София, ***, да плати на адв. Н. Т. от АК Русе сумата от 344.35 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство на К. П. Д.
във въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5