Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2190
04.06.2018
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на трети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1380 по
описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен
от П.Д.Н.-Т. срещу „Уникредит Булбанк” АД.
Ищцата твърди, че е
била сключила договор за банков кредит с ответника, съгласно който годишният
лихвен процент се формирал от базисен лихвен процент и надбавка, определена в
размер по т. 4 от договора за съответния период на олихвяване. Базисния лихвен
процент бил определен като едномесечни SOFIBOR съгласно т. 10.3.1 от условията
по кредити на физически лица, който към датата на сключването на договора бил
6.339%. Надбавката била определена на 1.461%. В чл. 11.1.3 от договора било
уговорено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен
процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксирал в размера
по т. 4.1а и не се променял, освен когато пазарните условия водели до
необходимостта от увеличаването му най-малко с 1 пункт. Ищцата била дала
съгласието си банката да изменя едностранно годишния лихвен процент, съответно
размера на месечната вноска, при нарастване на базисния лихвен процент с повече
от 1 пункт от размера определен в деня на сключването на договора. Ищцата
намира, че тази клауза е неравноправна и поради това нищожна.
Твърди,
че в действителност имало увеличаване на базисния лихвен процент, което довел
до увеличаване на лихвения процент по договора, но след това имало и
намаляване, което не било съобразено от ответника. По този начин твърди банката
да е получила без основание сумата от 7000 лева за периода от 25.04.2008г. до
25.04.2015г., когато кредитът бил изцяло погасен. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати получената без основание сума, ведно със законната лихва от
исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът в срок
подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че между страните има подписан анекс № 1 от 09.12.2009г. с
погасителен план към него. Твърди, че на 15.05.2015г., а не на 25.04.2015г.,
между страните било постигнато съгласие и кредитът бил предсрочно погасен.
Оспорва базисния лихвен процент да се определя съгласно едномесечния SOFIBOR.
Съгласно чл. 10.3. от УКФЛ и т.11.1.1 ДБК БЛП се определял, съответно се
утвърждавал, от управителния съвет на банката. Признава, че с клаузата на
т.11.1.3 от договора ГЛП се фиксира в размера по т. 4.1а и че не в нея не е
било предвидено реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индекса
SOFIBOR. Твърди, че заплатените от ищцата след 30.01.2012г. суми съответствали
на сумите за лихва по ПП към анекса и били със 129.53 лева повече от дължимите
при фиксиран ГЛП към датата на договора, която сума била възстановена на ищцата
преди завеждането на делото. Намира, че клаузата на т.11.1.3 от договора не е
нищожна, защото съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКНИП във вр. с параграф 4 от ПЗР,
кредитополучателят имал право по всяко време да погаси предсрочно кредита и
така да прекрати или да се откаже от договора. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Намира, че предсрочното погасяване на кредита е нов
юридически факт, който установявал насрещни съгласувани волеизявления за
погасяване на кредита срещу получаването на определена сума. Поради това
намира, че сумите били получени на договорно основание. Нов юридически факт бил
и подписаният анекс и след като заплатените суми за лихва съответствали на дължимите
по ПП същите били получени на договорно основание. Моли претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
С
определение от о.с.з. от 03.05.2018г. размерът на предявения иск е увеличен на
сумата от 10000 лева.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.03.2008г. ищцата е подписала договор за кредит с ответника, по
който е била отпусната сумата от 52 000 лева. Кредитополучателят
се е задължил да върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и
комисионни, в срок до 25.03.2024 г. В т. 4 от договора е предвидено, че
годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване е равен на базисен
лихвен процент по т. 10.3. и 10.4. от условията по кредит на физически лица,
определен съгласно т.11.1.1. при подписване на настоящия договор и надбавка. С
т.4.1.а от договора страните са се съгласили, че периода на лихвения план е от
25.04.2008 г. до 25.03.2024 г., базисният лихвен процент е 6.339 %, надбавката
е 1.461 % и годишният лихвен процент е определен на 7.800%. В т.11.1. от раздел
II от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора лихви,
изчислявани при годишна база - 360/360 дни- за кредити, издължавани чрез
анюитетни погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с
годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка,
определени в размер по т.4 за съответния период на олихвяване. Приложимият към
съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен
процент за различните валути се определя от Управителния съвет на банката или
оторизиран от него орган и/или лица,
въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.10.3. и т.10.4. от
условия на "УниКредит Булбанк" АД по кредити на физически лица,
неразделна част от този договор. Съгласно т.11.1.2. с промяната на действащия
към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, лихвените условия
по раздел I, от т.4.1. до 4.5. от договора се
считат автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са
задължителни за страните по договора, като кредиторът уведомява
кредитополучателят за настъпилите изменения. В т.11.1.3. е предвидено, че при
кредити, издължавани чрез анюитетни вноски годишният лихвен процент по кредита
за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и
не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с един пункт. В същата договорна клауза е записано,
че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно
размерът на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план
по т.4.1а., определен съгласно предходната точка, съответно размера на
анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече
от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на
настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на
настоящата точка.
Съгласно чл. 10 от условията по кредити на
физически лица на "Уникредит Булбанк" АД, действащи към датата на
сключване на процесния договор, кредитополучателят заплаща във връзка със
сключения договор за кредит и ползването на кредита разходи, включително лихви,
такси и комисионни, или други разходи. Конкретният размер на дължимите лихви и
комисионни се определя и издължава в размера, съгласно и при условията,
уговорени в договора за кредит и приложимите от банката към датата на
начисляването и изискуемостта им лихвени условия. Според т. 10.2 дължимите лихви
се начисляват на база на приложимия за съответния период на олихвяване базисен
лихвен процент и установената в договора за кредит надбавка. В чл. 10.3. е предвидено, че за базисен лихвен процент за
съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от Управителния съвет на
банката или оторизиран от него да го определи орган и/или служители на банката
лихвен процент за кредити в съответната валута, като за кредити в лева това е
едномесечният SOFIBOR -
равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница
"SOFIBOR=" на REUTERS в 11.00 часа
българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се
прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден
на следващия месец включително. При кредити, изплащани чрез анюитетни вноски,
годишният лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира в размер към
датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване с +/- 1, 00 %,
съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената /т.10.5./.
На 09.12.2009г. между страните е бил подписан анекс № 1, с
който е била договорена промяна на датата на плащане на месечната погасителна
вноска от 25-то на 30-то число на месеца и страните са приели нов погасителен
план. Изрично е посочено, че всички останали клаузи на договора остават
непроменени. В новия погасителен план е била записана лихва от 7.8%.
Основният въпрос по делото е
свързан с неравносправността на клаузата на т.11.1.3 от договора, която
предвижда фиксиране на годишния лихвен процент осен при необходимост за
увеличаването му. Доколкото в
чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни само в случаите, в които те не са
уговорени индивидуално, следва на първо място да се отговори на въпроса дали
клаузата на т. 11.1.3 от договора за кредит е индивидуално уговорена с
потребителя или не.
Установява се, че т.11.1.3 е част от
съдържанието на сключения между страните договор за кредит. Това обаче не е
достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, предвид
разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В отговора на исковата молба ответното
дружество не твърди клаузата да е
била предмет на индивидуално уговаряне и това обстоятелство не се установява от
събраните по делото доказателства. Точно оратното, идентична клауза (т.10.5) се
съдържа и в условията по кредити на физически лица. От това може да се заключи,
че същата е такава, съдържаща се в договорите за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, сключвани от банката за периода на действието на
тези условия и не е била предмет на индивидуално уговаряне. Била е изготвена от
банката предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й при сключване на договора. Ето защо тя би била нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, в случай, че се установи, че е неравноправна.
Според чл.
143 ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза, която води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване
на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент, без да
включва възможността за намаляване на същата в случай на спадане на лихвения
процент (при същата методика, по която се извършва увеличението на цената), би
могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези
на търговеца. При силни инфлационни процеси базовият лихвен индекс би могъл да
нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по
банковия кредит, дължима от потребителя. Ако тази цена бъде запазена при последващо
намаляване на базовия лихвен индекс, то това би довело до несправедливо
обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. В случая, неравноправността
на клаузата произтича от липсата на реципрочност за намаляване на цената на
услугата. В тази връзка уговорената неиндивидуално клауза е нищожна след като
предвижда, че посочената в договора цена на финансовата услуга, при промяна в
пазарните тенденции, може само да нараства, но не и да намалява. Договорената фиксираност на
лихвата в оспорените клаузи е във връзка с възприетия подход от страна на
банката за едностранно изменение на лихвения процент единствено в посока
увеличение, без да се предоставя каквато и да била възможност при съответна
промяна на пазарните условия в посока снижаване стойността на индекса SOFIBOR, за реципрочно намаляване на ГЛП. Така с цялата уговорка се
нарушават изискванията за добросъвестност при сключването на договорите и се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като рисковете от промяна на борсовия индекс са поставени
единствено в негова тежест. (в този смисъл е и Решение № 236 от 20.12.2016 г.,
по т. д. № 3082/ 2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № № 274/ 12.05.2017 г.,
по т. д. № 253/ 2016 г. на ВКС, І т.о., с което не е допуснато касационно
обжалване на решение № 625/28.04.2016 г. по в.гр.д. № 500/2016 г. на Пловдивски
окръжен съд). След като страните са уговорили годишният лихвен
процент (ГЛП) да се съобразява с промяната на пазарните условия, отразяващи се
в стойността на базисния лихвен процент, равен на едномесечния SOFIBOR, то рискът от промяната не следва да се носи само от едната страна. Ето
защо цялата клауза на т. 11.1.3 от договора, както и идентичната т. 10.5 от
условията по кредитите на физическите лица, са нищожни и не обвързват страните.
Предвид нищожността на клаузата промените в нивата на ГЛП се уреждат
от клаузата на т. 4 и т. 11.1 от договора, с които е постигнато съгласие ГЛП да
се образува от фиксирана надбавка и променлив базисен лихвен процент (БЛП),
който по отношение на процесния ипотечен кредит е изрично определен като
едномесечният SOFIBOR /т. 4, т. 11.1.1. от договора и т. 10.2. и т.
10.3.1. от условията/. Промяната е
трябвало да настъпва по решение на орган на банката, при изменение на самия
пазарния индекс и е следвало да бъде равна на самото изменение. От представения
по делото лихвен лист обаче е видно, че БЛП се е определял като сбор от пазарния
индекс SOFIBOR и премия. С добавянето на
последната, а след това и с увеличаването на размера й, се е стигнало до
задържане на по-високите нива на БЛП, въпреки настъпилото значително намаляване на
индекса SOFIBOR през процесния период. Този нов механизъм на определяне на БЛП обаче
не обвързва страните, тъй като е въведен едностранно от банката. В техните взаимоотношение
релевантен за размера на БЛП остава единствено размерът на едномесечния SOFIBOR, който заедно с фиксираната надбавка определя лихвата, която ищцата е
следвало да заплаща за отпуснатите средства. Поради прилагането на по-висок ГЛП
се е стигнало до плащането на възнаградителна лихва над уговорения размер.
Сумата, заплатена над договорения ГЛП (едномесечен SOFIBOR+надбавка) за
процесния период според приетата ССЕ, която съдът кредитира, е в размер на
10059.55 лева. Същата се явява недължимо платена и подлежи на връщане.
Възраженията на ответника, че с анекса е била постигната уговорка за
фиксиран ГЛП от 7.8% е неоснователно. Подписаният през 2009г. анекс има за
предмет единствено падежът на отделните месечни плащания, като в него е изрично
записано, че всички останали клаузи на договора за кредит остават непроменени.
При така постигнатите уговорки волята на страните е ясна и тя не включва
промяна в начина на образуване на ГЛП. Неговият размер продължава да се урежда
от клаузите на договора и посочването на 7.8 % в погасителния план не променя
това. Тук следва да се отбележи, че в тази насока е било и поведението на
самата банка, която след подписването на анекса е продължила да прилага ГЛП над
7.8% до 25.02.2013г.
Предвид установяването на внесени без основание суми, следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
С разпоредбата на чл.111,
б. ”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая по отношение на договора за кредит не намира приложение кратката
тригодишна давност съгласно чл111 б. „в“ ЗЗД, тъй като подлежащите на връщане
суми са дадени без основание и не попадат в изброените хипотези. При
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва да се приеме, че давностният срок е по чл.
110 ЗЗД и започва
да тече за всяка платена вноска от деня на плащането й. В този смисъл е и т. 7 от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Това означава, че по
отношение на месечните плащания, извършени без основание за периода от 30.01.2012 г. до 25.04.2015 г., петгодишният давностен срок не е изтекъл,
предвид датата на подаване на исковата молба-30.01.2017г. Съгласно приетата по
делото ССЕ за този период ищцата е заплатила в повече сумата от 6264.85 лева.
От тази сума следва да бъдат отчетени 129.53 лева, които са били възстановени
като надвзета лихва над 7.8%. За разликата от 6135.32 лева претенцията е
основателна и следва да се уважи.
За разликата над 6264.85 лева възражението за изтекла погасителна
давност е основателно и искът следва да бъде отхвърлен.
Становището на ищцата, че давността е започнала да тече от момента на
предсрочното погасяване на кредита не може да бъде споделено. Изискуемостта на
дадените без основание суми настъпва със самото им плащане и още от този момент
е можело да бъде искано тяхното връщане. Размерът на недължимо платените суми е
можело да бъде определен във всеки един момент от действието на договора,
независимо от предсрочното погасяване и моментът, в който е било извършено
то.
Възражението на ищцата за настъпило прекъсване на давностния срок е
неоснователно. Върнатите на ищцата лихви
не представляват признание на задължение, а изпълнение на такова в конкретния
размер. Предмет на волята на ответника е единствено съществуването на задължението до
размера на изпълнението, като тя не обхваща непогасената част от дълга. В този смисъл
Решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК
Относно разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 932.57 лева представляваща разноски за
настоящото производство, съразмерно на уважената част на иска.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата от 355.55 лева разноски съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Уникредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“ №7, да заплати на П.Д.Н.-Т., ЕГН **********, сумата от 6135.32 лева, представляваща платена
без основание лихва по договор за кредит от 24.03.2008г. за периода 30.01.2012г. – 25.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба- 30.01.2017г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 6135.32 лева до 10000 лева, както и за периода от 25.04.2008г. до
29.01.2012г. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Уникредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, да заплати на П.Д.Н.-Т., ЕГН **********, сумата
от 932.57
лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА П.Д.Н.-Т., ЕГН **********, да
заплати на „Уникредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, сумата от 355.55 лева разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: п
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП