Р Е
Ш Е Н
И Е № 260963
гр. Пловдив, 21.10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гражданско дело № 435/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.К.Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София, бул.“Витоша“№2, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба за изложени твърдения, че на дата *** г. ищецът Т. се уговорил със своя приятел от детството М.Г.да му помогне, като закара с колата си марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ****, до *** един телевизор. В уговорения ден Г.дошъл с още едно момче И. Г. до *** и ищецът ги закарал до ***, пред един блок в кв. „***“, където оставили телевизора на лицето Т.Г.. М.помолил Н. да му даде някаква торбичка или чанта. Ищецът отишъл до колата си, изпразнил една чанта за компютър и я дал на Г., който след известно време му я върнал и казал да я остави в колата. Качили се в автомобила и потеглили обратно, но на тунела „***“ ги спрели полицаи. Оказало се, че срещата на М.и неговия познат от *** е била наблюдавана от полицията. Претърсили ги и открили в чантата 567 грама наркотично вещество – амфетамин, смесен с кофеин. Твърди се, че за да отклони подозренията от себе си, М.казал на единия полицейски служител, че ако е знаел, че Н. ще пренася наркотици, щял да му каже как се прави това. Тъй като чантата и колата били на ищеца Т., още на другия ден му било повдигнато обвинение за държане на високорисково наркотично вещество на публично място с цел разпространение – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 4 от НК. По случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 342 / 2013 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. Впоследствие повече от 6 г. ищецът Т. имал качеството на обвиняем и подсъдим по делото, а М.Г., Т.Г. и И. Г. били свидетели на обвинението. Н.Т. бил задържан и отново претърсен в сградата на Главна дирекция „Национална полиция“, а впоследствие преместен в 6 РПУ – СДВР, където прекарал нощта. В 7 РПУ му били взети пръстови и дланови отпечатъци за сравнителни образци, а с постановление на Софийска окръжна прокуратура бил задържан за 72 часа в ареста на НСС. Предвид чистото му съдебно минало, му била определена мярка за неотклонение- гаранция в размер на 2 000 лв. и наложена забрана да напуска пределите на страната. На 27.11.2013 г. в 7 РПУ – СДВР му била извършена полицейска регистрация, чрез снемане на отпечатъци и снимки в профил и анфас – процедура, изключително унизителна за невинен човек. При задържането му били отнети колата и телефона му като веществени доказателства, поради което се наложило да се снабди с нов телефон, за да поддържа телефонна връзка с близките си, и с нов автомобил, за да обслужва своята професионална дейност и семейството си. На дата 27.02.2015г. Софийска окръжна прокуратура внесла в Софийски окръжен съд обвинителен акт и било образувано нохд № 134 / 2015 г., по което се провели три съдебни заседания преди постановяване на присъда на 10.06.2015 г., с която Т. бил признат за виновен за това, че като помагач на непривлечено към наказателна отговорност лице е държал с цел разпространение наркотично вещество на публично място и му било наложено наказание 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, като изпълнението било отложено за изпитателен срок от 5 години. Ищецът обжалвал присъдата и било образувано внохд № 670/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 451 от 22.12.2015 г. присъдата била отменена, а делото върнато на окръжния съд за разглеждане от друг състав. Образуваното нохд № 747 / 2015 г. протекло в пет съдебни заседания и с присъда, постановена на 29.11.2016 г., СОС отново признал Т. за виновен, но наложил по-ниско наказание. По поредната му въззивна жалба било образувано внохд № 1163 / 2017 г. С решение № 170 от 25.04.2018 г. въззивният съд изменил присъдата и го оправдал, но само в частта да е държал наркотично вещество на публично място, съответно намалил наказанието на 1 г. и 5 м. с 3 години изпитателен срок. Ищецът знаел, че е невинен и искал единствено оправдателна присъда, поради което обжалвал и този съдебен акт. В свое решение № 196/ 24.01.2019 г. ВКС отменил въззивното решение и върнал делото за разглеждане от друг състав, тъй като не са били разгледани протоколите от използваните СРС (записи от телефонни разговори между М.Г.и Т.Г.). Пред Софийски апелативен съд било образувано внохд № 115 / 2019 г., като производството протекло в четири съдебни заседания, а с присъда от 14.06.2019 г. въззивният съд признал Н.Т. за невиновен и го оправдал изцяло по обвинението. Оправдателната присъда била потвърдена с решение на ВКС от 20.02.2020 г.
Така, в продължение на 6 години и 3 месеца ищецът бил поставен в процесуалното качество на обвиняем и подсъдим без да е извършил престъпление, като само веднъж отлагането на делото е било по искане на неговите защитници, но за няколко дни (от 18-ти за 25-ти октомври 2017 г.). Твърди се, че този период е свързан със силен стрес от коренната промяна, която настъпила в работната и домашната му обстановка, голямо напрежение, чувство за несигурност и неизвестност за бъдещето. Т. се притеснявал, че макар и невинен може да влезе в затвора за значителен период от време, доколкото наказанието, предвидено за престъплението, в което бил обвинен, е между 5 и 15 години лишаване от свобода и глоба между 20 000 и 100 000 лв. Наложило му се да изтърпи задържане в арест, два пъти полицейска регистрация, а преди всяко съдебно заседание не можел да спи, затворил се и спрял да общува с роднини и приятели, на изпитание била подложена връзката му с неговите родители и с жена му. Плащането на гаранцията в размер на 2 000 лв. го лишило от лихвите върху тази сума, а изземването на автомобила му го принудило да закупи друга кола за сума в размер на 500лв., платил адвокатски възнаграждения на адвокатите, осъществили защитата му по делото, направил разходи за снемане на полицейската му регистрация и за връщане на отнетите му вещи.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да осъди ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинните му неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство, както и обезщетение в общ размер на 5 900,67 лв. за претърпените имуществени вреди, както следва: 1). 2 300 лв. – заплатени адвокатски хонорари, от които 1 700 лв. за защита по делото (1 000 лв. на адв. Я. С., 200 лв. на адв. Р. и 500 лв. на адв. К.), 400 лв.- възнаграждение на адв. К. за освобождаване и получаване на движимите вещи, иззети като доказателства, и 200 лв., заплатени на адв. К. за подаване на необходимите документи за снемане и заличаване на полицейската регистрация; 2). 825,97 лв. – пропусната полза от блокирането на внесената гаранция в размер на законната лихва върху сумата от 2 000 лв. за периода 20.11.2013г. до 13.12.2017г.; 3). 500 лв.- стойността на закупения лек автомобил „Фолксваген Голф“- загуба, пряко свързана с изземването на леката му кола „Ситроен Саксо“; 4). 150 лв. – възнаграждение за вещо лице за изготвяне на частна експертиза относно техническото състояние на иззетата кола към деня на връщането й; 5). 50 лв.- разход за вдигане и превозване на леката кола от пътна помощ от служебния паркинг на ГД „НП“; 6). 969,70 лв., съставляващи разликата в пазарната стойност на леката кола „Ситроен Саксо“ към 13.11.2013г. и към деня на връщането й 11.06.2020г.; 7). 500 лв.- обезщетение за ползването на леката кола, от която ищецът е бил лишен, поради изземването й в периода 13.11.2013г.- 03.12.2013г., когато по необходимост закупил друга кола; 8). 5 лв.- държавна такса за издаване на удостоверение от СОС за предаване на леката кола на пълномощника на Т.; 9). 600 лв.- пътни разходи от *** до *** и обратно за 17-те съдебни заседания, на които Т. се явявал лично, ведно с лихвите върху главниците от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 20.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
С молба вх. № 267613 / 04.03.2021 г. ищецът е оттеглил част от исковите претенции за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, при което с определение № 260 686/ 11.03.2021 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на исковете по пункт 4, 6, 7, 8 и 9 от исковата молба.
Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат К. –процесуален представител на ищеца. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът- Прокуратурата на Република България е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не са налице доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Освен това се поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, нито с трайната съдебна практика в аналогични случаи и обществено-икономическите условия в страната. Относно ищцовото искане за присъждане на разноски, направени за адвокатски хонорар, ответната страна изразява становище, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението не следва да надвишава минималните размери, определени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на претенциите за обезщетяване на имуществени вреди Прокуратурата счита същите за изцяло неоснователни, поради липса на ангажирани доказателства за реално извършени плащания на адвокатски хонорари и транспортни разходи, а тези, сторени за закупуване на автомобил и възнаграждение на вещо лице- че не се намират в причинно-следствена връзка с увреждането, тъй като не са пряк резултат от обвинението, а са направени изцяло по решение на Т..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложените нохд № 747 / 2015 г. на Софийски
окръжен съд и ДП № ЗМ 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“, че посоченото
досъдебно производство е образувано на 13.11.2013 г., по реда на чл.212, ал.2 НПК, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.354 а, ал.1, изр.1,
алт.1, пр.4 от НК, затова че на *** г. до около *** ч. в лек автомобил марка
„Ситроен“, модел “Саксо“ с рег. №***, паркиран на изхода на тунел „***“ на АМ “Тракия“
до ** км + *** м, на задната седалка в текстилна, черна чанта с надпис „DELL“, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-
анфетамин. Със Заповед от *** г. ищецът Т. е задържан от
полицейски орган за 24 часа. С постановление от
14.11.2013 г. той е привлечен като обвиняем в
извършването на престъпление по чл. 354а,
ал.1, изр.1, алт.1, пр.4 НК. С постановление от същата дата е задържан за още 72 часа, с оглед явяване пред съда. С постановление от 17.11.2013 г. на прокурор при
СОП е отказано да се внесе искане в Окръжен съд- *** за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т.. С
постановления от 17.11.2013 г. спрямо същия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 2000 лв. и му е наложена забрана да напуска пределите на страната без
разрешение на наблюдаващия прокурор. Видно от приложената по досъдебното
производство вносна бележка, гаранция в определения размер е внесена от
обвиняемия Т. на 20.11.2013 г. (л.141). Извършена е на последния полицейска регистрация с рег.
№5197 на дата 27.11.2013 г. Не е спорно и се установява още, че в хода на
досъдебното производство е бил иззет лекия автомобил на ищеца „Ситроен Саксо“ с
ДК № ***. На 19.01.2015 г. е изготвено заключително мнение на разследващия
полицай досъдебното производство, водено срещу Т., да бъде изпратено в СОП с
мнение за внасяне на обвинителен акт в съда. На 06.03.2015 г. от СОП е внесен
обвинителен акт срещу ищеца в Окръжен съд- *** и е образувано нохд № 134 / 2015
г. С присъда № 14 от 10.06.2015 г., постановена по това
дело, подсъдимият Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.2,
изр.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.4 и чл.20, ал.4 от НК и е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването му е
отложено за изпитателен срок от 5 години. По повод подадена въззивна жалба против присъдата е образувано внохд № 670 / 2015 г. на САС, по което с решение № 451/ 22.12.2015 г. последната е отменена, а
делото е върнато
за ново разглеждане. По новообразуваното нохд № 747 / 2015 г. на СОС е постановена присъда № 31/ 29.11.2016 г., с която Т. е признат за виновен в извършването на
посоченото престъпление и е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
две години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години. С
протоколно определение от същата дата съдът е изменил мярката за неотклонение,
взета по отношение на Т., от парична гаранция в подписка. Присъдата е обжалвана
от подсъдимия и с решение № 170/ 25.04.2018 г. по внохд № 1163 / 2017 г.
на САС е изменена, като на основание чл.304 НПК, Т. е оправдан по чл.354а, ал.2 НК- за това да е държал наркотично вещество на „публично място“, а размерът на наказанието е намален от две години на една година и пет месеца, с три години изпитателен срок. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено
на 22.11.2017г. по това дело (л.93), съдът е постановил
освобождаване на паричната гаранция в размер на 2000 лв., внесена от ищеца по
воденото ДП № 342/2013 г. По подадена от Н.Т. касационна жалба против решението на САС е
образувано к.д. №773/2018 г. на ВКС. С решение №
196 / 24.01.2019
г. ВКС е отменил атакуваното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд. По внохд № 115 / 2019 г. на САС е постановена
присъда № 12/ 14.06.2019 г., с която е отменена
присъдата по нохд № 747/ 2015 г. на СОС и подсъдимият
Т. е признат за невинен, като е
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК. Присъдата
на първостепенния съд е отменена и в частта й по отношение отнемането в полза
на държавата на посочените веществени доказателства, в т.ч. лек автомобил „Ситроен Саксо“ с ДК №
*** (намиращ
се на служебния паркинг на МВР- ГД „НП”). С протоколно
определение от 14.06.2019г. съдът е отменил взетата спрямо Т. мярка за
неотклонение- подписка. Против оправдателната присъда е
подаден касационен протест от АП- ***, по повод на който е образувано к.д. № 1030/2019 г.
на ВКС. С решение № 262 от 20.02.2020 г. ВКС
е оставил в сила присъдата на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г.
Не е спорно по делото и се установява от приетото свидетелство за регистрация- Част I, че ищецът е собственик на лек автомобил „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ****, който е бил иззет като веществено доказателство по образуваното ДП № 342 / 2013 г.
Представено е съдебно удостоверение, издадено на 22.05.2020 г. от СОС по нохд № 747/ 2015 г., което да послужи на ищеца пред ГД ”НП” за получаване на процесния лек автомобил. Видно от приемо- предавателен протокол от 11.06.2020 г., пълномо-щникът на Т.- адвокат К. е получил автомобила, като за превозването му служебния паркинг на ГД „НП” до кв.”***” е заплатена сума от 50 лв., за което е издадена фактура № 130 / 11.06.2020 г.
Представени са по делото- договор за продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите, сключен на 03.12.2013 г. между П.Б.и Н.Т., с който последният е закупил МПС- лек автомобил марка „Фолксваген голф” с рег. №***за сумата от 500 лв., както и свидетелство за регистрация Част I на този автомобил.
Установява се още от приетите писмени доказателства, че ищецът, чрез неговия пълномощник– адвокат К., е подал заявление в ГД”НП” с вх. №328600-16575/ 03.04.2020г., съдържащо искане за снемане на полицейската му регистрация, по повод на което е издадена Заповед №3286з-1520/28.04.2020г. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 30.03.2020г., ищецът е заплатил на същия адвокат хонорар в размер на 200 лв. за подаване на молба до ГД“НП“ за заличаване на полицейска регистрация.
За доказване на твърдените
от ищеца неимуществени вреди, в резултат на инициираното против него наказателно производство, по делото са ангажирани
гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С.О.К.и В.А.Т..
Свидетелката
К. живее на семейни начала с ищеца от девет години и е запозната
с воденото срещу него наказателно производство. Твърди, че през 2013 г. Н.Т. е бил задържан в близост до гр. ***, няколко
дни след задържането се прибрал и разказал какво му се е случило. Бил много
притеснен, объркан, с влошено психическо състояние, стресът, който преживял, му се
отразил негативно, страхувал се да не влезе в затвора. Наказателното
производство срещу Н. продължило около шест години, постановени били осъдителни
присъди срещу него. Вследствие на това той се затворил в себе си, намалил
приятелските си контакти, имал нарушения на съня, изпитвал чувство на
несигурност, немощ, безизходица. Свидетелката сочи още, че ищецът притежавал
лек автомобил марка „Ситроен Саксо“, който бил иззет след задържането му. Тъй
като за осъществяване на професионалната си дейност ищецът се нуждаел от
автомобил, два месеца по-късно той закупил лек автомобил “ Фолсваген голф“ за
сума в размер на 500 лв. Освен това, същият направил разходи за адвокатска
защита по повод воденото наказателно производство в размер на 1000 лв., както и
внесъл парична гаранция от 2000 лв.
Свидетелят Т. сочи, че с ищеца се познават от деца, имат приятелски отношения. През месец ноември 2013 г. му се обадила приятелката на Н. и казала, че той е задържан в ***, но не знае къде. Установило се, че е в Трето РУ и предстои да го преместят в следствения арест. Свидетелят се виждал с ищеца, когато той идвал за участие в заседанията по провежданото съдебно производство и отсядал в дома му. Твърди, че Н. се притеснявал да не го осъдят, отказвал да излизат навън, да се срещат с приятели, бил затворен в себе си, паднал духом, случилото се отразило и на физическото му състояние.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези.
В случая се претендира ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което същият е оправдан - чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
За да възникне отговорността на държавата, в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки- незаконно обвинение в извършено престъпление, претърпени вреди, както и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и вредните последици.
Отговорността на държавата има обективен характер, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ), като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото не е спорно и се установи от приетите писмени доказателства, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 342/ 2013 г. по описа на ГД “НП“ за престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, алт.1, пр.4 от НК и че против него е внесен от ОП- *** обвинителен акт за престъпление по 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което същият е оправдан с влязла в сила на 20.02. 2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г. С оглед оправдаването на Т. по повдигнатото обвинение, действията по образуване и провеждане на досъдебното производство, които се осъществяват под ръководството и надзора на Прокуратурата, както и действията по съставяне на обвинителен акт, внасянето му в съда и поддържане на обвинението, следва да се определят като незаконни по см. на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а това поражда задължение за ответника да обезщети увредения за причинените му вреди.
Несъмнено ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното обвинение. От събраните в настоящото производство гласни доказателства стана ясно, че наказателното производство се е отразило отрицателно върху емоционалното и психическото състояние на Т., причинило му е стрес, напрежение и притеснения. Ищецът се страхувал да не бъде осъден за престъпление, което не е извършил, злепоставен е бил пред близки и познати, затворил се в себе си, ограничил контактите си, чувствал се потиснат. Съдът счита, че следва да се кредитират посочените показания на разпитаните свидетели, вкл. на Свидетелката К. , преценени с оглед нормата на чл.172 от ГПК, тъй като са последователни, кореспондират помежду си, отразяват непосредствените възприятия на свидетелите от преживяванията на ищеца, а и не са опровергани от ответната страна.
Изложеното до тук дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост (чл.52 ЗЗД), като се отчетат установените обстоятелства досежно характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство.
В случая се установи, че от привличането на ищеца като обвиняем- на 14.11. 2013 г. до влизане в сила на оправдателната присъда- 20.02.2020 г. е изминал продължителен период от време (повече от шест години), през който той е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания- притеснения, безпокойство от наказателната репресия, страх от наказание, несигурност от това по какъв начин ще се развие наказателният процес, нарушен е бил обичайния му житейски ритъм, ограничени са социалните му контакти. Следва да се приеме, че интензитетът на посочените изживявания е бил засилен, освен от дългогодишното наказателно производство, и от постановяването на осъдителни присъди по отношение на ищеца. Наред с горното, пряко относимо към размера на обезщетението е обстоятелството, че престъплението, за което е повдигнато и поддържано обвинение, е тежко по см. на чл. 93, т.7 от НК, наказуемо е с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а това несъмнено е предизвикало силно безпокойство и притеснение у ищеца, който е бил с чисто съдебно минало към датата на започване на наказателното преследване и не е имал до този момент досег с правозащитните органи. Следва да се отчете също, че Т. е бил задържан за 72 часа, по отношение на него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, а след изменението й- „подписка”, наложена му е и мярка за процесуална принуда “забрана за напускане пределите на Р България“, неотменена и към настоящия момент, в резултат на което е ограничено правото му на свободно придвижване. Следва да се съобрази още, че душевен дискомфорт на ищеца е причинен и от действията по извършване на полицейска регистрация, съставляваща част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Имайки предвид съдържанието на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на воденото против него наказателно производство, техния интензитет и продължителност, отчитайки тежестта на обвинението и приложените мерки за процесуална принуда, икономическите условия в страната и стандарта на живот към релевантния момент (20.02.2020г.), съдът намира, че за справедливото му обезщетяване следва да се присъди сума от 14 000 лв., за която искът се явява основателен и ще се уважи, а разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.- ще се отхвърли. Не се твърди, нито се доказва наказателното преследване да е предизвикало влошаване на физическото здраве на Т., не се установи също наличието на сериозни и трайни отражения върху психиката му извън обичайните такива неблагоприятни емоционални изживявания на човек, поставен в подобно положение. Освен това, не се установява и конкретният случай да е придобил обществен отзвук, от който ищецът да е бил публично дискредитиран, или да са настъпили съществени и необратими промени в личността му и начина му на живот.
По отношение претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за заплатени адвокатски хонорари:
Според разпоредбата
на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Безспорно, разноските за ангажиране на адвокатска защита, необходима на
лицето, с оглед повдигнатото обвинение и защитата му пред съда, представляват
пряка и непосредствена вреда. Установява се, че ищецът е заплатил сумата от 700 лв. като адвокатско
възнаграждение за
процесуално представителство и защита по внохд № 1163 / 2017 г. на САС, като от нея- 500 лв.- хонорар
на адвокат К. по ДПЗС № 25 / 29.08.2017 г. и 200 лв.- хонорар
на адвокат Р., според ДПЗС № 13 / 25.10.2017 г., поради което съдът приема, че същият е претърпял
твърдяната имуществена вреда. Основателна се явява претенцията и в частта,
касаеща дължимостта на направени разходи за адвокатско
възнаграждение за снемане на полицейска регистрация и за получаване на движимите вещи, иззети от ищеца като веществени доказателства по ДП. Видно
от представения ДПЗС №34/30.03.2020г., Т. е заплатил адвокатски хонорар на адв.
К. в размер на 200 лв. за предприемане
на действия по снемане на полицейската му регистрация. Доколкото регистрацията е част от мерките,
които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено
умишлено престъпление от общ характер, то, когато наказателното преследване
е приключило с оправдателна присъда, Прокуратурата на Р България следва да носи отговорност и за претърпените вреди, свързани
с
полицейската
регистрация. Освен това по делото бе установено, че процесният лек автомобил е приобщен
като веществено доказателство към досъдебно производство, а веществените
доказателства се пазят до завършването на наказателното производство - чл.111,
ал.1 НПК. Доказа се, че Н.Т. е ангажирал адвокат К. за
извършване на действия за получаване на иззетите от него движими вещи, както и
че последните са върнати на правоимащия (молба от
29.05.2020 г., приемо- предавателни протоколи от 04.06.2020 г. и
11.06.2020 г.). Установи се също, че ищецът е заплатил на посочения
адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по ДПЗС № 33/
09.03.2020 г., като съдът намира, че направените разходи са във връзка с наказателното производство, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение в посочения размер. По делото липсват доказателства само относно плащането на
уговореното
между адвокат Сариев и ищеца Т. адвокатско
възнаграждение за защита по ДП № 342/2013 г. Видно от приложения по досъдебното производство ДПЗС с
№27/16.11.2013 г. (л.140), между страните е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., но не се съдържа
отбелязване, че сумата е заплатена, следователно, не се доказва в патримониума на ищеца да е
настъпила твърдяната имуществена вреда. С оглед на това, предявената искова
претенция за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за адвокатски хонорари, следва да се уважи в размер на 1 300 лв.,
а за разликата над тази сума до заявения размер от 2 300 лв.- ще се отхвърли.
Предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законна лихва върху внесената парична гаранция от 2000 лв., за времето от внасянето й до нейното освобождаване, съдът намира за частично основателен.
Несъмнено, мярката за неотклонение „парична гаранция” се явява незаконна, поради последвалото оправдаване на ищеца и следователно, задържането на внесената въз основа на нея сума е без правно основание. Доколкото за периода на задържането на сумата Т. е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да получава доход от нея, то същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезвреда, съгласно чл.4 ЗОДОВ. Ето защо, на ищеца се дължи обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 2000 лв. за периода от датата, на която сумата е внесена по мярката за неотклонение "парична гаранция", до датата на освобождаването й. Видно е от материалите по делото, че определената парична гаранция е била заплатена по ДП на 20.11.2013 г. и е била освободена с протоколно определение на съда от съдебно заседание, проведено на 22.11.2017 г. по внохд № 1163 / 2017 г. на САС, а не както се твърди от ищеца- на 13.12.2017 г. За посочения период 20.11.2013 г.- 22.11.2017 г. размерът на дължимата законна лихва върху сумата от 2000 лв., изчислен съгл. чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, възлиза на 814,31 лв., при което искът следва да се уважи в посочения размер, а за разликата до пълния претендиран размер от 825,97 лв. и за периода 22.11.2017 г.-13.12.2017 г.- ще се отхвърли.
По претенцията на ищеца за имуществени
вреди в размер на 50 лв.- заплатена такса за превозване на лекия му автомобил от
паркинга на ГД”НП”:
По делото не е спорно, че притежаваният от Т. лек автомобил
„Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ****, е иззет като веществено
доказателство към ДП № 342 /
2013 г. по описа на ГД “НП“. Установи се, че след приключване на наказателното
производство автомобилът е предаден на 11.06.2020 г. на пълномощника на ищеца- адвокат К., за което е съставен
приемо -предавателен протокол. С представената по
делото фактура № 130
от 11.06.2020 г., издадена от „МАТ Транс 94” ЕООД, се удостоверява и извършеното
от ищеца плащане на сумата 50 лв. за съответната услуга- превозване
на автомобила му от служебния паркинг на ГД „НП” до кв. ”***”. Доколкото посочената сума е била платена по повод
воденото против Т. наказателно производство, то е налице причинна връзка между претърпяната
загуба и незаконното обвинение, при което искът ще се уважи в пълния
претендиран размер.
По отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди,
представляващи претърпяна загуба, състояща се в платена сума от 500 лв.
за закупуване на нов автомобил:
Установи се, че по образуваното против ищеца ДП е бил
приобщен като веществено доказателство лекият лек автомобил „Ситроен
Саксо“ с рег. № ****. Доказа се, че между Н.Т.
и трето лице П.Б.е сключен на 03.12.2013 г. договор за
продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите,
по силата на който ищецът е придобил лек автомобил марка „Фолксваген голф” с рег.
№ ***за сумата от 500 лв., като в договора е отразено, че продавачът е получил
продажната цена. За основателността на иска за
претърпяна загуба обаче пострадалото лице следва да установи по безспорен начин
настъпването на реална вреда, довела до негативна промяна в
имущественото му състояние, която да е в пряка причинна връзка с
неоснователното обвинение. По делото не се събраха категорични
доказателства ищецът да е осъществявал професионална дейност с автомобила,
иззет по ДП, но дори и да се приеме противното, не би могло да се направи
извод, че същият, именно поради невъзможността да ползва собствения си
автомобил, е закупил нов автомобил. Доколкото не се установяват претърпени от
ищеца имуществени вреди, които да са закономерна последица от неоснователното
обвинение, то предявеният иск подлежи на отхвърляне .
На основание чл.84,
ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за забава върху дължимите обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди в размер на законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 20.02.2020 г. до
изплащането на сумите (т. 4 от ТР № 3 от 22. 04. 2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС на РБ).
Този изход на спора обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Същият е заявил своевременно искане за разноски, като претендира такива в общ размер на 3874,31 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК, от които- 52,27 лв.- внесена държавна такса; 3760 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощниците му; 30 лв.- платен депозит за свидетел; 16,02 лв.- държавна такса за подаване на частна жалба пред САС, платена на 20.08.2020 г.; 16,02 лв.- държавна такса за подаване на частна жалба пред САС, заплатена на 04.11.2020 г.
Доколкото от данните по делото се установява, че частната жалба от 04.11.2020г. на ищеца против определението на СГС от 28.10.2020 г. по гр. д. № 5540 / 2020 г. е оставена без уважение с определение №319/03.02.2021г. на САС по ч. гр. д. №3977/2020 г., то включената в списъка по чл.80 ГПК сума от 16,02 лв.- заплатена държавна такса на дата 04.11.2020 г. не следва да се съобразява при определяне размера на дължимите разноски. Освен това, според разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, страната има право да иска заплащане на направените от нея разноски и възнаграждение за един адвокат, а в случая ищецът е упълномощил двама адвокати за осъществяване на процесуалното му представителство и видно от представените договори за правна защита и съдействие, за всеки от тях е уговорено и платено самостоятелно възнаграж-дение в размер от по 1 800 лв. (в списъка по чл.80 ГПК e посочено възнаграждение 1 880 лв.). Ето защо, при определяне на разноските, дължими на ищеца, следва да се вземе предвид платеното от него възнаграждение за един адвокат, като разноските за втори адвокат ще останат в тежест на страната, която ги е сторила.
С отговора на исковата молба ответникът е повдигнал възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В случая, предвид защитавания материален интерес ( 43 675,97лв.) и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско възнаграждение за една инстанция е в размер на 1 840,28 лв., а заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат е 1 800 лв., при което не са налице основания за редуцирането му.
С оглед горното, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 683,20 лв.- разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на исковете, както и внесената изцяло държавна такса по делото - 52,27 лв. или общо разноски в размер на 735,47лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на Н.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 14 000 (четиринадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 14 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на Н.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата 1 300 (хиляда и триста) лв.- обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., съставляващи изплатени от ищеца адвокатски възнаграждения във връзка с воденото наказателно производство, като от тях: 500 лв.- заплатени на адвокат К. по ДПЗС № 25/29.08.2017г. и 200 лв.- заплатени на адвокат Р. по ДПЗС №13/25.10.2017 г. за осъществено процесуално представителство и защита по внохд №1163/2017г. на САС; 200лв.- платено адвокатско възнаграждение за снемане на полицейска регистрация и 400лв.- адвокатско възнаграждение за получаване на движимите вещи, иззети от ищеца като веществени доказателства по ДП №342/2013г. по описа на ГД “НП“, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 1 300 лв., считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 1 300 лв. до претендирания от 2 300 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на Н.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата 814,31 (осемстотин и четиринадесет лв. и тридесет и една ст.) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 2000 лв., внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция” по ДП № 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“, за периода от 20.11.2013 г. до 22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 814,31 лв. до пълния претендиран размер от 825,97 лв. и за периода 22.11.2017 г.-13.12.2017 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на Н.К.Т.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 50 (петдесет) лв.- обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано срещу ищеца незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на
20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., изразяващи
се в направени разходи за извозване от служебен паркинг на ГД“НП“ на лек
автомобил „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ****, иззет като веществено
доказателство по ДП № 342 /
2013 г. по описа на ГД
“НП“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2020 г. до
окончателното й изплащане .
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от заплащане стойността на закупен лек автомобил марка „Фолксваген голф” с рег. № ***, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на Н.К.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 735,47 (седемстотин тридесет и пет лв. и четиридесет и седем ст.) лв.- разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: