РЕШЕНИЕ
№ 20653
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 14.08.2023г. на И. П. С. за защита срещу съпруга й Т. Л. С.
с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1, във
вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката твърди, че с ответника са в продължителна фактическа
раздяла и са в процес на развод. Имали постоянни проблеми относно отглеждането на
общото им дете Виктория Трайчева С., родена на 02.08.2018г. Последният конфликт по
повод предаването на детето от единия родител на другия станал на 12.08.2023г. около 19
часа. Вечерта ответникът се обадил да каже, че ще вземе детето. Майката заявила, че няма да
го даде, защото детето несе чувствало добре и било с температура. Ответникът пристигнал
до дома й и извършил серия от актове, които според нея са такива на домашно насилие..
Молителката твърди, че на 12.08.2023г. в жилището, в което обитава заедно с детето на
адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 434, ет. 16, ап. 102 ответникът извършил следните
действия, съставляващи според нея актове на домашно насилие: силно сграбчване и
стискане в горната част на тялото й с цел причиняване на болка, нанасяне на силен сблъсък
върху горната част на тялото с последвала загуба на равновесие и падане на земята. Твърди,
че ответникът се опитал да влезе с взлом в жилището и изкъртил входната врата, с което
допълнително й причинил страх и притеснение По време на конфликта и преди това
ответникът я заплашвал и обиждал с различни епитети, с което се почувствала стресирана,
обезпокоена, унижена и притеснена. В допълнителна молба от 17.08.2023г. молителката
твърди, че при отказ от нейна страна да предаде детето ответникът взломил входната врата.
Това негово действие предизвикало страх и притеснения у нея. Молителката С. твърди, че
през годините на семейния им живот и към настоящия момент на фактическа раздяла
многократно е подлагана на физически и психически тормоз от страна на ответника. Молят
съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН, претендира разноски.
Ответникът Т. Л. С. оспорва твърденията в сезиращите молби. В депозирания
отговор и при лично явяване в съдебно заседание заявява, че на 12.08.2023г. след като
молителката му казала, че детето е болно отишъл на място и поискал да установи какво е
неговото състояние. Признава, че е бил пред жилището на молителката, но не е разговарял с
нея, нито е видял детето. Вратата му отворила майката на молителката, заявила му, че няма
да му даде детето и му казала да си ходи. След това излязъл бащата на молителката и
1
започнал да го гони. Той се опитал да затвори вратата пред лицето му, но явно нещо
препречило хода на вратата тя се откачила от пантите. Ответникът категорично отрича да е
виждал и докосвал съпругата си на процесната дата, а още по-малко пред детето. Тръгнал си
след като дошли полицаите без да може да види детето и да се увери в неговото
здравословно състояние. Моли за оставяне на молбата без уважение. Претендира разноски.
Представя доказателство за извършването им и списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Молителката И. П. С. и ответникът Т. Л. С. са съпрузи в процес на развод. Същите не
спорят, че имат противоречия по повод упражняване на родителските права и режима на
лични отношения с общото им малолетно дете Виктория Трайчева С., родена на 02.08.2018г.
Към момента да сезиране на съда молителката с детето живеят при нейните родители на
адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 434, ет. 16, ап. 102. Ответникът идвал след предварителна
уговорка да вземе детето за режим на лични отношения.
В сезиращата молба молителката твърди, че на 12.08.2023г. в жилището, в което
обитава заедно с детето на адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 434, ет. 16, ап. 102 ответникът
извършил следните действия, съставляващи според нея актове на домашно насилие: силно
сграбчване и стискане в горната част на тялото й с цел причиняване на болка, нанасяне на
силен сблъсък върху горната част на тялото с последвала загуба на равновесие и падане на
земята. Твърди, че ответникът се опитал да влезе с взлом в жилището и изкъртил входната
врата, с което допълнително й причинил страх и притеснение По време на конфликта и
преди това ответникът я заплашвал и обиждал с различни епитети, с което се почувствала
стресирана, обезпокоена, унижена и притеснена. В допълнителна молба от 17.08.2023г.
молителката твърди, че при отказ от нейна страна да предаде детето ответникът взломил
входната врата. Това негово действие предизвикало страх и притеснения у нея. По нейно
искане на адреса пристигнал екип на полицията, който заявил, че проблемът им е личен и те
не могат да се намесят. Ответникът си тръгнал след пристигането на полицаите.
По делото са събрани гласни доказателства. В съдебно заседание от 13.11.2023г. е
разпитана свидетелката Добрина Георгиева Ковачева, майка на молителката. Тя заяви, че на
12.08.2023г. около 19 ч. пред дома им пристигнал ответникът. След като тя му казала, че
детето е болно, той настоял да го види и вземе въпреки това. Свидетелката затворила
вратата пред ответника, който продължавал да настоява “Искам си детето“. след известно
време двамата със съпруга й решили да проверят дали е заключена решетъчна врата на
етажа, която прегражда пътя към техния дом. Когато отворили врата ответникът бил още
пред вратата и повтарял, че иска да види детето. Тримата се сбутали, станал малък скандал.
През цялото време са били само тримата – свидетелката, ответникът и бащата на
молителката. Съдът кредитира показанията на свидетелката Ковачева в тази част напълно.
В съдебно заседание, проведено на 04.12.2023г. е разпитан и бащата на молителката
Пламен Илиев Ковачев. Същият под страх от наказателна отговорност заяви, че на
12.08.2023г. около 19 ч. пред вратата на тяхното жилище е проведен разговор между
съпругата му и ответника С.. Съпругата му обяснила, че детето е болно и няма да му го
дадат. След това се прибрала, оставяйки ответника пред вратата. След десетина минути
решили да проверят дали си е тръгнал и дали е заключена решетката на етажа. Когато
отворили видели, че ответникът още е пред вратата и настоявал да види детето. Тогава
свидетелят Ковачев се опитал да затвори вратата и тя се откачила от пантата си, защото
ответникът проврял крак в отворената врата, повтаряйки, че иска да види детето. Според
свидетеля Ковачев по време на това стълкновение пред входната врата на жилището им са
били тримата – той, съпругата му и ответникът С.. Съдът кредитира напълно показанията на
свидетеля Ковачев като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на останалите свидетели, за които не се установи
категорично дали са били на мястото. По отношение на показанията на свидетелката Н. В.
съдът също не установи тяхната относимост към предмета спора, доколкото същата е била
на партерния етаж и е нямала пряка видимост към жилището на молителката.
2
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от
молителката Ивелина С..
Други доказателства не са ангажирани от молителката за установяване на
твърденията й в сезиращите молби.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, емоционално,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опит за такова, извършени
спрямо лица в родствена или семейна връзка или такава, която фактически има
съдържанието на такава. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН защита по закона може да се търси срещу
родител, какъвто е настоящия случай, с което е изпълнено условието по чл. 3 ЗЗДН.
По отношение на формулираните искания за защита се установява следното:
По делото е безспорно установено, че ответникът Т. С. на 12.08.2023г. около 19ч.- е
бил пред жилището на молителката, за да вземе общото им дете Виктория. По данни на
двамата родители на молителката свидетелите Ковачеви, той не е контактувал с
молителката, а само с тях. Не се установи и твърдяното в молбата за защита физическо
съприкосновение между страните. Ответникът през цялото време е настоявал не да вземе
детето, а да разбере какво е физическото му състояние, след като свидетелката Ковачева му
казала, че е болно. Тези действия на ответника по никакъв начин не сочат за извършени
актове на домашно насилие от страна на ответника, а по-скоро за огромно притеснение на
един загрижен баща, какъвто безспорно е и по думите на свидетелката Ковачева..
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че в
настоящия случай остана недоказано извършването на твърдените от молителката С. актове
на домашно насилие. Молителката не ангажира доказателства за твърдяните актове на
домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл.
146, ал. 1 от ГПК.
Представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като в хода на производството се събраха достатъчно
доказателства, които опровергават нейното съдържание.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо неговото дете, а описаното в молбата и установено по делото
поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
При така установеното по делото, въз основа на събраните по делото доказателства
3
съдът достигна до правния извод, че твърдените актове, извършени от ответника не са
такива на домашно насилие така и да са извършени изобщо по отношение на молителката,
която изобщо не е контактувала с него на процесната дата. Поради изложеното съдът
намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и да бъде отказано издаването на
заповед за съдебна защита в полза на молителката С. срещу ответника Т. С..
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя И. С. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата
за защита в размер на 25 лева. По делото е назначена и извършена комплексна съдебно
психолого -психиатрична и психологична експертиза на малолетното дете на страните.
Съдът е заплатил частта, дължима от молителката от бюджета на съда. По изложените
съображения молителката И. С. с оглед изхода на делото следва да бъде осъдена на
основание чл. 77 ГПК да възстанови на съда сумата от 600 лв.
Ответникът Т. С. е претендирал възстановяване на сторените в производството
разходи за адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. и сторени разноски за депозит за вещо
лице - 600 лв. Своевременно е представен списък по чл. 80, от ГПК, както и пълномощно,
съдържащо договорка за заплащане на сумата, служещ като разписка, в който е
удостоверено заплащането му. По делото е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендираното възражение, което съдът намира за основателно. Съдът
като взе предвид обстоятелството, че ответникът е претендирал възнаграждение по
прекратен иск на молителката, намира, че към настоящия етап на делото му се дължи
заплащане на останалата част в размер на 600 лв. По изложените съображения съдът
намира, че молителят С. ката следва да бъде осъдена за заплати сторените от ответника
разноски в размер на 1200 лв., от които 600 лв. заплатен адвокатски хонорар и 600
лв.депозит за вещо лице.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителя И. С. трябва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. С., ЕГН **********, с адрес г за
издаване на заповед за съдебна защита срещу Т. Л. С. , ЕГН ********** с адрес и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА молителя И. П. С., ЕГН **********, с адрес , да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН както и сумата от 600 лв. на основание чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН **********, с адрес на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на ответника Т. Л. С. , ЕГН ********** с адрес сторените по делото разноски в
размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмодневен
срок, считано от днес - 13.12.2023г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4