Решение по дело №651/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 476
Дата: 8 ноември 2019 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20194400500651
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е №

   гр.П., 08.11.2019год.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

            МЕТОДИ ЗДРАВКОВ         

 

при секретаря ………… Анелия Докузова …….…… и в присъствието на  прокурора ……………………......………... като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков ...………………. в.гр. дело № 651 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1274/08.07.2019г. по гр.д. № 1875/2019г., допълнено с решение № 1393/19.07.2019г., на РС гр.П. /ПлРС/, съдът е осъдил „***“ ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С. район *** бул.***№***, представлявано от К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.П.№***, вх.*** ет.*** ап.*** сумата от 4 540 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди по повод настъпило застрахователно събитие на 13.01.2017г. по Договор за застраховка „ГО“ полица № ***, причинено от водач, управляващ МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“ при „***“ ЕАД, ведно със законната лихва считано от изпадане на ответника в забава – 21.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 6 873лв., или за сумата от 2 333лв., ведно със законната лихва от 21.09.2017г. до окончателното й изплащане – отхвърлил иска като неоснователен.   

Осъдил „***“ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С. район *** бул.***№***, представлявано от К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П. ул.П.№***, вх.*** ет.*** ап.*** сумата от 520,67 лева разноски съобразно изхода на делото.

          Недоволни от решението са останали от Акционерното Дружество, представлявано от Главния изпълнителен директор К. Х. Ч. и Изпълнителния директор Б. А. В. чрез адв.П. А. от ПлАК, които го обжалват с въззивна жалба в законния срок за сумата от 2 091лв., представляваща разликата над 2 449лв. до уважения размер на иска от 4 540лв. и за сумата от 520,67лв., представляваща направени от тях разноски по делото. Твърдят, че за да уважи главния иск за сумата от 4 540лв., съдът е приел, че 2 690лв. са допълнително обезщетение за уврежданията на товарен автомобил ДАФ, а сумата от 1 850лв. е обезщетение за репатриране на същия автомобил след ПТП. Твърдят, че допълнителното обезщетение, което трябва да платят за уврежданията по автомобила на ищеца възлиза на 599лв., а за разликата до 2 091лв. решението е неправилно. Навеждат доводи, че според заключението на в.л. инж. В. И. по САТЕ средната претеглена стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие – 13.01.2017г., възлиза на 29 590лв., която сума приело за реалната стойност на автомобила към този момент. Тя обаче е определена като съвкупност от три различни оценителни метода, като един от тях е метода на пазарните аналози. Излагат съображения, че според тях меродавният метод в случая е метода на пазарните аналози, според който към 13.01.2017г. пазарната стойност на автомобила възлиза на 27 499лв. Според тях другите методи не отчитат единствено и само пазарната стойност, а съдържат и непазарни критерий като заместителна стойност и ликвидационна стойност. След приспадане на стойността на годните части и детайли в размер на 7 400лв., действителната стойност на щетата е в размер на сумата от 20 099лв. според жалбоподателя – застраховател. Поради това, че са платили 19 500лв. за обезщетяване на щетата, остава да дължат още 599лв., за която сума намират искът за основателен.

          За обезщетението за репатриране на автомобила в размер на 1 850лв. считат иска за основателен и не обжалват решението.       

Молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС в обжалваните Части, и да постанови решение, с което да отхвърли иска за сумата от 2 091лв., представляваща разликата от дължимата сума от 2 449лв. до уважения размер от 4 540лв. и да им присъди разноски по компенсация. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ЕТ за делото пред ПлОС предвид обжалваемия интерес.

          Въззиваемият Я. П. Я. от гр.П., действащ като едноличен търговец с фирма *** ЕТ гр.П., ЕИК ***, чрез адв.Й. Д. от ПлАК изразява становище – л.12 - л.13 от настоящото дело, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди. Твърди, че правилно ПлРС е възприел за вярно, обективно и компетентно, заключението на САТЕ на в.л. инж.В. И., който е приложил три различни метода за оценка на автомобила – метод на заместителната стойност, метод на пазарните аналози и метод на ликвидационната стойност. И трите са от значение, защото отчитат влиянието на различни фактори за определяне на справедливата пазарна стойност на автомобила към датата на увреждането. В тази насока се позовава и на съдебна практика – решение № 167/11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС на РБ. Навежда доводи, че застрахователят неоснователно претендира справедливата пазарна стойност на увредения автомобил да се определи само по метода на пазарните аналози, защото този метод не отчита влиянието на другите фактори – конкретно техническо състояние на автомобила към момента на увреждането, достоверност на обявени пазарни цени на подобни автомобили, комплектуване и реализация на подобни автомобили. Претендира разноски за въззивната инстанция.

          Въззивният съд като обсъди оплакванията на ЗЕАД - жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Решението не се обжалва в отхвърлителната му Част, както и в осъдителната Част за сумата от 2 449лв., в които Части не е предмет на въззивна проверка.

          Безспорно по делото е и се установява от Справки от ТР от 13.09.2019г. – л.14 – л.15 от делото на ПлОС, че ЗЕАД и ЕТ са вписани като търговци в регистъра.

          Безспорно по делото е, че на 12.01.2017г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с Б. Н. П., ЕГН **********,***, за лек автомобил марка „***”, модел „***” с peг. № ***, за което е издадена застрахователна полица № *** /***., със срок на действие от 13.01.2017г. до 12.01.2018г.

Безспорно между страните е, че на 13.01.2017г. е настъпило ПТП на път ***, от град Р. в посока гр.Р., с участието на застрахования от ответното ЗЕАД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите автомобил „***”, модел „***” с peг. № ***, съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.01.2017г. на ОД МВР-Р., за което са уведомени от ищеца с уведомление за щета от 17.01.2017г., като са били заявени претърпени материални щети за товарен автомобил марка „***” с peг. № ***, собственост на ищеца, вследствие настъпилото ПТП.

Не се спори между страните, че процесното ПТП е възникнало по вина на Б. Н. П., явяващ се водач на автомобил марка „***”, модел „***” с peг. № ***, предвид представеното Постановление от 07.07.2017г. на Окръжна прокуратура-Р. по ДП №19/2017г.

Безспорно между страните е, че във връзка с подаденото от ищеца уведомление е образувана застрахователна преписка (щета) № ***. по описа на „***” ЕАД.

Безспорно между страните е, че по образуваната щета ответникът е заплатил на ищеца на 14.09.2017г. застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 19 500 лева, определено по оценка на застрахователя.

          Съобразно твърденията по ИМ и становищата на ответника в ПлРС и пред ПлОС, спорни по делото са въпросите има ли право ищецът като увредено лице на допълнително обезщетение за претърпени имуществени вреди по прекия иск по чл.432 ал.1 КЗ спрямо застрахователя, в какъв размер и на какво основание.

За да постанови решението в обжалваната му Част ПлРС е приел, че от изготвеното по делото заключение на САТЕ се установява, че търсената стойност на автомобил влекач „***“ с ДКН *** към датата на настъпилото ПТП – 13.01.2017г., се определя въз основа на средната претеглена стойност, получена от оценката по три частични метода за оценка на автомобили. Така определената стойност се счита за най-близка до реалната.

Намерил, че съобразно представените от страните данни, вещото лице установява средната претеглена стойност на автомобила на 29 590 лева, т.е. справедливата реална стойност на автомобила влекач „***“ с ДКН *** към датата на ПТП е в размер на 29 590 лева. Приел също така, че от заключението се установява стойността на „***“ с ДКН *** като части и възли за втора употреба (заден мост, диференциал, части от окачване на рама и кабина, гуми, джанти, врати и елементи от тях, стъкла, спойлери, огледала, странични части монтирани на двигател – генератор, компресор, глави двигател) КИП, резервоар гориво, оборудване на кабина, скрап и др.) – 7 400 лева. Разликата между двете стойности е определената от вещото лице действителна стойност на нанесената щета вследствие на претърпяното ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „***“. Същата възлиза в размер на 22 190 лева. От тази стойност след приспадане на платената от застрахователя сума от 19 500 лева, остава разликата от 2 690 лева, до която сума приел, че е основателен и предявеният иск. Към тази сума добавил 1 850лв. разходи за репатриране на автомобила след ПТП и осъдил застрахователя да плати още 4 540лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди на ЕТ.

Тези мотиви се приемат от ПлОС и при постановяване на своето решение въззивната инстанция препраща по реда на чл.272 ГПК към тях.

          Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

          Съгласно чл.432 ал.1 КЗ, озаглавен Пряк иск на увреденото лице, същото спрямо, което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по ГО при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.

Според чл.386 КЗ, озаглавен Застрахователна сума. Застрахователно обезщетение, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Какво следва да се разбира под Застрахователна стойност предписва чл.400 КЗ - За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

При тези данни оплакванията на ответното ЕАД са неоснователни.

Справедливата пазарна стойност на увреденото МПС не може да се определи само по метода на пазарните аналози, а следва да се формира съгласно преценката на лицензирания експерт – оценител, изготвил заключението на САТЕ в ПлРС, а именно след използване на три метода - метод на заместителната стойност, метод на пазарните аналози и метод на ликвидационната стойност. Чрез отчитане влиянието на различни фактори за определяне на действителната стойност на увреденото имущество се определя пазарната стойност на същото към датата на застрахователното събитие. Поради това като е следвал цитираната от ищеца съдебна практика - Р № 167/11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на II-ро т.о. на ВКС на РБ, ПлРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната Част.

При този изход на процеса и предвид чл.81 ГПК, задължаващ съда да се произнася и по искането за разноски, по аргумент за противното от чл.78 ал.3 ГПК на ответника не се дължат разноски за двете инстанции и искането на Застрахователя за сумата в общ размер от 422лв. разноски за ПлОС следва да се отхвърли като неоснователно.

На ищцовия ЕТ се дължат разноски за въззивната инстанция, но възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600лв. е основателно. След приложението на чл.7 ал.2, т.2 от НМРАВ и чл.78 ал.5 ГПК на същия се дължат разноски за ПлОС в размер на 376,37лв. За разликата до 600лв. претендирани разноски за адвокатско възнаграждение искането следва да се отхвърли.

При тези мотиви и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1274 от 08.07.2019г., постановено по гр.д. № 1875/2019г. на Районен съд гр.П. – единадесети граждански състав в обжалваните му Части, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „***“ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С., район *** бул.***№***, представлявано от Главния изпълнителен директор К. Х. Ч. и Изпълнителния директор Б. А. В. да заплати на Я. П. Я. от гр.П., действащ като едноличен търговец с фирма *** ЕТ гр.П., ЕИК *** сумата от 376,37лева, представляваща разноски за въззивната инстанция, като за разликата до 600лв. - претендирани разноски, отхвърля искането като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.