р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при секретаря
ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
и в
присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 1279 по описа за 2019 година, и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0256-000535 от 24.05.2019 година на ***, с което
на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 ЗДП на ***Н.И.
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се
явява в съдебно заседание. Жалбата, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН съдържа
искане наказателното постановление да бъде отменено поради невъзможността на
жалбоподателя да заплати наложената му глоба.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото
в заверено ксерокс копие Заповед № 8121з
– 952 от 20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците
на РУП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за
нарушения по Закона за движение по пътищата.
На 16.05.2019 година ,полицейските служители П.А. и Ц.М. *** изпълнявали
служебните си задължения по контрола за спазване правилата за движение по
пътищата.
Около 00:50 часа двамата ***спрели
за проверка движещ се в същото населено място лек автомобил ***. В
хода на същата установили, че водач на автомобила е жалбоподателят И.И.. След
справка в информационните масиви н.О.н.М.П. установили, че същият лек автомобил
бил спрян от движение на 27.12.2018 година.
За така констатираното обстоятелство на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДП – управление
на МПС, спряно от движение. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя
и връчен му лично. И. подписал акта без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателя И.
било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено
нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДП.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства - Наказателно постановление № 19-0256-000535 от 24.05.2019 година
на ***; акт за установяване на административно нарушение с бланков № 078991 от
16.05.2019 година на ***; Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на
Министъра на вътрешните работи.
В хода на
въззивното производство е изискана
представена от наказващият орган справка за МПС с регистрационен № ***.
Видно от същата е, че посоченият лек автомобил, регистриран на името на бащата
на жалбоподателя е бил спрян от движение на 27.12.2018 година и отново пуснат в
движение на 16.05.2019 година.
Горните обстоятелства
и тяхната хронология установяват и
показанията на разпитаните свидетели П.А.
и Ц.М..
При така приетото за установено
от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 5 ал. 3 ЗДП
забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват пътни превозни
средства, спрени от движение. Приложената по делото справка за МПС с
регистрационен № ***. Установява по категоричен начин, че посоченият лек
автомобил, регистриран на името на бащата на жалбоподателя е бил спрян от
движение на 27.12.2018 година и отново пуснат в движение на 16.05.2019 година. Предвид
тези факти съдът прие, че на 16.05.2019 година, около 00:50 ч , при управление
на МПС лек автомобил *** жалбоподателят осъществил състава на посоченото и в
акта и наказателното постановление административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т.
2 ЗДП.
За описаното по горе нарушение наказващият
орган правилно е приложил и санкционната разпоредба 177 ал. 1 т. 1 ЗДП. При
определяне размера на глобата обаче
съдът намери, че същият не е
съобразил конкретната сравнително ниска степен на засягане на обществените
отношения от страна на жалбоподателят с извършеното деяние, възрастта му, социалното му положение, факта, че досега няма
налагани наказания за подобен вид нарушения и е наложил наказание над минимума,
предвиден в закона. СЪДЪТ намира, че намира, че наказанието не е правилно
индивидуализирано с оглед конкретната степен на обществена опасност на извършеното,
поради което и наложеното наказание глоба в максимален размер е завишено и явно
несправедливо, поради което и следва да бъде намалено от 300 лева на 100 лева.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0256-000535 от 24.05.2019 година на ***, с което на основание
чл. 177 ал. 1 т. 4 ЗДП на ***Н.И. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено
административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДП КАТО НАМАЛЯВА размера на
глобата от 300 лева на 100 лева.
Решението може да се обжалва в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен
съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: