Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .........
гр. Габрово, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
гр. д. № 1070 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.49 ал.1 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили
граждански брак на 12.04.1979г. в село Семерджиево, община Русе, област Русе,
като от брака си имат роден един син И.Г.И., родена на ***г.
Първоначално след
сключването на брака, семейните взаимоотношения вървели добре – съпрузите се разбирали,
заедно осигурявали прехраната и издръжката на семейството, заедно се грижели за
сина си. Не са имали почти никакви семейни проблеми, пререкания или скандали по
между си.
През 1990 година съпрузите
се разделили и няколко години по - късно ответницата заминала да работи в
Република Гърция. Това наложило за дълги периоди от време да живеят разделени.
Започнали да се чуват и виждат все по- рядко и то обикновено по въпроси,
свързани със сина им. През последните двадесет години не поддържат почти
никакви отношения помежду си.
Към настоящия момент
бракът им е лишен от взаимност, уважение, доверие и другарски отношения.
Брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Продължителната фактическа раздяла
предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство на брака. С оглед на това
ищецът Г.И.И. предявява настоящия иск за развод като заявява, че няма претенции
относно фамилното име, което ответницата ще носи след прекратяване на брака.
Съпрузите не разполагат със семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс, по
отношение на което да се предоставя ползване. Придобитите по време на брака
недвижими имоти и движими вещи са си поделили извънсъдебно. Нямат регистрирани
фирми и съвместни дружества.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да прекрати брака между
съпрузите като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се изследва въпросът за
вината.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез изричния й пълномощник И.Г.И., който заявява, че искът
за развод е допустим и основателен.
Заявява, че
изложеното в исковата молба отговаря на истината.
Самата тя
също желае
бракът й с ищеца да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
След прекратяване на
брака желае
да носи предбрачното
си фамилно име - Б..
Потвърждава, че с ищеца на разполагат със семейно жилище
по смисъла на Семейния кодекс, по отношение на което да се предоставя ползване.
Придобитите
по време на брака недвижими имоти и движими вещи са си разделили извънсъдебно. Нямамет регистрирани фирми и съвместни дружества.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
видно от представения
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден на 22.03.2016г.
от Община Русе страните са сключили граждански брак на 12.04.11979г. в с.
Семерджиево, за което е съставен акт № 0004/12.04.1979г. на Община Русе.
От брака си съпрузите
имат родено едно дете - И.Г.И., роден на
***г., което към днешна дата е пълнолетно.
От показанията на
свидетеля М.С., който познава съпрузите от около 30 години, се установи че
двамата са разделени от 1995г., когато ответницата заминала да работи в Гърция.
През последната една година и ищецът напуснал гр. Габрово.
При така установените
фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, напълно лишен от съдържание и
съществува само формално, поради което следва да бъде прекратен.
Съобразно желанието
на страните съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
След прекратяването
на брака жената ще носи предбрачната си фамилия Б..
Страните не
притежават семейно жилище, поради което съдът не е сезиран с иск относно
ползването му.
Съдът определя
окончателната държавна такса по брачния иск на 50 лв., с оглед на което ответницата
следва да внесе допълнителна държавна такса от 25 лева.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Г.И.И.,
ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес ***, офис 13 и Г.В.И., ЕГН ********** с
адрес ***, със съдебен адрес *** - чрез пълномощника й И.Г.И., ЕГН **********, сключен на 12.04.1979г. в с. Семерджиево, общ.
Русе, за което е съставен с Акт за граждански брак № 0004/12.04.1979 година на Община
Русе, чрез РАЗВОД поради настъпило ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, на
основание чл.49 ал.1 от СК.
След прекратяването
на брака ЖЕНАТА ще носи предбрачната си
фамилия Б..
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***
чрез пълномощника й И.Г.И., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Габровски РС допълнителна
държавна в размер на 25.00 / двадесет и пет / лева , както и 5.00 / пет / лева,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на определената
държавна такса.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в срок от две седмици от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ