Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 25.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети
май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия
Велизар Костадинов
при
участието на секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 10435 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Н.К. срещу
решението на СРС, 42 състав от 17.06.2016г. по гр. дело № 32575/2014г., в
частта, с която е признато за установено по предявените обективно съединени
искове по реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.415 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Н.К.,
че М.Н.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните
суми: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД
- сумата от 2 337,51лв.лв. -
главница, представляваща неизплатена цена
на топлинна енергия за периода м.03.2011г.- м.04.2013г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.******, ведно със законната лихва от 13.12.2013г.- до
окончателното изплащане, както и 2/ на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 175,91лв. – мораторна лихва за периода
01.05.2011г.- 06.11.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20785/2013г. по описа на СРС, 87 състав. Решението
се обжалва и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на „Т.С.”
ЕАД, направените в исковото производство разноски в размер на 867,47лв. и
разноски в заповедното производство в размер на 266,67лв., на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът, М.Н.К., заявява искане за отмяна на решението , като
незаконосъобразно и необосновано. Възразява, че между нея и ищеца не съществува договорно правоотношение.
Поддържа, че от ищеца не е доказано реалното количество доставена топлинна
енергия /ТЕ/ - поотделно за отопление , за БГВ и за сградна инсталация. Твърди
наличие на допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, произтичащо от
неоткритото производство по заявеното от нея оспорване на представеното с
исковата молба извлечение от сметка. Моли настоящата инстанция да съобрази, че
от ищеца не са представени поисканите от нея изравнителни сметки и индивидуални
отчети, издадени за исковия период от време.
Счита, че не следва да бъдат кредитирани приетите по делото експертни
заключения, като изготвени на база само на едностранно издадени от ищеца
документи, които не са и представени по делото.
Поддържа, че от първата инстанция неправилно не е зачетен установения
със СТЕ факт за извършване на последната метрологична проверка на общия
топломер 5 месеца след изтичане на законоустановения срок. Като последица от
недължимостта на вземането за главница поддържа, че не дължи и претендираните
лихви. С изложените доводи въззивницата-ответник мотивира искането си за отмяна
на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД – не депозира
писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно
заседание заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява
искане за присъждане на разноски за въззивното производство- юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа евентуално
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззивницата.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Б.Б.“
ООД – не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба са подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първоинстанционния съд, с които е мотивирана основателността на
предявените искове до уважените размери от 2 337,51лв.- за главницата и
175,91лв.- за лихвата, изведени на базата на правилно установената фактическа
обстановка по делото и при правилно
приложението на релевантните правни
норми, ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълненение на мотивите на първата
инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият
съдебен състав приема следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е
прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата
има качеството на потребител на ТЕ,
съгласно легалната дефиниция на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм., но приложим за частта
от исковия период – 01.03.2011г. до 16.07.2012г./ и съответно- качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и
пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, /приложими към останалата част от исковия период
17.07.2012г.- 30.04.2014г./,
като собственик на процесния топлоснабден имот. Собствеността на ответницата
върху процесния имот се установява от
представения по делото нот.акт № 148 / 2007г. Именно в качеството си на
потребител/клиент на ТЕ ответницата е подала и молба-декларация от 04.12.2007г.-
до ищцовото дружество -за откриване на партида на нейно име за процесния
топлоснабден имот при ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя
от 14.01.2008г. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите / клиентите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди и не установява да е упражнила
правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което
съдът намира, че ги е приела. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия
период от време между ищеца и ответницата е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите
показания. От тези документи, проверени от вещите лица и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се
установява стойността на действително /реално/ доставената ТЕ за имота на
ответницата за процесния период от
време. Неоснователно е възражението на ответницата за недоказан размер
на задължението, обосновано с твърдението, че констатациите на вещото лице по
СТЕ са основани единствено на документи, едностранно издадени от ищеца и
удостоверяващи благоприятни за последния факти. Видно от заключението на СТЕ,
то е основано не само на документите, едностранно издадени от ищеца /фактури за
начисленото по прогнозен дял количество на ТЕ/, но и на представените по делото
изравнителните сметки, изготвени от третото лице-помагач на ищеца за процесния
период от време и данните по индивидуалните отчети за имота на ответницата, последните- подписани от нея досежно снетите показания.
Изравнителните сметки и индивидуалните отчети са представени по делото на л.48
– л.52 от делото на СРС. Ето защо, неоснователно се явява възражението на
въззивницата-ответник, за липса на тези доказателства по делото. Експертните
изводи на вещото лице по СТЕ са изведени при спазване нормативно установеното
правило по чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, делът на ответницата за ползвана топлинна
енергия за отопление и за сградна инсталация и този за БГВ е изчислен точно,
като в заключението са дадени в таблица поотделно показанията за доставеното
количество ТЕ за отопление, отделно за БГВ и отделно за сградна инсталация,
както и техните стойности. Ответницата
не твърди и не установява да се е възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл. 33 ал.3 от Общите условия от 2008г.,
които имат силата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 73 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването. Следва да се посочи, във връзка с количеството
доставена ТЕ и нейната стойност, че на настоящия съдебен състав служебно е
известно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС,
което не е влязло в сила, тъй като е предмет на последващ инстанционен контрол
от 5-чл. състав на ВАС. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори
формулата по т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение, установена с
Наредба № 16-344/2007г. , касаеща единствено ТЕ отдадена за сградна
инсталация да бъде отменена, то
съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на
влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не би
рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус, отнасящи се за
определяне на ТЕ отдадена за сградна инсталация.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно
възражението на въззивницата - ответник за недоказано количество ТЕ, което е
доставено за собствения й имот през исковия период от време, поради извършена
метрологична проверка на топломера в абонатната станция през 2012г. - 5 месеца,
след изтичане на законоустановения срок. Действително, този факт е установен с
приетото по делото заключение на СТЕ. От същото заключение, обаче, се установява
също така и обстоятелството, че при този по-късно извършен контрол е установено
пълно съответствие на топломера със законовите изисквания, поради което по
аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че след като към
по-късния момент топломерът е отговарял
на законовите изисквания , то и към предходния по-ранен момент на 2012г. той е
представлявал годно измервателно средство, което вярно отразява показанията
относно количеството постъпила ТЕ, като именно тази констатация е приета и от
вещото лице в СТЕ.
На
последно място, неоснователно се явява и заявеното от въззивницата-ответник
възражение за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, основано на
неоткритото производство по заявеното от ответницата оспорване на представеното
с исковата молба извлечение от сметка.
Доколкото се касае за частен писмен документ, съдът дължи откриване на
производство по реда на чл.193 от ГПК само в случай, че е оспорено неговото
авторство. В конкретната хипотеза такова
оспорване не е заявено, тъй като извлечението от сметка, представена на л.13 от
делото на СРС, не е подписано. Ето защо не е налице твърдяното от
въззивницата-ответник процесуално нарушение. Що се отнася до оспорването на
съдържанието на частния документ, като едностранно изготвен от ищеца и
отразяващ негови счетоводни записвания,
следва да се посочи, че като оспорен документ той е непротивопоставим на
ответницата. При дадения казус , обаче, освен него от ищеца са ангажирани и други доказателства- индивидуалните отчети
, подписани от ответницата, изравнителни сметки и заключение на СТЕ, с които е
доказано доставеното за имота на ответницата количество ТЕ и неговата цена.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че стойността на доставеното количество ТЕ за
имота на ответницата за исковия период от време е определена правилно-
съобразно доказания размер със събраните по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ. Като последица от
това- правилно е определен и размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата
за периода на забавата й за плащане. С
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от приложимите към исковия период от време
Общите условия от 2008г. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 –дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, ал. 6 на същата разпоредба постановява, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. От горното следва, че
задължението на ответницата за заплащане на сумите е ежемесечно и се дължи в
горепосочените срокове, като при забава- ответникът дължи обезщетение за
времето на забавата в размер на законната лихва, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай забавата за плащане на вземането за първия месец от
исковия период /това за м.03.2011г./ е настъпила на 01.05.2011г., както
правилно е приел и първоинстанционният съд с обжалваното решение. С обжалваното решение, присъдените на ищеца
мораторни лихви са определени при спазване на нормата на чл.86,ал.1 от ЗЗД
и в съответствие с посочените по-горе
клаузи от Общите условия, имащи силата на закон за страните по договора за
продажба на топлинна енергия, съгласно чл.20”а”,ал.1 от ЗЗД в размера, доказан
с приетото по делото заключение на ССЕ. Присъдените на ищеца разноски с
обжалваното решение са определени правилно- съразмерно с уважената част от
исковите претенции, съгласно нормата на чл.78,ал.1 от ГПК.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно,
а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 42 състав от 17.06.2016г. по гр. дело № 32575/2014г., в обжалваната
част, с която е признато за установено по предявените обективно съединени
искове по реда на чл.422 от ГПК, вр. с чл.415 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Н.К.,
че М.Н.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните
суми: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД
- сумата от 2 337,51лв.лв. -
главница, представляваща неизплатена цена
на топлинна енергия за периода м.03.2011г.- м.04.2013г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.******, ведно със законната лихва от 13.12.2013г.- до
окончателното изплащане, както и 2/ на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 175,91лв. – мораторна лихва за периода
01.05.2011г.- 06.11.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20785/2013г. по описа на СРС, 87 състав, както и в частта, с която М.Н.К. е
осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД направените в исковото производство разноски в
размер на 867,47лв. и разноски в заповедното производство в размер на 266,67лв.,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата част, като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.