Р Е
Ш Е Н
И Е
10. 08. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на петнадесети юли,през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Цв.Делова и в
присъствието на прокурора Ст.Д., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.
н. о. х. д. № 2150 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
С присъда от 06.03.2020г. по н. о. х. д. № 13259/19 г. Софийски
районен съд, НК, 94 с – в е признал подсъдимия Г.Д.Д.
за невиновен в извършване на престъпление по чл.209 ал.3 вр. ал.1 от НК,поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение
за това обвинение.
Против
постановената присъда е постъпил протест от СРП,в който се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на съдебният акт.Прави се искане присъдата да
бъде отменена ,като се постанови нова, с която подсъдимия бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание,представителят на СРП не поддържа протеста.Намира ,че
присъдата е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Защитникът
на подсъдимия,счита ,че протеста е
неоснователен..
Подсъдимият Д. ,редовно призован
не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
За да
постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред множество гласни и писмени доказателства и въз
основа на техният анализ е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.Д.Д. е роден на ***г. в гр. Варна, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ
***, ЕГН **********.
Към 2016г. подсъдимият Г.Д.
работел на територията на град Варна като извършвал таксиметров превоз на
пътници. Свидетелят К.Д.също живеел на територията на град Варна, където
работел в автокъща.
Подсъдимият Г.Д. и свидетелят К.Д.се
познавали, тъй като подсъдимият Г.Д. често посещавал автокъщата,
в която работел свидетелят Д.. По този повод подсъдимият Д. знаел, че
свидетелят Д. се занимава с продажба на автомобили.
През този период от време
свидетелят К.Д.ползвал мобилен телефонен номер *******, а подсъдимият Г.Д. -
мобилен телефонен номер *******.Свидетелят Н.М.живеел на територията на град
Пловдив и се занимавал с покупка и продажба на предплатени сим
карти, които свидетелят продавал на неустановени лица в района на пазари в гр.
Пловдив, гр. Асеновград, гр. Карлово. Свидетелят Н.М.имал регистрирани около 10
000 сим карти на негово име. На негово име била
регистрирана и сим карта с телефонен номер *******,
която се ползвала от неустановено по делото лице. Свидетелят Н.М.към 2016г. не
се познавал с подсъдимия Г.Д. и свидетеля К.Д..
На неустановена дата през 2016г.
свидетелят К. Д. споделил на подсъдимия, че е загубил личната си карта и
поискал от подсъдимия Д. да му направи услуга, като му предостави личните си
данни. Свидетелят К.Д.обяснил на подсъдимия, че трябва да получи капаро за
автомобил, който продава, но тъй като бил изгубил документа си за самоличност,
капарото трябвало да бъде изпратено и получено от друго лице. Подсъдимият Г.Д.
се съгласил да съдейства на свидетеля Д. и му предоставил личните си данни. В
период от един месец свидетелят К.Д.на няколко пъти качвал в интернет сайтове
обяви за продажба на автомобили, с каквито нито свидетелят, нито автокъщата, в която работел разполагали, и които свидетелят
Д. не можел да продаде. В обявите свидетелят Д. посочвал за контакт телефонни
номера на предплатени карти, регистрирани на трети лица. Когато кандидат -
купувачи се обадели на посочените телефони, Д. разговарял с тях и след като
същите изпратели капаро в посочен от свидетеля размер /в повечето от случаите -
200, 00 лева/, свидетелят се обаждал на подсъдимия, че трябва да получи капаро.
Двамата си уговаряли среща и отивали заедно до каса на "Изипей" АД или свидетелят Д. изчаквал подсъдимия да
получи парите пред търговския обект. След като получел парите, подсъдимият Д.
предавал паричната сума, заедно с разписката за получаването й, на свидетеля К.Д..
На 12.07.2016г. свидетелят П.Г.Г.се намирал в град София и разглеждал обяви в интернет
сайтове за продажба на леки автомобили. Вниманието на свидетеля Г.привлякла
обява за продажба на лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Голф 4", с обявена продажна цена от 1600, 00 лева. В обявата не било
посочено име на продавач, но било посочено, че автомобилът се намира на
територията на град Ловеч. Били посочени и два телефона за връзка - *******и *******.
Свидетелят Г.се обадил на телефон *******, като разговарял с мъж, който се
представил като "Г." и му обяснил в какво състояние се намирал
автомобилът. Мъжът обяснил на пострадалия свидетел и че интересът към
автомобила е голям и ако иска да бъде запазен, докато пристигне от град София
до град Ловеч, следва да преведе капаро в размер на 200, 00 лева по "Изипей". Представилият се за купувач продиктувал на
пострадалия Г.трите имена и ЕГН на подсъдимия Д., като му обяснил, че на това
име следва да бъде извършен паричния превод на капарото. Същия ден в 13.38 часа
свидетеля П.Г.посетил каса на "Изипей" АД, находящ се в гр. София, бул. "*******, магазин "Фантастико" и наредил превод в размер на 200, 00 лева
с получател Г.Д.Д., ЕГН **********, л.к. № *******,
издадена на 02.10.2012г., адрес: с. Каменар, обл.
"Варна", ул. "*******и телефон за контакт *******. Като
основание за паричния превод било посочено: "капаро за кола". За
наредения паричен превод била съставена разписка № 01000462956339/12.07.2016г.
След като превел капарото свидетелят П.Г., придружаван от свой приятел, тръгнал
към град Ловеч, като по пътя се обадил отново на телефона, посочен в обявата - *******
и обяснил на мъжа, че е превел капаро, че пътува към град Ловеч и че ако хареса
автомобила, ще го купи. Свидетелят Г.и представилият се за купувач се разбрали
свидетелят Г.да се обади отново когато пристигне в града, след което да се
срещнат.
Междувременно свидетелят Д. се
свързал с подсъдимия Д. и му казал, че следва да получи поредното капаро за
автомобил в размер на 200, 00 лева. Подсъдимият Г.Д. и свидетелят К.Д.посетили
каса на "Изипей" АД, находяща
се в град Варна, ул. "*******, магазин "Пикадили",
където в 14.47 часа паричният превод бил изплатен лично на подсъдимия Г.Д.. За
изплащането на сумата била съставена разписка № 07000462993810/12.07.2016г.
Получената парична сума и разписката подсъдимият предал на свидетеля К.Д..Когато
стигнал в град Ловеч, свидетелят П.Г.се обадил отново на телефонен номер *******.
Отново му вдигнал мъжът, с когото Г.вече неколкократно
бил разговарял, и му обяснил, че е станала грешка и че автомобилът вече е
продаден на друго лице. Представилият се като "Г." мъж му казал да
посетил каса на "Изипей" и да изтегли
обратно преведената като капаро сума, която самият той не бил изтеглил.
Свидетелят П.Г.посетил каса на "Изипей" АД
в град Ловеч, където обаче му било казано, че преведената сума не може да му
бъде възстановена, тъй като е изтеглена от получателя. След това свидетелят П.Г.продължил
да звъни на телефонен номер *******, но никой не вдигал. След неколкократни позвънявания свидетелят Г.звъннал на другия
телефон, посочен в обявата - *******. Вдигнал му същият мъж, с когото Г.разговарял
и преди и свидетелят Г.му заявил, че ще пусне жалба в полицията, но мъжът му
отговорил, че е безсмислено.
В крайна сметка, свидетелят П.Г.не
получил обратно платеното от него капаро и не му бил представен посочения в
обявата лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф 4".
При така установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че обвинеието срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен и категоричен
начин,поради което е постановила оправдателен съдебен акт. Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния
съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват
на вярна и точна интерпретация на събраните по
делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си
за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по фактите
от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при спазване на
правилата на формалната и житейска логика.Изложил е подробни съображения защо
приема едни, а други не от доказателствените източници.
В този
смисъл,развитите оплаквания в протеста за необоснованост на фактическите изводи
на първата инстанция,настоящият съд намира за неоснователни.
Верен е решаващия извод на първия
съд,че от събраните по делото доказателствени
източници не се доказа подсъдимият Д. да е осъществил действия, с които да е
възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия П.Г., а именно ,че ще му продаде
лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф 4". Липсват
убедителни доказателства в полза на обвинението ,че подсъдимият именно е лицето, с което
свидетелят Г.е разговарял по телефона, което му е обяснило техническото състояние
на колата и е изискало превеждането на капаро в размер на 200, 00 лева, за да
запази автомобила до пристигането на свидетеля от гр. София в гр. Ловеч.
Единственото доказателство, в подкрепа на обвинителната теза са показанията на
свидетеля Г., който заявява, че гласът на подсъдимия Д. при проведения от
свидетеля И. Й.телефонен разговор, му е заприличал на гласа на мъжа, с когото е
разговарял във връзка с продажбата на лекия автомобил.
Въззивната инстанция,също счита,че това
твърдение не е достатъчно ,за да се приеме ,че обвинението е доказано ,съгласно
изискването на чл.303 ал.2 от НПК, Действително, в показанията си от
досъдебното производство, приобщени от първия съд по реда на чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 НПК, пострадалият е съобщил конкретни белези на гласа - бавен говор,
забавена реч,както и предположението си ,че това именно е подсъдимия.От друга
страна,в същите показания свидетелят Г.е
заявил, че след като е пристигнал в гр. Ловеч и след неколкократните
безуспешни опити да осъществи контакт на телефонен номер *******, звъннал на другия номер, посочен в обявата - *******.
Според свидетеля Г.на този номер му е вдигнал същият мъж, с когото е разговарял
на първия номер и който именно е подсъдимия. От писмените доказателства,събрани
по делото и показанията на свидетеля К. Д. се установява обаче, че телефонен
номер ******* е регистриран на името на
свидетеля Д. и е ползван от него, а не
от подсъдимия.Правилно,първият съд е отбелязал,че не само че не се доказва, но
дори не изглежда вероятно, подсъдимият Д. първо да е разговарял с пострадалия
свидетел Г.на телефонен номер *******, като е възбудил, а след това е и
поддържал заблуждението, че ще му продаде лекия автомобил от обявата, и след
това отново подсъдимият Д. да е провел телефонен разговор с пострадалия от друг
телефонен номер -*******. Това от своя страна,пък поставя под сериозно съмнение
възможността на свидетеля Г.да разпознае гласа на мъжа, с когото е разговарял,
доколкото свидетелят Г.твърди, че и на двата телефона е разговарял с един и същ
човек.
Въззивната инстанция, счита ,че и
безспорния факт ,че подсъдимият е
лицето, което е получило сумата от 200, 00 лева, преведена от пострадалия Г.,
на каса на "Изипей" АД в град Варна, не е достатъчно, за да се счете, че той е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.В тази част
обясненията на подсъдимия,в които се посочва ,че е смятал ,че парите са за
капаро на продадени от св.К.Д. автомобили не са опровергани от други доказателствени източници,освен от показанията на св.Г.,които
не могат да послужат за основа на осъдителна присъда.От една страна,същите са вътрешнопротиворечиви, а от друга -не намират опора и в
други доказателствени източници,така ,че да са в
необходимата степен убедителни,поради което с основание първостепения
съд е приел ги е игнорирал.
Въз
основа на всичко изложено дотук,въззивната инстнация също отхвърли тезата на обвинението,че подсъдимия
е извършил деянието,описано в обвинителния акт,като прие,че не е подкрепена с
обективни и безусловни доказателства и представлява недоказана по несъмнен
начин версия.По същество твърденията в обвинителния акт съставлява една от
възможните,но не единствена хипотеза за изясняване въпроса за авторството на
деянията.Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче е
обективна и конкретна, а не вероятна и възможна.В наказателния процес са
допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването,но
правно значение имат единствено онези,които са проверени и подкрепени с
конкретни и несъмнени доказателства.Само тогава хипотезата губи характера си на
предположение и се превръща във фактология на
престъплението.При липсата на такива доказателства ,хипотезата остава едно от
възможните предположения за събитието на престъплението,както това е в
разглеждания случай.Тъй като от безспорно установените по делото
факти,преценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимна логическа връзка не
може да се направи категоричен и еднозначен изключващ всякакво съмнение извод
за авторството,въззивната инстанция сподели извода на
първостепения съд ,че обвинението е недоказано.
С оглед изпоженените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, или необоснованост, въззивният
съд счита, че оспорваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1, т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 06.03.2020г.
по н. о. х. д. №13259/2019 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 94
с – в.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.