№ 1743
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100115309 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на АНГ. ХР. К. и ХР. АНГ. К.
срещу П. на РБ за осъждането й да им заплати по 50 000 лева, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане
на обвинение по образувано наказателно производство, приключило с
постановена оправдателна присъда и 800 лева имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
наказателното производство, ведно със законните лихви от 04.03.2021 г. до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 13.09.2018 г. около 13.00 часа в гр.
София, на ул. ****, в близост до „АИСПМП – Д-р А.А.“ ЕООД бил задържан
Х.К., който носел в себе си 15 капсули Субситол 200 мг. Този препарат се
предписвал при поддържащо лечение на наркотична зависимост. След
задържането на Х.К. в дома на А.К. на ул. „Розова долина“ се извършили
обиск, претърсване и изземване. По време на тези процесуално-следствени
действия А.К. бил изведен в двора пред жилището си, с поставени белезници
зад гърба. Преди това на А.К. бил нанесен побой. От дома му били иззети 22
капсули Субситол и лични движими вещи на живущите на адреса.
На 14.09.2018 г. на А.К. и Х.К. били повдигнати обвинения в извършени
престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. пр. 5, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С определение от 16.09.2018 г. състав на СГС взел
по отношение на А.К. и Х.К. мерки за неотклонение „задържане под стража“.
На същия ден А.К. обявил гладна стачка и отказал прием на храна.
Решението на К. било продиктувано от убеждението му, че мярката за
1
неотклонение и повдигането на обвинение са незаконосъобразни. Стачката на
А.К. продължила 39 дни, до 22.10.2018 г. През този период здравословното му
състояние се влошило. На 05.11.2018 г. СГС заменил мярката за неотклонение
на А.К. от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 500
лева.
Х.К. подал молба за изменение на взетата по отношение на него мярка
за неотклонение, но съдът отказал да уважи молбата му. По подадена от него
жалба състав на САС изменил мярката в „домашен арест“, която на
13.05.2019 г. била заменена с подписка.
В хода на досъдебното производство се събрали множество
доказателства, установяващи невиновността на А.К. и Х.К.. Въпреки това, на
18.04.2019 г. ищците били привлечени като обвиняеми. Образуваното НОХД
№ 3771/2019 г. по описа на СГС приключило с постановена на 05.10.2020 г.
присъда, с която подсъдимите били признати за невиновни по повдигнатите
им обвинения. Съдът отменил и мерките за неотклонение на привлечените
към наказателна отговорност. Състав на САС потвърдил присъдата с
окончателно решение от 04.03.2021 г.
Вследствие незаконосъобразните действия на ответника ищците
претърпели болки и страдания. Изпитвали страх, притеснение и стрес от
евентуална осъдителна присъда за деяние, което не са извършили. Опасявали
се от признаването им за виновни и ефективно търпене на наказанието.
Задържането им също било съпътствано с неудобства от лошите битови
условия в ареста. А.К. имал множество заболявания, а гладната стачка
влошила състоянието му. Допълнително получил болки в гръдния кош и в
четвърти пръст на десния крак.
Всеки от ищците оценява търпените от него неимуществени вреди на
50 000 лева и моли съдът да осъди П. на РБ да им заплати сумите със
законната лихва от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане.
А.К. и Х.К. заплатили и адвокатски хонорари за представителство и
защита в наказателното производство в размер на 800 лева. Тези техни
разходи представлявали имуществени вреди, отговорност за която следвало
да понесе П. на РБ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявените от ищците искове. Счита, че описаните в исковата молба вреди
не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Ищците
били многократно осъждани за същите по вид престъпления, което
обосновавало извод за липса на страх от настъпване на негативни последици
от евентуално осъждане. Размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди били прекомерни и несъобразени с критерия за справедливост. От
обема на вредите следвало да се изключат онези от тях, които ищците
търпели във връзка с действия на полицейски служители при извършените
обиски, претърсване и изземване. През процесния период срещу А.К. и Х.К.
се водели и други наказателни производства, поради което интензитетът на
2
увреждането било по-нисък от обичайния.
П. не следвало да отговаря и за лошите битови условия в местата за
лишаване от свобода, нито за вреди от личното решение на А.К. да проведе
гладна стачка.
Оспорват се и претенциите за имуществени вреди, които ответникът
счита за недоказани.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от
ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищците неимуществени и имуществени вреди от повдигане на обвинение за
извършване на престъпления, внасяне на обвинителни актове в съда и
приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна
присъда.
Установява се, че ДП № 513 ЗМК 171/18 г. е образувано по чл. 212, ал. 2
от НПК – с първото действие по разследването.
На 14.09.2018 г. в СГС е било внесено искане по чл. 164, ал. 3 от НПК
за одобряване на обиск и изземване на ХР. АНГ. К., при които на 13.09.2018 г.
са били иззети вещи от значение за делото. С определение от 14.09.2018 г. е
одобрен протокол от 13.09.2018 г. за обиск и изземване спрямо лицето ХР.
АНГ. К..
С определение от 14.09.2018 г. по ч.н.д. № 4017/2018 г. са били
одобрени и претърсване и изземване в жилище на адрес гр. София, ул. **** –
3
сутерен, обитавано от АНГ. ХР. К. и Л.Г.Б..
Със заповеди от 14.09.2018 г. по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР АНГ. ХР. К.
и ХР. АНГ. К. са били задържани за срок от 24 часа.
На 16.09.2018 г. с протоколно определение по ч.н.д. № 4029/2018 г. по
описа на СГС, 16 състав на Х.К. и А.К. са взети мерки за неотклонение
„задържане под стража“. Жалбите на обвиняемите срещу определението на
състава от СГС са оставени без уважение.
По подадена на 02.11.2018 г. молба от АНГ. ХР. К. за изменение на
мярката за неотклонение съдът се е произнесъл с определение от 05.11.2018 г.
по ч.н.д. № 4957/2018 г., с което е изменил мярката от „задържане под
стража“ в „парична гаранция“ в размер на 500 лева.
Х.К. също подал молба за изменение на мярката за неотклонение в по-
лека. С определение от 20.12.2018 г. мярката „задържане под стража“ е
изменена в „домашен арест“.
С постановление на наблюдаващ прокурор от 13.05.2019 г. мярката
„домашен арест“ на Х.К. е изменена в „подписка“.
На 11.09.2019 г. в СГС е внесен обвинителен акт, с който на ХР. АНГ. К.
и АНГ. ХР. К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.
354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Образувано е НОХД № 3771/2019 г. по описа на СГС, НО, 7 състав. В
насроченото за 09.10.2019 г. съдено заседание подсъдимите Х.К. и А.К. са се
явили лично, но ход на делото не е даден поради неявяване на адвокат В. Х.,
поради негова служебна ангажираност.
На 11.11.2019 г. е проведено разпоредително заседание с участието на
подсъдимите и адв. Х., като взетите мерки за неотклонение – „подписка“ на
Х.А. и „домашен арест“ на А.К. са потвърдени.
В продължение на една година и шест месеца по образуваното НОХД
№ 3771/2019 г. по описа на СГС са проведени осем открити съдебни
заседания, на всяко от които Х.К. и А.К. са се явявали лично. На 05.10.2020 г.
съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимите за невиновни в
извършване на престъпленията, за които са привлечени към наказателна
отговорност. Срещу присъдата е подаден протест. На 27.01.2021 г.
подсъдимите са се явили лично. Оправдателната присъда от 05.10.2020 г.
4
потвърдена с решение № 70/04.03.2021 г. по ВНОХД № 1306/2020 г. по описа
на САС.
При тези данни от присъединеното НОХД № 3771/2019 г. по описа на
СГС съдът приема за доказано деянието, от което ищците твърдят да са им
причинени вреди и с това са осъществени две от предпоставките за уважаване
на съдебно предявените претенции - повдигнати обвинения в извършване на
престъпления от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищците следва да докажат и наличие на причинна връзка между
вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпления, за
които са били оправдани.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се
определя от продължителността на наказателното преследване (досъдебната
фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения,
настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по
човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения
и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г.,
ІV ГО на ВКС).
При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищците Х.К.
и А.К. наказателно производство, без съмнение за тях са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер съдът следва да определи по
справедливост (§ 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД). Негативните
последици върху личността и психиката на обвинените в извършване на
престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо тях
наказателно-процесуални действия.
В случая определянето на справедлив размер на обезщетението следва
да се извърши при отчитане на конкретните особености на личността на всеки
от ищците.
Многократните предходни осъждания са отражение на лошите
характеристични данни на Х.К.. Още преди да навърши пълнолетие, на
петнадесет годишна възраст, на 24.02.2003 г., той е извършил тежко
умишлено престъпление - измама. Това е поставило началото на поредица от
5
обществено-опасни прояви. Само през 2006 г. този ищец е извършил три
престъпления против собствеността на гражданите и опит за такива (на
23.06.2006 г., 25.06.2006 г. и на 14.08.2006 г.), както и опит за умъртвяване на
родител в състояние на афект – на 20.09.2006 г. Наложените наказания не са
повлияли поправително на К., нито са го превъзпитали към спазване на
закона и на добрите нрави.
Установява се от представената от ответника и приета като
доказателство по делото справка за протичане на наказателни производства,
че в хода на процесното досъдебно производство спрямо Х.К. е водено
производство по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, по което разследването е
приключило на 23.09.2020 г. и е изготвен обвинителен акт. С решение от
17.11.2021 г. по АНД № 8484/2021 г. по описа на СРС, 8-ми състав Х.К. е
признат за виновен за извършено на 31.10.2019 г. престъпление по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК. За същото по вид престъпление, извършено на
21.02.2020 г. Х.К. е признат за виновен с решение от 22.02.2021 г. по НАХД
№ 14033/2020 г. Налага се изводът, че пет месеца след изменение на мярката
„домашен арест“ в „подписка“ на 13.05.2019 г. Х.К. е извършил престъпления
от същия вид като това, по което е бил оправдан с присъда от 05.10.2020 г. по
НОХД № 3771/2019 г. В хода на образуваното на 12.09.2019 г. НОХД №
3771/2019 г., на 31.10.2019 г., преди провеждане на разпоредителното
заседание на 11.11.2019 г., Х.К. е държал, без надлежно разрешително,
високорискови наркотични вещества. Съдът е преценил, че престъплението
представлява маловажен случай, поради което е освободил К. от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“. Три месеца
и половина по-късно, на 21.02.2020 г. Х.К. отново е извършил престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Всички тези факти опровергават показанията на свидетеля Лена Б. в
частта, в която твърди, че „след домашния арест Христо не пипа нищо“.
Именно след изменението на мярката „домашен арест“ в „подписка“ този
ищец е държал високорискови наркотични вещества, за които деяния
двукратно е признат за виновен. Реализираните престъпни прояви сочат на
липса на всякакъв страх от неоснователно осъждане, както и нисък
интензитет на търпените от този ищец вреди – стрес от повдигнатото
обвинение. Опасенията му от евентуално осъждане не са му попречили да
продължи да върши престъпления против народното здраве и след внасяне на
6
обвинителен акт в съда на 11.09.2019 г. Негативните преживявания,
доколкото такива обвиняемия/подсъдимия обичайно преживява, са негова
собствена отговорност, доколкото сам се е поставил в положение да отговаря
за поредното престъпно деяние. Не се доказа и сочената положителна
промяна в социалния му статус: показанията на свидетеля Б. съдът не
кредитира, предвид установената й пристрастност. Писмени доказателства за
трайно полагане на труд от страна на Х.К. след 13.05.2019 г., когато е
отменена мярката за неотклонение „домашен арест“ не са ангажирани.
Липсата на трайна трудова заетост се подкрепя и от решенията, с които е
признат за виновен в извършени на 31.10.2019 г. и на 21.02.2020 г.
престъпления.
За времето от 13.09.2018 г. до 20.12.2018 г. ХР. АНГ. К. е бил задържан
под стража по обвинение в две тежки умишлени престъпления.
Производството е продължило около 2 години и 6 месеца, като в продължение
на 98 дни (повече от три месеца) той е бил лишен от право на свободно
придвижване.
При отчитане на продължителността на производството, поведението на
К. по време на неговата висящност и особеностите в личността на този ищец,
съдът намира, че 500 лева е справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
По-краткотрайна е била мярката за неотклонение на АНГ. ХР. К. по
обвинения в тежки умишлени престъпления – от 13.09.2018 г. до 05.11.2018 г.
През този период ищецът е взел решение за проведе гладна стачка като акт на
противопоставяне на задържането му в местата за лишаване от свобода. Този
акт на несъгласие, ведно с произтичащите от него неблагоприятни последици
за здравословното състояние на А.К., не може да се вмени във вина на
ответника. Разбираем е основателният страх на К. от осъждане, което би
довело до ефективно изтърпяване на наказание, отложено по предходна
осъдителна присъда за същите по вид престъпления – държане и
разпространение на наркотични вещества и техни аналози. Процесуалният
закон обаче съдържа правила, по които постановените актове за ограничаване
правото на свободно придвижване се проверяват относно тяхната
законосъобразност. Присъждане на обезщетение от самоувреждане на
собственото здраве, паралелно с репариране на вреди от задържане за
7
престъпление, по което е постановена оправдателна присъда (във втория
случай се присъжда общо обезщетение от задържането под стража и
оправдателна присъда – т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС) би довело до неоснователно обогатяване на пострадалото
лице. Ищецът не може да получи обезщетение за вреди, дължащи се
изключително на негово неправомерно поведение да отказва прием на храна и
по този начин да увреди здравето си. Видно от съдебно-медицинската
експертиза на л. 83 и сл., том ІІ от ДП № 171/2018 г., А.К. е боледувал от
захарен диабет тип 2 от 2-3 години, артериална хипертония и подагра. При
условията на установен метаболитен синдром състоянието на А.К. е било
добро, с лека степен на увреждане, а физическото му състояние е било
съвместимо с условията на следствения арест при положение, че получава
адекватна диета и се контролират компонентите на диагностицирания
метаболитен синдром – затлъстяване 2 степен, захарен диабет тип 2,
артериална хипертония и подагра.
В настоящото производство съдът не обсъжда и счита за ирелевантни
твърденията за вреди от лошите условия, които К. е бил длъжен да търпи в
местата за лишаване от свобода. Трайна е съдебната практика, че за вреди,
свързани с условията в затворите, отговорност носи административният орган
и че тази отговорност се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
настоящото производство съдът дължи да съобрази критериите по чл. 52 от
ЗЗД, приложими съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ - тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и
поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения,
настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното състояние на обвинения.
Действително, по отношение на А.К. и повдигнато обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление, но личността на ищеца показва
последователна престъпна дейност в периода от 1984 г. до 2017 г.
(отклонение от военна служба, измама, документни престъпления, държане и
разпространение на наркотични вещества и техни аналози), което намалява
негативните последици от поредното обвинение. Изводът за
неоснователността на обвиненията е окончателно формиран с влизане на
оправдателната присъда в сила след водено наказателно производство в
8
продължение на 2 г. и 6 м. А.К. се е явявал в провежданите открити съдебни
заседания и не е давал повод за тяхното отлагане. Наказателно производство е
приключило в рамките на разумния срок, а неговата продължителност и
интензитетът на проведените процесуално-следствени действия не е довел до
непоправими негативни последици за душевното състояние на К.. След
отчитане на специфичните обстоятелства, при които е постановена
оправдателната присъда, особеностите в личността на ищеца, тежестта на
наказанието за престъплението, в което А.К. е обвинен, съдът намира, че 1
000 лева е справедлив размер на обезщетението.
Без отношение към определяне размера на обезщетенията е
предисторията на случилото се на 13.09.2018 г. Търсенето на избягалия
затворник Р.А. К., брат на Х.К. и син на А.К., не се намира в причинно-
следствена връзка с причините, поради които срещу ищците в настоящото
производство е образувано ДП № 171/2018 г. Това се подкрепя от повода,
който е дал основание да се извърши претърсване в дома на А.К. – търсене на
наркотични вещества и техни аналози, което няма връзка с търсене на техния
избягал от затвора родственик Р. К..
Необичайни събития или промени в личния живот на ищците не са
настъпили. Не се установява и те да са били особено повлияни психически от
повдигнатите им обвинения.
Извън обичайните притеснения от неоснователно осъждане, в
производството не се доказаха вреди, обосноваващи основателност на
исканите размери на обезщетенията от 50 000 лева.
Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на
увреденото лице.
Неоснователни са исковете за заплащане на обезщетения за
имуществени вреди. Установява се, че по воденото наказателно производство
ХР. АНГ. К. и адв. В. Х. са уговорили адвокатско възнаграждение за защита
по ДП № 171/2018 г. в размер на 800 лева, за което е налице договор за
правна защита и съдействие от 14.09.2018 г. (л. 37, том І от ДП № 171/2018
г.). Доказателства за действителното му заплащане не са представени. Това се
отнася и до уговореното възнаграждение за представителство и защита в
наказателното производство на АНГ. ХР. К. по договора от 14.09.2018 г. (л.
9
50, том І от ДП № 171/2018 г.) Поради това исковете за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното
производство от ищците, следва да бъдат отхвърлени. Това е така, защото
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В този
смисъл са указанията в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Определените от съда обезщетения за неимуществени вреди се дължат
ведно със законните лихви от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 04.03.2021 г.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи да
възстанови на ищците заплатената държавна такса в размер на по 10 лева.
Х.К. е заплатил на адвокат В. Х. адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лева. В същия размер е заплатеният от А.К. на адв. К. П. адвокатски
хонорар. Неоснователно е възражението на ответника, че уговорените и
заплатени от ищците възнаграждения са прекомерни. Предвид цената и броя
на исковете, техният размер е близък до минимума по Наредба № 1/2009 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съразмерно на уважената част от исковете, на Х.К. се дължат разноски
за адвокатски хонорар в размер на 20 лева, а на А.К. - 40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на ХР.
АНГ. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение в престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 5,
алт. 1 от НК, чл. 354а, ал. 1 пр. 4, алт. 1 от НК и чл. 354а, ал. 1 пр. 4, алт. 1 вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което била постановена оправдателна присъда,
10
ведно със законната лихва от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева и иска
за заплащане на обезщетение на имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 800
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на
АНГ. ХР. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 1 пр. 4,
алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което била постановена оправдателна
присъда, ведно със законната лихва от 04.03.2021 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
50 000 лева и иска за заплащане на обезщетение на имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК,
П. на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати
на ХР. АНГ. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 10
лева разноски за държавна такса 20 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК,
П. на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати
на АНГ. ХР. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 10
лева разноски за държавна такса 40 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11