№ 8
гр. Благоевград, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Пенка Ив. Чалъкова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200927 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. М. с ЕГН ********** от ...., област
Благоевград подадена чрез адв.К. С. П. от САК против Наказателно
постановление (НП) № 004557 от 17.06.2022г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр.София, на основание чл.189е ал.12 от ЗДвП и
Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на Председателя на Управителния съвет
на АПИ, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.179
ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3а във връзка с чл.139 ал.7 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева.
С жалбата се иска отмяна на наложеното наказателно постановление,
като жалбоподателят твърди, че процесното административно нарушение не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като липсват доказателства,
обуславящи авторството на деянието, респ. че жалбоподателя е бил водач на
процесното превозно средство, не е ясно конкретизирано мястото на
извършване на нарушението, липсва посочване в какво качество е ангажирана
отговорността на жалбоподател – на водач, на ползвател или на собственик.
1
Сочи се, че описанието на мястото на нарушението в съставеният АУАН и в
НП е твърде общо посочено и води до предположения, както и липсва ясно и
недвусмислено описание на обективните признаци на нарушението, което
съставлява допуснато съществено процесуално нарушение, водещо и до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Моли се, съдът да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се
от защитник – адв. К. П., която с нарочно писмено становище (лист 36 от
делото) сочи, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество на делото, като моли съдът да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатска защита, съгласно договор за
правна помощ и съдействие.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез
юрисконсулт Димитрина Райнова оспорва жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да
потвърди обжалваното наказателно постановление. С писмено становище
излага и допълнително подробни доводи за законосъобразност на санкционен
акт, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано за
това лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.01.2022г. в 16.45 часа, длъжностни лица осъществяващи контрол
по спазване на задълженията за заплащане на пътни такси по Закона за
пътищата, служители на Национално тол управление към Агенция „Пътна
2
инфраструктура“ – актосъставителя И. ... Г. и свидетеля по акта И. Г. Т. за
проверка в края на път Е-79, в района на ГКПП Кулата на изход от Република
България, МПС товарен автомобил – влекач марка ВОЛВО ФХ440 с рег. №
...., управляван от водача К. С. М. с ЕГН **********. При проверката било
прието за установено, че на 21.12.2021г. в 07.50 часа, водачът К. С. М.
управлявал ППС - товарен автомобил марка ВОЛВО ФХ440 с рег. № .... с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона – 44 000 кг., брой
оси 5, ЕВРО 5, по път А-3, 92.548 км., А-3L: Благоевград - Бобошево,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС е
дължима, но не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата. Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната
система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 10122, като за същото е генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а ал.3 от Закона за движение по пътищата № 004557 от
21.12.2021г., както и е генериран снимков материал за извършеното
нарушение. Установено е също, че за извършеното нарушение не е заплатена
такса по чл.10а ал.2 или чл.10б ал.5 от Закона за пътищата. Актосъставителят
И. ... Г. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Благоевград
приел, че в случая се касае за извършено административно нарушение по
чл.139 ал.7 от Закона за движение по пътищата, поради което на място на
проверката, в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението и
съставянето на акта И. Г. Т. и на нарушителя К. С. М., съставил на последния
Акт за установяване на административно нарушение № 004557 от
21.12.2021г. (лист 16 от делото). Акта се връчил на жалбоподателя К. С. М.
срещу подпис и с разписка, като със същата му било указано, че в тридневен
срок има право на писмени възражения, както и в 14-дневен срок има право да
заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева, като в такъв случай ще
бъде освободен от административнонаказателна отговорност и няма да му
бъде издавано наказателно постановление. Жалбоподателят в акта отразил, че
„има възражения“, като писмени обяснения или възражения не направил в
указания му срок, както и не заплатил компенсаторната такса. Въз основа на
акта за нарушение, на 17.06.2022 година Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София, на основание чл.189е ал.12 от ЗДвП и Заповед №
РД-11-167 от 08.02.2021г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ,
3
като надлежно упълномощен представител на административнонаказващият
орган, издал атакуваното Наказателно постановление № 004557 от
17.06.2022г. (лист 30-31 от делото), с което на жалбоподателя К. С. М., за
административно нарушение по чл.179 ал.3а от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.179 ал.3а от Закона за движение по пътищата
наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева. Административнонаказващият орган приел, че след
извършената проверка на жалбоподателя К. С. М., като водач на ППС -
товарен автомобил марка ВОЛВО ФХ440 с рег. № .... с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, брой оси - 5, на 03.01.2022г. в
района на ГКПП Кулата е установено, че на21.12.2021г. в 07.50.17 часа ППС с
рег. № ...., попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, е засечено по път А-
3: км. 92+548, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата. Посочено е, че като място на нарушението е посоченият път А-
3, км. 92+548, за който се събират такси за изминато разстояние – тол такса,
съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от
20.02.2020г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса (лист 42-43 от делото). По
време на проверката, на 03.01.2022г. К. С. М. е заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по
чл.10б ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева, но въпреки това е
осъществил административно нарушение по чл.179 ал.3а от Закона за
движение по пътищата. Така издаденото наказателно постановление е
изпратено за връчване на жалбоподателя К. С. М. с нарочно писмо изх. № 94-
00-12779 от 22.06.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
НТУ – София (лист 33 от делото), като е получено от адресата с Извести за
доставяне на 27.06.2022г. в 17.30 часа (лист 32 от делото), като в
законоустановения срок – 04.07.2022г. по електронната поща е депозирана
пред Районен съд – Благоевград разглежданата в настоящото производство
жалба с вх. № 10714 от 04.07.2022г. по описа на Районен съд – Благоевград
(лист 1-3 от делото).
Приложената Заповед № РД-11-486 от 20.04.2021г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, т.57 (лист 19-25 от делото) удостоверяват
4
материалната и процесуална компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение.
Приложените Заповед № ЧР-НТУ-33 от 23.01.2019г. на Вр.И.Д.
Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
(лист 18 от делото) и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ (лист 26 от делото) удостоверяват
материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно
постановление.
Представена е справка от информационната система на за събиране на
пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10122 (лист 27 от
делото), като за нарушението от 21.12.2021г. в 07.50 часа е генериран
доказателствен запис по нарушението № **********, както следва:
D46C9А0FD9FD12BAE053021F160A9E6E, за дата и час – 21.12.2021г. в 07.50
часа; тол секция – 10122; категория – N3, камион маса над 12 тона с 5 оси; тип
нарушение – няма маршрутна карта или бордово устройство; път – А-3,
92+548; посока – нарастващ километър; област – Благоевград; град –
Покровник. Записът е генериран, съгласно в системата по чл.167а ал.3 от
Закона за движение по пътищата, както и са генерирани и приложени 2 броя
снимков материал за извършеното нарушение (лист 28 и 29 от делото),
отразяващи заснет товарния автомобил, с четими марка на влекача и преден
регистрационен номер .....
От представената Справка за местоположението на стационарни
контролни единици на електронна система за събиране на такси за ползване
на РПМ находящи се на територията на Областно пътно управление –
Благоевград (лист 46 от делото), ведно с два броя разпечатки на картов
материал (лист 40-41 от делото) е видно, че рамка № 10122 се намира в
област Благоевград, община Благоевград, място – Покровник, на път А-3,
посока – нарастващ километър, координати NS/EW – 41.991957/23.053976 и
сегмент № **********.
Видно от становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление (лист 44 от делото) е
видно, че за дата и часа на процесното нарушение № ********** от
21.12.2021г. в 07.50 часа от ППС с рег. № .... няма получени тол декларации,
няма получени маршрутни карти за ППС-то и няма получена и платена тол
5
декларация за сегмента на рамката когато е отчетено нарушението.
Представено е заверено копие от Свидетелство за регистрация, част 1 от
което е видно, че влекач марка ВОЛВО ФХ440 с рег. № .... е собственост на
„...“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* със седалище .....
Представените заверени копия на Трудов договор № 26 от 09.11.2020г.,
сключен между „...“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* със седалище .... и К. С. М.
с ЕГН ********** и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62
ал.5 от КТ с вх. № 01388203073837 от 09.11.2020г. удостоверяват, че К. С. М.
с ЕГН ********** работи по трудово правоотношение в „...“ ЕООД, като
„шофьор товарен автомобил (международни превози).
От нарочно писмо на „...“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* по делото е
видно, че дружеството не е в състояние да представи информацията от
тахографа и картата на водача на ППС с рег. № .... за времето от 00.00 часа до
23.59 часа на 21.12.2021г., тъй като същите са надлежно свалени и съхранени
на компютърно устройство, което впоследствие поради повреда в същото
информацията е била унищожена, с невъзможност да бъде възстановена или
възпроизведена.
Представено е писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София, ведно с разпечатки от тахографа и картата на
водача на ППС с рег. № .... за времето от 00.00 часа до 23.59 часа на
21.12.2021г., от които е видно, че към момента на извършване на
нарушението – 21.12.2021г. около 07.50 часа, на ППС с рег. № .... е било
управлявано от водача .....
Изложените фактически констатации се потвърждават при разпита на
актосъставителя И. ... Г. и свидетеля по акта И. Г. Т., като и двамата са
категорични, че по сигнал от информационната система за ППС, че има
генерирано нарушение на път Е79 спрели за проверка в края на път Е-79, в
района на ГКПП Кулата товарния автомобил с рег. № ...., управлявано от
жалбоподателя. Запознали жалбоподателя с регистрираното нарушение на А-
3 – Автомагистрала Струма, в сегмента на републиканската платена пътна
мрежа, намиращ се между Бобошево до Благоевград. При проверката
установили, че ППС се управлява от жалбоподателя К. С. М.. На същия било
обяснено в какво се състои нарушението, че няма маршрутни карти и при
негово желание може да заплати компенсаторна такса или да му бъде
6
съставен акт за установяване на административно нарушение. Тъй като
жалбоподателя отказал плащането на компенсаторна такса, на място на
проверката му бил съставен акт, който му се предявил и връчил.
Жалбоподателят отразил в акта, че има възражения, като му било обяснено,
че може в срок да представи писмени такива. Свидетелите са категорични, че
при съставянето на акта присъствали актосъставителя И. ... Г., свидетеля при
установяване на нарушението И. Г. Т. и нарушителя К. С. М..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок
от връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество e основателна по следните съображения:
В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува
единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между
словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон.
Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Според разпоредбата на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както в
акта, така и в НП следва да е налице описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и да бъдат посочени
разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и да
е налице, както правно единство между обстоятелствената част описваща
нарушението, така и единство и безусловно съответствие в цифровата
квалификация на нарушението, посочено в акта и същата, посочена в НП. В
конкретния случай с АУАН е ангажирана административнонаказателната
отговорност на К. С. М. за нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП за това, че като
водач на ПТП от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
7
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трети
лица, като идентично е описанието на нарушението и в обжалваното НП, с
което е ангажирана отговорността му вече за неизпълнение на разпоредбата
на чл.179 ал.3а от ЗДвП. Посочената в акта, като нарушена правна норма -
чл.139 ал.7 от ЗДвП, включва две хипотези, всяка от които въвежда и
различни по смисъл и субект административни нарушения, като липсата на
достатъчно конкретика в цифровото посочване на нарушената правна норма
обуславя и ограничаване в съществена степен на правото на нарушителя да
разбере в какво именно нарушение е обвинен, което препятства упражняване
правото му на защита в пълен обем. Дори и да се приеме, че така изложеното
словесно описание на нарушението в наказателното постановление е
идентично, то в същото е посочено, като нарушена друга правна разпоредба, а
именно тази на чл.179 ал.3а от ЗДвП, която обаче сама по себе си е
санкционна така и въвежда единствено императивно установена
регламентация за вид и размер на наказанието, за водач, който управлява
ПТП от категорията на чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията
на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на превозното средство, се наказва с глоба в
размер на 1800 лева, т.е за няколко хипотези на изпълнителни деяния на
нарушения, както и въвежда различни субекти на тези административни
нарушения. Изложеното мотивира съдът да приеме, че в казуса е налице
разминаване, както в обстоятелствената част и описанието на нарушението,
така и между цифровото посочване на нарушението в АУАН и в обжалваното
НП. Липсата на единство между установената в АУАН фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението и констатираното в НП
нарушение, както и противоречие в обжалваното НП безспорно ограничава
процесуалните права на нарушителя, и не му дава възможност да се
ориентира какво точно е извършил, в какво качество и за какво по вид
административно нарушение е образувано административнонаказателното
производство срещу него, за да може да се защитава (в този смисъл Решение
№ 1034 от 06.07.2011 г., постановено по КНАХД № 273/2011 г. по описа на
8
Административен съд – Благоевград и др.). При това положение, и с оглед
горецитираните съображения, съдът намира обжалваното НП за
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че при
така направените фактически констатации, че с обжалваното Наказателно
постановление санкционният орган неправилно и незаконосъобразно е
санкционирал жалбоподателя К. С. М. за вменено му административно
нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП, тъй като не се доказва по безспорен и
категоричен начин същия да го е извършвал. В случая безспорно е
установено, че ППС - товарен автомобил влекач марка ВОЛВО ФХ440 с обща
техническа допустима маса над 12 тона, брой оси – 5, с рег. № ...., попадащо в
категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1
т.2 от Закона за пътищата, е засечено на 21.12.2021г. в 07.50 часа по път А-3:
км. 92+548, Благоевград – Бобошево, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10
ал.1 т.2 от Закона за пътищата. На същият автомобил с рег. № ...., на
03.01.2022г. е извършена процесната проверка в района на ГКПП Кулата, едва
в 16.45 часа, като липсват дори твърдения, а още по-малко и каквито и да
било доказателства, че към момента на извършване на процесното
нарушение, водач на това ППС е бил именно жалбоподателя К. С. М.. По
никакъв начин административно наказващия орган не е установил, че към
момента на извършване на нарушението – 21.12.2021г. в 07.50 часа и към
момента на извършване на проверката – 03.01.2022г. в 16.44 часа, товарния
автомобил с рег. № .... е управляван от водача К. С. М., като именно той е
водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата от платената
републиканска пътна мрежа. Дори напротив, видно от представеното писмо
от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, ведно с
разпечатки от тахографа и картата на водача на ППС с рег. № .... за времето
от 00.00 часа до 23.59 часа на 21.12.2021г. е видно, че към момента на
извършване на нарушението – 21.12.2021г. около 07.50 часа, ППС с рег. № ....
не е било управлявано от жалбоподателя К. С. М., а от водача ..... Последното
обуславя изводи, че в случая не е установено по безспорен и категоричен
начин авторството на процесното нарушение, както и липсата на негови
белези от обективна страна. Абсолютно неясно остава на съда, въз основа на
какви доказателства, както актосъставителя, така и
9
административнонаказващият орган е възприел жалбоподателя К. С. М. за
лице, което има качеството на водача на ППС по смисъла на чл.139 ал.7 от
ЗДвП. Ето защо, на тези основания съдът намира, че така издаденото НП се
явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и на това,
самостоятелно основание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да
бъде уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя К. С.
М. с ЕГН **********, в качеството му на жалбоподател в размер на 650
(шестстотин и петдесет) лева са реализирани от същия, като видно от
приложените два броя договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022г.
и от 01.12.2022г., съответно сумите 400 лева и 250 лева са заплатени в брой
на адвокат К. С. П. от САК, което е удостоверено със самияте договори.
Общата сума по тези договори обаче е в размера несъответен на чл.18 ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата, дори и след изменението на
последната с ДВ бр.88 от 2022г., въпреки че са заявени и се претендират от
защитника в съдебно заседание. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.18
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. във връзка с чл.7 ал.2 от същата, прие
претенцията на защитата за заплащане на разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат за основателна до размера на 480
(четиристотин и осемдесет) лева, която сума следва да бъде присъдена на К.
С. М. с ЕГН **********, като претенцията над тази сума, до размера от 650
лева отхвърли, като неоснователна. Именно така присъдената сума, като
реализирани разноски за един адвокат по делото, съответства и на
действителната правната сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН и чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.1 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 004557 от 17.06.2022г. на Началник отдел „Контрол и
10
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София, на основание чл.189е ал.12 от ЗДвП и Заповед №
РД-11-167 от 08.02.2021г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с
което на К. С. М. с ЕГН ********** от ...., област Благоевград, за
административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179
ал.3а във връзка с чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, като
юридическо лице, в чиято структура е включен административнонаказващия
орган – издал оспореното наказателно постановление да заплати на К. С. М. с
ЕГН ********** от ...., област Благоевград, сумата 480 (четиристотин и
осемдесет) лева, представляващи направени разноски в хода на съдебното
производството за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11