Решение по дело №135/2012 на Районен съд - Тутракан

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

20.07.2012 г., гр. Тутракан

 

Тутраканският районен съд, граждански състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

Председател: Гергана Недева

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 135/2012 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от ищеца М. Х. Х., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. И.А. от САК със съдебен адрес:***, офис № 2 положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС и чл.5, ал.1 от ЗН, с който претендира съдът да признае за установено по отношение на ответната Община Главиница, че той е собственик по давностно владение и/или по наследство на недвижим имот, а именно: земеделска земя с площ от 2, 357 дка., находящи се в местността „Къшла” в землището на с. Звенимир.

В исковата си молба ищецът твърди, че повече от 30 години горепосоченият имот е владян от него и семейството му непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого. Твърди също, че имота никога не е бил отчуждаван от семейството му по време на кооперирането, не е бил включван в блок на ТКЗС, ДЗС или друга организация от този тип. С влизането на Плана за земеразделяне за землището на с. Звенимир, с протоколно решение от 27.11.2008 г. горепосоченият имот бил включен в т.нар. „резултативен фонд”, стопанисван от общината, останал невъзстановен след възстановяването на собствеността на собствениците на земеделски земи, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като имота, владян от ищеца и семейството му по негови твърдения никога не е бил земеделска земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ, а напротив дори е бил част от населеното място до влизането на регулацията в сила, то ищеца не е заявил за възстановяване същия по реда на специалния закон. След влизане на РП на с. Звенимир в сила, стопанисваното от ищеца дворно место се оказало извън територията на населеното място, поради което му бил придаден статут на земеделска земя. Докато собствениците чакали административно разрешаване на проблема си сроковете за заявяването им пред ОбС „Земеделие” по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ изтекли. Последното обосновало и правния интерес на ищеца да установи собствеността си върху процесният имот в настоящото исково производство.

Ответната Община Главиница, чрез представляващия я Кмет на Общината, Х. Х.,  е депозирала по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, с който не оспорва претенцията на ищеца, счита я за допустима, а относно основателността заявява становище, съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства. От своя страна не сочи и не представя такива, включително оборващи соченото от ищеца придобивно основание.

 От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

 Видно от скица № К 01070/22.02.2011 г., издадена от ОбС „Земеделие” – гр. Главиница е, че имот № 090513 в землището на с. Звенимир,с ЕКАТТЕ 30507 е с площ от 2, 357 дка., начин на трайно ползване: нива, трета категория, като имота се намира в местността „Къшла” при граници и съседи: имот № 090512 – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 050023 – полски път; имот № 090514 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 090515 – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № 090511 – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. В скицата е отбелязано още, под формата на вписани ограничения, че „в срок до 13.02.2012 г. се прилага режима на чл.19 от ЗСПЗЗ”. Видно от приложения АЧОС № 2537/14.03.2011 г. за описания по-горе недвижим имот е бил съставен акт за общинска собственост от Община Главиница, съгласно който поземлен имот с № 090513 в местността „Къшла” е актуван на осн. чл.56, ал.1 е чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, чл.45г от ППЗСПЗЗ и въз основа на Протоколно решение № 2/27.11.2008 г. В Акта е записано също, че за – имота няма данни за съставени по-рано актове, съответно за държавна и/или общинска собственост.

 От представеното удостоверение за данъчна оценка на процесния поземлен имот се установява, че ПИ № 090513 с площ от 2,357 дка. има данъчна оценка в размер на 363, 80 лв., както е записано и в съставения му акт за общинска собственост. Посочената сума е била взета предвид при определяне цената на иска, респ. при внасяне на дължимата държавна такса.

 Въпреки, че в отговора си Община Главиница не посочва доказателства, които да опровергават твърденията на ищеца за придобиване по давност на процесния имот, ищецът който носи тежестта за пълно и главно доказване на твърденията си е ангажирал в подкрепа на соченото от него придобивно основание, освен посочените по-горе писмени доказателства, така и гласни доказателствени средства. Разпитаните в хода на съдебното дирене трима свидетели – М.А., Л.Х. и Ю.К., всички живущи в с. Звенимир и познаващи лично ищеца, са категорични в показанията си, че ищеца владее и стопанисва дворно място в непосредствена близост до имота, където се намира къщата му. Свидетелят А. описва процесния имот като „имот, в края на селото, с площ от около два декара и нещо, намира се в посока с. Зарица и навремето там е била старата къща на неговите родители”. Свидетелят А. също посочва, че родителите на М. са починали преди повече от 20 години, къшлата се обработва лично от него и семейството му, засявайки я с царевица, бостан и др. Границите на имота свидетеля описва като „от двете страни е Ю., в ляво е Р.Б. и общински път”. Според св. А. поне от 20-30 г. само М. и семейството му обработват процесната къшла. Той е категоричен също, че това дворно място не е включено в ТКЗС при образуването му  селото през 1956 г., нито е било отчуждавано, не е чувал и трети лица да са имали претенции към него, включително общината. Твърди, че ищеца М. има отделно земеделска земя, извън селото, която му е възстановена от ПК.

Св. Х. също заявява че познава ищеца от малък и знае, че той има нива, която е в селото от два декара и нещо, в западната част на селото. Описва съседите й като: от ляво и дясно са имотите на Ю., после черен път и Р.Б.. И този свидетел твърди, че последните 10-20 години непрекъснато имота се работи от ищеца и семейството му лично. Не е чувал някой друг да има претенции към този имот. Заявява, че земеделския блок е близо до тези къшли, но те никога не са включвани в него. Относно родителите на ищеца заявява, че ги помни много слабо тъй като са починали отдавна.

Последният свидетел Ю.К., както и другите преди него заявява, че познава лично ищеца от повече от 30-40 години. Знае, че той има имот, който е в землището на селото, тъй като той му е съсед от двете страни. Заявява, че преди години тези къшли са били известни като „дворни места” и са се намирали в местността „Зад селото”. През последните повече от 20 години процесния имот се обработвал лично от ищеца и семейството му. Не е чувал някой да има претенции към него. Категоричен е, че имота не е влизал в ТКЗС, нито някога е бил общински. Описва имота с площ от около 2 дка. и нещо, границите като „от двете страни собствените на свидетеля имоти, селски път и от горната страна земеделски блок”. Свидетелят познавал и родителите на ищеца, но същите били починали много отдавна. И той, както св. А. твърди, че ищеца има земеделска земя на друго място, която му е възстановена от ПК, а в процесната къшла навремето е имало къща, в която са живели родителите му.

И тримата свидетели заявиха, че блока на ТКЗС е започвал след полския път, който се явява една от границите на имотите в местността „Къшла”, където се намира и процесния имот на ищеца.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират с приетите писмени доказателства по делото и се основават на преки и непосредствени впечатления и то за целия претендиран от ищеца период на владение върху имотите. Всички свидетели са родом от с. Звенимир, понастоящем продължават да живеят в селото и познават лично както ищеца, така и неговите баща и дядо преди това, които също са стопанисвали и обработвали процесната къшла. В съвкупност събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин елементите от фактическия състав на давностното владение, а именно че ищецът е установил явна и непрекъсната фактическа власт върху процесния поземлен имот, в периода поне от 1981 г. според показанията на свидетелите, а и по негови лични твърдения, със съзнанието че е негов. Макар, че не се ангажираха доказателства за другото придобивно основание – наследственото приемство и не се установи наследодателите на ищеца да са били собственици на процесния имот на правно основание, годно да ги направи собственици, установи се безспорно, че те също са владели имота необезпокоявано, без да се уточни точно началния момент на установяване на владението, който се оказва далеч във времето назад. Релевантно за настоящия казус се оказва, че се установи по безспорен начин осъществяването на фактическия състав на придобивната давност, изтекла в полза на ищеца, като самостоятелен придобивен способ за правото на собственост.

От така събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се придобие право на собственост върху недвижим имот по давност е необходимо в полза на владелецът да е изтекла 10 –годишен период на непрекъснато владение върху имота, съгл. чл.79, ал.1 от ЗС. Необходимо е върху имота владелецът да е установил  фактическо владение, което да е спокойно, явно, необезпокоявано, непрекъснато. В случая наследодателите на ищеца, а и той самия се явяват недобросъвестни владелци, тъй като не притежават придобивно основание, годно  да ги направи собственици на имота, предвид на което ЗС  е предвидил дългия 10-годишен срок на владение върху имота.

Процесният поземлен имот, по силата на влязъл в сила План за земеразделяне на с. Звенимир (от 1993 г.) понастоящем има статут на земеделска земя, тъй като се намира извън регулацията на селото. В тази връзка, въпросът на който следва да се даде отговор с решението, е този имот подлежал ли е на възстановяване по реда на специалния ЗСПЗЗ, т.е. ищецът правоимащ ли е бил по чл.10 от същия закон. Според настоящия състав на съда процесният имот  не е подлежал на реституция по силата на специалния закон, тъй като не са налице предпоставките на чл.10 и 14 от ЗСПЗЗ, а именно: имотът не е бил включван в блок на ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, не е отнеман от ищеца (включително от неговите праводатели), не е бил одържавяван (видно от двата АЧОС, за имотите няма данни за предходно актуване на същите като държавни или общински), имота не е бил предоставян за ползване на други лица (включително и след включването му в т.нар. „резултативен фонд” стопанисван от общината) в периода от поне 1981 г. до завеждането на иска през 2012 г. Ищецът, а преди него и неговите наследодатели не са разполагали с акт за собственост, което навежда на извода, че процесния имот най-вероятно е бил „завладян” от семейството на ищеца преди повече от 50 години, при заселването на с. Звенимир.

След като няма данни за предишен собственик в лицето на частно лице, общината, кооперация или друго юридическо лице, то следва да се приеме, че завладяването е станало по отношение на държавата, която е била собственик на всички земи, които са били безстопанствени и/или с неустановени собственици. В този смисъл, предвид твърдяното от ищеца придобивно основание – давностно владение в продължение на повече от 30 години, е необходимо да се изследва в годините от 1981 г. до 2012 г. съществували ли са пречки, респ. условия за придобиване на имот – държавна собственост въз основа на давностно владение в продължение на минимум 10 години – срок, необходим да направи ищеца собственик на оригинерно правно основание.  В тази връзка от нормативните актове се установява, че в периода от 1981 г. до 01.06.1996 г. въпроса е бил уреден с чл.86 от ЗС (която разпоредба в първоначалния си вид е действала от 1951 г. до 1990 г.) и е предвиждала забрана за придобиване по давност на имот държавна или общинска собственост. С изменението на ЗС от ДВ, бр.31 /1990 г., забраната вече се отнасяла само до недвижими имоти публична държавна или общинска собственост. Същата забрана (по отношение на имотите публична собственост) е пренесена и в специалните закони – ЗДС и ЗОС, приети през 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. За имотите – частна държавна, респ. общинска собственост, подобна забрана не съществува. Считано от 31.05.2006 г. давността обаче е била спряна по отношение на всички имоти.  Въпреки това, от събраните по делото доказателства не се установява, процесния имот да е бил със статут на публична държавна/респ. общинска собственост, поради което по отношение на тях не е действала забрана за придобиването им по давност за един продължителен период от време – от 1990 г. до 31.05.2006 г.

Неотносима към случая е и нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова от деня на влизането на тази разпоредба в сила (или от 21.11.1997 г.). Установено бе и коментирано по-горе в мотивите от настоящия състав, че процесния имот не е подлежал на реституция по спец. ред предвиден в ЗСПЗЗ, поради което и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ не намира приложение за конкретния казус. Безспорно се установи по делото от изслушаните свидетелски показания, че в този период (от 1981 г. до настоящия момент) лично ищеца и неговото семейство са упражнявали необезпокоявано, явно и непрекъснато владение и върху имота, предмет на настоящото дело. Последното обосновава безпротиворечивия извод, че ищеца се легитимира като собственик на процесниата къшла в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност за период от 10 години, която при всички действали в годините забрани е изтекла много преди процесния имот да бъде включен в резултативния фонд на община Главиница, респ. да бъде актуван като частна общинска собственост през м. март 2011 г.

Не следва да се пренебрегва също и въпроса точно кои земеделски земи попадат в приложното поле на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, респективно имала ли е възможност Община Главиница да придобие собствеността върху процесните два имота именно по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, на който се е позовала при актуването им като общински.

В приложното поле на цитираната по-горе норма попадат само тези земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и поради тази причина са останали след възстановяването правото на собственост, т.е. само тези земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях други земеделски организации, както и земеделските  земи, които са били отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 на ЗСПЗЗ. В случай, че имота не подлежи на възстановяване по специалния ред на ЗСПЗЗ, то извода е, че и общината не може придобие правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.  В този смисъл е и практиката на ВКС, установена с решения с №№ 427/21.07.2009 г. на ВКС, ІІ гр.о. постановено по гр.д. 3255/2008 г., както и решение № 21/04.02.2011 г. по гр.д. № 1327/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о., позовавайки се на предходното такова. Макар и незадължителна цитираната практика на отделните състави (отделения) на ВКС, същата напълно се споделя като краен извод от настоящия състав, поради което и в мотивите си последния се позовава на горепосочените решения. В цитираното по-горе Решение № 21/04.02.2011 г. на ВКС се акцентира и върху приложното поле на ЗТПС (отм.), където в чл.12, ал.1 от с.з. изрично се предвижда възможност за реално запазване на собственост върху определен размер земеделска земя (....земите до 5 дка в чертите на населените места, както и стопанските дворове до 5 дка извън населените места, не се вземат предвид при определяне на размера на обработваемата земя). В тези случаи, ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила (обн. ДВ, бр.17/01.03.1991 г.), то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам не намира приложение и разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Тъй като по делото има приложен АЧОС, то доказателствената тежест, че имота не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на АОС, се падаше на ищеца в това производство. Настоящият състав на съда счита, че с оглед горното и предвид ангажираните от ищеца доказателства, в тяхната съвкупност, последния проведе успешно доказване, както на своето придобивно основание (непрекъснатото владение на имотите, в период от повече от 30 години), така и на липсата на предпоставките за издаването на АОС, позовавайки се на разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ (установи се категорично, че процесните къшли никога не са били отчуждавани или включвани в ТКЗС, ДЗС или друга такава земеделска организация, не са били отнемани от ищеца, а преди него от неговите наследодатели, поради което и този имот не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ). В тази връзка единствения възможен и допустим ред за установяване принадлежността на правото на собственост на ищеца върху процесният недвижим имот се явява настоящото исково производство. 

Страните нямат искания за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените по-горе съображения, Тутраканския районен съд, в настоящия си състав, счита иска предявен от ищеца за основателен и доказан, поради което и

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Главиница, че М. Х. Х., с ЕГН ********** *** е собственик на основание давностно владение на следният поземлен имот:

Земеделска земя, нива, съставляваща ПИ № 090513, с площ от 2,357 дка., находяща се в местността „Къшла” в землището на с. Звенимир, при съответните граници и съседи, съобразно Скица № К 01070/22.02.2011 г.

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Силистренски окръжен съд.

Районен съдия: