РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Стефани Калоферова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3690 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
2, ал. 1,
т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д.А.Б.
твърди, че с Постановление на Софийска градска П. ( СГП ) от 18.05.2010 г. бил
привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 188/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр.
13305/2009 г. по описа на СГП, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, вр.
с чл. 198, ал.1, предл.1 и предл.2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. На
същата дата с Постановление бил задържан
под стража за 72 часа, като най – тежката мярка за неотклонение била
взета спрямо него с Определение на СГС, НО, 20 състав на 21.05.2010 г. Така
взетата мярка била изменена в „домашен арест“ с Определение на СГС от
04.11.2010 г., което при инстанционен контрол било отменено и с Определение на
САС от 11.11.2010 г. по в.н.ч.д. № 442/2010 г. съдът изменил мярката „домашен
арест“ в „парична гаранция“ в размер на
2000.00 лева. Ищецът излага още, че с Присъда № 143/25.04.2013 г. на СГС, НО,
21 състав по н.о.х.д.№ 4076/2011 г. бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Присъдата била потвърдена от САС и влязла в законна сила на
03.01.2014 г. Ищецът поддържа, че заради незаконното му задържане под стража за
период от 176 дни и продължилото 1388 дни наказателно производство срещу него е
претърпял посочените в исковата молба
неимуществени вреди – стрес, напрежение, състояние на несигурност, неудобства
от арестантския режим, ограничаване на личната свобода. Твърди, че е претърпял
и имуществени такива вследствие на незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение в престъпление, в размер на 643.74 лева за периода 17.11.2010 г. до 03.01.2014 г.-
датата на влизане на присъдата в сила, и които
представлявали законната лихва върху внесената парична гаранция от 2000
лева. Изтъква, че сочените вреди – имуществени и неимуществени, стояли в пряка
причинна връзка с незаконно повдигнатото му обвинение в престъплението за което
бил оправдан. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника П. на РБ да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на присъдата – 03.01.2014 г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 643.74 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - законната лихва върху внесената в размер на
2000 лева парична гаранция, за периода 17.11.2010 г. до 03.01.2014 г.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът П. на РБ оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че не следва да отговаря за вредите от незаконното задържане, тъй
като арестите се стопанисвали и администрирали от съответното звено към
Министерство на правосъдието. Изтъква, че ищецът вече бил осъждан за тежко умишлено
престъпление, както и че срещу него се водели две висящи към онзи момент
наказателни производства, отново за престъпления против собствеността. Това
оправдавало вземането на най – тежката мярка за неотклонение спрямо ищеца.
Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и воденото срещу Д.А.Б. наказателно производство. Сочи, че
искът за неимуществени вреди е завишен по размер .
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се
установява от приложеното към настоящото н.о.х.д.№ 4076/2011 г.
на СГС, НО, 21 състав, ведно с производството по инстанционен контрол и ДП № ЗМ 188/2010 г. по описа на СДВР,пр.пр. № 13305/2009 г. по
описа на СГП, че на 18.05.2010 г. с Постановление на ст.разследващ полицай при
СДВР, настоящият ищец Д.А.Б., ЕГН **********, бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК,
вр. с чл. 198, ал.1, предл.1 и предл.2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
Постановлението е предявено лично на обвиняемия Б. на сочената дата в 13.30
часа, като на същата дата Д.Б. е бил разпитан в това му качество, видно от
Протокол за разпит на л.71 от том II на ДП № ЗМ 188/2010 г. по описа на СДВР. На л. 103-л.104 от
цитирания том е приложена справка за съдимост на Д.А.Б., видно от която към
17.05.2010 г. същият е осъждан по н.ох.д.№ И-2728-06/2006 г. на СРС за кражба
по чл. 195, т.6 НК. Справка от ГДИН на л. 123 установява, че обвиняемият Д.Б.
към онзи момент не е изтърпявал наказание лишаване от свобода и не е задържан в
местата за лишаване от свобода в страната. Видно от протокол за вземане на
образци за сравнително изследване на обвиняемия Д.Б. от последния на 18.05.2010
г. са взети епителни клетки от устната
кухина за ДНК. С Постановление от 18.05.2010 г. на прокурор при СГП настоящият ищец Д.Б.
бил задържан за 72 часа, считано от часа на предявяване на постановлението за
привличане като обвиняем. С Определение
от 21.05.2010 г. по н.ч.д.№ 2430/2010 г. на СГС, 20 състав, спрямо обвиняемия Д.Б.
била взета мярка за неотклонение задържане под стража. Мярката била потвърдена
с Определение от 01.06.2010 г. по в.н.ч.д.№ 184/2010 г. на САС, НО. И на двете
открити съдебни заседания обвиняемият се явил лично. С Определение от
09.08.2010 г. по н.ч.д.№ 3664/2010 г. СГС, НО, 33 състав оставил без уважение
искането на Д.Б. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
задържане под стража в по – лека. Това Определение е потвърдено с Определение
от 19.08.2010 г. на САС, НО. С Определение от 04.11.2010 г. на СГС, НО, 33 състав по н. ч.д. 4818/2010 г.
взетата спрямо настоящия ищец мярка за неотклонение „задържане под стража“ била
изменена в по – леката такава „домашен арест“. Последната е изменена в по –
лека с Определение от 11.11.2010 г. на САС, НО, по в.н.ч.д.№ 442/2010 г.,
постановено при инстанционен контрол. Спрямо обвиняемия Д.А.Б. е постановена
мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2000.00 лева. Съдът
определил след внасяне на гаранцията да бъде преустановено изпълнението на
мярката „домашен арест“. Това определение било окончателно. И на тези съдебни
заседания обвиняемият се явявал лично. Така определената парична гаранция е
внесена на 17.11.2010 г. с платежно нареждане, с регистрационен №
01100Д-АВ-8966 ( л. 116 от том III на досъдебното производство). Разследването било
предявено на обвиняемия Д.Б. на 04.04.2011 г., видно от Протокол на л. 133 от
том III на ДП № ЗМ 188/2010г. по описа на СДВР. На л. 48 от том II на цитираното ДП е приложен протокол за изземване на одорологични следи
от Д.А.Б. на 18.05.2010 г. Срещу настоящия ищец бил внесен Обвинителен акт на
31.08.2011 г., с който бил обвинен за това, че за времето от 02.15 часа до
06.00 часа на 11.10.2009 г. в гр. София, вк. „Малинова долина“, ул.“Р.П.– К.“,
от склад за кабели на „Л.Б.“ ЕООД, в съучастие като извършител с посочените в
обвинителния акт лица, е отнел чужди движими вещи от владението на Тодор Спасов
Тодоров – охранител на склада, собственост на различни лица, всичко на обща
стойност 87 870.60 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери– престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, вр. с чл. 198, ал.1, предл.1
и предл.2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. С разпореждане на
съдия-докладчик за насрочване на образуваното н.о.х.д.№ 4076/2011 г. на СГС,
НО, 21 състав, взетата спрямо Д.Б. мярка за неотклонение „парична гаранция“
била потвърдена, поради липса на основания за нейната промяна или отмяна. В
кориците на наказателното дело се съдържа справка от ГД“ИН“, рег. № И-14924 от
19.09.2011 г., видно от която по отношение на подсъдимия Д.Б. е отразено, че е бил задържан в арестите на територията на ОС „ИН“ –София
на 18.05.2010 г. и е бил освободен на 09.11.2010 г. –„домашен арест“. Приложена
е и актуална справка за съдимост към 19.10.2011 г. за Д.А.Б., която
възпроизвежда отразеното в горецитираната справка, приложена по досъдебното
производство. По делото са проведени
осем о.с.з., на които подсъдимият Д.Б.
се явявал лично. С Присъда № 143 от 25.04.2013 г. на СГС, НО, 21 състав по
н.о.х.д.№ 4076/2011 г. Д.А.Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение в
престъпление по чл. чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, вр. с чл. 198, ал.1, предл.1 и
предл.2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. С определение от 25.04.2013 г.
СГС е изменил мярката за неотклонение на Д.Б. от „гаранция в пари“ в „подписка“.
С молба от 13.05.2013 г. ( л. 411 от наказателното дело ) настоящият ищец чрез
пълномощник подал молба за освобождаване на внесената гаранция в размер на
2000.00 лева. Съдът уважил молбата с разпореждане на същата дата – 13.05.2013
г., като най – долу в дясно на молбата е отразено, че подсъдимият е получил
вносната бележка на 17.05.2013 г. По въззивна жалба на частния обвинител срещу
оправдателната присъда било образувано в.н.о.х.д.№ 881/2013 г. на САС, НО, VII състав. Представителят на апелативната П., видно от протокола от
проведеното на 14.10.2013 г. открито съдебно заседание, поддържал, че присъдата е правилна и
законосъобразна, като сочил, че и първоинстанционната П. поддържала становище
за липса на доказателства, които да водят до безспорен извод за осъществено от
страна на подсъдимите, в това число и Д.Б., от обективна и субективна страна,
деянието, криминализирано в чл. 199 НК. В тази връзка видно от протокола от
проведеното на 25.04.2013 г. о.с.з пред първата инстанция, представителят на П.та
е заявил, че не поддържа предявените обвинения срещу подсъдимите, включително и
по отношение на Д.Б.. Пледирал за оправдателна присъда. Ищецът Д.Б. се явил
лично и в проведеното пред въззивната инстанция едно о.с.з. С решение № 361 от 11.11.2013 г. САС
потвърдил първоинстанционната присъда, с която настоящият ищец бил признат за
невиновен. Присъдата е влязла в законна сила на 03.01.2014 г. по отношение на
който факт страните в производството не спорят.
В хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Й.И.Г.и А.Н.Й.. Св. Г. установява, че с ищеца се
познават от малки и са добри приятелки с
жена му. След като излязъл от ареста
свидетелката отишла у тях и не могла да
го познае - бил изтормозен,изтощен,отслабнал. В квартала хората започнали да му
казват „Митко ареста“ и да му се подиграват. Според свидетелката ищецът се
натоварил психически заради това.
Свидетелят Д. сочи, че познава Д.Б. от
13 години. След като
го освободили от ареста се видели. Ищецът изглеждал доста зле - бил изтормозен
доста, с дълга коса, брадясал и
отслабнал. През
цялото време бил притеснен за наказателното дело. Съдът кредитира изложените
свидетелски показания, тъй като в тази си част се базират на лични възприятия и
не се опровергават от други, събрани по делото доказателства. В останалата част
съдът не взема предвид изнесеното от свидетелите, тъй като впечатленията им не
са непосредствени, а се основават на споделено им от ищеца, респективно от
неговата фактическа съжителка. Отделно от това на ищеца е указано, че носи доказателствена
тежест да установи твърдението си, че е работел преди задържането си под стража
и е загубил работата си поради това, но доказателства в тази посока не са
ангажирани.
Приета е като писмено доказателство справка от
Унифицираната информационна система на П. на РБ към дата 28.05.2017 г., видно
от която срещу ищеца Д.А.Б. има образувани две досъдебни производства, както
следва: ДП № 15/2012 г. на ОДМВР- Пловдив, Криминална полиция, по преписка №
08032/2011 г. и ДП № 228/2017 г. на РУП
– П. за квалифицирани престъпни посегателства срещу собствеността, извършени в
съучастие и в условията на продължавано престъпление ( според правната квалификация, отразена в
справката ). Съдът счита, че относимо към правните му изводи би могло да бъде
единствено първото ДП № 15/2012 г., тъй като съвпада по време на образуване и висящност с исковия
период. Справката не е оспорена от
ищеца.
Други
допустими и относими доказателства не са ангажирани.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, П.та и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Според т. 13 на задължителното
за съобразяване от съдилищата Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е
прекратено, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени
вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили
имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда
самостоятелно. Легитимиран ответник по иск с процесното правно
основание е П.та на РБ, като процесуален субституент на държавата. В тази
връзка неоснователно е възражението на ответника по делото, че не следва да
отговаря за вредите от задържането на ищеца, тъй като мярката „задържане под
стража“ е наложена в пряка връзка с незаконно повдигнатото обвинение в
престъпление, за което в последствие ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Възприето е с Решение № 253 от 27.10.2016 г. по гр.д.№ 457/2016 г. на IV г.о. на ВКС, че П.та безспорно е легитимиран ответник, тъй като тя
упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният
орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ
характер. На следващо място следва да се посочи, че именно с оправдаването на
ищеца по повдигнатото му обвинение най – тежката мярка за неотклонение взета
спрямо него се явява търпяна незаконно. При това положение съдът ще следва да
определи общо обезщетение за вредите от фактическото задържане на ищеца под
стража и от обвиняването му в престъпление, за което не е спорно между
страните, че е бил оправдан с влязла в сила присъда на 03.01.2014 г.
Предвид събраната по делото писмена и гласна
доказателствена съвкупност съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, стоящи в пряка причинна връзка с незаконно повдигнатото му обвинение
в тежко престъпление – грабеж извършен в
съучастие и в големи размери. Гласните доказателства по делото еднопосочно
установяват, че Д.Б. е претърпял „обичайните“ за този иск морални болки и страдания
- бил изтормозен, отслабнал, изпитвал притеснения във връзка с наказателното
дело, хората от квартала му измислили прякор -
„М. ареста“, който му причинявал психически дискомфорт. При това положение - наличие на
претърпени неимуществени болки и страдания поради незаконно обвинение и
незаконно задържане под стража, следва да се определи справедлив размер на
обезщетението, чиято цел е да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на увредения ищец. Съдържанието на понятието "справедливост"
по чл. 52 ЗЗД е изяснено в ППВС № 4
от 23.12.1968 г. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Обстоятелствата, които съдът съобразява при определяне на справедлив размер на
обезщетението при деликт по чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
участие на ищеца процесуални действия; начинът,
по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние обществените критерии
за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период. В конкретния случай ищецът Д.Б. е бил
привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, вр. с чл. 198, ал.1, предл.1 и предл.2 НК вр. с
чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК – квалифициран състав на грабеж, извършен в
условията на съучастие и в големи размери. Следователно обвинението е за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до
една втора от имуществото на виновния. Наказателното
производство е продължило за ищеца 3 години
7 месеца и 15 дни – от привличането му като обвиняем на 18.05.2010 г. до
влизане в законна сила на оправдателната присъда на 03.01.2014 г. Съдът намира,
че производството има разумна продължителност поради това, че наказателното
дело се е отличавало с фактическа и правна сложност – множество обвиняеми, голям
обем доказателства, необходимост от откриване и довеждане до разпит на
свидетели, необходимост от изготвяне на експертизи и изслушване на вещи лица, определяне на резервни дати за насрочване на съдебните
заседания с ангажираността на защитниците на подсъдимите, за които правната
защита предвид тежестта на обвинението е
била задължителна. Спрямо ищеца е взета първоначално най – тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“, като фактическото му задържане е от 18.05.2010 г. до
освобождаването му от ареста на 09.11.2010 г. (справка от ГД“ИН“, рег. №
И-14924 от 19.09.2011 г.). Д.Б. е бил 5
месеца и 21 дни задържан, през който период е
била неоправдано ограничена личната свобода на ищеца. Последният е
участвал сравнително голям брой процесуални и процесуално – следствени действия
– разпит, вземане на сравнителни образци за ДНК експертиза, изземване на
одорологични следи, предявяване на разследване, шест о.с.з. по мерките за процесуална принуда,
девет о.с.з. на две инстанции по разглеждане и решаване на наказателното дело. Както
е посочено и по – горе, вреди извън обичайните за участниците в едно съдебно
производство, включително и наказателно такова, не са търпени от ищеца, а извън задържането му под
стража за сочения период спрямо него не са вземани мерки за процесуална принуда, за които да се
приеме, че засягат с голям интензитет личността му. Настоящият състав на съда
отчита и това, че представителят на П.та не е поддържал обвинението още пред
първоинстанционния наказателен състав, като присъдата не е била протестирана, а
пред въззивната инстанция прокурорът е заявил становище за правилност и
законосъобразност на обжалваната от частния обвинител присъда. Следва да се
отбележи само, че българската правна система не познава института на отказ от
обвинението. На следващо място от значение е и това, че ищецът не е с чисто
съдебно минало и видно от справката за съдимост се третира като осъждан и то за
престъпление против собствеността, каквото е било и процесното. Също така видно
от справката, приета по настоящото дело, през 2012 г. срещу ищеца има
образувано досъдебно производство № 15/2012 г. по описа на ОДМВР- Пловдив,
което към датата на справката е със статус „спряно“, но отново е за същото
престъпно квалифицирано посегателство срещу
собствеността на гражданите. Изложеното обосновава по – нисък интензитет на
засягане на личността на ищеца. Съдът съобразява и икономическите условия в
страната към момента на увреждането – 03.01.2014 г. и стандарта на живот, като
минималната работна заплата съгласно ПМС
№ 249/31.10.2013 г. е в размер на 340.00 лева. Официалните данни на НСИ
установяват, че за 2014 г. брутния годишен паричен доход средно на лице е 4740
лева.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие на незаконно задържане под стража и незаконно повдигнато
обвинение в престъпление, за което бил оправдан, се явява сумата от 5 000
лв. до която така предявеният иск е основателен и доказан по размер, като
подлежи на отхвърляне в останалата част за разликата над 5 000 лв. до
пълния претендиран размер от 40 000
лв.
Основателността на иска за
неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ до посочения
размер от 5000 лв. обосновава уважаване
и на акцесорната претенция за лихва върху тази сума, считано от 03.01.2014 г.
до окончателното изплащане.
По иска в частта за обезщетение на
имуществени вреди:
Възприето е с Решение № 281 от
04.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1684/2010 г. III ГО, че се
дължи обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва
върху сумата внесена като парична гаранция по незаконно обвинение, тъй като
продължителното задържане на тази сума е лишило ищеца от гражданските плодове
върху това негово имущество. През периода на това задържане ищецът е бил в невъзможност да използва тази
сума за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което е
пропуснал да реализира полза, а това съставлява за него имуществена вреда, стояща в
пряка причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Периодът, за който се
начислява обезщетението в размер на законната лихва, е от внасянето на
гаранцията до нейното освобождаване, а не периода до влизането в сила на
оправдателната присъда, тъй като в конкретния случай съдът е разпоредил в един
по – ранен момент освобождаването й с оглед изменяне на мярката „гаранция в
пари“ с по лека такава - „подписка“. В настоящият случай парична гаранция е
внесена на 17.11.2010 г. с платежно нареждане, а въз основа на молба на настоящият ищец да му
бъде възстановена гаранцията съдът с разпореждане от
13.05.2013 г. уважил това искане, като
най – долу в дясно на молбата е отразено, че подсъдимият чрез процесуален
представител е получил вносната бележка на 17.05.2013г. Именно с получаването
на вносната бележка гаранцията в настоящия случай се смята за освободена,
предвид липсата на преки данни – отбелязване кога е фактическият момент на
освобождаването й. Практически въз
основа на бележката, влезлия в сила акт на съда, с който е отменена мярката за
неотклонение, респективно разпореждането на съда да се освободи гаранцията,
правоимащия се явява пред органа, при когото е внесена гаранцията - в случая
СДВР, и следва да получи плащане в брой,
респективно по банков път. Въз основа на изложеното съдът намира, че периодът,
за който ищецът Б. е бил лишен от възможността
да реализира полза от сумата от 2000.00 лева е от 17.11.2010 г. – 17.05.2013 г.
Сумата за обезвреда съдът изчислява по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на
калкулатор за лихви, като за сочения период тази сума е 515.13 лева. До тази
сума и за този период искът е основателен и доказан и следва да се уважи, като
в останалата част за разликата над 515.13 лева до пълния предявен размер от
643.74 лева и за периода от 18.05.2013
г. до 03.01.2014 г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските за настоящото производство:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът П.
на РБ дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски за държавна такса
съответно на уважената част от иска в размер на 2.71 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати
на Д.А.Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000 лв. / пет хиляди/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, вр.
с чл. 198, ал.1, предл.1 и предл.2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, за което бил оправдан с Присъда
№ 143, постановена на 25.04.2013 г. по н.о.х.д.№ 4076/2011 г. на СГС, НО, 21
състав, потвърдена с Решение № 361от 11.11.2013 г. на САС, НО, VII състав по в.н.о.х.д. № 881/2013г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 03.01.2014 г. до окончателното изплащане, както и сума в
размер на 515.13 лева /петстотин и петнадесет лв. и тринадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на
законната лихва върху внесената парична гаранция, претърпени вследствие на
горното незаконно обвинение за периода 17.11.2010 г. – 17.05.2013 г, като отхвърля иска за неимуществени вреди за
разликата над 5000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., ведно
със законната лихва върху разликата над 5000 лв. до пълния заявен размер от 40 000 лв., както и за
имуществени вреди за разликата над сумата от 515.13 лв. до пълния заявен размер
от 643.74 лв. и за периода 18.05.2013 г. до 03.01.2014 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. на РБ на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ да заплати на Д.А.Б.,
ЕГН **********, сумата от 2.71 лв. (два лв. и седемдесет и една стотинки/- разноски за настоящото производство, за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: