Р Е Ш Е Н И Е
№….........../07.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 793 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „ ДСК” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление:***, срещу Я.Д.Х., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, искове, както следва: предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни
искове с
правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 20 093,98 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление
от 21.02.2013 г. и допълнително споразумение към него от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението в съда – 03.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 788,19 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.02.2019 г. до
18.09.2019 г., сумата от 62,82 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 22.02.2019 г. до
18.09.2019 г., сумата от 78,14 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.09.2019 г. до
03.10.2019 г., и сумата от 120 лв.,
представляваща такса разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 15906/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, както и евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно
основание чл.
9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за същите суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 22.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 21.02.2013 г. между „ ДСК“ ЕАД и Я.Д.Х. е сключен договор за кредит
за текущо потребление при Общи условия, по силата на който та е предоставила на ответника кредит в размер
на 40 000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца, считано от усвояването.
Кредитът е усвоен на 21.02.2013 г. по посочена в договора разплащателна сметка,
чрез която е уговорено и погасяването му. Страните са договорили олихвяването
на заетите средства с преференциален променлив лихвен процент в размер на 9,50
% годишно, който с допълнително споразумение от 10.11.2016 г. е намален на 7 %.
Ищецът твърди, че ответникът е
заплатил всички вноски по погасителен план с падеж до 21.02.2019 г., след което
е преустановил плащанията по кредита. С оглед на допусната забава над 90 дни,
на основание чл. 18.2 от ОУ, та е
обявила кредита за предсрочно изискуем, волеизявлението й за което е
обективирано в уведомление от 05.08.2019 г., надлежно връчено на длъжника чрез
нотариус И.М..
Поддържа, че неизплатена е останала
главница в размер на 20093,98 лв., както и възнаградителна лихва от 788,19 лв.
за периода 21.02.2019 г. – 18.09.2019 г. Твърди, че освен тези суми, на
основание т. 18.1 от ОУ, до датата на предсрочната изискуемост ответникът дължи
също лихвена надбавка за забава върху просрочената главница в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта, възлизаща на 62,82
лв. за периода 22.02.2019 г. – 18.09.2019 г. а след това – законна лихва за
забава от 78,14 лв. за периода 19.09.2019 г. – 03.10.2019 г. Излага, че
съгласно т. 15 от договора за кредит и т. 7 от допълнителното споразумение към
него във вр. Тарифата за ДСК, ответникът дължи още и уговорената такса
- разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Твърди, че по негово заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК за тези неизплатени суми по кредита, срещу която длъжникът е
възразил.
По изложените съображения по
същество моли за уважаване на предявените установителни искове. В условията на
евентуалност – в случай че по делото не се установи настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита към датата на заявлението по чл. 417 ГПК,
формулира искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите по
заповедта, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Претендира присъждането и на съдебно-деловодни разноски, сторени в исковото и
заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Дарина
Иванова, поддържа исковата молба и обективираното е нея искане и представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК. В представена по делото писмена защита излага правни аргументи,
съобразно събрания доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита. Релевира възражение за наличието на неравноправни
клаузи в договора и допълнителното споразумение към него, каквото е
обективирано и в подаденото възражение пред заповедния съд.
В открито съдебно заседание ответникът
не се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит за текущо потребление от
21.02.2013 г. (л. 8), сключен между „ ДСК“ ЕАД и Я.Д.Х., се установява, че та се е задължила да отпусне на ответника
кредит в размер на сумата от 40 000 лв. срещу насрещното негово задължение да
върне предоставените му средства заедно с възнаградителна лихва, при
преференциален годишен лихвен процент от 9,5 % (в случай на изпълнение на
Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на ДСК
ЕАД“) и годишен процент на разходите от 10,47 %. Уговорен е срок за издължаване
на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването му, съобразно
изготвения и подписан от ответника погасителен план (л. 12), включващ 120
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 517,59 лв., с падеж на
първата вноска на 10.03.2013 г. и на последната – на 21.02.2023 г.
Видно от приобщеното допълнително споразумение от 10.11.2016 г. (л. 22),
със същото е променен лихвеният процент по кредита на 7% годишно, формиран от
стойността на 6-месечния СОФИБОР (0,331 %) и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6,669 %, отново при изпълнение на Условията за частно банкиране. В
чл. 1.1. от споразумението е предвидена възможност за едностранно изменение на
договорната лихва при промяна на приложимия лихвен индекс.
Във връзка с изменените със споразумението условия по кредита страните са
подписали нов погасителен план (л. 28), включващ 75 месечни погасителни вноски
в размер на 481,63 лв. всяка от тях, с падеж на първата вноска на 21.12.2016 г.
и краен срок за издължаване до 21.02.2023 г.
В чл. 15 от договора за кредит
и чл. 7 от споразумението е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ДСК
прилага по извършени услуги на клиента, с условията на която е декларирал, че е
запознат. Въпросната Тарифа е представена от ищеца и приета по делото (л. 27),
като в т. 5 от същата е предвидена такса разходи при изискуем кредит в размер
на 120 лв.
Договорът за кредит е сключен при Общи условия, които са подписани от
ответника на всяка страница (л. 10 и л. 23). Според чл. 18.1 от ОУ (версия от
02.08.2016 г.), при забава на плащането на месечната погасителна вноска от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага при погасяване до седмия
ден след падежа. Съгласно чл. 18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяването му за събиране по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорния лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта, а след това – със
законната лихва за забава.
Видно от приложената нотариална
покана от 06.08.2019 г. с рег. № 5647, том 3, акт 68 на нотариус И.М. с рег. №
195 на НК (л. 18), та е отправила уведомление
до ответника за обявяване предсрочната изискуемост на сключени между тях два броя
договори, сред които и процесният договор от 21.02.2013 г. за отпуснат кредит в
размер на 40000 лв., отчитан по кредитна сметка № 20822982.
За установяване връчването на поканата
по делото е представена разписка (л. 19), в която е отразено, че книжата са
получени на 04.09.2019 г. от Диана Стоянова със задължение да ги предаде на
адресата.
От приобщените пълномощни от
дати 06.08.2019 г. (л. 20) и 27.12.2018 г. (л. 21) се изяснява, че адв. Диана
Стоянова е била преупълномощена от адв. Валерий Ждраков да представлява негови
клиенти, сред които и ответника Я. Хюсен.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 82 и сл.) и изслушването на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК (л. 91) се установява, че кредитът е изцяло усвоен на
21.02.2013 г., както и че дължимите погасителни вноски са погасявани до
21.02.2019 г., след което плащанията са преустановени. Изяснява се, че към
датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2019 г., непогасените
задължения на кредитополучателя са, както следва: главница от 20093,98 лв.,
договорна лихва от 788,19 лв. за периода 21.03.2019 г. – 19.09.2019 г.,
наказателна лихва от 62,98 лв. за периода 21.03.2019 г. – 18.09.2019 г. и 78,14
лв. за периода 19.09.2019 г. – 03.10.2019 г., както и начислена такса изискуем
кредит от 120 лв. Според вещото лице няма данни за плащания, извършени след
заявлението. Експертът пояснява в откритото съдебно заседание, че при
действието на договора е променян едностранно лихвеният процент по кредита,
както следва: от 15.01.2017 г. същият е намален от 7 % на 6,995 %, от
15.07.2017 г. – на 6,937 %, от 15.01.2018 г. – на 6,832 % и от 15.01.2019 г. –
на 6,792 %.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 15906/2019
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 03.10.2019
г. заявление от „ ДСК” ЕАД срещу Я.Д. Хюсен е издадена заповед № 7677/04.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
процесните суми, срещу която длъжникът своевременно е възразил и кредиторът е
предявил настоящите установителни искове в указания едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК (л. 50 от заповедното дело).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните въз основа на процесния договор за кредит, 2.) точното изпълнение на
поетите от ищеца задължения, вкл. предоставянето на уговорената сума, 3.)
настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и 4.) неизпълнение
на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателствени средства се доказва, че на
21.02.2013 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление
при ОУ. Същият има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради
което възникналото облигационно правоотношение се регулира от разпоредбите на
Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в ред., изм. и доп. ДВ. бр.91 от 20 ноември 2012 г.),
действащ към момента на сключване на сделката. Материалноправните норми на
посочения специален закон са императивни и за спазването им съдът следи
служебно.
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че са спазени
изискванията на ЗПК и сделката е валидно сключена. Уговорените между страните клаузи са обективирани на
хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин. В договора се
съдържа необходимата за потребителя информация относно общия размер на кредита,
лихвения процент, годишния процент на разходите, падежната дата, както и срока
на договора. Приложен е и погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Както договорът, така и приложимите към него Общи условия, са подписани от
кредитополучателя и не е оспорена автентичността на тези документи, поради
което съдът намира, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като правилно и обосновано, е доказано също и точното изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за
кредит чрез превеждането на 21.02.2013 г. на уговорената сума от 40 000 лв. по банкова
сметка ***. Това обстоятелство се
потвърждава и от извършените частични плащания по кредита, които може да бъдат
тълкувани като извънсъдебно признание на възникналия дълг.
Предвид доказаното усвояване на кредита, за ответника е възникнало насрещно
задължение да върне предоставената му главница заедно с договорна
възнаградителна лихва на уговорения падеж. Лихвата е уговорена в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - както в договора, така и
в допълнителното споразумение, е посочен приложимият лихвен процент по кредита
(9,5 %, респ. 7 %), условията за прилагането му и начина на неговото формиране,
вкл. условията и процедурите за промяната му. Доколкото от събраните
доказателства се изяснява, че договорната лихва е намалявана при действието на
договора (първоначално по споразумение между страните, а впоследствие –
едностранно от та при намаляване на
приложимия лихвен индекс СОФИБОР), то съдът не намира за необходимо да обсъжда бланкетното
възражение на ответника за неравноправност на клаузите на чл. 7.1-7.3 от
договора, чл. 1.1. от допълнителното споразумение и чл. 7.1-7.3.2. от Общите
условия, предвиждащи възможност за едностранна промяна в лихвата.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при
условията на т. 18.2. от ОУ, а именно при допусната забава в плащанията над 90
дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от та право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от
момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който
момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът
е преустановил плащанията по кредита на 22.02.2019 г. и забавата е продължила
повече от деветдесет дни, съответно е доказано настъпването на уговореното
между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в
полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъдената по-горе
нотариална покана, която е надлежно връчена на длъжника на 04.09.2019 г. по
реда на чл. 50 ЗННД във вр. чл. 46 ГПК преди
датата на подаване на заявлението в съда (03.10.2019 г.).
От изложеното следва, че са изпълнени кумулативните предпоставки за това и предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 04.09.2019 г., когато длъжникът е редовно уведомен за
промяната в договора.
Към тази дата са настъпили и правните последици на изменението, като цялата
неизплатена главница е станала изискуема. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза същата възлиза в размер на претендираната сума
от 20093,98 лв., поради което
установителният иск за главница следва да бъде изцяло уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
До датата на предсрочната изискуемост (04.09.2019 г.) ответникът дължи и
падежиралата възнаградителна лихва по кредита, а след това уговореното
възнаграждение за ползване на предоставените средства не се дължи, предвид
упражнения избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок и преустановеното добросъвестното ползване на паричната сума
от длъжника (в този смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС). Според приложимия погасителен план договорната лихва, включена в непогасените
месечни вноски до предсрочната изискуемост (с падежи от 21.03.2019 г., вкл., до
21.08.2019 г., вкл.) е в размер на 671,83
лв., поради което до тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер от 788,19 лв., както и за периода от 04.09.2019 г. до
18.09.2019 г. – отхвърлен като неоснователен.
От експертното заключение се установява, че последното плащане по кредита е
извършено на 21.02.2019 г. и със същото е погасена изцяло погасителната вноска
с падеж, съвпадащ с датата на плащането. Следващата погасителна вноска с падеж
на 21.03.2019 г. не е заплатена, респ. ответникът е изпаднал в забава на 22.03.2019 г. и на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК
е възникнало и задължението му за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва. За периода от 22.03.2019 г. до 18.09.2019 г. законната
лихва за забава върху просрочената главница, включена в погасителни вноски с
падежи от 21.03.2019 г. до 21.08.2019 г., вкл., възлиза на 64,08 лв. и същата
надвишава претендираната наказателна надбавка от 62,82 лв. за периода 22.02.2019 г. – 18.09.2019 г., поради което този
иск следва да бъде уважен в пълен размер, но отхвърлен за периода от 22.02.2019
г. до 21.03.2019 г., вкл. Следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва
върху главницата в размер на 78,14 лв.
за следващия исков период от 19.09.2019 г. до датата на заявлението -
03.10.2019 г.
Освен установителните искове за главница и лихви по
процесния договор, предмет на разглеждане е и обективно кумулативно съединен с
тях установителен иск за сумата от 120
лв., представляваща такса разходи при изискуем кредит по т. 5 от Тарифата
на та.
Дължимостта на таксата е изрично оспорена от ответника с
релевираното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на посочената
клауза от Тарифата. Настоящият съдебен състав намира възражението за
основателно по следните съображения:
На първо място, няма данни въпросната такса да е свързана с предоставени от
кредитора допълнителни услуги, които да оправдаят насрещната парична престация
на длъжника, поради което е налице противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Второ,
таксата е начислена поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
респективно е обусловена от забавата на длъжника, което води до недопустимо
разширяване на неговата отговорност над нормативно установения в чл. 33, ал. 2 ЗПК максимум до размера на законната лихва. Отделно от това, таксата е свързана
с управлението на просрочения кредит и е недължима и по аргумент от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК.
Следователно обсъжданата клауза е
нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, и начислените въз основа на нея
разходи при изискуем кредит – недължими. Затова и предявеният иск за тези разходи
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди сезирането на заповедния
съд със заявлението по чл. 417 ГПК, предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 821,61 лв., при извършени разноски от 830,90
лв., от които 530,90 лв. за заплатена държавна такса (л. 3 и 64), 200 лв. за
депозит за вещо лице (л. 78) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 472,86 лв. (422,86 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част
от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 467,57 лв.
Ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски нито по заповедното дело, нито в исковия
процес, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Я.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи
на ищеца „ ДСК” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление:***, следните суми: сумата от 20 093,98 лв. (двадесет
хиляди и деветдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2013 г.
и допълнително споразумение към него от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 03.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 671,83 лв. (шестстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.02.2019 г. до 04.09.2019 г., сумата от 62,82 лв. (шестдесет и два
лева и осемдесет и две стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава,
начислена за периода от 22.03.2019 г. до 18.09.2019 г., както и сумата от 78,14 лв. (седемдесет и осем
лева и четиринадесет стотинки), представляваща законна лихва за забава,
начислена за периода от 19.09.2019 г. до 03.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 15906/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове, както следва: иска за договорна възнаградителна лихва – в частта за разликата над сумата от
671,83 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 788,19 лв. (седемстотин осемдесет и
осем лева и деветнадесет стотинки) и за периода от 04.09.2019 г. до 18.09.2019
г.; иска за лихвена надбавка за забава –
в частта за периода от 22.02.2019 г.
до 21.03.2019 г., вкл., както и изцяло иска за начислени разходи по изискуем
кредит в размер на 120 лв. (сто и
двадесет лева);
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „ ДСК” АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 821,61 лв. (осемстотин двадесет
и един лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА
Я.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „ ДСК” АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 467,57 лв. (четиристотин
шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: