№ 1691
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100506652 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „Т.С.“ЕАД с вх. № 31196/09.09.2021 г. на ЧСИ
У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ по изп. дело № 20218580401275, срещу Постановление без
дата, обективирано върху подадено от жалбоподателя до ЧСИ възражение вх.
8040/08.07.2021г, с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя от 480,00 лева на 200,00 лева по подаденото от
жалбоподателя възражение.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС, въпреки че в случая не са налице
кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а
задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева, както и да намали
разноските за такси по т. 26 от Тарифата
Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна .не са
оспорени твърденията за плащане в срока за доброволно изпълнение.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че жалбата е недопустима,
защото можело да се обжалва постановлението за разноски, но не и отказа да се
намалят. По същество счита жалбата за неоснователна.адвокатското възнаграждение
по изпълнителното дело е определено по минимума по Наредба 1/2004г. и че са реално
1
заплатени, като по наредба 1 /2004 г. на Висш адвокатски съвет минимума е 350,00
лева и платения не е прекомерен.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК (отказа е
съобщен на жалбоподателя на 31.08.2021г.), срещу подлежащ на съдебен контрол по
чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима. Несъстоятелни са мотивите на ЧСИ за
недопустимост на жалбата. СГС намира, че възможността за директно обжалване на
всеки акт, с който СИ се произнася по разноските не лишава длъжника от
възможността да поиска тяхното изменение от СИ и да обжалва евентуалния отказ. В
изпълнителния процес органа, който се произнася по разноските е съдебния
изпълнител. Той е решаващ орган и може и да ги изменя. Въпросът с разноските в
изпълнителния процес може да се пререшава до влизане в сила на извършено
разпределение на суми от СИ. Освен това съгласно ТР3/2015г. на ОСГТК на ВКС на
обжалване подлежи всеки акт по разноските на съдебния изпълнител Това означава, че
на обжалване подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на
длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя такси и разноски
поради тяхната прекомерност, какъвто е и разглеждания случай. При това положение
СИ може да преразглежда начислените от него такси по искане на длъжника и акта с
който го прави ще подлежи на обжалване пред съда- ситуацията е аналогична на
производство по чл. 248 ГПК.
Отделно от горното във връзка с допустимостта на жалбата от гледна точна на
спазване на срока СГС взема предвид и следното, че в ПДИ съдебният изпълнител не е
посочил, че същата подлежи на обжалване, в частта с която се определят разноските,
какъв е срока за обжалване, нито пред кой орган може да се подаде жалба и липсва
предупреждение за последиците от необжалване. Това е достатъчно основание да се
приеме, че депозираната по настоящото производство жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1
000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
В дадения казус процесуалния представител на взискателя видно от молбата за
образуване на делото от 05.07.2021г. е поискал налагане на запор на банкови сметки.
На същата дата е издадено постановление за разноските (обективирано в ПДИ) с
което се приема хонорар от 480,00 лева с ДДС на взискателя. Ням а посочен размер на
таксата по т. 26 от тарифата.
Няма изпращано запорно съобщение.
На 08.07.2021г. е постъпило възражение срещу разноските, а на 09.07.2021г. пълно
плащане на сумата по ПДИ.
Няма доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар.
С оглед непредприемане други действия освен образуването на изпълнителното
2
дело СГС приема, че се дължи само хонорара по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдвС.
По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата състава на СГС
намира, че следва да се произнесе ЧСИ, като вземе предвид и настоящото решение,
защото по делото няма акт на съдебния изпълнител, в който тя да е посочена отделно (в
ПДИ е посочена обща сума за такси), а ЧСИ следва да посочва във всеки акт за
разноски по изпълнението отделните разноски по вид, основание и размер.
Следва да бъде осъден Е.В.Б. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД 25,00
лева разноски за държавна такса за настоящото производство и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление без дата, обективирано върху подадено от „Т.С.“ЕАД
до ЧСИ Д. възражение вх. 8040/08.07.2021г, по изп.д. 1275/2021г., с което ЧСИ е
отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от
480,00 лева на 200,00 лева по подаденото от жалбоподателя възражение.
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя
до размера на сумата от 240, 00 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Е.В.Б. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД 25,00 лева разноски
за държавна такса за настоящото производство и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3