Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. София,
03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-В въззивен състав в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Мариана Христова, като разгледа докладваното от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 6706 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С
решение № I-31-355280 от 12.02.2018г., постановено по
гр.д.№ 21865 по описа за 2017г.
на СРС, 31-ви състав, са отхвърлени предявените от Е.Д.К. – Г. и Й.
Л.В. искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК срещу „Т.С.“ ЕАД за
недължимост поради погасяването им по давност на сумите от общо 6365 лева –
главница, представляващацена на топлинна енергия за периода от 01.04.2004г. до 01.04.2009г. и
3442,62 лева, законната лихва за забава за периода от 01.04.2004г. до
01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 632 лева, разноски.
Ищците Е.Д.К. – Г. и Й. Л.В. са осъдени
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответника сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция.
Недоволни
от така постановеното решение, ищците Е.Д.К. – Г. и Й. Л.В. го обжалват в срок
с въззивна жалба, като поддържат, че същото е неправилно, поради нарушение на
материалния закон. Молят решението да бъде отменено и постановено ново, с което
исковете да бъдат уважени, така както са били предявени те от ищците.
Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна, „Т.С.“ ЕАД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозирала отговор, и
не е взела становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в
съответния срок, от процесуално- легитимирана страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по
същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора, настоящият съдебен
състав намира обжалваното решение за валидно, но същото се явява недопустимо
поради следното:
Настоящото
производство е било образувано по искова молба с вх.№ 2007270 от 06.04.2017г. на Е.Д.К. – Г. и Й. Л.В.,
с която се иска да бъде признато за установено, че същите, като наследници на
починалия на 18.04.2016г. техен наследодател Л.В.Г., не дължат на „Т.С.“ ЕАД поради
погасяването им по давност сумите от общо 6365 лева – главница,
представляващацена на топлинна енергия за периода от 01.04.2004г. до
01.04.2009г. и 3442,62 лева, законната лихва за забава за периода от
01.04.2004г. до 01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 632 лева,
разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист по гр.д.№ 13293/2009г. на СРС, по описа на 113 състав и образувано
и.д.№ 20108380404073 при ЧСИ М.Б.с рег.№
838 КЧСИ – СГС.
От
служебно извършена справка в електронната система на СРС се установява, че
между същите страни към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение
има друго, влязло в сила решение, постановено на същото основание, със същото
искане, между същите страни – а именно решение № 50716 от 01.03.2017г.,
постановено по гр.д.№ 18722 по описа за 2016г. на СРС, 40 състав, с арх.№
33969/2017г., с което са били отхвърлени
предявените от ищците Е.Д.К. – Г. и Й. Л.В. искове с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК срещу „Т.С.“ ЕАД за установяване на недължимост поради погасяването
им по давност на сумите от общо 6365 лева – главница, представляващацена на
топлинна енергия за периода от 01.04.2004г.
до 01.04.2009г. и 3442,62 лева, законната лихва за забава за периода от
01.04.2004г. до 01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 632 лева,
разноски, за които има издаден
изпълнителен лист от 06.01.2010г. по гр.д. № 13293/2009г. по описа на
113 състав, въз основа на който е образувано и.д. №20108380404073 при ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 КЧСИ – СГС. Цитираното
решение е влязло в сила на 12.04.2017г., като необжалвано от страните.
В този
смисъл съдебното решение, предмет на настоящата въззивна проверка, се явява
недопустимо, тъй като към датата на приключване
на устните заседания пред първоиснтанционния съд по настоящото дело – 12.02.2018г., между същите страни за същия
спор вече е влязло в сила решение № 50716 от 01.03.2017г. по описа на СРС, 40ти
състав, по гр.д.№ 18722/2016г. Въпреки че е отчел в
мотивите си посоченият факт да му е
служебно известен, първоинстанционният съд не е прекратил висящото пред
себе си дело № 21865/2017г., на основание чл.299 от ГПК, а се е произнесъл по
него по същество, което е недопустимо. Така и според Решение № 33 от
28.04.2017г. по т.д.№ 3230/2015г., ТК, II т.о.на ВКС.
По смисъла на чл.229, ал.2 от ГПК въззивният съд следва да
прекрати настоящото делото и обезсили решението на първоинстанционния съд, като
недопустимо.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 229,
ал.2 от ГПК решение № I-31-355280 от 12.02.2018г., постановено по гр.д.№ 21865 по описа
за 2017г. на СРС, 31-ви състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: