№ 223
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213100600905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от адв. Н.Б., повереник на частния
тъжител Й. ДР. Й. срещу разпореждане №1656/17.06.2021г. по НЧХД № 1980/2021г. по
описа на ВРС, с което е било прекратено наказателното производство по делото на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24ал.5т.2 от НПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на разпореждането, нарушения на
материалния и процесуалния закон при постановяването му, поради което моли да бъде
отменено. Развити са тълкувания на нормата на чл.81ал.3 от НПК, според които
разпоредбата урежда две различни хипотези, установяващи началната дата, от която започва
да тече преклузивният срок за подаване на тъжба до съда. Повереникът счита, че нормата на
чл.81ал.3 от НПК следва да бъде тълкувана разширително, тъй като регламентира права на
страна в процеса. В тази връзка изтъква, че практиката на съдилищата във връзка с въпроса
от кога започва да тече преклузивният срок, в който пострадалият би могъл да подаде тъжба
до съда за преследване по частен ред за извършено престъпление е не само денят на
узнаване за извършено престъпление, но и датата, на която тъжителят е узнал за
произнасянето на прокурора, с което е прието, че не са налице основания за образуване на
наказателно производство от общ характер. Едва след това според повереника, ако смята, че
срещу него има извършено престъпление пострадалият би могъл да реализира правото си на
защита, депозирайки частна тъжба пред компетентния съд. По подробно изложените
1
съображения моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание адв. Юлиян Георгиев, пълномощник на АТ. Д. АТ. изразява
становище за законосъобразност и правилност на обжалваното разпореждане, поради което
моли съда да го потвърди.
Въззивният съд като взе предвид становищата на страните и след проверка на
съдебния акт намери следното :
С разпореждане № 1656 от 17.06.2021г., съдията – докладчик е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 1980/2021год. по описа на ВРС на основание
чл.250ал.1т.1 вр. с чл.24 ал.5 т.2 във вр. с чл.81ал.3 от НПК. Приел, че срокът по чл.81ал.3
от НПК е изтекъл към момента на депозиране на частната тъжба, като началният момент, от
който следва да се счита, че започва да тече той, е моментът на узнаването за извършване на
деяние. Горният извод е изведен въз основа на следното:
Частната тъжба е била подадена в РС-Варна на 09.03.2021г. от Й. ДР. Й. против
срещу АТ. Д. АТ., с изложение на факти за причинена от А. на 22.05.2020г. лека телесна
повреда на пострадалия по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. След изпълнение на указанията за
отстраняване на нередовности от страна на частния тъжител, на 25.05.2021г. е било
образувано НЧХД №1980 / 2021 година на ВРС. Към тъжбата е било приложено
постановление на Варненска районна прокуратура по пр.пр. № 9288/2020г. от 08.09.2020г., с
което прокурорът е отказал образуване на наказателно производство по подадена от
тъжителя жалба в Трето РУ- Варна за описаното в тъжбата деяние. Мотивът за това е, че
причиняването на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК представлява престъпление
от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Въз основа на горното, съдия-
докладчикът е разгледал хипотезите на чл. 81, ал.3 НПК, според които преклузивният срок
има за начало- момента на узнаването за извършеното престъпление и деня на получаване
на съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Приел е, че към датата на подаване
на тъжбата от Й. ДР. Й. – 09.03.2021г., този 6-месечен срок е изтекъл, тъй като
постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по
смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано досъдебно
производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК вр.чл.25 ал.1т.6 от НПК, поради което и
за начало на 6- месечният срок следва да се приеме, че е моментът за узнаване за извършено
престъпление.
Настоящият въззивен състав споделя виждането на съдия- докладчика в
проверяваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство относно
изтичането на 6- месечният срок по чл.81ал.3 от НПК и неговият начален момент. С
постановлението за отказ прокурорът е приел, че не е налице престъпление от общ характер,
поради което и изобщо не е имало образувано наказателно производство. Постановлението
за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл. 213,
ал. 1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано досъдебно производство на основание чл.
2
244, ал. 1, т. 1 НПК, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Относно постановлението за отказ за образуване на досъдебното производство няма
доказателства за това дали то е връчено на пострадалия, на коя дата е сторено това, респ.
дали същото е обжалвано. В този смисъл същото не е влязло в сила, тъй като подлежи на
инстанционен контрол по реда на чл.213, ал.2 от НПК и служебен контрол по реда на чл.46,
ал.1 от НПК без ограничение във времето. Предвид горното и произнасянето на РП-Варна
не санира 6 месечния срок на чл.81ал.3 от НПК. Този срок е предвиден имено в интерес на
правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с два момента- с узнаването за
извършване на деянието или със съобщаването на пострадалия за спиране на наказателното
производство на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК.
С оглед изложеното началният момент, от който започва в конкретния случай да тече
срокът по чл.81ал.3 от НПК е датата, на която пострадалият е узнал за извършване на
твърдяното престъпление, а видно от материалите по делото, това е станало на датата,
посочена като такава за извършване на деянието т.е. 22.05.2020г., тъй като е станало в
негово присъствие.
Предвид горното, настоящата инстанция споделя извода на ВРС, че срокът за
депозиране на частната тъжба е изтекъл на 22.11.2020г. Същевременно частният тъжител е
депозирал тъжбата на 09.03.2021г. , поради което същата се явява депозирана извън срока по
чл.81ал.3 от ННК. В този смисъл правилно ВРС е приел, че са налице основанията на
чл.250ал.1т.1 във вр. с чл.24ал.5т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство
по НЧХД № 1908/2020г., тъй като тъжбата не отговаря на изискванията, посочени в чл.81
ал.3 от НПК да е подадена в шестмесечния срок по същия.
С оглед горното, настоящият въззивен състав счита, че обжалваното разпореждане се
явява правилно,законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди.
Воден от изложеното и на основание чл.334т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за прекратяване на наказателното производство
по НЧХД № 1980/2021г. по описа на ВРС – 15 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3