№ 7124
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110125265 по описа за 2022 година
Л. П. С. е предявила срещу Фирма /в несъстоятелсност/ положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот:
апартамент № 15, находящ се в г/административен адрес/, с площ 68 кв. м.,
при съседи: улица, зелена площ, вход „Б“, етажен коридор, апартамент № 14,
заедно с мазе № 9, с площ от 2 кв. м., при съседи: мазе на апартамент № 14,
коридор, зелена площ, както и съответните идеални части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, който съгласно схема № ************-
08.10.2020 г., издадена от АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № **********/27.09.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, намира се на етаж пет в сграда с идентификатор
***************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***************, *****************, под обекта: *************, над
обекта *************.
Ищецът твърди, че на 10.12.2002 г. с Фирма бил сключил договор в
обикновена писмена форма за покупко-продажба на недвижим имот
апартамент № 15, находящ се в г/административен адрес/, с идентификатор
****************. Посочва, че продажната цена е била 6000 лв., която цена е
била заплатена на два пъти, като второто плащане е била на 09.01.2003 г., от
която дата било предадено владението на процесния недвижим имот.
Посочва, че 09.01.2003 г. упражнявала непрекъснато и необезпокоявано
владение върху имота, като имотът бил деклариран в общината на името на
ищцата. Посочва, че през 2020 г. установила, че договорът от 10.12.2002 г.
нямал вещно транслативен ефект и със заявление до областния управител
1
поискала да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост на
процесния недвижим имот, като със заповед № ************/30.07.2021 г. на
областния управител това било отказано. Излага твърдения, че Фирма /в
несъстоятелсност/ били правоприемник на Фирма, което дружество било
придобило собствеността на бл. 17. Твърди че, била придобила собствеността
въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК,
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в която оспорва предявения иск. Посочва, че не била спазена
нотариалната форма за действителност на сделката. Оспорват се
представените доказателства за плащане на цената. Оспорва се ищцата да е
упражнявала давностно владение върху процесния имот. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г.,
сключен между Фирма в качеството на продавач и Л. П. С. като купувач,
съгласно който продавачът се задължавал да прехвърли на купувача
собствеността си върху следния недвижим имот: двустаен апартамент,
находящ се в /административен адрес/. В чл. 2 от договора е предвидено, че
цената, която купувачът следвало да плати била 6000 лв. с ДДС, като
следвало да се направи авансова вноска в размер на 2400 лв. при сключване
на настоящия договор, а остатъкът от договорената цена в размер на 3600 лв.
следвало да се изплати в срок до 10.01.2003 г. Съгласно чл. 4 от договора
собствеността на недвижимия имот преминавала върху купувача в момента
на изплащане на последната дължима вноска.
По делото е представена квитанция към приходен касов ордер от
10.12.2002 г. издадена от Фирма за получена от Л. П. С. сума в размер на 2400
лв. с основание закупуване на апартамент бл. 17, /населено място/“.
Представен е и фискален бон от 10.12.2002 г. за сумата от 2400 лв.
По делото е представена квитанция към приходен касов ордер от
09.01.2003 г. издадена от Фирма за получена от Л. П. С. сума в размер на 3600
лв. с заплащане по договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г, като е
представен е и фискален бон от 09.01.2003 г. за сумата от 3600 лв.
Представена е схема на самостоятелен обект в сграда № ************ от
08.10.2020 г., с идентификатор ****************, с г/административен
адрес/, ап. 15, предзначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент.
Представено е удостоверение издадено от Фирма /в несъстоятелсност/ по
молба на ищцата , в качеството й на купувач по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.12.2002 г. с Фирма, в
2
уверение на това, че апартамент № 15, находящ се в г/административен
адрес/, който е предмет на договора и представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **************** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № **********/27.09.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, намира се на етаж пет в сграда с
идентификатор ************, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: ***************, *****************, под обекта:
*************, над обекта *************, е включен в масата на
несъстоятелността на дружеството, което е правоприемник на Фирма.
Представена е молба-декларация от 19.08.2020 г., от Л. П. С. до нотариус,
чрез кмет на район „Кремиковци“ за признаване правото на собственост
върху процесния недвижим имот, като е представено удостоверение от
16.10.2020 г. от сектор „Общински имоти“ при район „Кремиковци“, с което
се удостоверява, че процесния имот не бил актуван за държавен /общински/ и
нямал държавен и общински характер.
По делото е представено удостоверение № ********** от 02.11.2020 г. от
Областния управител на област София, в което е посочено, че по отношение
на процесния имот нямал съставен акт за държавна собственост по реда на
ЗДС, като същият представлявал част от имотите предмет на АДС №
*******/21.01.1992 г. и № ****/27.05.1993 г. на ТОА „Кремиковци“.
По делото е приета преписка с вх. № **** г. областния управител на
област София, от която е видно, че във връзка с подадено заявление от
01.04.2021 г. от ищцата с искане за деактуване на процесния имот е издадена
заповед № ************ от 30.07.2021 г., с която е отказано да се отпише от
актовите книги за държавна собственост процесния недвижим имот.
Представен е по делото акт за държавна собственост № ******* от
21.01.1992 г., съгласно който същият е съставен по отношение на жилищен
блок № 17 със сто апартамента ведомствен на Фирма, като в акта е посочено,
че бил предоставен за оперативно управление на държавна организация
Фирма.
Представен е и акт за държавна собственост № **** от 27.05.1993 г.,
съгласно който същият е съставен по отношение на жилищен блок № 17 със
сто апартамента ведомствен на Фирма, като в акта е посочено, че било
отстъпено право на строеж на Фирма
Съгласно удостоверение от 21.01.1991 г. издадено по ф.д. № 15912/1990
г. по описа на СГС се установява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56
за стопанската дейност с решение № 1 от 28.12.1990 г. по фирмено дело №
15912/1990 г. е вписал в регистъра за държавни и общински фирми и фирми
на обществени организации Фирма.
Съгласно заповед № 192 от 16.11.1990 г. на министъра на икономиката и
планирането е разпоредено образуване на фирма с държавно имущество с
наименование Фирма, като Фирма поемал активите и пасивите на
прекратената организация СУ „Заводски строежи“ – Кремиковци по баланса
им към 30.09.1990 г., както и другите права и задължения.
Съгласно разпореждане № 39 на МС от 06.07.1991 г. е разпоредено
3
образуването на еднолично дружества с държавно имущество, като под номер
16 в списъка към решението е Фирма – Кремиковци.
По делото е представено решение по ф. д. № 3126 от 1992 г. по описа на
СГС, съгласно което се регистрирала като еднолично дружество с ограничена
отговорност – с държавно имущество с наименование Фирмас капитал шест
милиона седемдесет и пет хиляди лева разпределение в 6075 дяла по 1000 лв.,
като Фирмапоемал всички активи и пасиви на държавната фирма Фирма –
Ботунец.
Съгласно заповед № **** от 18.12.1995 г., на министъра на
териториалното развитие и строителство е наредено преобразуването на
Фирмаот еднолично дружество с ограничена отговорност в еднолично
акционерно дружество с държавно имущество с наименование Фирма ЕАД,
като капиталът на дружеството в размер на шестдесет и един милион
седемдесет и пет хиляди лева се разпределял в 61487 поименни акции с
номинална стойност по 1000 лв. всяка, като дружеството поемало активите и
пасивите на Фирмапо баланс към 30.06.1995 г.
По делото е представено решение № 4 от 04.03.1996 г. по ф. д. № 3126 от
1992 г. по описа на СГС, съгласно което се вписвали преобразуване на
еднолично ООД Фирма , в еднолично АД с държавно имущество с фирма
Фирма ЕАД, като дружеството поемало активите и пасивите на Фирмапо
баланс към 30.06.1995 г.
Представено е и решение № 14 от 14.03.2006 г. по ф. д. № 3126 от 1992 г.
по описа на СГС, съгласно което е вписана промяна на наименованието на
Фирма на Фирма.
Представени са и десет броя приходни ордери за платени задължения
към Столична община по отношение на процесния имот от страна та ищцата
за периода от 2008 г. до 2020 г.
От представеното удостоверение за съпруг/ и родствени връзки с изх. №
******* от 29.01.2024 г. от Столична община се установява, че Л. П. С. е
разведена със син Д.Р. Х. роден през 2004 г., баща Петър Иванов Стойнев
починал на 19.05.2016 г., и майка Надежда Рускова Илиева починала на
06.02.2016 г.
Като свидетел по делото е разпитван Р.Х., чийто показания настоящият
състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същият се явява бивш
съпруг на ищцата. Свидетелят посочва, че познава ищцата от 1996-1997 г. и
бил живял с ищцата повече от 15 години, като първо живеели на семейни
начела, след това сключили брак и след това се развели. Твърди, че бащата на
ищцата през втората половина на 2002 г. предложил като служител на
„Кремиковци “, че имало възможност да се закупи имот от ФирмаАД на
преференциални условия. Ищцата закупила имот от Фирма, като за целта
трябвало да плати сумата на две вноски, като договорът се сключил от
ищцата, като баща й бил говорил с ръководството тя като негова дъщеря да
придобие собствеността. Свидетелят твърди, че първото плащането било в
размер на 2600 лв., от цялата сума 6000лв., първата вноска била платена от
ищцата и нейния баща в края на 2002 г., а втората вноска се платила през
4
януари 2003 г. Свидетелят посочва, че лично присъствал на плащането на
втората вноска, което станало в сградата на Фирма, която се намирала близо
до община Ботунец, като ищцата получила квитанция за втората вноската,
договор за покупко-продажба, както и ключовете от имота. Посочва, че след
като получили ключовете се преместили след около 2-3 месеца след
покупката и го направили годен за живеене, като до развода живели там, като
разводът бил през 2007 г. Посочва, че след закупуването на имота бил
направен основен ремонт, тъй като бил в лошо състояние, сменена била
входната врата, ремонт на водопровода, подови покрития, изолация на
апартамента. Ремонтните дейности били започнали един или два дни след
подписването на договора. Посочва, че след развода ищцата заедно с тяхното
дете останала да живее в имота, като след навършване на пълнолетие от
детето ищцата се била преместила в апартамента на родителите й, което било
станала преди 2-3 години. Посочва, че никой от Фирма не бил имал
претенции към собствеността и тя чувствала жилището като свое. Посочва, че
ищцата не била работила в Фирма, като нейния баща работел в
„Кремиковци“, но не си спомнял в кой отдел. Посочва, че техния син бил
роден през 2004 г.
Разпитван е свидетелят Д.С., която посочва, че познавала ищцата от 2009
г. и били приятелки, като през 2009 г. ищцата живеела в /населено място/“ и
идвала да гледа майка си. Свидетелката била посещавала жилището в
/населено място/“, но не знаела точния адрес, апартаментът бил на 5 етаж.
Посочва, че апартаментът бил на ищцата, тъй като баща й бил дал пари да го
закупят и там живели с мъжа си до техния развод, след което тя продължила
да живее там известно време, след което се преместила да наглежда майка си,
която починала, а малко след това починал и баща й. Твърди, че ищцата
живеела в имота откакто се оженили със съпруга си през 2006 г.-2007 г., като
към момента там сега живеел сина й. Посочва, че била посетила имота преди
няколко години, като същият бил ремонтиран, входната врата била
блиндирана, дограмата била нова, имало плочки по стените. Свидетелката
твърди, че ищцата си живеела в /населено място/“, като периодично идвала да
гледа майка си, като родителите й починали някъде през 2016-2017 г., като
след тяхната смърт се преместила да живее в техния апартамент на
/административен адрес/
В случая следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че по
отношение на ответника е разкрито производство по несъстоятелност, то
производството по настоящото дело се явява допустимо с оглед на
разпоредбата чл. 637, ал. 6, т. 1 от ТЗ и не подлежи на спиране. Целта на
предвиденото в разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ спиране на съдебните и
арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания,
след откриване на производството по несъстоятелност, и респективно
недопустимостта на предявяване на искове за вземания след откриване на
производството по несъстоятелност, е да се уеднакви редът за предявяване и
приемане на вземанията на кредиторите - вземанията на кредиторите срещу
длъжника да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността, приети от
5
синдика по реда на чл. 685 и следващите от ТЗ, евентуално установени по
реда на чл. 690 - чл. 694 ТЗ и да се осигури по-широкия обхват на силата на
пресъдено нещо, респективно установителното действие на тези решения.
Смисълът на спирането по чл. 637, ал. 1 ТЗ е вземането, предмет на делото, да
бъде признато в производството по несъстоятелност по облекчена процедура,
поради което подлежат на спиране съдебни и арбитражни производства по
имуществени граждански и търговски дела на длъжника, които имат за
предмет вземания, които могат да се предявят в производството по
несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ - вземания с
паричен характер. Не подлежат на спиране дела, които нямат за предмет
вземания, които могат да се предявят по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ - дела,
образувани по конститутивни искове, с които се предявяват преобразуващи
/потестативни/ права, например иск по чл. 19 ЗЗД, иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, дела, образувани по установителни искове по чл.
124, ал. 4 ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност, дела,
образувани по иск за възстановяване на нарушено владение, иск за връщане
на наета или заета за послужване вещ, правата по които не могат да бъдат
защитени, ако се предяви вземането пред синдика в производството по
несъстоятелност на ответника. В този смисъл е формирана постоянна
практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по частни касационни жалби
срещу определения, с които са потвърдени първоинстанционни определения
за спиране на искови производства на основание чл. 637, ал. 1 ГПК:
определение № 206/21.04.2015 г. по ч. т. д. № 1119/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 174/09.03.2012 г. по ч. Гр. д. № 114/2012 г. на ВКС, ГК, III г.
о., определение № 375/31.07.2013 г. по ч. Гр. д. № 4501/2013 г. на ВКС, ГК, I
г. о., определение № 920/21.11.2011 г. по ч. Т. д. № 534/2010 г. на ВКС, ТК, II
т. о. С оглед на гореизложеното, доколкото в настоящият случай е предявен
вещен иск по чл. 124 от ГПК, то производството по делото не се спира - арг.
от чл. 637, ал.6, т. 1 от ТЗ.
Настоящият състав намира по отношение на разкритото производство по
чл. 193 от ГПК по оспорване на ответника на истинността на подписа за
продавач положен от Е.Т. в договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г., че
същото се явява неоснователно. По делото не са ангажирани никакви
доказателства във връзка с разкритото производство по реда на чл. 193 от
ГПК. Съдът изрично е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
ответника, че на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване
неистинността на документа е негова. В тази връзка с по искане на ответника
е допусната съдебно-графологична експертиза, което определение е било
отменено, доколкото в следващото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е заявил, че не поддържа доказателствено си
искане и се отказва от допуснатата експертиза. С оглед на горното доколкото
по делото не са ангажирани никакви друго доказателства, то така
направеното оспорване от страна на ответника се явява неоснователно.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при съобразяване с правилата за
разпределение на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154 от ГПК, е
6
да установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на
наведеното оригинерно основание, т.е. че е упражнявала в продължение на 10
години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с
намерение да го своят, което е манифестирала спрямо ответника.
Съгласно чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., притежаващ тълкувателно
значение, респ. чл. 17а ЗППДОбП /отм./ в капитала на търговско дружество,
образувано чрез преобразуване на държавно предприятие, се включва онова
имущество, предоставено за управление и стопанисване на предприятието и
включено в неговия баланс, което е било собственост на държавата към
момента на преобразуването и по отношение на което това е изрично
предвидено в акта за преобразуване. Ако в акта за преобразуване не е
посочено изрично това имущество, следва да се приеме, че в капитала на
дружеството се включва цялото имущество, което е заведено по баланса на
преобразуващото се държавно предприятие към датата на преобразуването.
Следователно, актът на преобразуване има вещно-транслативно действие по
отношение на това имущество - той представлява деривативен /производен/
придобивен способ. Съгласно разрешенията дадени в т. 2г. от тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. постановено по тълк. д. № 4/2014 ОСГК, за да
се приложи нормата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./, не е необходимо
предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в
баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в
баланса на преобразуваното търговско дружество. Съгласно така цитираното
тълкувателно решение предоставянето на имуществото за стопанисване и
управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано
както чрез преки доказателства /самия административен акт за предоставяне
на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие,
разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните
книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или
отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден
от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление,
нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на
който и да било друг придобивен способ. То може да има само непряко
доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за
стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.
Както бе посочено, ПМС № 201/25.10.1993 г., което регулира
вещноправните последици от преобразуването на държавните предприятия и
държавните обединения в еднолични търговски дружества, е с тълкувателно
значение, поради което е приложимо и за държавни предприятия и
обединения, преобразувани в търговски дружества преди влизане в сила на
този подзаконов нормативен акт. Фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия,
7
включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е
изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на
търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-
транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване
на това търговско дружество.
Не е спорно между страните обстоятелството, че процесният имот е
включен в капитала на новоучреденото дружество Фирмана основание чл. 17а
от ЗППДОбП /отм./ и чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., тъй като е бил
предоставен за стопанисване и управление на преобразуваното ДФ Фирма в
търговско дружество, което се установява от акт за държавна собственост №
******* от 21.01.1992 г. При преобразуването на държавното предприятие
Фирма в еднолично търговско дружество съобразно заповед № 192 от
16.11.1990 г. на министъра на икономиката и планирането и вписването на
решение по ф. д. № 3126 от 1992 г. по описа на СГС, съгласно което се
регистрирало като еднолично дружество с ограничена отговорност – с
държавно имущество с наименование Фирма като Фирмапоемал всички
активи и пасиви на държавната фирма Фирма, процесният апартамент, се
прехвърля на Фирма ЕООД. Доколкото от представените решение № 4 от
04.03.1996 г. по ф. д. № 3126 от 1992 г. по описа на СГС, съгласно което се
вписвали преобразуване на еднолично ООД Фирма, в еднолично АД с
държавно имущество с фирма Фирма ЕАД, като дружеството поемало
активите и пасивите на Фирмапо баланс към 30.06.1995 г., както и от решение
№ 14 от 14.03.2006 г. по ф. д. № 3126 от 1992 г. по описа на СГС, съгласно
което е вписана промяна на наименованието на Фирма на Фирма, то по
несъмнен начин в процеса на доказване бе установено, че ответникът Фирма,
чрез универсално правоприемство, е придобило на деривативно правно
основание правото на собственост върху спорния имот. Още повече, че по
делото е представено удостоверение издадено от Фирма /в несъстоятелсност/,
в което ответникът е посочил, че процесният апартамент предмет на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
10.12.2002 г. е включен в масата на несъстоятелността на дружеството, което
е правоприемник на Фирма, което се цени от настоящият състав по реда на
чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то
отговаря на истината. С оглед на гореизложеното ответникът като
универсален правоприемник е станал собственик на процесния апартамент,
поради което следва да бъде изследван въпроса за наличието на настъпил нов
правопораждащ юридически факт изтекла в полза на ищеца придобивна
давност.
В случая по делото е представен договор за покупко-продажба от
10.12.2002 г., сключен между Фирма в качеството на продавач и Л. П. С. като
купувач, съгласно който продавачът се задължавал да прехвърли на купувача
собствеността си върху следния недвижим имот: двустаен апартамент,
8
находящ се в /административен адрес/, който договор е сключен в обикновена
писмена форма. Настоящият състав намира, че така представеният договор не
е от естество да прехвърли правото на собственост върху процесния имот,
доколкото изискуемата форма за действителност на продажното съглашение е
нотариален акт -арг. чл. 18 ЗЗД. Нищожният договор за прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот няма вещно-прехвърлително действие и
като такъв не е годен да направи владелеца собственик /независимо от това
дали владелецът знае за порока на договора/, поради което този договор не е
основание за установяване на добросъвестно владение – в този смисъл т. 10
на ППВС № 6 от 1974 г., решение № 193 от 22.07.2011 г. по гр. д. №
1342/2010 по описа на ВКС. Владението, основано на нищожно придобивно
основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена
форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока, т. е. изключението
от правилото законодателят е допуснал само за случаите, когато правното
основание е с опорочена форма за валидност, като е имал предвид, че в този
случай сделката е все пак с предписаната от закона форма, макар и с
недостатъци, които не са били известни на приобретателя при извършването
на акта, какъвто не е настоящият случай. За пълнота следва да се посочи, че
може да се приеме, че представения от ищцата договор от 10.12.2002 г. има
характера на предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, тъй като
съдържа съществените характеристики на бъдещ договор за продажба
/описание на имота и продажна цена/, но предварителния договор също не е
годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС за установяване на
добросъвестно владение, тъй като няма вещно-прехвърлителен ефект – не е
годен да направи купувача по този договор собственик.
С оглед на гореизложеното в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС и правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. По отношение на владелеца
трябва да са налице кумулативното и на двата елемента от фактическия
състав на чл. 68 ЗС - корпус и анимус.
Настоящият състав намира, че ищцата установи в условията на пълно и
главно доказване владението си върху процесния имот. В случая по делото се
установи, че ищцата е получила владението на процесния апартамент на
основание сключения с ответника договор за покупко-продажба от 10.12.2002
г., който договор е сключен в обикновена писмена форма и няма вещно-
прехвърлителен ефект. Съгласно показанията на свидетеля Х., който лично е
придружавал ищцата при заплащане на втората вноска уговорена в договора
от 10.12.2002 г., през януари 2003 г., което се случило в сградата на Фирма,
която се намирала близо до община Ботунец, ищцата получила квитанция за
платена втора вноска по договора за покупко-продажба, както и ключовете от
имота. От представените по делото квитанция към приходен касов ордер от
9
09.01.2003 г. издадена от Фирма за получена от Л. П. С. сума в размер на 3600
лв. с основание заплащане по договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г,
както и от фискален бон от 09.01.2003 г. за сумата от 3600 лв. по делото се
установи, че именно на датата 09.01.2003 г. ищцата е получила ключовете от
процесния апартамент и от която дата същата е започнала да свои имота,
поради което е започнала да тече и придобиваната давност по отношение на
процесния апартамент. В тази връзка са и показанията на свидетеля Х., който
посочва, че след получаване на ключовете се преместили в апартамента след
около 2-3 месеца и го направили годен за живеене, като бил направен основен
ремонт, и била сменена била входната врата, ремонт на водопровода, подови
покрития, изолация на апартамента. По делото също така се установи и
непрекъснато владение на ищцата в продължение на период от 10 години.
Съгласно показанията на свидетеля Х. с ищцата са живели в процесния имот
от 2003 г., като след развода им през 2007 г., свидетелят напуснал имота, а в
него останали да живеят ищцата и техния син, като след навършване на
пълнолетие от детето ищцата се била преместила в апартамента на
родителите й, което било станала преди 2-3 години. От представеното
удостоверение за съпруг/ и родствени връзки с изх. № ******* от 29.01.2024
г. от Столична община е видно, че синът на ищцата и свидетеля Х., а именно
Д.Р. Х. е роден през 2004 г., т. е. е навършил пълнолетие през 2022 г. В този
смисъл са и показанията на свидетелката Сеизова, която посочва, че ищцата
живеела в процесния апартамент заедно със съпруга си, като след техния
развод останала да живее там заедно със сина си. С оглед на гореизложеното
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
ищцата е установила своето владение върху процесния апартамент на
09.01.2003 г., което владение продължава и към настоящият момент, като не
са ангажирани никакви доказателства, които да установят прекъсване на
същото, поради което е изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок още
към 10.01.13 г. Предвид на гореизложено, доколкото ищцата установи да е
осъществявала явно владение върху процесния имот, което е било
необезпокоявано, непрекъснато и в предвидения от закона срок, то същата е
придобила собствеността върху имота по давност.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото е безспорно установено,
че процесния недвижим имот се явява собственост на ищеца, поради което
предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като на ищеца претендира сумите от 197.22 лв. държавна такса,
19.73 лв. такса по сметка на Агенцията по вписванията, 2500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Сумата от 19.73 лв. не следва да бъде
присъждана, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства,
че същата е била платена. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в исковото производство, поради което
10
същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода от спора на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. П. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Н. Г.,
срещу Фирма /в несъстоятелсност/, ЕИК *******, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез синдик Д. С., положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Фирма /в
несъстоятелсност/, че Л. П. С. е собственик на основание давностно владение
на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в
г/административен адрес/, с площ 68 кв. м., при съседи: улица, зелена площ,
вход „Б“, етажен коридор, апартамент № 14, заедно с мазе № 9, с площ от 2
кв. м., при съседи: мазе на апартамент № 14, коридор, зелена площ, както и
съответните идеални части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
който съгласно схема № ************-08.10.2020 г., издадена от АГКК
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**************** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № **********/27.09.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК, намира се на етаж пет в сграда с идентификатор ************, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***************,
*****************, под обекта: *************, над обекта *************.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК във
вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК, направеното от ответника Фирма /в
несъстоятелсност/, оспорване истинността на представения от ищеца Л. П. С.
договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г., в частта относно авторството
на подписа за продавач положен от Е.Т..
ОСЪЖДА Фирма /в несъстоятелсност/, ЕИК *******, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез синдик Д. С., да заплати на Л. П. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Н. Г., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 2697.22 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11