Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 09.11.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І гражданско отделение І състав, в открито заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
Секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч. гр. д. №776 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл.
438 ГПК, във вр. с чл.517, ал.3 ГПК
Образувано е по жалба на „Г.“ ООД,
ЕИК *****– трето задължено лице чрез М.В.А., като едноличен собственик на
капитала, срещу Постановление № 3229 от 28.08.2019г. на ЧСИ Р.М.с рег.№790 по
изп.д.№ 20127900402846, с което е оставено без уважение искане за вдигане на
наложени запори върху дружествените дялове на З.Н.З. и В.Н.Г. от капитала
на дружество „Г.“ ООД. Жлабоподателят, като трето задължено лице,
поддъража, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне запорите на
дрежествените дялове на З.Н.З. и В.Н.Г. е неоснователен и в нарушение на разпоредбата на чл.507, ал.2 ГПК и чл.517, ал.3 ГПК.
Сочи се в жалбата, че на 20.05.2019г. било
проведено общо събрание на съдружниците в дружеството, на което били взети
решения да се прекрати на основание чл.517, ал.3 ГПК участието на съдружниците – длъжници З.Н.З. и В.Н.Г.
в „Г.“ ООД, като по сметка на ЧСИ Р. М.се изплатят припадащите части от
имуществото на дружеството след изготвяне на счетоводен баланс по смисъла на
чл.125, ал.3 от ТЗ. Третото задължено
лице твърди, че поради това, че балансът на дружество в последните месеци е
отрицателен, т.к. пасивите надвишават активите, то липсвал и ликвидационен дял,
който да бъде изплатен по сметка на ЧСИ Р. М.. Поддържа, че равностойност на
дружествен дял се изплаща само тогава, когато според баланса по 125, ал.3 от ТЗ
сумата на активите надвишава сумата на пасива. Твърди, че ликвидационния дял на съдружниците
длъжници е с отрицателна стойност, поради което те нямат вземане към дръжество
и следователно липсва годен обект на изпълнение. Навежда довод, че процедурата
по реда на чл.517, ал.3 ГПК по прекратяване на участието на З.Н.З. и В.Н.Г. в „Г.“
ООД е редовна, независимо, че липсва
капитал от който да се изплати дела на напусналите съдружници, като така се е
изчерпал предмета на запора на дружествен дял. Сочи се, че с изключването на съдружниците З. и Г. настъпват промени в управлението и
формата на самото дружество и едноличния собственик и управител се поражда
задължение да заяви за вписване настъпилите промени в АВ – Търговски регистър,
което обаче не може да бъде, тъй като към момента има отразени запори върху
дяловете.
По изложените съображения М.В.А.,
като едноличен собственик на капитала на дружеството, моли да бъде уважена
жалбата и да се отмени отказа обективиран в Постановление протоколен
№3229/28.08.2019г. на съдебния изпълнител по изп.д.№ 20127900402846, по описа
на ЧСИ Р. М.с рег.№790 и да бъде задължен съдебния изпълнител да вдигне
наложени запори върху дружествените дялове на З.Н.З. и В.Н.Г. от капитала
на дружество „Г.“ ООД.
Взискателят изпълнителното дело „Б.б.з.р.“ АД изразява становище, че жалбата на „Г.“ ООД е неоснователна. Сочи, че по молба на
взискателя съдебния изпълнител е връчил на дружеството изявление за
прекратяване участието на З.Н.З. и В.Н.Г. в „Г.“ ООД, като в тримесечен срок не
е поличено плащане съгл. чл.517, ал.3 ГПК. Сочи, че „ББР“ АД още не е поискала
овластяване от съдебния изпълнител за предявяване на иск за прекратяване на
дружеството. Сочи, че поради липсата на предявен иск по чл.517, ал.3 ГПК,
цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима. Взискателят
поддържа, че с оглед липсата на предявен иск по чл.517, ал.3 ГПК, запорите
върху дружествените дялове могат да се вдигнат само в случай, че взискателят е
удовлетворен изцяло. Излага още, че
обстоятелството, че към момента третото задължено лице е с отрицателен капитал не
следва да накърнява правата на взискателя да се
удовлетвори от ликвидационните дялове в един бъдещ момент.
Длъжниците по изпълнението не вземат
становище по жалбата.
В изложените мотиви на основание чл.
436, ал. 3 ГПК ЧСИ Р. М.счита подадената жалба за неоснователна. Посочва, че
определянето стойността на дружествените дялове е материалноправен въпрос и при
оспорване на тази стойност съдебния изпълнител няма право да се произнесе.
Сочи, че взискателят категорично се е противопоставил на искането на третото
лице, а съдебния изпълнител не може без съгласие на взискателя да вдига
наложени запори обезпечаващи неговото вземане, независимо, че е очевидно, че
същите няма да доведат до реализиране на вземането на взискателя.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително
дело №
20127900402846 по описа на ЧСИ Р. М., рег. №790, е образувано по молба от
06.12.2012г. на „Б.б.з.р.“ АД, въз основа на изпълнителен
лист, издаден въз основа на ЗПИ по чл.417 ГПК на 31.10.2012г. по гр.д.№
48883/2012г. на СРС, срещу „П.“ АД, „П.“ ООД, З.Н.З. и В.Н.Г. за заплащане на
сумите 51 622 евро главница, ведно със законна лихва от 17.10.2012г. до изплащането 3369,48 евро лихва за периода29.02.2012г.
-17.10.2012г., 1617,07 евро лихва, както
и както и разноските в производството 2230лв. д.т. и 1565,18лв.юрисконсултско
възнаграждение. В молбата за образуване взискателят „Б.б.з.р.“
АД е поискал да бъде нложен запор върху дружествените дялове на длъжниците З.Н.З. и В.Н.Г. в „Г.“ ООД .
С молба от 13.03.2013г. взискателят
„Алианц Банк България“ АД е присъединил вземането си по изп.лист от
06.02.2013г. издаден по ч.гр.д.№3854/2013г. на СРС срещу „П.“ АД, З.Н.З. и В.Н.Г. за 134
464,03лв. главница по договор за кредит
от 10.12.2009г., просрочена лифва 15 646лв., наказателна лихва 7173,38лз,
неустойка 9 132лв. и съдебени разноски.
За обезпечаване вземането на взискателя „Б.б.з.р.“ АД, със запорно съобщение изх.№39019 от 11.12.2012г. и запорно
съобщение изх.№
39019 от 11.12.2012г. до Търговския
регистър по партида на „Г.“ ООД са
наложени запори върху дружествения дял на длъжниците З.Н.З. и В.Н.Г.. /л.147, л.151 от приложеното изп.д.№ 20127900402846/
С
молба от 12.02.2019г.
взискателят „Б.б.з.р.“ АД
представил по делото два броя изявления
по см. на чл.517, ал.3 ГПК /л.592/ за прекратявяне на участието на длъжниците З.Н.З. и В.Н.Г. в „Г.“ ООД,
върху които дялове са наложени запори от първи ред вписани в ТР, които
изявления са връчени от съдебния изпълнител на „Г.“ ООД съ
съобщения от 13.02.2019г./596-л.597 от приложеното изп.д.№ 20127900402846/
С молба от 14.06.2019г. М.В.А. от името на
„Г.“ ООД уведомил съдебния изпълнител, че на 20.05.2019г. било проведено общо събрание на съдружниците
в дружеството, на което били взети решения да се прекрати на основание чл.517,
ал.3 ГПК участието на съдружниците – длъжници З.Н.З. и В.Н.Г. в „Г.“ ООД, като по сметка на
ЧСИ Р. М.се изплатят припадащите части от имуществото на дружеството след
изготвяне на счетоводен баланс по смисъла на чл.125, ал.3 от ТЗ./л.607/ А.заявил, че поради това, че балансът на
дружество„Г.“ ООД, към края н м.май
2019г- е отрицателен, т.к. пасивите надвишават активите, то липсвал и
ликвидационен дял, който да бъде изплатен по сметка на ЧСИ Р. М., като помолил
да бъдат вдигнати /заличени/ запорите от дружествените дрялове
на З.Н.З. и В.Н.Г. в „Г.“ ООД. Приложен бил и счетоводен баланс по чл.125, ал.3 ТЗ към м.май 2019г. Молбата била изпратена за становище до взискателя. С молба от
27.08.2019г. взискателя „ББР“ АД
изразява становище, че запорите не следва да бъдат вдигани./л.613/ Заявил, че
молбата на „Г.“ ООД е неоснователна, тъй като в тримесечен срок не е получено
плащане съгл. чл.517, ал.3 ГПК. Посочил,
иск по чл.517, ал.3 ГПК не е предявен и заявил, че вдигането на запорите
наложени върху дружествените дялове би накърнило првата на кредитора.
Съдебният изпълнител е намерил искането за
неоснователно и с постановление протоколен №3229 от 28.08.2019г. е оставил
същото без уважение.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
При посочената установеност настоящият
съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките за вдигане на
наложения запор върху дружествения дял на длъжниците З.Н.З.
и В.Н.Г. в търговско дружество „Г.“ ООД. На първо място по делото не се твърди
и липсват данни длъжниците да са предприели действия по доброволно изпълнение
на остатъка от дълга
и не се твърди процесното задължение да
е погасено.
На следващо място, запорът действително
е пречка за исканото от „Г.“ ООД чрез М.А.бъдещо вписване на промените в
капитала и в правноорганизационната му форма в ТР. Запорът на дружествения дял
отнема възможността, както на съдружника, в качеството му на длъжник, така и на
дружеството, в качеството му на трето задължено лице, да внасят изменения в
членственото правоотношение и по този начин да се стига до хипотеза, идентична
с тази на разпореждане със запорираните дялове. Запорът върху дялове дава право
на кредитора да процедира по реда на чл. 517 и сл. ГПК. Това право не е ограничено
със срок, като кредиторът може да избере момента, в който да поиска
прекратяване на дружеството, който момент е от значение за стойността на
ликвидационния дял на съдружника с наложен запор върху дялове по смисъла на чл.
125, ал. 2 ТЗ. В конкретния случай не се твърди, нито доказа кредиторът да е
предявил иск за прекратяване на „Г.“
ООД, поради което липсва осъществен състав на процедура по чл.517, ал.3 ГПК.
Запорите върху дружествените дялове като
обезпечаващи правата на кредитора, следва да бъдат вдигнати само в случай, че
взискателят е удовлетворен изцяло. Обстоятелството, че към настоящия момент
третото задължено лице е с отрицателен капитал не следва да накърнява правата
на взискателя и възможността му да се удовлетвори от ликвидационните си дялове
на длъжниците си в един бъдещ момент, доколкото имуществото на дружеството е
динамична виличина.
От справка по реда на чл.23 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата на „Г." ООД с ЕИК *****, се
установява, че върху дяловете на З.Н.З. има вписан последващ
запор от „Райфайзенбанк България" ЕАД, а върху дяловете на В.Н.Г.-освен последващия запор от „Райфайзенбанк България" ЕАД,
както е вписан запор от трети кредитор ИНУЕНДО.
Запорът върху дялове дава право на
кредитора да процедира по реда на чл. 517 и сл. ГПК. Това право не е ограничено
със срок, като кредиторът може да избере момента, в който да поиска
прекратяване на дружеството, който момент е от значение за стойността на
ликвидационния дял на съдружника с наложен запор върху дялове по смисъла на чл.
125, ал. 2 ТЗ. В конкретния случай, ако се уважи молбата на третото задължено
лице за заличаване /вдигане/ на запорите, това право на кредитора ще бъде
отнето.Като е стигнал до идентичен правен извод, съдебният изпълнител е
извършил законосъобразно действие, поради което жалбата срещу същото следва да
се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №19777 / 25.09.2019г., подадена от „Г.“ ООД, ЕИК *****–
трето задължено лице, чрез М.В.А., срещу Постановление № 3229 от 28.08.2019г.
на ЧСИ Р.М.с рег.№790 по изп.д.№ 20127900402846, с което е оставено без
уважение искане за вдигане на наложени запори върху дружествените дялове на З.Н.З.
и В.Н.Г. от капитала на дружество „Г.“
ООД.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр.
второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.