№ 631
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110200445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ИВ. Д. Д. против Наказателно постановление № 21-4332-
025375/20.05.2021 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП – глоба, в размер на
2 000 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДП. Били му отнети и 12 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление - навеждат се доводи за процесуални нарушения
(необезпечена възможност за запознаване с преписката; липсващи реквизити на НП – без
конкретизация); за недоказаност на обвинението; за маловажност на случая. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.11.2021 г., около 18:27 ч., жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил *** (негова
собственост) в гр. София, по ул. „Чинар“, на паркинга пред бл. 8. При неподсигурена маневра на
1
заден ход, реализирал ПТП с намиращия се зад него лек автомобил Форд Галакси, ДК № ***,
управляван от св. Н. К.. Между двамата водачи нямало съгласие, относно вината за настъпването
на ПТП и било потърсено съдействие на спешен телефон 112.
На място бил изпратен екип на ОПП-СДВР, който приканил водачите да бъдат тествани с
дрегер. Д. отказал, като му бил издаден талон за медицинско изследване, с указания - да се яви в
здравно заведение за вземане на кръвна проба, което той не сторил.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Н. К. и П.Д.; АУАН; НП; талон за медицинско изследване; декларации; протоколи за
ПТП; скица на ПТП; възражение; картон на водач; заповеди за компетентност.
При липса на спомен у актосъставителя, водеща роля за изясняване на фактическата
обстановка имат показанията на св. К., който е очевидец на инкриминираните събития (и
хронологията на инцидента, и отказа на другия водач да бъде тестван). Те носят всички белези на
последователен, вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в
доказателствената съвкупност. Прави впечатление, също така, че съгласно подадената жалба,
предмет на спор е не релевантната фактология (в който смисъл и е било безпредметно снабдяване с
доказателства от здравното заведение за липса на явяване, но и доколкото отговорност е
ангажирана не във връзка с него, а по повод отказа за тестване с дрегер), а правилното приложение
на закона, поради което и с оглед хомогенността на доказателствената маса и разпоредбата на чл.
305, ал. 3 НПК, подробен неин анализ и съпоставка не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
2
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. Към момента на
проверката преписка не е била налична, поради което и запознаване със същата е било обективно
невъзможно. Дори да се приеме теза за наличие на ограничено право на защита, обаче, този
пропуск е саниран впоследствие – посредством обезпечена възможност за запознаване с всички
материали по делото от жалбоподателя и повереника. В този смисъл и теза за нарушени права е
меко казано неуместна.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата и място, поради неподсигурена
маневра на заден ход, Д. е предизвикал ПТП, управлявайки МПС, като е отказал да бъде тестван с
техническо средство – дрегер.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 40, ал. 2 ЗДП – по време на движението си
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности (в случая – с намиращия се зад него лек
автомобил), както и по чл. 174, ал. 3 ЗДП – да обезпечава провеждането на проверка, посредством
тестване за шофиране, след употреба на алкохол и/или упойвщи вещества.
Съставът и на двете нарушения урежда изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушение на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие. Законът не
поставя в изискване деянието по чл. 40, ал. 2 ЗДП да е извършено, при условията на пряк,
евентуален, алтернативен или друга форма на умисъл, а поделото и липсват данни Д. да е целял
или допускал съставомерния резултат, поради което и извършеното следва да се квалифицира
именно като непредпазливо деяние.
Отказът за тестване с техническо средство – дрегер не е бил съпроводен с изтъкване на
причини, основателността на които да бъде обект на преценка, което налага извод за наличие на
пряк умисъл – за препятстване разкриването на обективната истина, във връзка с пътния инцидент
и причините за него.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото включва класически
изпълнителни деяния от двете категории. Липсата на критичност към извършеното (последвало
неявяване в здравно заведение), настъпването на ПТП и множеството предходни нарушения на
жалбоподателя на ЗДП са допълнителни аргументи в тази насока.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, наказва се с глоба 20 лв. водач, който
нарушава правилата за движение назад.
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
3
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2 000 лв.
Всичко гореописани санкции са във фиксиран размер, поради което всякакви
разсъждения по индивидуализацията им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
Изходът на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 ЗДП предполага присъждане на разноски, в ползва на наказващия орган. Доколкото,
обаче, представител не се е явявал, такива не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-025375/20.05.2021 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП,
на ИВ. Д. Д. била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДП, както и
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП – глоба, в размер на 2 000 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ИВ. Д. Д. в частта, касаеща отнемането на
12 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5