№ 132
гр. 1000 София , 28.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас С. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина С. Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.377 ал.2 вр. ал.1 вр. с Глава двадесет
и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу
разпореждане от 10.04.2021 година на съдия-докладчик от СРС, НО, 9 състав,
постановено по НАХД № 4862/2021 година по описа на същия съд, с което на
основание чл.377 ал.1 от НПК е прекратено „наказателното“ производство по
посоченото дело и последното е върнато на СРП за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
В частният протест се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Според прокурора, залегналите в
разпореждането доводи за противоречивост, неразбираемост и неяснота на
обвинението са изцяло неправилни и необосновани. Иска се отмяна на
разпореждането и връщане на делото на друг съдебен състав за разглеждане
по същество.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в
частния протест, както и с материалите по делото и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
1
Първоинстанционното производство е било образувано по повод
внесено по реда на чл. 375 от НПК постановление на Районна прокуратура –
гр. София, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия
К. Н. А. от наказателна отговорност за престъпление по чл.325 ал.1 НК с
налагане на административно наказание.
Съгласно отразените в посочения процесуален акт на СРП
фактически положения, К.А. е обвинен за това, че на 31.10.2020 година, около
18.30 часа, в гр.София, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – размахвал
газов пистолет и отправял закани и ругатни към група от лица,
квалифицирани като престъпление по чл.325 ал.1 НК.
Независимо, че този акт на прокуратурата е инициирал провеждането
на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК, съдът може
да пристъпи към разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след
преценка на обстоятелствата, визирани в разпоредбите на чл.376 ал.1 и чл.
377 от НПК – подсъдно ли е делото на съда; налице ли са основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, или за
прекратяване на съдебното производство; налице ли са материално-правните
предпоставки по чл. 78а от НК. В частност – необходимостта от проверка за
наличието на процесуални нарушения, свързани със съдържанието на
постановлението на прокурора по чл.375 НПК, произтича и от това, че съдът
е длъжен да разгледа и реши делото в неподлежащите на изменение
фактически рамки, очертани в този прокурорски акт. Именно при
извършването на тази проверка, съдията-докладчик от първостепенния съд е
намерил недостатъци в постановлението на прокурора от съдържателна
страна, които е счел за съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на обвиняемия и налагащи прекратяване на
„наказателното“ производство по делото и връщането му на прокуратурата за
отстраняването им.
Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с изводите и
основанията, поради които съдията-докладчик от първоинстанционния съд е
прекратил „наказателното“ производство и е върнал делото на прокурора. На
първо място следва да се посочи, че в конкретния случай липсват каквито и
да е било основания за прекратяване на наказателното производство, а и в
разпореждането на съда не се излагат подобни мотиви. Първоинстанционният
съд, с оглед на изложените от него аргументи, най-вероятно е имал предвид
прекратяване на съдебното производство, а не на наказателното такова, като
се приема, че е допуснал техническа грешка в тази насока.
2
Въпреки това уточнение, тълкувано изцяло в полза на оспорвания акт,
съдът не намери основания и за прекратяване на съдебното производство. Не
се констатираха поддържаните в разпореждането недостатъци на
прокурорското постановление, както и обстоятелството, че повдигнатото
обвинение е противоречиво и неясно. Дори напротив, настоящият въззивен
състав намира, че обвинителната теза е формулирана изключително пълно,
точно и ясно, като за обвиняемия, а така също и за съда не би следвало да е
налице каквато и да е било неяснота или противоречие досежно
съставомерните обективни и субективни признаци на деянието. Фактите на
инкриминираната престъпна дейност са описани абсолютно точно и ясно,
като липсват противоречия между тях и диспозитива на постановлението.
Въззивният съд напълно споделя тезата на прокуратурата, че нейно
конституционно предвидено правомощие е да посочи обвиненото лице,
престъплението в което се обвинява и правната му квалификация, като за
съда не съществува компетентност да влияе на тази суверенна преценка. В
конкретния случай наблюдаващият прокурор е очертал фактическите и
правни рамки на повдигнатото обвинение, като при липса на основания за
прекратяване или спиране на производството, единствената възможност на
сезирания съд за преценка е чрез акт по същество, а не чрез даването на
конкретни указания за това какви обвинения следва да бъдат повдигнати, за
какви престъпления и с каква правна квалификация.
Извън гореизложеното, въззивната инстанция следва да отбележи, че
не констатира допуснати, както в хода на досъдебната фаза на настоящия
процес, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт,
съществени процесуални нарушение, които да ограничават правата на
обвиняемото лице. Не се констатираха противоречия във фактите на
обвинението, както и между тях и дадената правна квалификация.
С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че
атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото съдията-
докладчик от първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със
закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиненото лице, предвид на което на основание
чл.377 ал.1 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното разпореждане на
съдията-докладчик от районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато на същия съд, но на друг състав, предвид изразеното вече мнение, за
продължаване на производството по него.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.04.2021 г. на съдия-докладчик от СРС,
НО, 9 състав, постановено по НАХД № 4862/2021 година на СРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.София за продължаване на
производството от друг състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4