№ 12271
гр. София, 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110169833 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. С. А., чрез
адв. Ф., срещу „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в Малта, СТ Бизнес Център Станд № 120, Гзира ГЗР 1027“.
С Разпореждане № 3261 от 10.01.2023 г. съдът е посочил, че следи служебно за
процесуалната правоспособност на страните, поради което е указал на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност
на исковата молба, като представи доказателства за регистрацията на ответника „Фератум
Банк“ ЕАД по действащото законодателство на държавата, в която посоченото дружество е
регистрирано.
В указания от съда срок – на 23.01.2023 г. ищецът е подал заявление, с което не е
изпълнил указанията на съда, а е посочил, че не разполага с финансова възможност да
извърши справки в регистрите в Малта, поради което е поискал „съдът служебно да
извърши необходимите справки“.
С Разпореждане № 11621 от 26.01.2023 г. съдът е предоставил последна възможност
на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната
нередовност на исковата молба, като представи доказателства за регистрацията на ответника
„Фератум Банк“ ЕАД по действащото законодателство на държавата, в която дружеството е
регистрирано. Ищецът е бил изрично предупреден за последиците при неизпълнение на
дадените указания – връщане на исковата молба.
Съобщението за така постановения съдебен акт от 26.01.2023 г., ведно със служебно
изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на ищеца, чрез процесуалния му
представител, на 07.02.2023 г.
В указания от съда срок – на 07.02.2023 г. ищецът е подал заявление, с което обаче
отново не е изпълнил указанията на съда, а е поискал „съдът служебно да извърши справка
за правосубектността на Фератум банк Ltd по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на
1
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно
сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на
доказателства по граждански и търговски дела“.
Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за
отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е изтекъл на 14.02.2023 г.
/присъствен ден/. До настоящия момент обаче ищецът не е изпълнил дадените му указания.
Не е релевирано и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че е налице фактическият състав,
установен в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба, като
аргументите за това са следните:
Исковият процес е двустранно производство – условие за допустимостта му е
наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и
ответник. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и
срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното
право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са
самите субекти на спорното материално правоотношение.
Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на
гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да
предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния
гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е
възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде
надлежно упражнено.
Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се
обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални
предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона
и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода
на производството до приключването му със съдебен акт (така Тълкувателно решение № 1
от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК).
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на
правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните,
тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не
може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание
от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице)
представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в
гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право. Процесуалната правоспособност служи на
материалноправната правоспособност, доколкото е средство за нейна защита, но не съвпада
2
с нея. Тя е ориентирана не към материалноправни, а към процесуални правоотношения и е
винаги пълна, а не специална.
Процесуалната правоспособност на страна в процеса е абсолютна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск, като при нейната проверка съдът изхожда
не от твърденията на страните за тяхната наличност, а от обективното им съществуване като
правни качества на страните. Съдебната практика е приела, че съдът по всяко време на
висящността на процеса е длъжен служебно да следи за процесуалната правоспособност на
страните (в този смисъл Решение № 108 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 3789/2017 г. на ВКС, II
г.о., Решение № 10 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 1222 / 2017 г. на ВКС, I г.о., Тълкувателно
решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК).
От гореизложеното следва, за съда е налице служебно задължение да следи за
процесуалната правоспособност на страните, но не и да извършва служебни справки за
процесуалната правосубектност на юридически лица, регистрирани в друга държава
(Определение № 424 от 25.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1296/2019 г., II т. о., ТК,
Определение № 695 от 29.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2444/2016 г., II т. о., ТК). Когато е
предявен иск срещу чуждестранно юридическо лице, ищецът е този, който следва да
представи доказателства за процесуалната правосубектност на дружеството, т.е., че е
надлежно регистрирано по действащото законодателство на съответната държава. В този
смисъл следва да се отбележи, че цитираният от ищеца Регламент (ЕС) 2020/1783 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството
между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански и
търговски дела, не е приложим за извършване на служебни справки от съда относно
процесуалната правоспособност (правосубектност за юридическото лице) на страните, респ.
не вменява такова задължение за съда.
В тази връзка, доколкото единият от предявените искове е насочен срещу
чуждестранно юридическо лице, съдът двукратно е указал на ищеца, че в негова тежест е
задължението да представи надлежни доказателства за регистрацията на „Фератум Банк“
ЕАД по действащото законодателство на държавата, в която посоченото дружество е
регистрирано.
Ето защо и предвид неизпълнението на двукратно дадените от съда указания на
ищеца относно правосубектността на посочения ответник „Фератум Банк“ ЕАД,
производството по делото следва да бъде прекратено в тази част (така Определение № 424
от 25.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1296/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 695 от
29.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2444/2016 г., II т. о., ТК).
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 286145 от 22.12.2022 г. в частта по предявения от М.
С. А. срещу „Фератум Банк“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и
3
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 69833/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 167 състав, в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4