Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът, Директорът на Националното Тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си, е обжалвал като неправилно решение №615 от 20.12.2023 година, постановено по АНД №1466/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

В касационната жалба не се сочи в какво се състоят пороците на решението на съда, довели до твърдяното неправилно прилагане на материалния закон, като се набляга на аргументиране на законосъобразността на отмененото наказателно постановление. Всъщност касаторът счита, че изводът на съда за несъставомерност на нарушението е неправилен. Претендират се разноски, като се възразява бланкетно срещу разноските, които лбиха се претендирали от ответника по касация.

Ответникът по касация, С.Д.И. ***, чрез ***В. *** отрича основателността на касационната жалба в представения по делото писмен отговор. Претендира разноски от 480 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Аналогични аргументи излага в представената по делото писмена защита.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №BG25042023/1000/P8-1261 от 7.09.2023 година на касатора, с което на ответника по касация на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба от 1 800 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните и съвкупно ценени доказателства се установява, че на 25.04.2023 година в 14,10 часа, в направление излизане от територията на България, на ГКПП Капитан Андреевое пристигнало ППС с №***, влекач „Скания Р 440ЛА“ с обща техническа допустима маса на 12 това, пет оси, което е управлявано от ответника по касация. След проверка от страна на контролните органи е установено според последните, че на 2.04.2023 година в 10,14 часа това ППС, което попада в категорията ППС, за което е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, такава не била заплатена, като това ППС е засечено на тази дата и час в Килифарево, по път №55, километър 5+140, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, а въпросната такса не е била платена. Впрочем въпросният път бил посочен в Приложение към т.1 на Решение №680 на МС от 21.09.2022 година за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

За това нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, приобщен като доказателство по преписката, респ. по делото.

Прието е, че за въпросното ППС на посочената дата и час не е установено наличие на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация, респ. не е получено валидно тол плащане в АПИ за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.

Установено е от представените доказателства, че на въпросната дата именно ответникът по касация е управлявал ППС, като това не се и спори.

От правна страна съдът е констатирал съществено нарушаване на административно-наказателните правила при издаването на процесното пред него наказателно постановление. В това отношение е изтъкнато в решението, че в постановлението е посочено, че нарушението е по чл.179, ал.3а от ЗДвП, според който водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва, като тази норма е санкционна. Съдът е приел, че в разпоредбата на чл.139, ал.7 от закона се съдържа правилото за поведение, което според АНО е нарушено, понеже в тази норма е вменено, че водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДП е длъжен преди движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен ако те са изпълнени от трето лице. Посочено е, че неправилната квалификация е съществено нарушение, доколкото не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, след като неправилно са посочени нарушените разпоредби на закона в НП.

Съдът, освен това е посочил, че всъщност не става ясно от съдържанието на наказателното постановление коя от двете визирани в нормата хипотези на нарушението е приета за реализирана. Дали е прието, че липсва закупуване на маршрутна карта или, че е налице управление на ППС, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП, за участъка от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да се използва, като е възможно да е налице проявление и на двете хипотези.

Съдът е констатирал и, че с жалбата е направено възражение досежно техническата изправност на рамката, през която е преминало ППС на процесната дата и час, алтернативно на бордовото устройство, като всъщност приложима е била една от двете хипотези, предвидени в състава на нарушението. Съдът е изложил съображения, че в тази връзка разпоредбите на чл.13, ал.6 и на ал.7 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база на изминато разстояние, предвижда ред, по който при техническа неизправност собствениците и ползвателите на ППС са длъжни да процедират, както и доставчикът на услугата по събиране на такса за изминато разстояние. Констатирано е и, че всъщност проверката на наказващият орган е повърхностна и е приключила с установяване на нарушение и нарушител без да се установи дали причината е била техническа неизправност или действие на съответния водач.

Всъщност според съда АНО е следвало да даде възможност на водача да предекларира данните, ако е установил несъответствие с оглед нормата на чл.18, ал.1, т.7 от Наредбата, тъй като чл.179, ал.3г от ЗДвП предвижда, че ако ППС има монтирано устройство за целите на подаване на тол данни, което не функционира, и ако при извършена проверка на място се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по чл.3а не се налага, като е спазена процедурата за уведомяване на АПИ за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и ред, определени във въпросната наредба.

Най – сетне съдът е приел и несъставомерност с оглед липса на субективен състав на нарушението. Според съда водачът не е действал при условията на непредпазливост, доколкото не е установено дали водачът е знаел за наличието на техническа неизправност на бордовото устройство, монтирано в ППС, като става въпрос за незнание на фактически обстоятелства, които са част от състава на нарушението.

Решението е правилно, като касационният състав не споделя всички аргументи, изложени от районният съд.

Според състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“.

Анализът на нормата сочи, че субект на нарушението е винаги водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, който извършва действие – управлява ППС. Изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява единствено с действие, което представлява управляване на пътно превозно средство. От обективна страна това ППС следва да е от категорията ППС, изчерпателно посочена в нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП, като освен това следва същото ППС да се управлява по път, който е включен в обхвата на платена пътна мрежа. Следва освен това да са налице следните отрицателни предпоставки, описани в диспозицията на нормата, а именно: да не са изпълнени задължения за установяване на изминато разстояние, които произтичат от ЗП и то по отношение на такъв участък от въпросния път, който е започнал да се ползва /т.е. по този участък е започнало придвижването на съответното ППС/. Алтернативно обаче в обективната страна е налице и втора отрицателна предпоставка – липсата на закупена маршрутна карта за въпросната платена пътна мрежа.

В разпоредбата на чл.179, ал.3г от ЗДвП е предвидено отпадането на наказуемостта на деянието по чл.179, ал.3а от закона при едновременното наличие на следните обстоятелства, както следва: наличие на нефункциониращо монтирано устройство за целите на подаване на декларирани тол данни, за което единствено при проверка на място се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, и ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата. Тази пък процедура е описана в нормата на чл.13 от цитираната по – горе Наредба.

Видно е от тази норма, че обстоятелствата, които водят до отпадане на наказуемостта, са иманентно свързани с наличие на монтирано в съответното ППС на устройство за целите на подаване на декларирани тол данни, като в случая, с оглед представеният договор с предплатен баланс /лист 6 от делото на районният съд/ следва да се приеме, че във въпросното ППС е имало монтирано такова устройство. В хода на административно-наказателното производство не се е и твърдяло, че това устройство не работи, респ. не извършвана проверка на място на функционалните му способности, а и не се е твърдяло в НП, че става въпрос за неподаване на тол данни от това устройство във въпросния ден.

По тази причина изводите на съда за липса на непредпазливост у водача, дължаща се на незнанието на факта на функционирането на въпросното устройство, са ирелевантни, доколкото това обстоятелство е несъставомерно в конкретният случай.

Въпреки това, както правилно е констатирал и районният съд, в наказателното постановление не е посочено при квалифицирането на нарушението дали изпълнителното деяние от обективна страна се състои в управление на съответното ППС, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или това деяние се състои в липсата на закупена маршрутна карта за тази пътна мрежа, съобразно категорията на пътното превозно средство. В резултат на този пропуск, в НП не е посочена изрично коя диспозиция на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е налице, което е довело и до компрометиране на правото на защита.

Освен горното следва да се отбележи, че в НП не е описано – ако се е поддържало, че става въпрос за неизпълнение на задължения за установяване на изминато разстояние съгласно изискванията на ЗП, кои именно задължения, вменени от ЗП, касаещи установяване на точното изминато разстояние, не са изпълнени от водача на ППС. В НП е посочено, че не е било изпълнено задължение по чл.10, ал.1 т.2 от ЗП, но следва да се констатира, че субект на това задължение е собственикът или ползвателят на съответното ППС, а не водачът му по аргумент от чл.10б, ал.3 във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Съответно неспазването му е основание за носене на отговорност по състава на чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не по състава на чл.179, ал.3а от този закон. Всъщност никъде в процесното пред РС НП не е описано от обективна страна кое именно конкретно задължение по ЗП, което да вменява на водача на процесното ППС установяване на изминатото разстояние от въпросния път, не е изпълнено и в какво се състои това неизпълнение.

Посоченият порок на процесното НП правилно е квалифицирани като неспазване на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които са неотстраними.

Правилното решение следва да остане в сила.

Следва на ответника по касация да се присъдят разноските, които представляват ефективно внесено адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №615 от 20.12.2023 година, постановено по АНД №1466/2023 година по описа на Великотърновският районен съд..

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, да заплати на С.Д.И. ***, ЕГН **********, разноски за касационната инстанция от 480 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: