Решение по дело №95/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 66
Дата: 1 април 2019 г.
Съдия: Милена Петкова Вълчева
Дело: 20194300500095
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р   Е    Ш    Е   Н    И    Е

 

                                             №…….

 

                                             Гр.Ловеч,……..2019 г.

 

                                В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                      

                                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Дарина Петрова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 95 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

             Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 510/12.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1119/2018 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И.Н.С., ЕГН ********** *** против М.Ц.А. ***, площад „Възраждане”№ 1, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на правата му по чл.39 от Конституцията на РБ, изразяващи се в уронване на доброто му име, призоваване на гражданите към саморазправа спрямо него и провокиране на вражда срещу него, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, чест и авторитет, както и претенцията му за заплащане на съдебно-деловодните разноски.

            Със същото решение И.Н.С. с горните данни е осъден да заплати на М.Ц.А. с горните данни сумата 350.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща адвокатски хонорар.

Срещу решението на РС-Ловеч е подадена въззивна жалба от И.Н.С., в която моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения от него иск за заплащане на сумата 1000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът в мотивите на обжалваното решение е приел, че е осъждан, но от представеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че е със статус „реабилитиран”. По отношение на процесуалните правила счита, че е нарушено равенството на страните в процеса. На следващо място твърди, че районният съд не е взел предвид всички твърдения в исковата молба, поради което решението е необосновано.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника М.Ц.А..

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. В подадената молба вх. № 1601/01.03.2019 г. заявява, че поддържа изложените във въззивната жалба доводи за неправилност за неправилност на обжалваното решение.

Въззиваемият се явява лично и чрез процесуалния си представител адв.Ц. изразява становище, че оспорва въззивната жалба. Счита, че решението на ЛРС е правилно, законосъобразно и  обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.

  Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

 Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от ЛРС решение е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди  наведените от страните доводи и събраните доказателства по гр.д. № 1119/2018 г. на РС-Ловеч, при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д. № 1119/2018 г. по описа на Районен съд Ловеч е образувано по постъпила от искова молба от И.Н.С. против М.Ц.А. с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 1000.00 лв. В нея твърди, че на 29.03.2018 год. по време на тридесетото заседание на Общински съвет - гр.Троян, когато се разглеждал отчета на Полицията, от общински съветник бил поставен въпроса за четирите убити коня в землището на с.Белиш. Отношение по въпроса взел М.А. - зам.председател на ОбС-гр.Троян. В изказването си последният изтъкнал, че в с.Белиш през последните десет години конете на ищеца са създавали непрестанни проблеми на населението, или както се изразил „Белиш, поне от десет години са дигнали ръце от тия коне там, на И....". Ответникът посочил още, че срещу ищеца има подавани и жалби, постоянни разправии и „с тоя човек не можахме да се справим от агентурните досиета на времето, когато ги публикува в един вестник...". Изказването на зам.-председателя на Общинския съвет казал още, че „Вечно проблеми с него и на края на някой наистина му е писнало, и ги е гръмнал. Да, неправилно е, не може да се гърми тей, ама в края на краищата, когато няма държава десет години да застане срещу него и да свърши работа на тия хора от Добродан и Белиш, някой е свършил работа на държавата, в крайна сметка. Не трябва да се допуска туй, не казвам, че не трябва тей, но е лошо. "

Счита, че с речта си пред Общинския съвет ответникът изразил своята негативна оценка спрямо него. Твърди, че подобно мнение за него би внушило на присъстващите на заседанието, а и на гражданите на общината убеждението, че той е една асоциална личност, грубо незачитаща законите и обществения ред и поради това единственият подходящ начин за „справяне" с него е методът на Талиона. Излага, че всеки има правото да изразява лично мнение за всекиго, доколкото това мнение не засяга чужди права и интереси. Счита обаче, че когато това негативно мнение, основаващо се на горепосочените позорящи твърдения е изразено пред аудитория от неопределен кръг лица, тогава се говорело за сериозно нарушение на права и интереси, заложени в нормативни актове от всякакво естество, включително Конституцията и международни конвенции. Позовава на чл.39 от Конституцията, според който всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Съгласно ал.2 „това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността."

Според ищеца с речта си ответникът А. е нарушил три предложения от ал.2 на цитирания чл.39 от Конституцията на РБ, с което му причинил нематериални вреди, изразяващи се в опетняване на доброто му име, накърняване на честта и уронване на авторитета му сред обществото. На първо място посочва, че е накърнено доброто име на някого, когато за него са разпространени позорящи обстоятелства. Твърди, че не е добре прието от обществото някой през последните десет години да е обект на жалби и „постоянни разправии", цяло село да са ''дигнали ръце от него", да има „вечно проблеми с него", и с когото да не може да се ..справи" цяла държава.

На второ място счита, че ответникът е призовавал към извършване на престъпление, като от изказването му се разбирало, че по принцип саморазправата е лошо нещо: „ Да, неправилно е, не може да се гърми тей... ", „ама в края на краищата, когато няма държава десет години да застане..." срещу него е най-добре някой „да свърши работата на държавата". Счита, че зам.председателят на ОбС-гр.Троян оправдавал извършеното по отношение на него престъпление и призовал към извършване на такова, тъй като същият е лице с високо обществено положение, каквото несъмнено е положението на един зам.председател на общински съвет, бивш кмет на община и бивш началник на районно полицейско управление. Затова смята, че отново са нарушени негови неимуществени права, като правото му на чест, тъй като едва ли не се насърчавал всеки, който искал да извърши престъпление срещу него.

На следващо място според ищеца, с изказването си ответникът разпалвал вражда между него и населението на Белиш. Счита, че негативното отношение спрямо ищеца от страна на ответника А. и на фона на напрежението с безстопанствените коне на дървосекачи от други населени места, би провокирало вражда у местното население и срещу него. Такава враждебност би довела до нематериални вреди, изразяващи се в конфликти и уронване на доброто му име.

По отношение вината ответника  в качеството му на зам.председател на общинския съвет и бивш кмет на общината счита, че същият е бил длъжен да предполага, но не е предполагал, че подобно изказване би довело до нарушаване на неговите неимуществени права. В случая можело да се твърди, че в речта си А. визирал точно него, защото в село Белиш нямало друг човек, който се казва И. и отглежда коне, а така също и като човека, публикувал агентурни досиета във вестник. Това не оставяло никакво съмнение у слушателите на речта му за кого става въпрос и че този човек е именно той.

Моли съда на основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл.45 и чл 52 от ЗЗД да постанови решение, с което осъди М.Ц.А. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от 1 000 лв. за нарушение на правата му  по чл.39 от Конституцията на РБ, изразяващи се в уронване на доброто му име, чест и авторитет,призоваване на гражданите към саморазправа спрямо него и провокиране на вражда срещу него, като му заплати и направените по делото разноски.

  В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговорна исковата молба от ответника М.А., в който изразява становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Според него с изказването си по време на тридесетото заседание на Общински съвет-гр.Троян е навел твърдения за факти от обективната действителност, които както тогава, така и сега твърди, че са верни и в тази връзка не може да носи отговорност за изказването си. Същите се доказват от многобройните жалби срещу ищеца във връзка с отглеждането на коне и други домашни животни в с.Белиш. Счита, че изпитаните от ищеца чувства са негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но не могат да бъдат възмездявани по реда на деликта, тъй като поведението му не може да се окачестви като противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения против него иск като неоснователен и недоказан, като му присъди и разноските по делото.

От представените по делото доказателства се установява, че с  присъда № 15/29.02.2008 год. по НОХД № 646/2007 год. по описа на РС Троян, постановена след отмяна с решение № 148/25.10.2007 год. по ВНОХД № 206/2007 год. по описа на ОС-гр.Ловеч на присъда № 33/29.05.2007 год. по НОХД №552/2006 год. на РС-гр.Троян, подсъдимия И.Н.С. ***, е признат за виновен в това, че за периода м.януари 2006 год. до 04.08.2006 год. умишлено, при условията на продължавано престъпление и евентуален умисъл, съзнавайки обществено опасния характера на деянието и предвиждайки обществено опасните му последици, не осъществил достатъчни грижи и контрол над притежаваните от него коне, пускайки ги свободно да се предвижват из селскостопански имоти в землището на с.Белиш, Област Ловеч, като по този начин допуснал същите да унищожат противозаконно чужди недвижими вещи – земеделски посеви и култури, както следва : м.май 2006 год. м.”Кованлъка” унищожил царевица, засята на площ от 1 дка на стойност 89,20 лева и картофи, засети на площ от 0,1 дка на стойност 165 лева, всичко на обща стойност 254,20 лева, собственост на С.М.Б.от с.Белиш, Област Ловеч; м.май 2006 год. в м.”Кованлъка” унищожили царевица, засята на площ от 0,05 дка на стойност 4,46 лева, собственост на П.С.Б. от с.Белиш, Област Ловеч; м.януари 2006 год. в м.”Кованлъка” унищожили 80% от люцерна, засята на площ от 0,929 дка на стойност 89,25 лева; м.май 2006 год. унищожили 20% картофи, фасул и царевица, засети на площ 2,883 дка на обща стойност 344,97 лева и 20% царевица, засята на площ от 0,399 дка на стойност 7,13 лева, на обща стойност 441,35 лева, собственост на С.Н.Б.и Ц.Н.Б.от с.Белиш, Област Ловеч; м.март 2006 год. в м.”Търницата” унищожили люцерна, засята на площ от 1,5 дка на стойност 120 лева; м.юни 2006 год. унищожили кромид лук, засят на площ 0,1 дка на стойност 128 лева и зрял фасул, засят на площ от 0,1 дка на стойност 33,60 лева, всичко на обща стойност 281,60 лева, собственост на М.С.П.от с.Белиш, Област Ловеч; м.юни 2006 год. в м.”Калето” унищожили ливадна трева на площ от 2,000 дка на стойност 72 лева, култивирана и обработвана от А.Т.Д.от гр.Троян на земеделска земя, собственост на майка й Т.А.Ф.от с.Белиш, Област Ловеч; на 01.08.2006 год. в м.”Лалешкото” и м.”Гайдаревото” унищожили съответно в м.”Лалешкото” 70 броя стръка царевица на стойност 3,35 лева и в м.”Гайдаревото” царевица, засята на площ 2 дка на стойност 148,50 лева, всичко на обща стойност 151,85 лева, собственост на М.В.И.от с.Белиш, Област Ловеч; на 04.08.2006 год. в м.”Кованлъка” унищожили царевица, засята на площ от 0,5 дка на стойност 44,60 лева, собственост на С.М.Ц. ***, като стойността на всичкото унищожено имущество възлиза на 1 250,06 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1, пр.1 и 4 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във връзка с чл.110 от ЗС и чл.50 от ЗЗД и чл.54 от НК, го е осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 3 години.

              Със същата присъда РС - гр.Троян е осъдил подсъдимия И.Н.С. да заплати на гражданските ищци С.М.Б.сумата 254,20 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от 01.06.2006 год. до окончателното й изплащане; на гражданските ищци С.Н.Б.и на Ц.Н.Б.сумата 441,35 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от 01.06.2006 год. до окончателното изплащане на сумата; на гражданския ищец М.С.П.сумата 261,60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от 01.07.2006 год. до окончателното й изплащане, отхвърляйки иска до пълния му размер 281,60 лева като неоснователен и недоказан; на гражданския ищец А.Т.Д.сумата 72 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва върху същата, считано от 01.07.2006 год. до окончателното й изплащане; на гражданския ищец М.В.И.сумата 151,85 лева, представляваща обезщетение за  причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от 01.08.2006 год. до окончателното изплащане на сумата и на гражданския ищец С.М.Ц. сумата 44,60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, заедно със законната лихва, считано от 04.08.2006 год. до окончателното изплащане на сумата.

             Цитираната присъда е обжалвана и с решение № 56/30.05.2008 год. по ВНОХД № 63/2008 год. по описа на ОС - гр.Ловеч изменена, като извършеното от  И.Н.С. деяние е преквалифицирано по чл.216, ал.6 във връзка с ал.1 от НК и същият е оправдан по обвинението по чл.216, ал.1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Видно от направеното отбелязване, присъдата е влязла в законна сила на 30.05.2008 год.

           От приложената по делото справка за съдимост на Бюро съдимост при РС- гр.Троян е  видно, че ищеца е осъждан многократно, но на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК на 06.06.2011 г. е настъпила реабилитация по право. Последната влязла в сила присъда е по нчхд № 322/2011 г. по описа на РС – Ловеч, с която на осн. чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.3, предл.1 и чл.147 от НК е осъден на  глоба в размер на 5000.00 лв. и обществено порицание.

      От постъпилия от Община – Троян отговор вх.№ 10756/18.10.2018 год. и приложените към него Акт за установяване на административно нарушение № 0601- 03 от 17.01.2014 год.,  възражение от И.Н.С. срещу него, Наказателно постановление № 69 от 04.03.2014 год.  е видно, че на ищеца е съставено Наказателно постановление № 69/04.03.2014 год. за нарушаване на разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни и домашни любимци на територията на Община-гр.Троян и на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.    

      От изисканите от РУ-гр.Троян и приети по делото доказателства се установява, че по постъпила от П.А.Т.от с.Белиш  жалба срещу И.Н.С. има образувана преписка. По повод извършената проверка на изнесените от факти, на основание  чл.65 от ЗМВР на 07.10.2016 г. и 11.10.2016 г. са издадени протоколи за предупреждение на лицата И.Н.С. и Н.М.Д.

     От представеното по делото писмо вх.№11642/08.11.2018 год. РП-гр.Троян е видно, че при извършената проверка на данните в УИС на ПРБ за периода 01.01.2006 год.- 06.11.2018 год. е установено, че срещу И.Н.С. е образувана една преписка по жалби на граждани във връзка с щети, нанесени от отглежданите от него домашни животни. Преписката е вх.№760/2006 год. по описа на РП-гр.Троян по започнало на 01.06.2006 год. на основание чл.212, ал.2 от НПК дознание №338/2006 год. по описа на РПУ-гр.Троян. Посочено е, че дознанието е започнало срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.216, ал.1, пр.2 от НК, като законният повод е бил жалба от група жители на с.Белиш, Област - Ловеч за противозаконно повредени на 31.05.2006 год. в м.”Кованлъка” земеделски земи, засяти с посеви. Дознанието е получено в РП-гр.Троян на 03.10.2006 год., приключено с мнение за съд и на 20.12.2007 год. е внесено в РС-гр.Троян с обвинителен акт, като е образувано НОХД № 646/2007 год. по описа на РС-гр.Троян.

     В показанията си св.Т.П.Б., който е земеделски производител в с.Белиш и познава ищеца излага, че с него имат проблеми от няколко години. Свидетелят твърди, че животните на ищеца са ежедневно и целогодишно в неговите посеви, като конете, кравите, овцете, козите и прасетата са пуснати на свобода. Свидетелят пояснява, че тези животни причиняват вреди не само на него, а на цялото село. Подавани са много жалби от съселяните против И.Н.С., но той не си взел бележка. Свидетелят твърди, че през зимата убили няколко коня на И. и той обвинил него, взели на женя му въздушната пушка, но се установило, че не е тя. Многократно се обръщал към полицейските органи, снимал животните, но те не направили нищо, защото животните не се водили на И., а на съпругата му. Наложило се да наемат охрана и от тогава определено настъпила промяна.

     От показанията св.Т.М.Р., който от 2007 г. е Кметски наместник на с.Белиш, а сега кмет се установява, че ищеца се занимава с отглеждането на селскостопански животни, най-вече кози. Твърди, че е имало противоречия между И.С. и живущите в с.Белиш, но той ги е съветвал да подават жалби до общината, с копие до него. Оплакванията са били за нанесени щети на техните земеделски имоти и посеви. В момента не знае дали ищеца има коне, но знае че има свине и кози. Реагирал е само в случаите, когато има оплаквания от лица, тъй като имота на ищеца е отдалечен от територията на селото и той няма чести контакти с него.

      При тази приета за установена фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че районният е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52  от ЗЗД за сумата 1000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.  Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са: противоправно деяние - действие или бездействие, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда и причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, изброените предпоставки следва да са налице кумулативно.

 

 

 

 

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 62/06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г., ІV ГО, решение № 12/06.02.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г., ІІІ ГО, решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014 г., ІV ГО и др., за да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146 или 147 НК), респ. за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице. Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. С разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България е въведено правото на всеки свободно да изразява мнение и да го разпространява чрез слово. Това право обаче не е абсолютно, като в чл.39, ал.2 от Конституцията са посочени границите на неговото упражняване – то не може да се използва за накърняване правата на другиго, вкл. за накърняване на честта, достойнството и доброто му име.  Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговата дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с тази дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговата дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида). Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни.

 

 

 

 

В случая настоящата инстанция споделя направения от районния съд правен извод. От страна ответника М.А. не се оспорва факта, че е зам.председател на ОбС-Троян,  съдържанието на направеното от него изказване на тридесетото заседание на ОбС-Троян, проведено на 29.03.2018 г., както и че то касае ищеца. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че доброто име на ищеца е накърнено чрез разпространяване на позорящи за него обстоятелства от ответника. Изнесените от последния конкретни твърдения не са неистински, а се потвърждават изцяло от приложените по делото заверено копие от присъда № 15/29.02.2008 год. по НОХД № 646/2007 год. по описа на РС Троян, наказателно постановление  № 69/04.03.2014 год. на Община Троян, справка за съдимост, издадените на основание  чл.65 от ЗМВР на 07.10.2016 г. и 11.10.2016 г. протоколи за предупреждение на лицата И.Н.С. и Н.М.Д., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Б. и Т.Р.. От тях по безспорен начин се установява, че ищецът И.С. не е осъществявал достатъчни грижи и контрол над притежаваните от него коне, като ги е пускал свободно да се предвижват из селскостопански имоти в землището на с.Белиш, като по този начин допуснал същите да унищожат чужди земеделски посеви и култури. Въпреки многобройните оплаквания от негови съселяни през един продължителен период от време, ищецът не е предприел необходимите мерки и конете са били убити от неустановено към момента лице.

Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства не може на мотивира съда да направи извод, че с изказването си ответникът призовава към насилие и разпалва вражда между населението на с.Белиш и ищеца. Изказването му, „че е неправилно да се гърми тей, ама когато няма държава десет години да застане срещу него и да свърши работата на тия хора от Добродан и Белиш, някой е свършил работата на държавата в крайна сметка. Не трябва да се допуска туй, не казвам, че не трябва тей, но е лошо” съдържа оценъчни съждения, и съставляват коментар на фактите, но те не могат да ангажират отговорността на ответника за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата. Не може да се приеме, че направеното от А. изявление е обидно или клеветническо и с него се засяга честта, достойнството или доброто име ищеца, за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Съдебният състав не споделя и тезата на ищеца, че с изказването си ответникът призовава към насилие и разпалва вражда между него и съселяните му. Напротив, в направеното от него изявление се съдържа оценка, „че не трябва да се допуска туй”. В подкрепа на изложеното е и цитираната по-горе практика на ВКС,  която приема, че когато се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговата дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с тази дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Липсата на една от кумулативните предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно деяние, води до извод за неоснователност на предявения иск и съдът не следва да обсъжда наличието на останалите.

На последно място следва да се посочи, че от страна на ищеца, въпреки изрично дадените от районния съд в доклада указания за разпределение на доказателствената тежест, не са ангажирани никакви доказателства за твърдението му, че е претърпял  неимуществени вреди във връзка с изказването на ответника на тридесетото заседание на ОбС – Троян и техния размер.

 

 

 

 

По тези съображения въззивният съд намира предявения иск за неоснователен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от въззиваемия.

 

 

 

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК съдът

 

                             Р      Е      Ш      И     :

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 510 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1119/2018 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно и подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1, предл.1 ГПК.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           1.

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                            2.