№ 174
гр. Търговище , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101515 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”П. В.”, № ***, представлявано от управителя
Я. Я., действащ чрез юрисконсулт И.Т., твърди в исковата си молба, че между ответницата
Л. М. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Търговище, бул.“М. А.“, № ***, *** и
„ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ********* бил сключен Договор за паричен заем № **** от
29.08.2018г., по който ответницата не изпълнявала задълженията си и вземанията по който
били цедирани на настоящия ищец, но доколкото ответницата не е заплатила дължимите
суми, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 643/08.10.2020г., постановена по
ч.гр.д.№ 1269/2020г. по описа на РСТ за сумата от 1396,29лв. главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.10.2020год., до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 288,66лв. за периода от 28.09.2018г. до
24.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 97,87лв. за периода от 25.08.2019г. до
25.09.2020г., оспорена от длъжника, поради което ищецът приема, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на
присъдените със заповедта по чл. 410 от ГПК вземания, претендира разноските в
заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Направил е искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като моли
съда да уважи изцяло предявените искове.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответницата е депозирала молба, в която се
1
иска да й се даде възможност за изплати задължението си разсрочено и която молба съдът
цени като писмен отговор.В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява
и не се представлява.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От Договор за паричен заем № ****/29.08.2018г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ”
ООД, ЕИК *********, чрез кредитен консултант М. М. и ответницата Л.М. се установява, че
кредиторът е отпуснал на длъжника кредит в размер на 1500лв.-чл.2, със срок на заема от 12
месеца, размер на месечната погасителна вноска от 153,71лв., последна вноска с падеж на
24.08.2019г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР 49,03%-чл.2.От Рамков
договор за цесия от 01.12.2016г. се установява, че кредиторът е цедирал задължението по
този договор на настоящия ищец, като е упълномощил последния да съобщава цесията на
длъжниците.По делото е представено уведомление до ответницата за извършената цесия, но
липсват данни то да е получено от нея, поради което съдът приема, че това уведомление е
получено от ответницата с връчването на преписа от исковата молба и доказателствата към
нея. По делото не е спорно, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора,
поради което ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 643/08.10.2020г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1269/2020г. по описа на РСТ за сумата от 1396,29лв. главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2020год., до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 288,66лв. за периода от
28.09.2018г. до 24.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 97,87лв. за периода от
25.08.2019г. до 25.09.2020г., оспорена от длъжника. От заключението по назначената СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и отговарящо на
поставените задачи се установява, че ответницата е изплатила сума от 165лв., като
неизплатените дължими суми по договора, претендирани от ищеца са съотв. главница в
размер на 1396,29лв., договорна лихва в размер на 288,66лв. за периода 28.09.2018г. до
24.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 110,15лв. за периода от 25.08.2019г. до
06.10.2020г.Доколкото ищецът претендира обезщетението за забава за периода от
25.08.2019г. до 25.09.2020г., съдът приема, че същото е в размер на 97,87лв. за този период.
При така установеното, както и предвид обстоятелството, че ответницата не е
оспорила наличието на задължението и неговия размер, а само е поискала разсрочване на
плащането му, съдът приема, че ищецът валидно е ангажирал договорната й отговорност за
заплащане на дължимите по договора суми, обстоятелство, обуславящо основателността на
предявените установителни искове за съществуване на вземанията за сумата от 1396,29лв.,
главница, договорна лихва в размер на 288,66лв. за периода 28.09.2018г. до 24.08.2019г. и
обезщетение за забава в размер на 97,87лв. за периода от 25.08.2019г. до 25.09.2020г.,за
които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 643/08.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№
1269/2020г. по описа на РСТ и тяхното уважаване изцяло, на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
2
По разноските: С оглед изхода от спора и доколкото съдът дължи произнасяне по
разноските както в настоящото, така и в заповедното производство, съдът приема, че
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от общо 85,66лв., дължими за заповедното
производство.Относно настоящото производство, съдът приема, че ответницата следва да
заплати на ищеца разноски в размер на за 120, 19лв. внесена държавна такса и 150лв.
депозит за вещо лице, като съдът следва да определи и юрисконсултското възнаграждение
на представителя на ищеца, на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК.В този смисъл, съдът приема, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на
100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,ал.1 от НЗПП, при
което разноските на ищеца в настоящото производство възлизат на 370,19лв., които
ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1и ал.8 от ГПК(съобр. ТР № 4/2013г. на
ОСГТК, т.12),.
По заявеното от ответницата искане за разсрочване на изпълнението, съдът приема
следното:Разпоредбата на чл. 241,ал.1 от ГПК дава възможност при постановяване на
решението съдът да разсрочи неговото изпълнение, с оглед имотното състояние на страната
или на други обстоятелства. В настоящия случай, съдът приема, че ответницата е започнала
да изпълнява задълженията си по договора, след което е спряла плащанията, но в молбата си
до съда посочва, че вече е започнала работа и има възможност отново да извършва
плащания.Съдът, като взе предвид пандемичната обстановка през изминалата година,
поради която много хора изгубиха работата си, което е обществено известен факт, приема,
че за ответницата ще е възможно да преодолее затрудненията си, с оглед започването на
работа, както и да изплаща дължимите суми разсрочено, поради което приема, че
изпълнението на съдебното решение следва да се разсрочи, като общия размер на
присъдената сума от 1782,82лв. дължими по договора за заем и разноските в общ размер от
455,85лв. в заповедното и в настоящото производство, или общо 2238,67лв. следва да се
изплаща от ответницата на равни месечни вноски от 93,28лв. в продължение на 24(двадесет
и четири) месеца, платими на 30-то число от месеца, считано от влизане на решението в
сила, до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 241,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”П. В.”, № ***, представлявано от управителя Я. Я., действащ чрез
юрисконсулт И.Т., против Л. М. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Търговище,
бул.“М. А.“, № ***, ***, за сумата от от 1396,29лв., главница, договорна лихва в размер на
288,66лв. за периода 28.09.2018г. до 24.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на
97,87лв. за периода от 25.08.2019г. до 25.09.2020г., дължими по Договор за паричен заем №
3
**** от 29.08.2018г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ********* и
ответницата, задълженията по който са цедирани на настоящия ищец, за които суми е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 643/08.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 1269/2020г.
по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД
ОСЪЖДА Л. М. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. Търговище, бул.“М. А.“,
№ ***, ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”П. В.”, № ***,
представлявано от управителя Я. Я. , разноските в заповедното и в настоящото производство
в размер общо на 455,85лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
РАЗСРОЧВА изпълнението на решението, като общия размер на присъдената сума
от 2238,67лв. (включваща главница, договорна лихва, обезщетение за забава и разноски в
заповедното и в исковото производство) следва да се изплаща от ответницата Л. М. И. с ЕГН
********** на равни месечни вноски от 93,28лв. в продължение на 24(двадесет и четири)
месеца, платими на 30-то число от месеца, считано от влизане на решението в сила, до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 241,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4