Р Е Ш Е Н И Е
№ 347 21.11.2018г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
административно наказателно дело № 1349 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Р.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Р.К.П. против Наказателно
постановление № 02-0001954 от 24.08.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с
което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Пледира
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При условията на
евентуалност, моли за изменение на размера на наложената на жалбоподателя
санкция, като същият бъде намален до предвидения в закона минимален размер.
Процесуалният
представител на ДИТ - гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и пледира
за потвърждаване на обжалваното наказателното постановление, като
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка на 09.078.2018г., в 18.30 часа, инспекторите от ДИТ-Бургас
установили, че „Р.” ЕООД с ЕИК *****, в качеството му на работодател, е
допуснал до работа лицето Нанка Кирова
Кръстева с ЕГН **********, на длъжност „работник кухня” в обект – ресторант „Терасата”,
находящ се в с.Кошарица, ул.”23 Септември” № 46, преди да й предостави копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Лицето Нанка Кирова
Кръстева е установена да полага труд в процесния обект, като работник в кухня.
Същата собственоръчно е попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е
декларирала, че работи в „Р.“ ЕООД от 05.07.2018г., с работно време от 09.30
часа до 12.30 часа и от 18.00 часа до 23.00 часа, с почивка в работния ден от
12.30 часа до 18.00 часа, с един почивен ден в седмицата и месечно трудово
възнаграждение в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева /вж.справка – л.10/.
Нарушението е установено по документи на 19.07.2018г. в ДИТ-Бургас във връзка с
извършената проверка на 09.07.2018г. в процесния обект. За така установеното
нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. От представените по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 09.07.2018г.,
лицето Нанка Кирова Кръстева е било допуснато от жалбоподателя, в качеството му
на работодател, до работа в процесния обект – ресторант „Терасата”, находящ се
в с.Кошарица, ул.”23 Септември” № 46, на длъжност „работник кухня”, без да е
сключил трудов договор в писмена форма с жалбоподателя и преди да й е връчено
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Кръстева е
потвърдила това обстоятелство и в собственоръчно попълнената от нея справка по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, като е посочила местоработата, длъжността и работното
й време. От представения при проверката по документи трудов договор № 18 от 09.07.2018г.,
същата е била назначена в ответното дружество на длъжност – работник, кухня, и
се е задължила да постъпи на работа на 09.07.2018г. /л.14-15 вкл./. От
показанията на актосъставителя К.П.Г., безспорно се установява, че при
извършената от нея проверка на место на 09.07.2018г. в 18.30 часа, при
влизането й в кухнята на ресторант „Терасата”, същата е заварила лицето Нанка
Кръстева да подрежда кухнята, облечена с работна престилка. От приложената по
делото справка от НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 09.07.2018г.,
20:47:05 часа се установява, че уведомлението за сключения с работника Кръстева
трудов договор е прието след приключване на проверката. Гореизложеното налага
извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от
него административно нарушение.
Съдът
намира за неоснователни, изложените в жалбата възражения, че съществуващите
между лицето Кръстева и дружеството - жалбоподател гражданскоправни отношения
са били погрешно възприето от контролните органи, като трудови. Самият
жалбоподател заявява в жалбата си, че преди проверката, сключили с госпожа
Кръстева неформален договор за поръчка, изразяващ се в това последната да
помага в опредени часове в кухнята, но не всеки ден и само при нужда. В
разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ обаче законодателят ясно е дефинирал, че "отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови
правоотношения". Безспорно установено по делото е, че в случаят лицето Нанка Кръстева
е предоставяла работна сила в кухнята на процесния обект. Неоснователни са и
възраженията относно наличието на сериозно разминаване в констатациите,
изложени в обстоятелствената част на АУАН с тези, изложени в НП, без да се
конкретизират същите. При извършената от служебна проверка, съдът не установи
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта,
съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в
акта за установяване на административното нарушение фактически констатации
съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Що се
отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът
намира същата за необосновано завишена. Предвид на това, съдът счита, че същата
следва да бъде намалена до предвидения от закона минимум от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева като
счита, че в максимална степен би способствала за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0001954 от 24.08.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с
което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „Р.” ЕООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.К.П., е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА санкцията на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: