Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 05.05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

Мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА

 

при секретаря Н. Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.д. № 15994 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. 

С Решение №181747/01.08.2019 г., постановено по гр.д.№  17335 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав, е признато за установено, че Е.К.Ц., ЕГН: ********** дължи на „С.в.“ АД, ЕИК: ******** на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.198о, ал.1 от Закона за водата сумата от 616.78 лв., представляваща цена за потребена вода за периода от 01.10.2014 г. – 31.07.2017 г. по фактури, издадени в периода 04.11.2014 г. – 03.08.2017 г. за имот, находящ се в гр.София, ул. ********, кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 98.98 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2014 г. до 02.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 81074/2017 г. на СРС, 65 състав, като искът за главница е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 009.03 лева и за периода от 07.03.2012 г. до 30.09.2014 г. и за периода от 01.08.2017 г. до 02.09.2017г., както и искът за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 251.53 лева и за периода от 07.04.2012 г. – 04.12.2014 г.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Е.Ц. срещу постановеното решение в частта, с която са уважени исковите претенции. Релевират се оплаквания за недопустимост, доколкото дело със същия предмет и основание е било водено по реда на чл.410 от ГПК. Твърди се и неправилност на решението, като са изложени доводи за недоказаност на исковите претенции, поради липсата на фактури и доказателства за собствеността на имота. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на „С.в.“ АД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „С.в.“ АД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** твърди, че ответникът Е.К.Ц., ЕГН: ********** с адрес *** има качеството на потребител на ВиК услуги и че е налична открита на нейно име партида с клиентски № ********** за цялата сграда и за всички имоти в нея, находяща се в гр.София ул. ********. Сочи се, че са били доставяни ВиК услуги за питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води и се иска съдът да признае за установено, че задълженията на Ц. по издадените фактури за периода от 07.03.2012 г. до 02.09.2017 г. възлизат в размер на 1 009.03 лв. - главница за доставени ВиК услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в размер на 251.53 лв. - изтекла мораторна лихва за периода 07.04.2012 г. до 02.09.2017 г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е.Ц., с който предявените искове се оспорват. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че водопроводната инсталация е частично повредена и премахната, като имотът е останал необитаем.

Със заявление с вх.№ 3088108/16.11.2017 г. „С.в.“ АД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц. за процесните суми от 1 009.03 лв. - главница за доставени ВиК услуги до недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. ********, с открита партида с клиентски № ********** за периода от 07.03.2012 г. до 02.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 251.53 лв. - изтекла мораторна лихва за периода 07.04.2012 г. до 02.09.2017 г. На 06.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу посоченото лице за сумите: от 1009.03 лв. - главница за доставени ВиК услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за сумата от 251.53 лв. - изтекла мораторна лихва за периода 07.04.2012 г. до 02.09.2017 г., както и сумата от 75.21 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 25.21 лева и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. На 15.01.2018 г. е връчена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а на 26.01.2018 г. е подадено възражение от длъжника Ц., с което се оспорва дължимостта на вземанията. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК - на 14.03.2018 г. „С.в.“ АД е предявил искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед, като указанията на съда са връчени на ищцовото дружество на 27.02.2018 г.

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.04.2016 г., постановена по ч.гр.д. № 1974 по описа за 2016 г. на СРС, 55 състав, с която е разпоредено на длъжника Е.Ц. да заплати на кредитора „С.в.“ АД сумата от 982.92 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода по отношение на имот, находящ се в гр.София, ул. ******** с клиентски № **********, ведно със законната лихва от 15.01.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 479.81 лв. за периода от 04.02.2008 г. до 04.12.2015 г. и сторените разноски в общ размер на 329.39 лв.

С определение по чл. 140 ГПК районният съд е изготвил проект за доклад по делото, обявен за окончателен в открито съдебно заседание от 07.02.2019г., с което е разпределил доказателствената тежест между страните, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги в имота и през периода е потребил такива в количество и на стойност, за които са предявени исковете.

Съгласно приетата по делото справка от Агенция по вписванията ответникът Е.Ц. е един от четиримата съсобственици (физически лица), притежаваща по 2/36 ид.ч. от осем на брой придобити самостоятелни имота – трети (втори надпартерен) етаж с площ от 140.00 кв.м.; пристройка към магазин с площ  от 126.69 кв.м.; магазин с площ от 96.43 кв.м.; покрит-открит проход с площ от 43.57 кв.м., избено помещение № 1 с площ от 43.73 кв.м., избено помещение № 2 с площ от 21.56 кв.м., избено помещение № 3 с площ от 21.56 кв.м., избено помещение № 4 с площ от 10.240 кв.м., всички представляващи част от три етажна сграда, находяща се в гр.София, ул. ******** с обща площ от 445.00 кв.м.

Към доказателствената съвкупност е приобщено заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, с което се установява, че е налице водоснабдяване в недвижимия имот, но в него липсвал монтиран индивидуален водомер. Според експерта липсва измервателен уред в имота, за да се установи обема на реално доставените ВиК услуги в същия, поради което са начислени ВиК услуги на прогнозна база за един живущ за процесия период при обем от 572.122 куб.м.

С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице, след запознаване с документите по делото и проверка при ищеца, е посочило, че за периода в процесния имот за клиентски № ********** и създадена сметка № ********** като потребени ВиК услуги  ищецът е начислил на ответника сумите от 1 009.03 лв. – главница и лихва за забава от 251.53 лв., за които са издадени фактури. Във фактурите било посочено, че начинът на определяне на количеството потребени ВиК услуги било „на база“, поради липса на узаконен водомер, като не били отчетени плащания на сумите.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата инстанция приема, че постановеното решение е валидно и допустимо. По правилността на решенията в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на стойност на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, както и че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), а съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

В чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ е посочено, че водоснабдителни и канализационни услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Според § 1, ал. 1, т. 2 буква „а“ и буква „б“ от ДР на ЗРВКУ „потребител“ е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията, реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този, който има вещното право на ползване или право на строеж.

В чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет страницата на оператора, които влизат в сила един месец след публикуването им, но потребителят има право в 30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако операторът ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверката, поддръжката и ремонта на същите.

Установява се от разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4, че изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер, съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4, месечното потребление е по 6 куб. м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1 куб. м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна собственост.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в производството доказателства и с оглед приложената по делото от Агенция по вписванията имотна справка, се обосновава извод, че ответникът Е.Ц. не е изключителен собственик на триетажната жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул. ********, както твърди ищцовото дружество в уточнението на исковата си молба, а притежава по 2/36 ид.ч. от осемте на брой недвижими имота като самостоятелни обекти в сградата. Въззивната инстанция приема, че само по отношение на тези осем на брой недвижими имота въз основа на притежаваните от тях, поотделно 2/36 ид.ч. ответникът Ц. има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период.

Имотният регистър представлява система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /в приложимата към м. 02. 2019 г. редакция/ писмените справки се състоят в издаване на удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаването на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената с молба от 30.08.2018 г. справка, която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещни права от него от по 2/36 ид.ч. от осемте на брой самостоятелни недвижими имота от три етажната сграда, находяща се в гр.София, ул. ******** и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество в рамките на притежаваните идеални части. Отразените в справката факти не са оспорени от Ц., не е проведено и насрещно доказване, че през процесния период притежаваните от нея вещни права са били отчуждени.  

Съдът приема, обаче, че по делото не е установено в притежаваните от ответника при 2/36 ид.ч. недвижими имота от три етажната жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул. ******** да е потребено реално количество ВиК услуги в посочения период, поради липсата на монтиран индивидуален водомер в жилищната сграда, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза. Приетото по делото заключение по счетоводната експертиза, както и съдебно-техническата експертиза установяват, че начисленията на сумите от ищеца е извършено „на база“ един живущ. Доказателства, че предпоставките за начисление на „база“ са съществували по делото не е установено. Въззивницата не се намира в облигационни правоотношения с въззиваемата страна за вземанията на цялата сграда. В допълнение следва да се посочи, че не е проведено при условията на пълно и главно доказване от страна на „С.в.“ АД, а и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза не може да се обоснове извод, че въззивницата в притежаваните от нея имоти е потребила реално количество ВИК услуги, поради което и така предявеният иск не може да бъде дори частично уважен.

При така установеното, съдът приема, че исковете са неоснователни и решението на СРС в обжалваната част и в частта на присъдените разноски следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.

По разноските пред СГС:

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззивната страна, но тъй като същата не е претендирала сторените в настоящото производство разноски, то такива не следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените в първоинстанционното производство разноски също следва да бъдат ревизирани, като разноските в исковото и заповедното производство следва да останат в тежест на ищеца така, както ги е сторил, поради неоснователността на исковите претенции.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №181747/01.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 17335 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 65 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на Е.К.Ц., ЕГН: ********** с адрес ***, че дължи на „С.в.“ АД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.198о, ал.1 от Закона за водата сумата от 616.78 лева, представляваща цена за потребена вода за периода от 01.10.2014 г. – 31.07.2017 г. по фактури, издадени в периода 04.11.2014 г. – 03.08.2017 г. за имот, находящ се в гр.София, ул. ********, кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 98.98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2014 г. до 02.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 81074/2017 г. на СРС, 65 състав, като Е.К.Ц., ЕГН: ********** с адрес *** е осъдена да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК: ******** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 386.11 лева съдебни разноски за исковото и заповедното производство и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба вх. № 2006704/14.03.2018 г. искове на „С.в.“ АД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление *** срещу Е.К.Ц., ЕГН: ********** с адрес ***, с която е поискано от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал. 1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Е.К.Ц., ЕГН: ********** дължи на „С.в.“ АД, ЕИК: ********заплащане на сумите, както следва: сумата от 616.78 лева, представляваща цена за потребена вода за периода от 01.10.2014 г. – 31.07.2017 г. по фактури, издадени в периода 04.11.2014 г. – 03.08.2017 г. за имот, находящ се в гр.София, ул. ********, кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 98.98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2014 г. до 02.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 81074/2017 г. на СРС, 65 състав.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.